Каква е разликата между домашната и дивата котка?
Котките са един от най-предпочитаните домашни любимци по нашите ширини. И има защо. Те са пухквави, сладки, игриви и доста занимателни.
Не инцидентно едни от най-гледаните видеа в света са точно с тяхно присъединяване.
Има един тип котки, които наподобяват на домашни, само че в действителност са диви. А има хора, които считат, че уличните котки са такива. Всъщност не е по този начин.
От Неправителствени организации " Дивите животни " са се постарали да обяснят разликата сред тях, откакто неотдавна са имали сходни случаи, както и един див " пациент "
" Удивително е какъв брой доста хора считат, че дивата котка е просто " неприятна котка ". Почти всеки ден ни търсят за бездомни котки, потвърждавайки, че те са диви, тъй като са на открито.
Дивата котка (Felis silvestris) е типът, който се среща у нас в диво положение. След последните проверки в систематиката, които са основани на генетични проучвания, Дивата котка (Felis silvestris) и Домашната котка (Felis catus) дефинитивно са разграничени като два обособени биологични типа.
Дивата котка е локален, европейски тип, който не предстои на опитомяване, даже и в случай че бъдат взети напълно дребни котета. Домашната котка е много надалеч генетично и произлиза от Африканската пума (Felis lybica), чието опитомяване и одомашняване от индивида е почнало преди хиляди години.
Котките, които през днешния ден са ни познати като домашни любимци, скитащи бездомни и дворни котки, се водят към този момент обособен тип - Домашна котка (Felis catus), от дълго време преобразен от дивите му предшественици. Домашната котка е претърпяла хиляди години кръстосване, благодарение на индивида и по натурален метод. Човекът е създавал породите като е кръстосвал котки с разнообразни белези.
При дивите животни, в това число дивата котка, породи няма, има един тип, който от време на време има подвидове, само че породите при животните са плод на селекция от индивида.
Дивата котка е доста по-едра от домашната, нравът е на безусловно диво животно (не просто неприятна котка) и обгрижването по време на лекуване си е същинско предизвикателство. Характерните белези са: розов нос, тъмна линия по гърба, която прекъсва преди опашката, черни пръстени на опашката, които не са сляти по никакъв метод, доста пухкава опашка и черен объл връх на опашката.
Дивата котка не навлиза в обитаемоте места, тя е най-вече горски жител, само че може да бъде засечена да ловува в полетата и храсталаците към горите. Проблемът е, че размножаването на двата типа е много сходно и те безпроблемно основават хибриди между тях, поради което Дивата котка е застрашена от изгубване като тип, гените и ще бъдат претопени безусловно. Този прекрасен мъжага на фотографията, е открит с тежка черепно-мозъчна контузия и от известно време е на лекуване при нас, към този момент е добре. Ще изчакаме да натрупа тегло, че напряко е наполовината на нужното. Снимката не демонстрира какъв брой е голям в действителност. "
Не инцидентно едни от най-гледаните видеа в света са точно с тяхно присъединяване.
Има един тип котки, които наподобяват на домашни, само че в действителност са диви. А има хора, които считат, че уличните котки са такива. Всъщност не е по този начин.
От Неправителствени организации " Дивите животни " са се постарали да обяснят разликата сред тях, откакто неотдавна са имали сходни случаи, както и един див " пациент "
" Удивително е какъв брой доста хора считат, че дивата котка е просто " неприятна котка ". Почти всеки ден ни търсят за бездомни котки, потвърждавайки, че те са диви, тъй като са на открито.
Дивата котка (Felis silvestris) е типът, който се среща у нас в диво положение. След последните проверки в систематиката, които са основани на генетични проучвания, Дивата котка (Felis silvestris) и Домашната котка (Felis catus) дефинитивно са разграничени като два обособени биологични типа.
Дивата котка е локален, европейски тип, който не предстои на опитомяване, даже и в случай че бъдат взети напълно дребни котета. Домашната котка е много надалеч генетично и произлиза от Африканската пума (Felis lybica), чието опитомяване и одомашняване от индивида е почнало преди хиляди години.
Котките, които през днешния ден са ни познати като домашни любимци, скитащи бездомни и дворни котки, се водят към този момент обособен тип - Домашна котка (Felis catus), от дълго време преобразен от дивите му предшественици. Домашната котка е претърпяла хиляди години кръстосване, благодарение на индивида и по натурален метод. Човекът е създавал породите като е кръстосвал котки с разнообразни белези.
При дивите животни, в това число дивата котка, породи няма, има един тип, който от време на време има подвидове, само че породите при животните са плод на селекция от индивида.
Дивата котка е доста по-едра от домашната, нравът е на безусловно диво животно (не просто неприятна котка) и обгрижването по време на лекуване си е същинско предизвикателство. Характерните белези са: розов нос, тъмна линия по гърба, която прекъсва преди опашката, черни пръстени на опашката, които не са сляти по никакъв метод, доста пухкава опашка и черен объл връх на опашката.
Дивата котка не навлиза в обитаемоте места, тя е най-вече горски жител, само че може да бъде засечена да ловува в полетата и храсталаците към горите. Проблемът е, че размножаването на двата типа е много сходно и те безпроблемно основават хибриди между тях, поради което Дивата котка е застрашена от изгубване като тип, гените и ще бъдат претопени безусловно. Този прекрасен мъжага на фотографията, е открит с тежка черепно-мозъчна контузия и от известно време е на лекуване при нас, към този момент е добре. Ще изчакаме да натрупа тегло, че напряко е наполовината на нужното. Снимката не демонстрира какъв брой е голям в действителност. "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




