Конституцията дава правомощия на правителството да ръководи и осъществява външната

Конституцията дава пълномощия на държавното управление да управлява и реализира външната политика на България и в този смисъл министър председателят може да изрази позиция на съвещанието на Съвета на Европейски Съюз идната седмица за събаряне на ветото за Република Северна Македония. Според член 105, когато взе участие в създаването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет осведоми авансово Народното събрание и дава доклад за своите дейности. Въпреки че законът разрешава на премиера да вземе решение, смятам, че тематиката за Северна Македония е извънредно сензитивна и е нужен политически и публичен консенсус. Затова би трябвало да има диспути и гласоподаване в Народното събрание. Това разяснява Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, в изявление за Диана Янкулова в предаването „ Неделя 150 “ на БНР.

Елена Йончева уточни, че за предлагането на Европейски Съюз за преговорната рамка със Северна Македония, което идва от името на страната ръководител на Съвета сега – Франция, се знаят единствено някои аспекти. Не е ясно кой е вносител на текста в Комисията по външна политика на Народното събрание, не е ясно в каква юридическа форма е той, занапред би трябвало да се прегледа от членовете й, а до съвещанието в Брюксел на 23-24 юни остават броени дни.

Българският интерес не е обвързван само с промени в конституцията на Северна Македония, каквито се дават обещание. Скопие би трябвало да извършва Договора за добросъседство от 2017 година, безапелационна беше Елена Йончева. Тя разяснява още, че България изгуби доста време, в което можеше да трансформира българската идея в европейска идея. Натискът не трябваше да е върху София, а върху Скопие, тъй като Северна Македония не извършва контракта с България. Нашите претенции не съумяха да стигнат до Европейската комисия.

Евродепутатът описа, че преди два месеца в двустранна среща с комисаря по разширението Оливер Вархей е предложила той да взе участие в конференция в София по тематиката. На форума еврокомисарят трябваше да чуе българската позиция, изразена от политици, историци и специалисти, и да каже кои български ползи ще бъдат предпазени в преговорната рамка. Определихме дата, само че в последния миг той я отсрочи, описа Елена Йончева. Според нея това значи, че в многократните си визити в София Оливер Вархей повече е убеждавал, в сравнение с се е вслушвал в събеседниците си. Тя предвижда, въз основа на диалога си с него, че в Европейската комисия чакат първата стъпка да е повдигане на ветото.

Попитана за друго значимо решение, което се чака да се вземе в Брюксел на 23-24 юни – даването на статут на кандидат-членове на Европейски Съюз на Украйна и Молдова, Елена Йончева сподели, че приема това по-скоро като политически жест. Тя напомни, че Турция е с този статут от 1999 година Солидарността не би трябвало да подменя действителността, разяснява евродепутатът. Според нея глобите против Русия не би трябвало да вредят повече на този, който ги постанова, в сравнение с този, за който са предопределени, още повече, когато е квалифициран. Тя предвижда, че глобите няма да реализират търсения резултат.

Важен въпрос е накъде вървят мирните договаряния. Безумие е да се каже, че спорът ще се реши на бойното поле, както предложи висшият представител за външна политика Жозеп Борел. Ситуацията няма да е в интерес на Украйна тогава, разяснява още Елена Йончева.

Папа Франциск сподели преди дни, че тълкуването на спора не може да бъде сведено до определянето на положителни и неприятни, без да се мисли за корените, които са извънредно комплицирани. Конфликтът до известна степен беше предизвикан или непредотвратен, цитира думите му евродепутатът.

Елена Йончева напомни и изявлението на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър на форума в Давос преди седмици, с което той предложи да се търси спокойно съглашение и дори позволи безпристрастен статут на Украйна.

Трябва да забележим аргументите за войната, с цел да намерим инструментите за нейното преустановяване, съгласно Елена Йончева. В същото време в Брюксел няма диспути за корените на спора. Вместо това, евродепутати като Радослав Сикорски, да вземем за пример, към този момент оферират да предоставим нуклеарно оръжие на Украйна. Колкото повече оръжие получава Украйна, толкоз повече се отдалечаваме от спокойно решение. На масата на договарянията би трябвало да седнат Украйна, Русия, Европейски Съюз и Съединени американски щати, сподели тя.

През 2013-2014 година Елена Йончева беше на място в Украйна, с цел да отрази напрежението в Киев, Одеса и Донбас. Президентът Виктор Янукович подаде оставка, което беше вярното решение, тъй като получи уверения за кротичък преход към народна власт, за почтени избори, в които ще бъдат показани всички съществени групи в Украйна. Гарант бяха Франция и Германия, чиито външни министри пристигнаха да заявят това в Киев, добави евродепутатът.

Вместо това, Европейски Съюз позволи да се случат събитията в Украйна от 2014 година, а след това не съумя да убеди Киев да съблюдава Минските съглашения. В тях се предвиждаше Донецк и Луганск да останат част от територията на Украйна, само че с по-широка автономност. Европейски Съюз носи своята отговорност и по тази причина би трябвало да се приказва, разяснява тя.

Пред „ Неделя 150 “ Елена Йончева описа и за завършилата преди дни задача на Европейския парламент (ЕП) в Израел, отпред с ръководителя на групата на социалистите Ираче Гарсия. Елена Йончева е зам.-председател на Делегацията на Екологичен потенциал за връзки с Израел. По време на визитата беше разисквано бъдещето на Палестинската автономония и ролята на Екологичен потенциал за попречване на насилственото изселване на палестинците от техните домове в Източен Йерусалим.

По време на срещата си със зам.-министъра на външните работи Айдън Рол, Елена Йончева е сложила въпроса за потреблението на софтуеъра „ Пегас “, с който, както потвърди журналистическо следствие, са подслушвани и проследявани политици по целия свят. Тя е напомнила че има данни, че „ Пегас “ е разработван в България. Израелската страна ще създаде по-строг надзор за износа на сходни стратегии в бъдеще, уверил зам.-министър Айдън Рол. В Европейския парламент е образувана комисия, която събира информация и проверява използването на „ Пегас “, сподели още Елена Йончева.

Попитана за възможни доставки на газ за Европа от Израел, евродепутатът уточни подписания от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен меморандум, въз основа на който занапред би следвало да се подписват съглашения. Технологично към този момент доставките могат да се реализират през Египет, където газът да се втечнява и експортира до страни членки на Европейски Съюз.

Европейски Съюз е внесъл 155 милиарда куб. м. газ от Русия м. година, което е към 40 % от потреблението в съюза. Израел добива 20 милиарда куб. м. - количество, което употребява, както за свое ползване, по този начин и за експорт за Йордания и Египет. Израел възнамерява през идващите години да усили два пъти добива си, само че към този момент няма желание да строи втори газопровод към Египет, описа Елена Йончева. Преди 2024 година не се чака да има експорт на израелски газ през Египет за Европейски Съюз.

Съществуват хрумвания за създаване на Източносредиземноморски газопровод за експорт на газ, както и за газопровод през Турция, само че всичко това е на фаза хрумвания.

В този аспект няма място за огромен оптимизъм, предвижда още Елена Йончева за БНР.

За контакт с Групатана Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: