Лек за незнайна болест на Еньовден
Костенурката оказва помощ на билкарите
Българското общество в предишното е било земеделско, по тази причина националният календар не е просто низ от дати, а е по-скоро условна рамка на избрани празници, свързани с естествени феномени и със сезонният темп в развъждането на селскостопанските култури и животни. Това търновският етнолог доктор Илия Вълев сподели в навечерието на Еньовден – празника на билкарите и лечителите.
“Еньовден е на 24 юни, той маркира преломен миг в годишния цикъл. Това е най-силният интервал на природата, нейният подем, след който тя последователно залинява през есента и умира през зимата, с цел да се възроди и още веднъж напролет ”, споделя доктор Вълев.
Той разяснява, че старите традиции, изпълнявани на Еньовден, отразяват връзката на празника с началото на астрономическото лято. В този интервал денят е най-дълъг, нощта най-кратка, а високите дневни температури и засушаванията са чести феномени.
Еньовден е именуван още Яновден, Свети Иван Летни или Свети Иван Бильобер.
“Според църковния календар на този ден се отбелязва и рождението на Свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Йоан Предтеча e наследник на праведните Захарий и Елисавета от град Хеврон. И двамата са в доста преклонна възраст, когато архангел Гавраил им известява, че техните молебствия са чути и те скоро ще бъдат дарени с дълго чаканата от тях рожба. Елисавета е вуйна на Света Богородица. Заради напредналата й възраст никой не има вяра, че може да забременее. Свети Йоан Предтеча е роден 6 месеца преди Иисус Христос. Той освен проповядва покаянието и идването на Спасителя, само че е почетен и персонално да Го кръсти във водите на река Йордан, с цел да “се извърши всяка истина ”, напомня библейските послания етнологът.
Еньовден се уважава доста и през днешния ден, както и в предишното. На този ден в цялата страна се възраждат забравени и даже отмрели обичаи и вярвания.
“Редица обреди, изпълнявани в предишното за Еньовден, се свързват с античния фетиш към Слънцето. Дедите ни са изпълнявали ритуали с посрещане на изгрева и гадаене по сянката на индивида за здраве и живот през годината. Известни са дейности, като окъпване в реките и езерата с религия, че в тях, преди да изгрее, се е изкъпало слънцето и по този метод водата е придобила целебна мощ. Характерно е било паленето на огньове, които в националните показа се явяват като проекция на небесната топлота и светлина ”, споделя доктор Илия Вълев.
Изследователят добавя, че както за Гергьовден, по този начин и за Еньовден, е било особено обредното търкаляне в утринната роса за здраве.
“Нощта против Еньовден се счита за най-благоприятния миг за правене на разнообразни вълшебства и заклинания, а също и за обири на годишна продукция и добитък. В предишното през тази нощ дами бродници обикаляли по непознатите ниви, където, съблечени голи, правили разнообразни вълшебен дейности за обиране на плода. Влачели престилка над житните класове, като по този метод обирали росата върху тях, с цел да я изцедят по-късно в техните ниви. Откъсвали снопче с нечетен брой житни стебла от непознатата равнища и изговаряйки разнообразни заклинания, ги занасяли на своята. Възсядали кросното от тъкачен стан, с което обикаляли непознатата равнища. После откъсвали така наречен Царе – едри житни стебла с по два класа. Вярвало се, че в тях се крие плодородието и силата на равнищата, по тази причина ги трансферира на своя земя ”, изяснява етнологът.
Той споделя и за атрактивния бит, наименуван Еньова буля, който се среща в Тракия, Родопите и Странджа. Пренесен е от преселници тракийци и в някои селища в Североизточна България и Добруджа.
“Названието му идва от главното обредно лице в него, което е 4-, 5-годишно момиче. То се избира съгласно локалната традиция – да е сираче, изтърсак, дете от първо венчило на живи родители или пък болнаво. Еньовата буля се облича с булченски облекла, с алено покривало и украси на главата. Тя е боса, както и останалите участници в обичая, които са моми и я пазят да не стъпи на земята ”, изяснява Вълев. Той разказва двата обредни момента – обхождане на селското землище и напяване на момини китки.
“Обхождането става сутринта на празника, като по пътя всички моми се изреждат да носят Еньовата буля. През цялото време групата пее специфични песни с претекстове за изобилие или сватба, а главното обредно лице, носено на плещи, мята ръцете си в дългите ръкави на ризата. На места към Еньовата буля се насочат въпроси за идната годишна продукция и нейните инцидентни отговори се одобряват за предсказания. След като завърши обиколката на селото и нивите, групата с Еньовата буля се връща в къщата, от която шествието е тръгнало. Там се прави напяване на китки, което прилича обичая “Ладуване ”. Еньовата буля вади една по една китките, а момите припяват къси песни “припевки ”, по чието наличие момите гадаят за бъдещия брачен партньор на всяка от тях. Обичаят завършва с измиване лицето на Еньовата буля, както и на всички моми с за здраве и изобилие ”, споделя доктор Вълев. Според него са изключително забавни рационалните и ирационални вярвания в силата на билките.
“Вярва се, че в нощта против Еньовден другите билки и треви получават най-голяма лечебна мощ, която отслабва с изгрева на слънцето. Ето за какво в предишното, а и през днешния ден, в доста ранни зори млади и остарели билкари потеглят по полето и горите да берат лековити растения. Събраните в този ден билки са най-различни, само че сред тях е най-важно еньовчето. От него се увиват еньовски венци и китки. Еньовският венец е огромен, едвам се провре човек през него. Той се увива на зелена черничева, ябълкова или крушова пръчка, като се връзва с червен конец. Вярва се, че билките на венеца би трябвало да са 77 и половина, колкото са заболяванията и когато се провре човек през него, те няма да го закачат през годината ”, коментира доктор Вълев.
Той акцентира, че Еньовските китки са дребни цветни букетчета – толкоз на брой, колкото са членовете на фамилията. Наричат ги и ги оставят през нощта на открито под стрехата или на покрива. Сутринта по това, дали китката е свежа или не, гадаят за здравето на този, на който е наречена.
Еньовските китки и венци се пазят през цялата година, а билките в тях се употребяват за лекарство.
“Вярва се, че за всички заболявания, които са седемдесет и седем и половина, има лек, прикрит в уханните треви. Има лек даже и за половинката болест, т.е. за незнайната, на актуален език казано – недиагностицираната. Врачки и баячки заграждали с дребен плет несъмнено пространство на поляната. В заграденото пускали костенурка. Наблюдавали от коя тревичка или билка ще отхапе тя първо и тъкмо нея наричали за лекарство на незнайната болест ”, споделя доктор Илия Вълев.
На Еньовден се правели и заклинания за обич. За да бъде залюбена и харесвана, всяка мома против Еньовден, си свивала венче от седем “момини ” билки – бяло еньовче, божур, седефче, невен, здравец, ружа и босилек.
За да “подсили ” венчето, тя увивала в него и така наречен любовни билки – омайниче, лепка и повет – да се омайват, лепят и усукват момците към нея.
Българското общество в предишното е било земеделско, по тази причина националният календар не е просто низ от дати, а е по-скоро условна рамка на избрани празници, свързани с естествени феномени и със сезонният темп в развъждането на селскостопанските култури и животни. Това търновският етнолог доктор Илия Вълев сподели в навечерието на Еньовден – празника на билкарите и лечителите.
“Еньовден е на 24 юни, той маркира преломен миг в годишния цикъл. Това е най-силният интервал на природата, нейният подем, след който тя последователно залинява през есента и умира през зимата, с цел да се възроди и още веднъж напролет ”, споделя доктор Вълев. Той разяснява, че старите традиции, изпълнявани на Еньовден, отразяват връзката на празника с началото на астрономическото лято. В този интервал денят е най-дълъг, нощта най-кратка, а високите дневни температури и засушаванията са чести феномени.
Еньовден е именуван още Яновден, Свети Иван Летни или Свети Иван Бильобер.
“Според църковния календар на този ден се отбелязва и рождението на Свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Йоан Предтеча e наследник на праведните Захарий и Елисавета от град Хеврон. И двамата са в доста преклонна възраст, когато архангел Гавраил им известява, че техните молебствия са чути и те скоро ще бъдат дарени с дълго чаканата от тях рожба. Елисавета е вуйна на Света Богородица. Заради напредналата й възраст никой не има вяра, че може да забременее. Свети Йоан Предтеча е роден 6 месеца преди Иисус Христос. Той освен проповядва покаянието и идването на Спасителя, само че е почетен и персонално да Го кръсти във водите на река Йордан, с цел да “се извърши всяка истина ”, напомня библейските послания етнологът.
Еньовден се уважава доста и през днешния ден, както и в предишното. На този ден в цялата страна се възраждат забравени и даже отмрели обичаи и вярвания.
“Редица обреди, изпълнявани в предишното за Еньовден, се свързват с античния фетиш към Слънцето. Дедите ни са изпълнявали ритуали с посрещане на изгрева и гадаене по сянката на индивида за здраве и живот през годината. Известни са дейности, като окъпване в реките и езерата с религия, че в тях, преди да изгрее, се е изкъпало слънцето и по този метод водата е придобила целебна мощ. Характерно е било паленето на огньове, които в националните показа се явяват като проекция на небесната топлота и светлина ”, споделя доктор Илия Вълев.
Изследователят добавя, че както за Гергьовден, по този начин и за Еньовден, е било особено обредното търкаляне в утринната роса за здраве.
“Нощта против Еньовден се счита за най-благоприятния миг за правене на разнообразни вълшебства и заклинания, а също и за обири на годишна продукция и добитък. В предишното през тази нощ дами бродници обикаляли по непознатите ниви, където, съблечени голи, правили разнообразни вълшебен дейности за обиране на плода. Влачели престилка над житните класове, като по този метод обирали росата върху тях, с цел да я изцедят по-късно в техните ниви. Откъсвали снопче с нечетен брой житни стебла от непознатата равнища и изговаряйки разнообразни заклинания, ги занасяли на своята. Възсядали кросното от тъкачен стан, с което обикаляли непознатата равнища. После откъсвали така наречен Царе – едри житни стебла с по два класа. Вярвало се, че в тях се крие плодородието и силата на равнищата, по тази причина ги трансферира на своя земя ”, изяснява етнологът.
Той споделя и за атрактивния бит, наименуван Еньова буля, който се среща в Тракия, Родопите и Странджа. Пренесен е от преселници тракийци и в някои селища в Североизточна България и Добруджа.
“Названието му идва от главното обредно лице в него, което е 4-, 5-годишно момиче. То се избира съгласно локалната традиция – да е сираче, изтърсак, дете от първо венчило на живи родители или пък болнаво. Еньовата буля се облича с булченски облекла, с алено покривало и украси на главата. Тя е боса, както и останалите участници в обичая, които са моми и я пазят да не стъпи на земята ”, изяснява Вълев. Той разказва двата обредни момента – обхождане на селското землище и напяване на момини китки.
“Обхождането става сутринта на празника, като по пътя всички моми се изреждат да носят Еньовата буля. През цялото време групата пее специфични песни с претекстове за изобилие или сватба, а главното обредно лице, носено на плещи, мята ръцете си в дългите ръкави на ризата. На места към Еньовата буля се насочат въпроси за идната годишна продукция и нейните инцидентни отговори се одобряват за предсказания. След като завърши обиколката на селото и нивите, групата с Еньовата буля се връща в къщата, от която шествието е тръгнало. Там се прави напяване на китки, което прилича обичая “Ладуване ”. Еньовата буля вади една по една китките, а момите припяват къси песни “припевки ”, по чието наличие момите гадаят за бъдещия брачен партньор на всяка от тях. Обичаят завършва с измиване лицето на Еньовата буля, както и на всички моми с за здраве и изобилие ”, споделя доктор Вълев. Според него са изключително забавни рационалните и ирационални вярвания в силата на билките.
“Вярва се, че в нощта против Еньовден другите билки и треви получават най-голяма лечебна мощ, която отслабва с изгрева на слънцето. Ето за какво в предишното, а и през днешния ден, в доста ранни зори млади и остарели билкари потеглят по полето и горите да берат лековити растения. Събраните в този ден билки са най-различни, само че сред тях е най-важно еньовчето. От него се увиват еньовски венци и китки. Еньовският венец е огромен, едвам се провре човек през него. Той се увива на зелена черничева, ябълкова или крушова пръчка, като се връзва с червен конец. Вярва се, че билките на венеца би трябвало да са 77 и половина, колкото са заболяванията и когато се провре човек през него, те няма да го закачат през годината ”, коментира доктор Вълев.
Той акцентира, че Еньовските китки са дребни цветни букетчета – толкоз на брой, колкото са членовете на фамилията. Наричат ги и ги оставят през нощта на открито под стрехата или на покрива. Сутринта по това, дали китката е свежа или не, гадаят за здравето на този, на който е наречена.
Еньовските китки и венци се пазят през цялата година, а билките в тях се употребяват за лекарство.
“Вярва се, че за всички заболявания, които са седемдесет и седем и половина, има лек, прикрит в уханните треви. Има лек даже и за половинката болест, т.е. за незнайната, на актуален език казано – недиагностицираната. Врачки и баячки заграждали с дребен плет несъмнено пространство на поляната. В заграденото пускали костенурка. Наблюдавали от коя тревичка или билка ще отхапе тя първо и тъкмо нея наричали за лекарство на незнайната болест ”, споделя доктор Илия Вълев.
На Еньовден се правели и заклинания за обич. За да бъде залюбена и харесвана, всяка мома против Еньовден, си свивала венче от седем “момини ” билки – бяло еньовче, божур, седефче, невен, здравец, ружа и босилек.
За да “подсили ” венчето, тя увивала в него и така наречен любовни билки – омайниче, лепка и повет – да се омайват, лепят и усукват момците към нея.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ