Институтът за космически изследвания към БАН чества 50-годишен юбилей
Космическа техника, храна и неповторими фотоси, направени от Космоса от първия български космонавт Георги Иванов. Това са единствено част от експонатите, които демонстрира в галерия Институтът за галактически проучвания и технологии при Българска академия на науките за своя 50-годишен празник.
Медиен сътрудник на честването е Българската национална телевизия.
Храната в Космоса, по усет и мирис, не се разграничава от тази, която слагаме на масата си тук на Земята. Не по-малко любопитни са достиженията, с които се гордее Институтът за галактически проучвания и технологии. Сред най-значимите са научните стратегии на космонавтите Георги Иванов и Александър Александров. Учените от института са създали и апаратурите за два български спътника и на междупланетна станция за проучването на спътника на Марс - Фобос.
Над 150 са научните апарати, основани от българи, а по-късно са изведени в орбита. Едни от най-интересните мостри на тази техника са показани в изложбата във фоайето на Българска академия на науките. А фотосите на Георги Иванов, подредени в юбилейната галерия, са направени по време на полета му.
Помнете, че би трябвало да гледате нагоре към звездите, а не надолу в краката си, съветваше приживе Стивън Хокинг. А учените от Българска академия на науките биха допълнили - тъй като Космосът въздейства на доста процеси и феномени, с които се сблъскваме всекидневно. Например слънцето и неговите геомагнитни стихии.
Соц. Симеон Асеновски - Институт за галактически проучвания и технологии- Българска академия на науките: В момента ние сме по времето на безоблачен най-малко. Тоест геомагнитните стихии са по-рядко като събития, само че в това време са много по-мощни.
За своята 50-годишна история Институтът за галактически проучвания и технологии се гордее с доста достижения.
Доц. Деница Борисова - Институт за галактически проучвания и технологии- Българска академия на науките: В момента българска инсталация е ситуирана на борда на Международната галактическа станция и на сателит, който е в орбита към Марс и изследва радиационната конюнктура.
Изложбата на Института демонстрира фотоси на първия български космонавт Георги Иванов, които Българска национална телевизия сподели във кино лентата " Полет на ръба на безкрая ", излъчен в навечерието на 40 годишнина на популярния му полет. Кадрите от персоналния списък са направени от борда на галактическия транспортен съд „ Союз-33 ". Години след полета му, космонавтът следи все по-голям интерес към Космоса.
Георги Иванов: Защото това е вероятността и там се организират най-съвременните научни проучвания.
Изложбата допълват разнообразни уреди, излезли от ръцете на български учени. Включително и галактическа оранжерия. Днес нашите учените работят по най-ново потомство оранжерия, която ще доставя космонавтите със свежа храна.
И през днешния ден космонавтите имат опцията да вечерят по български - със сарми и кисело мляко.
Доц. Георги Желев - Институт за галактически проучвания и технологии- Българска академия на науките: Самото осветяване, което е належащо на растенията, се усъвършенства за спестовност на силата.
България продължава да създава галактическа храна. Нещо повече - учените обогатяват менюто. Продуктите първо се замразяват, а по-късно по специфична технология се изтегля влагата от тях,
Илиана Начева - Институт по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанска академия: Благодарение на това се получават изцяло непокътнати артикули по форма, в същото време по вкусови и ароматни качества.
Изложбата ще остане във фоайето на Българска академия на науките до 12 ноември.
Медиен сътрудник на честването е Българската национална телевизия.
Храната в Космоса, по усет и мирис, не се разграничава от тази, която слагаме на масата си тук на Земята. Не по-малко любопитни са достиженията, с които се гордее Институтът за галактически проучвания и технологии. Сред най-значимите са научните стратегии на космонавтите Георги Иванов и Александър Александров. Учените от института са създали и апаратурите за два български спътника и на междупланетна станция за проучването на спътника на Марс - Фобос.
Над 150 са научните апарати, основани от българи, а по-късно са изведени в орбита. Едни от най-интересните мостри на тази техника са показани в изложбата във фоайето на Българска академия на науките. А фотосите на Георги Иванов, подредени в юбилейната галерия, са направени по време на полета му.
Помнете, че би трябвало да гледате нагоре към звездите, а не надолу в краката си, съветваше приживе Стивън Хокинг. А учените от Българска академия на науките биха допълнили - тъй като Космосът въздейства на доста процеси и феномени, с които се сблъскваме всекидневно. Например слънцето и неговите геомагнитни стихии.
Соц. Симеон Асеновски - Институт за галактически проучвания и технологии- Българска академия на науките: В момента ние сме по времето на безоблачен най-малко. Тоест геомагнитните стихии са по-рядко като събития, само че в това време са много по-мощни.
За своята 50-годишна история Институтът за галактически проучвания и технологии се гордее с доста достижения.
Доц. Деница Борисова - Институт за галактически проучвания и технологии- Българска академия на науките: В момента българска инсталация е ситуирана на борда на Международната галактическа станция и на сателит, който е в орбита към Марс и изследва радиационната конюнктура.
Изложбата на Института демонстрира фотоси на първия български космонавт Георги Иванов, които Българска национална телевизия сподели във кино лентата " Полет на ръба на безкрая ", излъчен в навечерието на 40 годишнина на популярния му полет. Кадрите от персоналния списък са направени от борда на галактическия транспортен съд „ Союз-33 ". Години след полета му, космонавтът следи все по-голям интерес към Космоса.
Георги Иванов: Защото това е вероятността и там се организират най-съвременните научни проучвания.
Изложбата допълват разнообразни уреди, излезли от ръцете на български учени. Включително и галактическа оранжерия. Днес нашите учените работят по най-ново потомство оранжерия, която ще доставя космонавтите със свежа храна.
И през днешния ден космонавтите имат опцията да вечерят по български - със сарми и кисело мляко.
Доц. Георги Желев - Институт за галактически проучвания и технологии- Българска академия на науките: Самото осветяване, което е належащо на растенията, се усъвършенства за спестовност на силата.
България продължава да създава галактическа храна. Нещо повече - учените обогатяват менюто. Продуктите първо се замразяват, а по-късно по специфична технология се изтегля влагата от тях,
Илиана Начева - Институт по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанска академия: Благодарение на това се получават изцяло непокътнати артикули по форма, в същото време по вкусови и ароматни качества.
Изложбата ще остане във фоайето на Българска академия на науките до 12 ноември.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ