Корабите ratis хвърляли котва в пристанището на ДунавОткриха най-големите римски

...
Корабите ratis хвърляли котва в пристанището на ДунавОткриха най-големите римски
Коментари Харесай

Рациария - столицата на крайбрежна Дакия

Корабите ratis хвърляли котва в пристанището на Дунав  Откриха най-големите римски терми край село Арчар
Античен град, в който римските кораби " ratis " са хвърляли котва, е античната крайбрежна столица на Дакия. Сега римската колония разкрива последователно тайните си.Рациария или Colonia Ulpia Ratiaria е съществувал по времето на Римската империя. Развалините на града се намират на 2 км западно от днешното село Арчар и на 27 км от Видин. Вероятно градът поражда през втората половина на I в. при ръководството на Веспасиан. В чест на сполучливия свършек на втората дакийска война през 106 година император Траян дава на града купата Колония.Клавдий Птолемей в своята " География " през II в. загатва Рациария Мизийска. По-късно през IV в. градът попада в Певтингеровата карта, която е по пример от II в., както и в пътеводителя на император Антонин.Само две селища от тази ера, част от Дунавския лимес, са свръзани с речното корабоплаване и това са Рациария и Секстагинта Приста край Русе, което значи " Пристанище на 60 кораба ".

 Известно е, че в тази област са живели мизите, чието наличие е още отпреди новата епоха. Издигането на града във значим търговски и боен център обаче е по времето на Веспасиан, който укрепва долнодунавския лимес и провежда дунавската флотилия.Има данни, че към края на I век в Рациария е настанен за известно време IV Флавиев легион и помощни войски. Към II век се отнасят и значителен брой надписи, от които могат да се създадат и някои наблюдения върху характера на популацията: цивилно от боен и невоенен генезис - италийци и перегрини. Особено място заемат италийските преселници, както и членовете на муниципалната аристокрация от източен генезис.Много удобни благоприятни условия е имало за развиването на земеделието. Тази догадка се поддържа от надпис, отдаден на рядкото провидение Палес, донесено от италийски преселници и разкрива дейна земеделска активност. Надгробни надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, означават съществуването на обособени поземлени имения. Известна част са били обработвани и с плебеи.

През града е минавал крайдунавски път от Сингидунум около Дунав до делтата на реката и оттова по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рациария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия за пътнически известия и транспорт на артикули. През II-III в. Рациария се издига освен като най-значителния център в Източните области на Горна Мизия, само че и в цяла Северна България.

Австрийският откривател Феликс Каниц е първият, който обръща съществено внимание на античния град през 1860 година Около 30 година по-късно, в самия завършек на века, Вацлав Добруски посещава останките на тогавашната провинциална столица, с цел да събира археологичен материал. Първата обява напълно върху историята на Рациария излиза от щемпел през 1911 година и е дело на Никифор Неделев. Към учените, които се занимават с проучването на монументи от римския град през първата половина на XX в. са и Богдан Филов, Иван Велков и Георги Кацаров. От средата на XX в. археологическите изявления се стремят към по-голяма научна меродавност. От 1965 година е единствената студия, проследяваща историята на града от неговото основаване до края на VI в. Тя е дело на проф. Велизар Велков, под чието управление са разчистени и допроучени останките от опустошения некропол в местността Парлозите.

Частични разкопки са правени през 60-те години, проведени от видинския музей. В края на 1970 година стартира взаимна експедиция на български и италиански археолози от университета в Болоня отпред с Дарио Джорджети и Мария Болини. Благодарение на изследванията стартира поредното излизане на сборника Ratiariensia в 4 тома. Направено е въздушно снимане на обекта, което дава информация за непокътнатите архитектурни структури.Друго доста изобретение е проучената резиденция на провинциалния шеф на Крайбрежна Дакия от Георги Кузманов през 80-те години на XX век. Комплексът е датиран IV - VI в., като има доста преустрояване през V век.След българо-италианската експедиция разкопките в Рациария замират за дълго време. Тогава иманяри са разкопавали местността, богата на находки от римската ера. За страдание доста от тях са потънали в незаконния пазар за антики. След 20-годишно спиране, годишните археологически разкопки са възобновени от НАИМ към Българска академия на науките с началник Здравко Димитров от 2013 г.Доказателство за развиването на града са откритите архитектурни фрагменти, статуи, надгробни плочи и надписи, саркофази. Особено място измежду скулптурните произведения в Рациария заема мраморна скулптура на почиващ Херкулес (Херакъл) с височина 0,41 м. Скулптурните монументи от Рациария са доста изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Като прибавим и забележителния брой непокътнати произведения, какъвто не е засвидетелствуван на никое място другаде в Северна България, разбираме какъв брой огромно е било смисъла на Рациария.

Миналата година за първи път стартира изследването на нов обект и това са императорските терми на античния град. " Радващо е, че успяхме да продължим разкопките на Рациария. В тази обстановка - на фона на пандемията от ковид и закъснение повече от два месеца на държавното финансиране, което минава през Министерство на културата - в действителност доста сме щастливи, че успяхме да създадем разкопките ", споделя научният началник на изследването доцент доктор Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките пред Галя Петрова.Отпуснатото финансиране в размер на 25 000 лева е дало опция на античния град да се работи за към един месец. Около 30 души са взели участие в работата на терен, в това число археологически екип от шестима, като заместник-ръководители на изследването са доцент доктор Иво Топалилов от Института по балканистика и тракология при Българска академия на науките и Илко Цветков, археолог от Регионален исторически музей - Видин. На обекта са работили и студенти от Нов български университет и от Софийски университет.

 Местоположението на термите е известно още от 70-те години на предишния век, когато на терен работи българо-италианската експедиция. Предполага се, че разкритите императорски терм са най-големите в цяла България. Подобни са на термите в центъра на Варна, които са превърнати в музей. Като повърхност обаче термите от Рациария са по-големи, ситуирани са върху 7 - 8 дка, на юг от пътя за село Държаница. Миналата година изследването е стартирало в територия от 250 кв. м - археолозите считат, че са разкрили част от двора на имперските терми, както и  помещение, за което допускат, че е така наречен фригидариум (зала с басейн със студена вода). Това обаче занапред ще се прецизира, когато разкопките продължат в идващите акции. Градежът е опус микстум - дялан камък и от горната страна няколко реда тухли - особено за IV-V век строителство. За наслада на археолозите, на това място иманярите не са могли да работят с булдозери и огромна част от руините е непокътната. Те се радват и на обстоятелството, че терените, на които следва да се работи, са общински, тъй че изследванията ще продължат безпроблемно. Основният авъпрос е опазването на античния град от по-нататъшни иманярски нападения. Предстои обектът да се консервира и социализира. След това има всички качества да се трансформира в обичано място за културно-исторически туризъм, който ще притегля поток от гости.По новата система за кандидатстване за целева дотация на Министерство на културата една от главните точки, по които се дефинира финансирането, е архитектурната стойност на обекта. А комплексът на императорските римски терми в Рациария е измежду най-големите в България и самата непокътнатост на зидовете е в действителност доста добра. Затова археолозите се надяват в идващия сезон да бъдат отпуснати средсва за продължение на изследванията и на разкопките, тъй че да се разкрият всички остатъци от античния град.
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР