По-страшното от коронавируса
Коронавирусът сигурно даде време на много хора да се замислят за много неща – какво ще вършат, по какъв начин ще живеят и даже в какво ще се трансформира животът като цяло след тази зараза. От моя позиция доста време за мислене няма – специалността ми е такава, че стремително би трябвало да проучвам и предавам точна информация за всеобхватна тематика, с каквато светът не се е сблъсквал от доста десетилетия насам и да не не помня всички други тематики, които не чакат ковид и се развиват без да им пука какво прави той.
През последната седмица обаче развих мощно предпочитание по отношение на това в какво не желая да се трансформира живота ми – в положение на боязън. Защото единствено за тази седмица страхът ми накъде отиват нещата в България се трансформира в смут, защото:
1. Най-важният за страната закон – законът за ограниченията за изключителното състояние поради ковид, да се приема без наличието на медии в правна комисия, да няма систематизиран отчет за това, което се гласоподава и правосъдният министър Данаил Кирлов да споделя следното: " Моля да повторим да какво гласувахме "!
2. Главният прокурор Иван Гешев на два пъти да споделя, че няма систематизирана статистика по проблеми с нарушавания, касаещи рецесията с ковид – за брой случаи на нарушена карантина и за брой следствия на далавера с разнообразни артикули. За сметка на това господин Гешев при всяка поява пред камери тази седмица не пропуща да каже по какъв начин сме в положение на война поради ковид. И се запитвам - какъв брой опит като основен вирусолог има основният прокурор, с цел да дава такива оценки?
Като един елементарен човек и просто публицист, до момента не прочетох, чух и видях на никое място и никой да споделя, че епидемията от ковид ще убие всички ни. За сметка на това неналичието на съответна поддръжка от страната сигурно може да докара до пагубни последствия за виталния стандарт. Колко бизнеси ще банкрутират? Колко хора ще останат без работа? Колко родители няма да могат да изхранват децата си? Колко деца няма да могат да се грижат за възрастните си родители? А за бабите и дядовците? Колко – в случай че страната не предприеме съответни ограничения?
Всички четем, чуваме и виждаме какви ограничения се вземат в Европа, с цел да не се трансформира икономическата рецесия в обществена чума. В България обаче стигнахме до предложение да се вземат налози от бизнеса върху доходи, с които той още не се е сдобил! Не вярвате – ето ви в детайли пояснение! Ето ви и безапелационен юридически разбор какъв брой безочливо е предлагането на Менда Стоянова и сътрудниците ѝ от ГЕРБ!
Коронавирусът е рисков и с цел да бъде преборен, би трябвало дисциплинираност за много време. Гладът е заплашителен и с цел да го няма, би трябвало съответна помощ - оттова, където толкоз години плащаме налози! Уважаеми държавници, не ме карайте да предпочитам сред двете! Не карайте хиляди и може би милиони българи да го вършат! Защото бедняк човек е жив демон!
Автор: Ивайло Ачев
През последната седмица обаче развих мощно предпочитание по отношение на това в какво не желая да се трансформира живота ми – в положение на боязън. Защото единствено за тази седмица страхът ми накъде отиват нещата в България се трансформира в смут, защото:
1. Най-важният за страната закон – законът за ограниченията за изключителното състояние поради ковид, да се приема без наличието на медии в правна комисия, да няма систематизиран отчет за това, което се гласоподава и правосъдният министър Данаил Кирлов да споделя следното: " Моля да повторим да какво гласувахме "!
2. Главният прокурор Иван Гешев на два пъти да споделя, че няма систематизирана статистика по проблеми с нарушавания, касаещи рецесията с ковид – за брой случаи на нарушена карантина и за брой следствия на далавера с разнообразни артикули. За сметка на това господин Гешев при всяка поява пред камери тази седмица не пропуща да каже по какъв начин сме в положение на война поради ковид. И се запитвам - какъв брой опит като основен вирусолог има основният прокурор, с цел да дава такива оценки?
Като един елементарен човек и просто публицист, до момента не прочетох, чух и видях на никое място и никой да споделя, че епидемията от ковид ще убие всички ни. За сметка на това неналичието на съответна поддръжка от страната сигурно може да докара до пагубни последствия за виталния стандарт. Колко бизнеси ще банкрутират? Колко хора ще останат без работа? Колко родители няма да могат да изхранват децата си? Колко деца няма да могат да се грижат за възрастните си родители? А за бабите и дядовците? Колко – в случай че страната не предприеме съответни ограничения?
Всички четем, чуваме и виждаме какви ограничения се вземат в Европа, с цел да не се трансформира икономическата рецесия в обществена чума. В България обаче стигнахме до предложение да се вземат налози от бизнеса върху доходи, с които той още не се е сдобил! Не вярвате – ето ви в детайли пояснение! Ето ви и безапелационен юридически разбор какъв брой безочливо е предлагането на Менда Стоянова и сътрудниците ѝ от ГЕРБ!
Коронавирусът е рисков и с цел да бъде преборен, би трябвало дисциплинираност за много време. Гладът е заплашителен и с цел да го няма, би трябвало съответна помощ - оттова, където толкоз години плащаме налози! Уважаеми държавници, не ме карайте да предпочитам сред двете! Не карайте хиляди и може би милиони българи да го вършат! Защото бедняк човек е жив демон!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ