Корицата на книгатаЕдна звездна двойка – мултижанрови творци – пристига

Корицата на книгата
Една звездна двойка – мултижанрови създатели – идва в София. Мартин Пантелеев ще дирижира на 2 април юбилейния концерт на Александрина Пендачанска в НДК. Това обаче е концерт, който ще зарадва публиката след друго значимо негово присъединяване. Съпругата му Лида Пантелеева издаде фентъзи разказ за деца – “Изгубената мелодия на духчето Йойо ” (изд. “Лексикон, 2018). Премиерата ще събере на 28 март в Българския културен център (София) освен фенове на фентъзи сюжети, само че и доста музиканти, художници, писатели. Защо ли? Ще прозвучи фрагмент от едноименния мюзикъл, който Лида Пантелеева показва към този момент няколко години в Германия. Тя е създател освен на музиката и текста, само че и на превъзходните илюстрации в излязлата на български книга. А чаровникът – виртуоз на цигулката – Мартин Пантелеев – ще импровизира по претекстове от песните в мюзикъла.
Сцена от мюзикъла “Изгубената мелодия на духчето Йойо ”
В “Изгубената мелодия на духчето Йойо ” тривиалните функции от хорър формата не дават отговор напълно навръх стандарта за “лош ” и “добър ”: тук призраците са чаровни, смели, креативни; те населяват паралелна действителност, свирят на невиждани тръби и незабавно ни стават симпатични с лудориите си. Разбира се, всяко положително фентъзи концентрира читателското внимание върху фигурата на злодея – в тази ситуация това е Вещицата, обитаваща Черната гора. Тя краде душите и мелодиите на призраците и трансформира красивите души в черни дървета. Антиподният топос е Долината на усмивките, където щастливи живеят призраците Йойо и Тесфай, а хилядите призраци се радват на слънцето Тамас, на Танус – Дървото на безконечната мелодия, на сребърната луна Артис и алената луна Ронус. Въобще всички детайли на загадъчност, легендарност, магьосничество и следващи страховити конфликти на сили и персонажи са налице.

Авторката води читателя през лабиринта на страховити обстановки, тайнствени места, сини светкавици и чудати същества. Приказни дървета, невиждани цветя и божествени мелодии ще притеглят вниманието ни. Ще се отваря и затваря Портала сред паралелните светове, а страхът от силата на Вещицата ще породи тръпки у всяко дете. То ще плаче с призрака Тесфай, ще се ужасява от блатото в Черната гора, само че и ще се бори наедно с него за успеха на Доброто над Злото. В края на книгата ще страдаме за апокалиптичното заличаване на Долината на усмивките и ще се надяваме… Защото съществува Спасението – то ще пристигна с блестящата Сфера, от която извира “Одата на насладата ”.

Коя е Лида Пантелеева?


Тя е създател е на четири детски мюзикъла: “Изгубената мелодия на духчето Йойо ”, “ Хензел, Гретел и нюйоркските деца ”, “Ези и Фореста ” и “Сънищата на нощта ”. Родена е на 24.12.1979 година в гр. Варна, свири на пиано от 4-годишна възраст. Завършва СУИ “Д. Христов ” (Варна), а след това и НМА “П. Владигеров ” (София) като студентка на именития български пианист проф. Антон Диков. Концертната є активност я води в Германия – учи в Музикалния университет на гр. Хановер в класа по пиано на Мартин Дйорие. Двамата с Мартин Пантелеев изнасят голям брой концерти в Германия и Европа, основават и слагат началото на фестивал за камерна музика в гр. Барт.

Лида Пантелеева:


С Мартин ни събра музиката


– Лида, в България необятната аудитория в този момент научава, че в живота до Мартин Пантелеев върви една надарена дама – музикант, художник и публицист. Разкажи ни по какъв начин срещна Мартин. С какво се занимаваш в Германия?
– С Мартин ни събра музиката. Бяхме запланували концертна вечер със сонати на Бетовен и Брамс и след първата подготовка към този момент съществуваше някаква необяснима връзка сред нас. И до през днешния ден първата соната на Брамс за цигулка и пиано е доста специфична за нас и я изпълняваме с вълнението, изпитано преди толкоз доста години. В момента съм учител по пиано в Salem College, както и пианист във Валдорфшуле в гр. Юберлинген. Имаме и концерти с Мартин. През март поставихме началото на нов фестивал за камерна музика в южна Германия. А преди малко приключи Седемнадесетото издание на фестивала “Kammermusiktage Barth ” – в град Барт, на брега на Балтийско море.

– Как се роди този фентъзи разказ?
– За всичко е отговорна специалността ми. Дълги години работих за музикалното оформление на годишния празничен концерт в главното учебно заведение на нашия град. Един прелестен ден сътрудниците просто ме попитаха дали не мога аз да напиша идната пиеса, с цел да си спестят търсенето на нови творби, които и без друго аз пренаписвах. И по този начин започнах да пиша детски мюзикъли. Три от тях бяха посрещнати с огромно вдъхновение. Поради това след премиерата на най-новия ми мюзикъл “Сънищата на Нощта ” планувам още няколко концертни осъществявания, с цел да може да се задоволи интереса на публиката. Пак същите сътрудници ме попитаха за какво към момента не ми е хрумнало да напиша книга. Така се роди и актуалната история за Йойо. При мен нещата се придвижиха в противоположен ред: първо мюзикъл, след това книга. Мюзикълите са за деца, само че и се извършват от деца. Това постанова една по-олекотена форма на текст, музика и танц. Затова в процеса на писането на книгата излязох от рамките на мюзикълния сюжет. Всичко, което бях икономисала, си откри мястото в историята, появиха се и нови герои като Юбил и Кужу, които изобщо не попадат в мюзикъла.

– Двамата с Мартин сте семейство с разностранни креативен ползи. Той обикаля света като диригент и написа стихове и есета в блога си. А ти преподаваш пиано и създаваш фентъзи истории. Как се съчетава всичко това с ежедневните провокации – фамилни, кариерни, креативен?
– Ние се радваме взаимно на триумфите си, черпим хрумвания един от различен, не стопираме да мечтаем дружно и да си слагаме нови цели, множеството от които на пръв взор са безусловно неосъществими. Смеем се доста и нормално гледаме напред – в една и съща посока.