Корпоративната социална отговорност изгражда лоялност сред служителите, уважение и усещане,

...
Корпоративната социална отговорност изгражда лоялност сред служителите, уважение и усещане,
Коментари Харесай

Ще оцелеят само социално отговорните и иновативни компании

Корпоративната обществена отговорност построява преданост измежду чиновниците, почитание и чувство, че работят в добра компания и с някаква публично значима идея, счита доктор Рей Рист.

© Надежда Чипева [Капитал] Профил
Д-р Рей Рист е един от международните специалисти в региона на КСО (корпоративна обществена отговорност). Той е измежду основателите и съпредседателите на Международната стратегия за образования по оценка на развиването (International Program for Development Evaluation Training), както и някогашен помощник на Групата за самостоятелна оценка към Световната банка. Д-р Рист продължава да съветва интернационалните организации и национални държавни управления в региона на основаването и построяването на системи за мониторинг и оценка. Кариерата му включва 15 години в американското държавно управление на високи управнически постове както в изпълнителната, по този начин и в законодателната област. Той е бил професор в университета " Джонс Хопкинс ", " Корнел " и " Джордж Вашингтон " и е бил участник в програмата " Фулбрайт " към института " Макс Планк ". Д-р Рист е и създател и редактор на 35 книги, написал е над 140 публикации и е изнасял лекции в над 75 страни. Част е от публицистичните бордове на 9 професионални списания и управлява интернационална работна група, която си сътрудничи по проучвания, свързани с оценката и ръководството. Той беше в България по покана на фондация " Америка за България " като основен гост-лектор в границите на бизнес събитието " Как да разберете дали дарявате дейно ". Още по тематиката
За какво подаряват фирмите

През последните 5 години корпоративното дарителство е в низходящ тренд, сочи отчет на Българския дарителски конгрес
19 окт 2018
Бизнес с идея

Как да измерваме дейно тактиките за корпоративна обществена отговорност и каква е ролята им за развиването на фирмите и обществото
17 окт 2018
Кои са носителите на премиите за виновен бизнес за 2017 година

За 15-а година Българският конгрес на бизнес водачите отличи фирмите със обществено ориентирани планове
27 фев 2018
Петър Величков, " OMV България: " Когато демонстрираме грижа за хората, те работят по-добре

Компаниите, които застават зад самодейността на PwC " Твоите 25 аргументи да избереш България " и тяхната мотивация да го създадат
27 фев 2018
Корпоративна обществена отговорност може да значи разнообразни неща за другите хора. Какво значи за вас?
- Зависи от подтекста, в който работите. Ако оперирате в Съединените щати, подтекстът би бил друг от този в Япония или в България. Това е по този начин, тъй като понятието и практиката на КСО еволюира и се трансформира при преместването на други места и в границите на разнообразни култури. Концепцията и първичните форми на реализация на КСО са основани в Съединени американски щати през 70-те години на предишния век. Аз персонално имам вяра в 3P метода (People - хора; Planet - планета; Profits - облаги - бел. ред.). За КСО би трябвало да се мисли точно в тези три измерения.

Какво тъкмо съставлява тази идея? Може ли да обясните по-детайлно?
- На първо място, КСО се отнася до грижата за хората, т.е. вашите чиновници, хората, които съставляват веригата за доставки, както и жителите на страната, в която сте локализирали производството си. Помислете да вземем за пример за нещастието с локалните производители на облекло в Бангладеш - огромният пожар, в който починаха повече от 1000 души. Това, което следим, е, че КСО построява преданост измежду чиновниците, почитание и чувство, че работят в добра компания и с някаква публично значима идея. Повечето хора не са изключително щастливи да бъдат част от компания, която не се интересува и не се грижи за никого и нищо друго с изключение на за облагите. Абсолютно голият див капитализъм не е прелъстителен.

А какво мислите за изказванията и публикуваното разбиране, че КСО политиките на корпорациите имат само PR аргументация и цел?
- Това въобще не е правилно. Може да има някакъв най-малък PR съставен елемент в КСО, само че в случай че компанията в действителност има желание и си е сложила за цел да способства към културата и обществото, в което оперира, това няма по какъв начин да е единствено PR. Разбира се, приходите и облагата са значими, те са част от 3P метода, за който загатнах. Но когато се борим със замърсяването на природата и климатичните промени, с другите форми на ракови болести или с домашното принуждение, това няма по какъв начин да бъде PR. Тези тематики са извънредно огромни и комплицирани и изискват средства, ноу-хау и голям брой старания от страна на компанията, в случай че тя желае да получи доверие и почитание измежду чиновниците си и по-широката общност.

В концепцията на КСО като че ли е заложено и понятието за едно несъмнено равнище на бистрота, което фирмите би трябвало да реализират, с цел да бъдат съответстващи в XXI век. Как е допустимо компании, които единствено допреди няколко години са оперирали като затворени, изолирани артисти, каквато беше по-голямата част от частния бизнес в България да вземем за пример, да се отворят към обществеността и да станат по-прозрачни?
- Корпорациите на XXI век носят отговорност към обществото, за обществото, както и за личното си етично държание. И в случай че ще бъдеш виновен към и за обществото, би трябвало да знаеш по какъв начин възнамеряваш да допринесеш към общото богатство или да подобриш страната или средата, в която действаш. Ако обаче предпочиташ да го криеш, това би било или тъй като не правиш задоволително, или тъй като го правиш безуспешно и неефективно. А смяната, за която питате - от затворени към транспарантни компании, може да се реализира единствено с смяна на корпоративната просвета. Този преход няма по какъв начин да се случи без присъединяване или съществуването на образован мениджмънт - тя потегля постоянно от горната страна. Във всички случаи не може да се върнем в предишното. В XXI век от фирмите се изисква да бъдат транспарантни и публично потребни.

Споменахте, че КСО е основана през 70-те години в Съединени американски щати. Как се е трансформирала от този момент тази сфера и кои са главните трендове в нея през днешния ден?
- Една от главните трендове е по-дълбокото ангажиране с потребностите на чиновниците, отделянето на част от работното им време за разнообразни доброволчески дела. Съществува все по-голямо осъзнаване, че бизнесът е по-успешен, когато чиновниците са горди с работодателя си и са щастливи, че са част от дадена компания. Това се удостоверява и от разнообразни статистики, свързани с подбора. Служителите, които отделят време на КСО интензивности, са по-мотивирани, ангажирани и се задържат за по-дълго време на работното си място. КСО също така се трансформира в един от главните принадлежности за привличане и асортимент - потвърдено е, че гениите ще предпочетат да работят за компания с КСО политики, в сравнение с за такава без. С други думи, КСО стои в основата на актуалните тактики за създаване на работодателска марка.

Колко скъпо коства КСО на фирмите?
- Не е наложително да е скъпо. Разбира се, в случай че възнамеряваш да построиш или да инвестираш в център за диагностика на онкологични болести, това би коствало много, тъй като са нужни високотехнологично съоръжение и квалифициран личен състав. Но в случай че компанията и чиновниците й се съгласят да доброволстват два пъти в месеца да вземем за пример в построяването на публичен парк, тук става въпрос за време, не толкоз за материални разноски. Във всички случаи, в случай че КСО политиките ви са стратегически обосновани, те ще възвърнат цената си под една или друга форма - те усилват приходите, построяват марката и репутацията и усилват цикъла на престой на чиновниците в компанията. В Щатите да вземем за пример компаниите, които имат КСО политики, се употребяват с много данъчни облекчения, което е и един от методите страната да подтиква бизнеса в тази посока.

Кои са най-големите неточности, които позволяват фирмите във връзка с КСО политиките си?
- Първата е, че нямат ясна концептуална рамка за нещата, които се пробват да реализират, и просто желаят да се занимават с нещо. Така следим бизнеси, които харчат средства, пари и старания единствено и единствено с цел да наподобяват заети с някаква идея. Но претовареност не значи успеваемост. Другата огромна неточност - некадърната реализация. Ако не осъществите самодейността си добре, няма по какъв начин да постигнете приемливи резултати. С други думи, би трябвало да имате ясна визия какво задачите да постигнете и по-късно да знаете по какъв начин най-ефективно да я приложите и реализирате.

А по какъв начин дейно може да се мери КСО?
- Може да се прави по два метода - като положите явен набор от основни индикатори на осъществяване (от англ. key performance indicators, или KPIs - бел. ред.) и, несъмнено, като започнете с ясна базова линия. Ако разполагате и с двете, сте даже в още по-добра позиция, тъй като с помощта на тези два инструмента ще можете да кажете какво съответно сте постигнали и какво не. И най-важното - би трябвало да заложите индикаторите и базовите линии още през цялото време на самодейността, а не една или две години по-късно.

Едно от най-големите провокации, с които се сблъскват мениджърите, е по какъв начин да подсигурят освен консистентността, само че и продължителността във времето на КСО политиките. Какъв тип организационно водачество или информационни системи би трябвало да бъдат въведени, с цел да се подсигурява, че КСО напъните ще продължат оттатък актуалното ръководство?
- Преди всичко КСО би трябвало да бъде неизменима и органична част от фирмената просвета, да се изповядва философията на " това е методът, по който вършим бизнес ". Ако културата се промени или мениджмънтът претърпи неуспех и напусне, неведнъж реакцията върви към връщане на фокуса само върху облагата. Това е груба неточност - КСО не е като да изкараш нов артикул на пазара, а касае построяването на нови форми на фирмено държание. Затова би трябвало да имаш време да тестваш тези нови държания, да вярваш в тях и да измерваш какви изгоди носят те на компанията, само че най-много на обществото.

Каква е ролята на HR отделите във връзка с КСО?
- Добрите HR-и се вълнуват от тематики като мотивацията на чиновниците, по какъв начин да ги задържат за по-дълго, текучеството, само че и по какъв начин да притеглят най-подходящите гении. Няма по какъв начин да не обръщаш внимание на тези въпроси, изключително в случай че искаш да растеш. Така че двете функции са надълбоко свързани. Добрият HR е съвсем наложителна причина за сполучлива КСО тактика.

Как виждате бъдещето на КСО? Как ще се промени тази област през идващите 10+ години?
- Компаниите, които нямат открити и работещи КСО политики и не гледат на тематиката като на сериозен съставен елемент от водачеството през XXI век, ще изостанат внезапно след останалите. КСО ще стане една от определящите разлики сред сполучливите и високоефективни организации и тези, които не се показват добре. Няма да има приблизително състояние - или ще си новаторски и изобретателен, или няма да си подобен. Ще бъде въпрос на оцеляване - ще победят най-приспособимите към своята среда, т.е. хората, планетата и облагата.

Интервюто взе Димитър Пижев
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР