Кой контролира изграждането на ловни огради в горските територии? Защо

Кой управлява построяването на ловни огради в горските територии? Защо туристи и ловци от страната сигнализират за феодализиране на българските гори?

Над 470 хиляди декара земи са захласнати и лимитирани за публичен достъп от 107 ловни огради в цялата страна. Повечето, следени от 50 частни компании. Това настояват от екипа на организацията “Зелени закони “.

Откъде потегля сигналът за тези нарушавания и какво се случва в границите на ловните стопанства у нас?

Темата разяснява в “Нашият ден “ Тома Белев , общински консултант от “Демократична България “ и представител на “Зелени закони “.

“В случая нямаме един сигнал, с който да тръгнем. Имаме голям брой споменавания. “Зелени закони “ е план, който се пробва да проучва главните проблеми при опазването на природата в България.

Систематично работи при идентифициране на проблеми. И в тази ситуация в действителност резултатът от това деяние е един разбор, обвързван с правото на българските жители свободно да се придвижват на територията на страната.

Това е член 35 от Конституцията на България. Съгласно него всеки може да се придвижва на територията на страната свободно и това право може да се лимитира единствено със Закон за отбрана на националната сигурност, националното здраве, правата и свободите на другите жители.

Поискахме информация от шестте държавни горски предприятия, които стопанисват цялата територия на държавните гори на територията на България.

Това са към 30%. Какви забрани има наложени на тяхната територия. И в действителност по тази линия се създаде едни разбор, който включва освен тези заградени ловни площи и бази за интензивно стопанисване на дивеча, само че и всевъзможни други вероятни ограничавания, свързани със Закона за лова, а те не са малко.

Установи се, че към 7,5% от територията на страната в действителност на практика са неразрешени за достъп на българските жители в нарушаване на Конституцията , доколкото лова не е в част от Националната сигурност, националното здраве, правата и свободите на другите жители.



Кой може да стопанисва едно ловно стопанство

“На първо място би трябвало да кажем, че цялата територия на страната, като се изключи резерватите, които са строго предпазени и в тях е неразрешен лова, според Закона за лова е разграничена на ловни сектори.

Голяма част от тях се стопанисват от ловните сдружения, които са към разнообразни организации, като Съюза на ловците и рибарите в България, само че има и други.

Освен тях обаче страната е запазила част от тези ловни сектори и като цели стопанства, 20-ина държавни ловни стопанства, или като обособени държавни ловни сектори за себе си. И ги стопанисва посредством личните структури на тези шест държавни горски предприятия.

Или по два метода – по контракт за взаимна активност, по който са към 20 Държавни ловни стопанства, отдадени. Сключен е контракт за такава взаимна активност с частни сдружения. И това са към 300 хиляди хектара гори.

Вторият метод е посредством Договор за прилагане на дивеча на държавните ловни сектори. Това са към 170 държавни ловни сектора. На повърхност към 430 хиляди хектара.

Най-дългият период за наемане на стопанство

Те са по разнообразни членове на Закона за лова. До 20 година най-дълго може да бъде взета една такава територия. Но би трябвало да знаем, че оградите, които се слагат, тези 107 огради на 330 хиляди декара, те нямат ограничаване във времето. Те са като оборудване.



Какво може да реши казуса

На първо място би трябвало да знаем, че тези заградени бази за интензивно стопанисване на дивеча върху държавни гори за тях не се заплаща такса .

Още преди година предложихме да се сътвори такса, което би лимитирало желанието на хората да заемат такива площи, да ги ограждат и да развъждат дивеч и да ловуват в тях. Защото всяко едно прилагане, би трябвало да се заплаща.

Второто е да се сътвори бистрота. Не би трябвало жителите да изискват по Закона за достъп до социална информация да виждат къде са тези огради, къде са тези държавни ловни стопанства. Трябва да е обществена информацията в указател в страницата на Министерство на земеделието.

На трето място – да се прегледат всичките издадени позволения . За част от тях установихме, че оградите са основани в нарушаване на Закона за биологичното многообразие. 

Категорично би трябвало да отпадне опцията да се заграждат непознати парцели.

Възможността да се заемат сектори от страната против възнаграждение би трябвало да е изчистена, да е с идентичен режим, а не по разнообразни членове на Закона за лова. Също по този начин да може и да се заема не за да се ловува.



Темата разяснява в “Нашият ден “ и инж. Юлиян Русев , шеф на отдел “Ловно стопанство “ към Изпълнителна организация по горите.

Броят на ловните стопанства

“Първите се основават през 1936 година В момента имаме 29 държавни ловни стопанства. Всичките са териториални поделения на шестте държавни предприятия.

Приоритет в активността на тези ловни стопанства е ловно-стопанската активност. В тях има назначени, с изключение на горски чиновници, които са присъщи за държавните горски стопанства и ловни чиновници.

От 2009 година, според Закона за лова и опазването на дивеча, част от тези ловни стопанства бяха отдадени на обществено частно партньорство и за тях има подписани 22 контракта за взаимно ловно-стопанска активност.

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.