БГНЕС: Новини от България и Света
Концертът на сръбската поппевачка Цеца Величкович в македонския град Велес е взривил публиката. Този път не от бурни овации, каквито е имало при започване на концерта.
В края на баналното шоу, певачката се обвила с българския трикольор. И настава паниката – възмущение, освиркване и цинични подвиквания. Системно дресираният в антибългаризъм средностатистичен жител в Повардарието е ядосан от появяването на признака на българската държавност и реагира по табиет, принудително изместил същинската му същина.
В един македонски портал обаче се появи информация, че знамето е харизано на Цеца в Пловдив от някаква нейна почитателка с надпис, че я обича…Колко е правилно това е различен въпрос. И още по значителното: известен македонски певач, на име Никола Станишич, очевидно със сръбски генезис, който участвал на концерта, не повярвал на „ патриотичните “ изблици на публиката и извикал на всеослушание: “ Што се буните за знамето, половината од вас овде имате бугарски пасоши. Срамота! “
Случайно ли във Фермана за църковна самостоятелност от 28 февруари 1870 година на турския султан Абдул Азис II Велес е упоменат като град, в който се планува да има български епископ!? Дълбоките корени на българщината там карат новите управляващи в Скопие след 1944 година да отделят особено внимание на този град. Характерен в това отношение е отчетът на тогавашния партиен началник Лазар Колишевски, изнесен във връзка 100-годишнината на велешката гимназия през 1958 година Разбира се, и името на града тогава е „ украсено “ с притурка и става Титов Велес. Заглавието на отчета е „ Историjа, стварност, аспирации “, публикуван и в обособена книга. Целта на Колишевски, както и на днешните му почитатели, е да внуши на присъстващите, че те нямат нищо общо с българите, че българите са асимилатори на македонския народ и рушители на неговата „ национална “ самородност.
Вече повече от 80 години този политически рефрен се повтаря от заран до вечер, по цялата територия на страната, с цел да се набива в главите на дребни и огромни и да ги трансформира в автоматизирани роботи с програмирани придвижвания, мислене и дейности.
Последните изяви на президента ГорданаСиляновска – Давкова и на премиера са неопровержимо доказателство за превръщането на мисловните процеси в механизирани реакции на роботи. Роботи, в които са заложени предварително етноидеологизирани схеми, които те могат да повтарят безкрайно…Днес роботизираните реакции на президента и премиера имат нов колорит – с изключение на сатанизирането на българите и България, на тяхната „ прецизна “ сдържаност са подложени и шефовете на Европейски Съюз. Каква пустиня! От Колишевски до настоящия министър председател на РСМ каква смяна. Все една и съща ария, вдъхновяваща посредствеността и затъпяваща мисленето…
Колко същински звучи поплакът на възрожденеца от Велес Йордан Хаджиконстантинов – Джинот: „ Болгарин е фен на всякое положително. Болгарин е срамотия да се отрекува от своя жанр и язик…Аз самичък болгарин, плачам за вашите изгубени болгари… “( „ Цариградски вестник “, бр.44, 1855 година )
Битката сред заблудите и истините продължава…I БГНЕС
Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата „ Българите в Югославия – последните Версайски заточеници “. Анализът на Иван Николов е написан особено за Агенция БГНЕС.
