Режисьорът Коста Биков със Специалната награда на 29-ия София Филм Фест
Коста Биков е един от филмовите създатели на България, който посвещава повече от пет десетилетия на магията кино. То е неугасима пристрастеност за режисьора, измежду чиито учители и вдъхновители са именити персони като Бинка Желязкова и Христо Ганев, Константин Павлов, Рангел Вълчанов, Людмил Кирков, Тодор Андрейков... Коста Биков е неразривно обвързван с киното и като член на креативен колективи, които работят с новите генерации по техни дебютни произведения, както и с развиването на емблематичния Дом на киното в София през 90-те години като част от управлението на СБФД.
Режисьорът ще получи Специалната премия на 29-ия София Филм Фест, който започва на 13 март.
Ето какво написа кинокритикът проф. Божидар Манов във връзка 80-годишнината на Коста Биков, която бе маркирана на 14 декември 2024 година:
" С Коста Биков два пъти сме състуденти: първо през 60-те години на предишния век в МЕИ (сега Технически университет) и след това през 70-те години във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). В МЕИ той се бореше със специалността „ Механично уредостроене “, а аз проумявах тайните на радиоелектрониката. Но когато през септември 1973 година проходи българското кинообразование, аз попаднах в клас „ Кинознание “, а идната есен той в класа по „ Режисура “. И отново се срещахме като състуденти, единствено че на „ Раковски “ 108.
Припомням тази скучна фактология с отминалост от половин век, с цел да обосновавам с календарна акуратност креативната парабола на инж. Биков в режисьорската специалност. Особено значимо е, че в неговата професионална траектория постоянно го е съпътствал шансът да се срещне и работи с някои от най-талантливите хора в българското кино!
Още като студент е помощник в екипа на Бинка Желязкова за кино лентата „ Басейнът “ (1977). А това е действителна школа по практическа постановка отвън университетските аудитории – незаместим опит за тази специалност. Същото се случва и в идващия филм на Бинка „ Голямото нощно къпане “ (1980).
Година преди този момент Коста се е дипломирал като режисьор с телевизионна акомодация на пиесата „ Полицаите “ от Славомир Мрожек, а към този момент и неофициално е „ покръстен на терен “ в специалността! И е време за персоналния му дебют „ Прилив на деликатност “ (1983) със сюжет от края на Втората международна война по сюжет на писателя-лекар Руденко Йорданов.
Филмът е зареден с ослепителен човечен възторг, прочетен в бездънните сини очи на артиста Любен Чаталов! Напълно целесъобразно режисьорско доверие, което сработва още един път при идващия игрален филм на Коста „ Живот до поискване “ (1986) по сюжет на Владо Даверов. Филмът е мъчителна равносметка за изплъзващите се фантазии и илюзии на 40-годишните, до момента в който техният връстник Христо Проданов изкачва Еверест без О2, с цел да остане вечно там!
Важна детайлност: във кино лентата са употребявани стихове на Константин Павлов, което е мотив Коста Биков, въпреки и след години, да направи „ Опит за безмълвие “ (1998) - документален портрет на изключителния стихотворец и сценарист. Пак през негови стихове е забелязан с документална камера и огромният художник Георги Божилов – Слона във „ Великото прощаване “ (2005).
Коста има избран пиетет към значими фигури от актуалната българска просвета и по тази причина по никакъв начин не са инцидентни документалните потрети на две от неговите „ кино-икони “: забележителният режисьор Рангел Вълчанов („ Пътешествие сред два кино лентата “, 1998 и „ Рангел вечно “, 2019) плюс неповторимия киноисторик проф. Тодор Андрейков в „ Гражданинът кино “ (2014, разбираем вербален каламбур с великия филм „ Гражданинът Кейн “ на Орсън Уелс).
Спокойно мога да настоявам, че тези 3 документални портрета от Коста Биков са и негова персонална „ изповед “ за смисъла на специалността кинематографист! А когато това декларира режисьор - някогашен инженер, към този момент на 80 години, можем да му имаме вяра! "
Режисьорът ще получи Специалната премия на 29-ия София Филм Фест, който започва на 13 март.
Ето какво написа кинокритикът проф. Божидар Манов във връзка 80-годишнината на Коста Биков, която бе маркирана на 14 декември 2024 година:
" С Коста Биков два пъти сме състуденти: първо през 60-те години на предишния век в МЕИ (сега Технически университет) и след това през 70-те години във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). В МЕИ той се бореше със специалността „ Механично уредостроене “, а аз проумявах тайните на радиоелектрониката. Но когато през септември 1973 година проходи българското кинообразование, аз попаднах в клас „ Кинознание “, а идната есен той в класа по „ Режисура “. И отново се срещахме като състуденти, единствено че на „ Раковски “ 108.
Припомням тази скучна фактология с отминалост от половин век, с цел да обосновавам с календарна акуратност креативната парабола на инж. Биков в режисьорската специалност. Особено значимо е, че в неговата професионална траектория постоянно го е съпътствал шансът да се срещне и работи с някои от най-талантливите хора в българското кино!
Още като студент е помощник в екипа на Бинка Желязкова за кино лентата „ Басейнът “ (1977). А това е действителна школа по практическа постановка отвън университетските аудитории – незаместим опит за тази специалност. Същото се случва и в идващия филм на Бинка „ Голямото нощно къпане “ (1980).
Година преди този момент Коста се е дипломирал като режисьор с телевизионна акомодация на пиесата „ Полицаите “ от Славомир Мрожек, а към този момент и неофициално е „ покръстен на терен “ в специалността! И е време за персоналния му дебют „ Прилив на деликатност “ (1983) със сюжет от края на Втората международна война по сюжет на писателя-лекар Руденко Йорданов.
Филмът е зареден с ослепителен човечен възторг, прочетен в бездънните сини очи на артиста Любен Чаталов! Напълно целесъобразно режисьорско доверие, което сработва още един път при идващия игрален филм на Коста „ Живот до поискване “ (1986) по сюжет на Владо Даверов. Филмът е мъчителна равносметка за изплъзващите се фантазии и илюзии на 40-годишните, до момента в който техният връстник Христо Проданов изкачва Еверест без О2, с цел да остане вечно там!
Важна детайлност: във кино лентата са употребявани стихове на Константин Павлов, което е мотив Коста Биков, въпреки и след години, да направи „ Опит за безмълвие “ (1998) - документален портрет на изключителния стихотворец и сценарист. Пак през негови стихове е забелязан с документална камера и огромният художник Георги Божилов – Слона във „ Великото прощаване “ (2005).
Коста има избран пиетет към значими фигури от актуалната българска просвета и по тази причина по никакъв начин не са инцидентни документалните потрети на две от неговите „ кино-икони “: забележителният режисьор Рангел Вълчанов („ Пътешествие сред два кино лентата “, 1998 и „ Рангел вечно “, 2019) плюс неповторимия киноисторик проф. Тодор Андрейков в „ Гражданинът кино “ (2014, разбираем вербален каламбур с великия филм „ Гражданинът Кейн “ на Орсън Уелс).
Спокойно мога да настоявам, че тези 3 документални портрета от Коста Биков са и негова персонална „ изповед “ за смисъла на специалността кинематографист! А когато това декларира режисьор - някогашен инженер, към този момент на 80 години, можем да му имаме вяра! "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ