Конституционният съд образува дело по искане на Министерския съвет за

...
Конституционният съд образува дело по искане на Министерския съвет за
Коментари Харесай



Конституционният съд образува дело по искане на Министерския съвет за това дали армията м

Конституционният съд образува дело по искане на Министерския съвет за това дали армията може да образова запасни и в спокойно време . То се слага поради две спорни тълкувания, дадени в друг времеви откъслек от Министерството на правораздаването.

Решението за настояването идва от Министерството на защитата   и с ангажимента, че към този момент то няма общо с войната в Украйна.

Според полковника от запаса – Цанко Цанков, няма нищо извънредно в настояването на МО  да търси тълкувателно решение за това дали може да образова запасни в спокойно време.

Полковникът е ръководител на Сдружение „ Клуб 199 ”. То е учредено от офицери от запаса, както и от служили в структурите за готовност и окомплектоване на въоръжените сили преди години. Самият Цанко Цанков до 2002-ра година е работил в Мобилизационния отдел на някогашния към този момент Генерален щаб. Затова от обяснението му излиза наяве, че най-малко към този момент настояването към Конституционен съд е, с цел да се улесни работата на армията и да се попълнят структури, в които има потребност от хора.  

„ Има хора, които носят повиквателни заповеди в джоба си.  НС дефинира мирновременната и военновременната бройка, която би трябвало да имат въоръжените сили . Тази задача е предоставена на формирования, които да ги одобряват и да изпратят поръчки до военните окръжия да ги попълнят, обаче тези хора се движат-отиват в чужбина, разболяват се и умират. Военните окръжия незабавно дават заместител и изпращат уведомление. Онзи ден в обществените мрежи се появи известие, че един запасняк в Стара Загора е викан, с цел да му се връчи повиквателна. Социалните мрежи гръмнаха, че ни готвят за Украйна, което не е правилно. Стотици хора са минали през образования “.

Цанко Цанков споделя, че преди 16-ина години се е говорело за към милион и половина запасни, само че тогава армията завършила с наборните военни. И по този начин, с времето от многото служили в несъществуващите към този момент структури, като Строителни войски, Транспортните войски и девоенизираните от Министерство на вътрешните работи, не останали доста хора.

С днешна дата статистиката не е в интерес на броя на запасните. Партия „ Български напредък “ ги счете на 1 250 000 души, когато предложи законопроект за запасните. Но точната численост е държавна загадка. Затова Комисията по защита на 48-мия парламент разиска въпроса със положението им на закрито съвещание.

Не са загадка обаче статистиките на военните отчети, които сочат, че има усложнения при попълването на командите на военните формирования . Причините са, че огромен брой от вписани на боен доклад нямат военна подготовка по нужните за армията специалности, а над 80% са на възраст над 35 години.  С всяка минала година контингентът от запасни застарява, което води и до некачественото или невероятно попълване на потребностите.

Военните не можели да намерят хората на непрекъснатия им адрес – намирали се отвън страната. Проблемът засягал даже и ВМА, а и Военновъздушни сили поради характерни длъжности.

Онова, което единствено преди дни сподели обществено служебният министър на защитата Димитър Стоянов, е, че се надява да има отговор на Конституционните съдии по въпроса. 

„ Засега всеки един български жител, според Конституцията, има дълг към Родината и Отечеството . В същото време подготовката за осъществяването на този дълг по никакъв начин не  е образувана.  Дали МО може да провежда мобилизационни сборове, дали може да организира образование, това не е записано в Закона за защитата и въоръжените сили . Има и разминаване в мненията на Министерството на правораздаването от 2016 година и в мнението на същото ведомство от тази година. Това несъгласие е основателна причина да желаяме такова тълкувателно решение. Не знаех, че са образували към този момент дело. Радвам се за това и се надявам да има изясненост, с цел да продължим с образованието на нашите жители “.

Нашият запас от запасни би трябвало да бъде квалифициран, изясни и министърът .

„ За да извърши всеки наш жител своя дълг, би трябвало да бъде квалифициран. При изискване, че наложителната казарма е отпаднала, методът за подготовка стават мобилизационните сборове “

Предложението за образование на запасните в спокойно време не се свързва с връщането на казармата успокоява депутатът от ГЕРБ и ръководител на Комисията по защита Христо Гаджев. Но и той споделя, че  би трябвало да се търси вид за тези, които са останали без военна подготовка след 2007 година . Годината, от която няма наложителна казарма в България. 

„ Това си е напълно български проблем, който произлиза от Конституцията. Мобилизационни сборове не са провеждани от години, само че е значимо да се поддържа подготовката. Второто нещо е по какъв начин ще се прави тя при хора, които не са били в казарма или не са били военнослужещи “.

Людмил Върбанов е един от тези, които не са ходили в казарма. Навършил е 18, малко откакто наборната работа завършила дефинитивно.

„ Тогава бях удовлетворен и се радвах, тъй като можех незабавно да стана студент и да се веселя на младостта “.

Но към днешна дата той прави оценка, че военната подготовка е нужна. Поне за месец-два действително образование, вместо да зарежда интереса си от интернет. Мнението си трансформирал поради това, което става в последно време към него.

„ Животът е пъстър, неприятни неща се случват. “, споделя Людмил. И по тази причина следи с внимание какво би се станало, в случай че Конституционният съд реши да образова запасни в спокойно време.  

„ Не ме изненадва след войната в Украйна и другите военни спорове в Близкия Изток. Причината „ жителят би трябвало да е квалифициран, с цел да отбрани отечеството “, не ми наподобява същинската причина. Според мен сме поели някаква обвързване за подготовка на част от жителите при възможен спор на НАТО с Русия “.

Засега за опасенията на Людмил нямат учредения. Войната в Украйна, която към този момент година бушува наоколо то България, е била единствено претекст политиците да приказват за потребностите от техника и оръжия, не за жива мощ и военно образование.

Експертите пък регистрират, че щом не се приказва за връщане на казармата, чувството ни за „ усещане на опасността “ е много друго от чувството на някои балтийски страни, които са запазили или се канят да върнат под някаква форма наборната казарма за 12 или 19 месеца. Целта е популацията им да има военна подготовка.

Полковникът от запаса Цанко Цанков, който до 2002 година е работил в Мобилизационния отдел на някогашния към този момент Генерален щаб, прибавя, че  хора, останалите без военна подготовка след края на казармата, като Людмил, не би трябвало да се тормозят. 

„ Нищо не се трансформира за тях. Просто би трябвало да добият такава, само че МО би трябвало да промени метода си на образование. То би трябвало да бъде военна подготовка “

Той предлага на боен доклад да се заведат навършилите 18 години .

„ Когато се заведе, се вижда този човек има ли го, здрав ли е и какво му е положението. Не е належащо да обучим 100 хиляди души, в случай че нямаме потребност от тях. Трябва да обучим толкоз, колкото е решило Народно събрание “

Цанко Цанков не дава отговор на въпроса дали обстановката от последната година би върната даже дебата за наборната казарма. Но от думите му излиза наяве, че нужните на съдружниците сили за справяне с провокациите, не могат да дойдат от други места, с изключение на от националните структури.

„ Вече не може да разчитаме на това, което е било до момента. Трябва да имаме готови запаси. За да има войски НАТО, би трябвало страните членки да имат войски “.
Източник: front.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР