Нови факти за Слънцето, които шашнаха учените
Космическата организация НАСА създаде план Слънчева сонда, представляващ автоматизирана галактическа сонда, която да приближи нашата централна звезда и да направи проучвания. През предходната година е изстреляна сондата Паркър по отношение на този план и през тази година тя приближи слънчевата корона.
Това е един специфичен миг за астрономите, който им носи доста непредвидени вести. Външният пласт на атмосферата на Слънцето се оказва един учудващо безреден свят, по думите на учените.
Какво знаем от астрономическите открития за слънчевата корона до момента?
Най-външният пласт на атмосферата на ярката звезда се характеризира със свръхвисока температура, надвишаваща милиони градуси. Заради рисковите температури частиците на небесното тяло съумяват да преодолеят гравитацията и пораждат безоблачен вятър.
Нещата, които откриват с помощта на сондата за слънчевия вятър, са шокиращи за научния свят. Неочаквано е, че скоростта му се трансформира. На моменти се усилва до 150 километра в секунда. Това за астрономите е необичайно събитие.
Изстреляната сонда Паркър е колкото дребен автомобил на величина и има пълен термичен щит. Конструкцията на апарата го прави подобаващ за приближаване оптимално до Слънцето.
Наблюденията, направени от оборудването на НАСА, са употребявани в няколко проучвания, които разкриват една реалност, избрана като безпорядък. Шокиращо се е оказало и откритието, че короната на централната ни звезда е толкоз друга, когато се следи от близко.
Една от задачите на изстрелването на тази сонда е да се открие каква е повода за стоплянето на короната. Най-външният пласт от слънчевата атмосфера е 200 пъти по-горещ от повърхността. Проучванията не престават, а очакванията са изцяло оправдани, с оглед опциите на Паркър.
Тя има четири скъпи инструмента за изследвания. Първият, наименуван SWEAP, изследва слънчевия вятър, като очакванията са да се дефинира температурата и плътността на потока.
Вторият се концентрира върху тежките йони, които са най-високоенергийни от всички частици. Надеждата е хората да се научат да предсказват слънчевите изригвания от тях, тъй като при полет до Марс те ще се окажат смъртна заплаха.
Третият инструмент е камера, която би трябвало да снима изригванията на коронарна маса. Това са йонизирани частици, които се изхвърлят с огромна скорост.
Четвъртият е магнитометър, който се чака да мери магнитното и електрическото поле на короната, с цел да се даде отговор на въпроса какво я затопля.
