Мая Манолова: Четвърти сме в света по лоши кредити
Концепция за нов законопроект за персоналния банкрут бе показан през вчерашния ден на конгрес, проведен от националния омбудсман и фондация " Български институт за правни начинания ". На него бяха показани данни от социологическо изследване, направено в периода от 15 февруари до 15 март 2018 година от агенция " Глобал метрикс " по поръчка на Българския институт за правни инициативи.
България е измежду страните с най-вече неприятни заеми. В Европейски Съюз се намираме в топ 4 на класацията. В същото време сме единствената страна, в която не е организиран законов ред за персоналния банкрут. Очакванията на българските жители от приемането на подобен закон в действителност са големи. Според първото национално проучване за настройките на жителите към приемането на сходно законодателство над 81% от българските жители чакат и желаят да бъде признат Закон за частния банкрут - закон, който да уреди несъстоятелността на физическите лица.
Този % е съответен на големия проблем, който имат българите със усложненията да заплащат заемите си към банки, към компании за бързи заеми, към лизингови къщи, в това число и битовите си сметки.
Числата са стряскащи.
Всеки трети български жител има заем.
Според Централния кредитен регистър към средата на 2017 г. кредитополучателите у нас са 2 330 000 с общо 4 991 000 броя заеми от банки, фирми за бързи пари, лизинги.
Общо заемите като брой са близо 5 млн., от които над 12% са неприятни или необслужвани. Или в случай че това се приравни към потребителските заеми, става дума за към 800 млн. лв. потребителски заеми към банки, към финансови институции, които са неприятни или с проблеми в обслужването. Общо заемите, които имат проблем с обслужването, са за над 4 млрд.
Условие едно лице да влезе в процедура на неплатежоспособност е то да бъде свръх задължено. Това значи, че свръх задължеността е трайно положение, а не краткотрайно усложнение, което може да се изплати в обозрим интервал от време. Предлагаме процедурата по оповестяване на цивилен банкрут да се развива пред съд.
Самият жител, който желае започването на такова произвеждане, ще е задължен да уточни с изключение на цялото си налично имущество, само че и всичките си отговорности, а също и всичките си кредитори, които в добавка ще имат едномесечен период след започване на производството да се включат в тази процедура.
Идеята е да има
три типа персонален банкрут:
Първият е т.нар. производство по несъстоятелност с погасителен проект. При този случай длъжникът има месечни приходи, надвишаващи несеквестируемия най-малко. Процедурата включва план за погасяване на дълговете, който планува плащане на поне половината от обезпечените и от необезпечените вземания за период от 3 до 5 години. Длъжникът ще може да разчита на частично опрощаване на дълговете, ако спазва сделките. При несъблюдение на контракта се пристъпва към наложително осъществяване.
Втората процедура, която се предлага за свръх задължени физически лица, е неплатежоспособност с ликвидация. Тя ще се прилага за случаи, в които длъжникът няма месечни приходи, надвишаващи несеквестируемия най-малко. Предвижда се отчасти опрощаване на задължения, в случай че след осребряването за период от 3 до 5 години той заплаща месечно посочена от съда сума.
Третият тип несъстоятелност е за физически лица, които нямат доходи имущество. При нея съдът просто афишира несъстоятелността и вписва лицето в публичен указател. Ако в период от 10 години се открие имущество или индивидът придобие такова, както и доходи, производството продължава по един от първите два типа процедури - с погасителен проект или разпродажба. /Марица.бг
България е измежду страните с най-вече неприятни заеми. В Европейски Съюз се намираме в топ 4 на класацията. В същото време сме единствената страна, в която не е организиран законов ред за персоналния банкрут. Очакванията на българските жители от приемането на подобен закон в действителност са големи. Според първото национално проучване за настройките на жителите към приемането на сходно законодателство над 81% от българските жители чакат и желаят да бъде признат Закон за частния банкрут - закон, който да уреди несъстоятелността на физическите лица.
Този % е съответен на големия проблем, който имат българите със усложненията да заплащат заемите си към банки, към компании за бързи заеми, към лизингови къщи, в това число и битовите си сметки.
Числата са стряскащи.
Всеки трети български жител има заем.
Според Централния кредитен регистър към средата на 2017 г. кредитополучателите у нас са 2 330 000 с общо 4 991 000 броя заеми от банки, фирми за бързи пари, лизинги.
Общо заемите като брой са близо 5 млн., от които над 12% са неприятни или необслужвани. Или в случай че това се приравни към потребителските заеми, става дума за към 800 млн. лв. потребителски заеми към банки, към финансови институции, които са неприятни или с проблеми в обслужването. Общо заемите, които имат проблем с обслужването, са за над 4 млрд.
Условие едно лице да влезе в процедура на неплатежоспособност е то да бъде свръх задължено. Това значи, че свръх задължеността е трайно положение, а не краткотрайно усложнение, което може да се изплати в обозрим интервал от време. Предлагаме процедурата по оповестяване на цивилен банкрут да се развива пред съд.
Самият жител, който желае започването на такова произвеждане, ще е задължен да уточни с изключение на цялото си налично имущество, само че и всичките си отговорности, а също и всичките си кредитори, които в добавка ще имат едномесечен период след започване на производството да се включат в тази процедура.
Идеята е да има
три типа персонален банкрут:
Първият е т.нар. производство по несъстоятелност с погасителен проект. При този случай длъжникът има месечни приходи, надвишаващи несеквестируемия най-малко. Процедурата включва план за погасяване на дълговете, който планува плащане на поне половината от обезпечените и от необезпечените вземания за период от 3 до 5 години. Длъжникът ще може да разчита на частично опрощаване на дълговете, ако спазва сделките. При несъблюдение на контракта се пристъпва към наложително осъществяване.
Втората процедура, която се предлага за свръх задължени физически лица, е неплатежоспособност с ликвидация. Тя ще се прилага за случаи, в които длъжникът няма месечни приходи, надвишаващи несеквестируемия най-малко. Предвижда се отчасти опрощаване на задължения, в случай че след осребряването за период от 3 до 5 години той заплаща месечно посочена от съда сума.
Третият тип несъстоятелност е за физически лица, които нямат доходи имущество. При нея съдът просто афишира несъстоятелността и вписва лицето в публичен указател. Ако в период от 10 години се открие имущество или индивидът придобие такова, както и доходи, производството продължава по един от първите два типа процедури - с погасителен проект или разпродажба. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ