Константин Егерт: Балканският неуспех на кремълските реконструктори
Провалите на съветската политика на Балканите са безусловно закономерни. Те са резултат от
залагането на продажни циници съпроводено с нежеланието да се признаят действителностите.
Гърците доста се стараха. Те направиха всичко, което можеха. Когато държавното управление на Алексис Ципрас реши предходната седмица да изгони двама съветски дипломати и да забрани влизането в страната на други двама руснаци, формалното изказване на гръцкото външно министерство излъчваше миролюбие – Атина преглежда това като изолиран случай, който по никакъв метод не би трябвало да повлияе на прелестните отношение с Москва.
[b]Как гърците наскърбиха Путин[/b]
Гръцките дипломати тогава подсетиха: Гърция е една от дребното страни, които отхвърлиха да изгонят съветски дипломати напролет, както направиха съвсем към 30 страни в символ на взаимност с Англия, след отравянето на семейство Скрипал.
По създание гръцкото държавно управление сподели на Москва: „ Ние сме недоволни от вашите опити да се намесите в процеса на нормализиране на връзките с Македония. Не ни харесва, когато вашата агентура се пробва да купи наши служители и архиереи, в това число посредством Императорското палестинско православно общество. Ние не желаем вие да се пробвате да влияете по този метод на нашата вътрешна и външна политика. Но всичко това сме подготвени да го забравим – единствено повече не би трябвало да чупите съдовете в къщата на вашите гръцки другари, които всекидневно са толкоз дружелюбни към антиамериканизма и „ православната взаимност “.
Но ответните пропагандистки залпове на Москва шокираха даже обичайно русофилско настроени гърци. Първоначално съветското Министерство на външните работи съобщи: Атина, изгонвайки съветските дипломати, работи по заповед на Вашингтон. След това представителят на министерството Мария Захарова креативен разви тази линия. Тя даде обещание на опърничавите православни братя „ съществени последствия “. От Москва за момента не са изгонили никакви гърци – както споделят в Москва, по една доста елементарна причина: в гръцкото посолство просто няма нито един шпионин под дипломатическо прикритие.
Гърците се наскърбиха в действителност и излязоха с ответна нота. В нея публична Русия виртуозно бе смъмрена за неуважението на гръцкия суверенитет и общоприетите правила на дипломацията. Гръцкото Министерство на външните работи в действителност изтегли своето предишно миролюбиво изказване. Ние разбираме, че вашата агентура действаше по директното разпореждане на Кремъл, се споделя във втория текст. Това е демонстративна офанзива против Владимир Путин.
[b]Двойният сътрудник Меркел и йерихонската тръба на Вашингтон[/b]
С руско-гръцкия съответства и руско-македонския скандал. Руският предприемач от гръцки генезис Иван Савидис беше обвинен от македонското Министерство на вътрешните работи във финансиране на съперниците на контракта с Гърция за преименуването на страната в „ Република Северна Македония “.
Савидис, живеещ в Гърция, сякаш е дал 300 000 евро на македонските националисти и футболните почитатели на клуб „ Вардар “ от Скопие за организирането на митинги и вълнения. Съдейки по известията от гръцката преса, същата националистическа аудитория, този път от гръцка страна, са пробвали да поддържат и изгонените от Атина съветски сътрудници.
Всичко това се оказа неефикасно – Атина и Скопие се договориха за новото име на Македония. След това членът на НАТО Гърция сне възраженията си във връзка на участието на прилежащата страна в алианса. Македонците получиха публична покана да стартират процедура за участие в НАТО на последната среща на съдружниците в Брюксел в средата на юли. Т.е. македонците едно към едно повториха пътя на черногорците. През 2016 година Москва също се опита да им попречи да влязат в алианса и едвам не провежда държавен прелом. Съдебният развой над обвинените по това дело продължава до ден-днешен.
Периодично изплуват нови сензационни детайлности – да вземем за пример, за вероятното присъединяване в неуспелия прелом на Рамзан Кадиров. Той, съгласно изказванията на очевидците на обвиняването, е изпращал пари на мюфтията на Черна гора, с цел да провежда митинги на мюсюлманите против НАТО. Ако имаме вяра на формалните лица в Москва, не е имало никакъв прелом, а провокация на алианса /разбирай – Америка, тъй като НАТО танцува по нейната свирка/ за да се вкарат нещастните черногорци в Северноатлантическия алианс.
Прословутата „ свирка на Вашингтон “ в миналото беше един от знаците на импотентността и нелепостта на руската агитация. Днес, в случай че имаме вяра на Министерство на външните работи и държавната телевизия, това е пълноценна йерихонска тръба, оказваща въздействие освен на вероломните балкански нации. Под нея танцува и Германия отпред с канцлера Ангела Меркел, и изобщо целият Европейския съюз плюс Тереза Мей и нейния кабинет.
Наистина, с Меркел имаше засечка. Доналд Тръмп счита, че Меркел танцува под балалайката на Москва, тъй като е съгласна със строителството на газопровода „ Северен поток-2 “ и не доплаща съвсем 1% от Брутният вътрешен продукт за отбранителни разноски. Какво да вършат Захарова и Соловьов с Кисельов – изцяло неразбираемо. Изглежда ще се наложи Меркел да бъди приета за двоен сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ и СВР.
[b]Историческият сериал „ Заснето в Кремъл “[/b]
Ако оставим иронията настрани, то политиката на Москва на Балканите е безконечен компромис за неучтивост, надменност и историческо незнание. Кремъл и Смоленская площад живеят в някакъв фиктивен сериал. В него Владимир Путин играе ролята на съветски император /изглежда на обичания в днешна Москва Александър Трети, само че може и на Николай Втори/, Сергей Лавров – министър на външните работи /Гирс, Ламсдорф, Изволски или Сазонов/.
Балканите в този сюжет са територия, обитаема с елементарни селяни, които се молят на съветския цар, като на бранител и страж на вярата от католическите еретици от Виена и свирепите „ мюсюлмани “ от султански Константинопол. И затова, както наредят от Санкт Петербург /днес Москва/ - по този начин и ще бъде. Тези, които си разрешават волности, ще бъдат осъдени – както през 1903 година, когато заговорници, подкрепяни от Русия, убиха сръбския крал Александър Обренович, насочен към положителни връзки с Австро-Унгария.
Тази картина на света, меко казано, не беше напълно хармонична и век и половина обратно. След Втората международна война тя напълно престана да отразява действителността, задоволително е да си спомним разрива на Югославия със Съюз на съветските социалистически републики. След кървавото раздробяване на югофедерацията интеграцията в Европейски Съюз и /за момента, като се изключи Сърбия/ в НАТО стана основна цел на националните елити на балканските страни, които не желаят повтаряне войните от 90-те години на предишния век с техните етнически прочиствания и бежански потоци. Дори и да са подготвени да продадат своя суверенитет, то това няма да е на Москва. Към това би трябвало да се добави, че в тези страни израсна ново потомство, забележителната част от което интензивно желае сплотяване с Европейски Съюз и НАТО.
Европейците и американците виждат в това позитивните страни /кой желае да позволява планините от проблеми сътворени от безумните балкански националисти/, само че никого не вкарват принудително. Защото финансовите, икономическите и обществените изгоди от интеграцията на едва развитите страни даже и да ги има, няма да бъдат скоро, а богатите електорати на страните-членки на Европейски Съюз и НАТО не харесват чак толкоз доста новите съседи.
Москва умишлено култивира в района през всичките тези години националисти, фенове на конспирацията и просто бандити. Всичко това е ставало под знамето на славянското приятелство, православната еднаквост и битката с „ подправените западни полезности “. Същото се е случвало и в обичайно лявата и антиамериканска Гърция – без панславизма.
Съдейки по „ блестящите “ резултати, играта на историческа реорганизация очевидно е отвела съветската политика не тъкмо там, където би трябвало. Когато Черна гора радостно вкарва наказания срещу Кремъл, а гръцкото Министерство на външните работи чете лекция по суверенитет на Смоленская плошад, би трябвало съществено да се замислиш кое не е по този начин?
Но точно самооценка не можеш да очакваш от Москва. Много по-лесно е нещата да бъдат обяснени с машинациите на Вашингтон и неговия сътрудник Меркел, в сравнение с да си признаеш - грубостта, смесена с безконечен цинизъм и разчитане на корумпирани интернационалните връзки рядко водят до дълготраен триумф. /БГНЕС
-----------------------------------------------------
Константин Егерт, „ Дойче Веле “. 
