Братя по съдба – изчезващите видове
Консервационната биология е науката, която се занимава със отбраната и опазването на застрашените типове, и макар че основите ѝ се откриват още в края на XVIII век, разнообразни скотски типове не престават да изчезват пред очите ни.
Трагедията на един изчезващ тип
Почина последният мъжки северен бял носорог
Принципите на консервационната биология са приложени за първи път при опазването на горите на Британска Индия, а трите ѝ съществени правилото са следните: човешката активност поврежда околната среда (замърсяване, заличаване на местообитанията и въвеждане на инвазивни видове), имаме дълг да я опазим за бъдещите генерации и за тази цел би трябвало да използваме емпирични научно обосновани способи .
Последният мъжки бял северен носорог почина, само че трагичната му орис е споделена и от други.
Със гибелта на последния си прочут представител на име Тъфи (Toughie) през 2016 година, дървесната жаба на Раб (Ecnomiohyla rabborum) към този момент се счита за липсващ тип. За последно в дивата природа е бил чут уединен мъжки през 2007 година, само че в никакъв случай не е бил забелязан.
В международен мащаб се следи заплашително намаление на биоразнообразието от земноводни, заради заболяване, което се предизвиква от гъбичка по кожата на тези животни и се назовава хитридиомикоза.
Все още има вяра за Шанхайската кожеста костенурка (Rafetus swinhoei), защото в два зоопарка в Китай има една женска и един мъжки образец. Женската е на възраст над 80 години, а мъжкият е столетник. За страдание, макар неколкократните опити двамата да основат потомство - по натурален метод и след изкуствено осеменяване, снесените в следствие яйца се оказват или неоплодени, или костенурчетата умират преди излюпването.
Дългопетът джудже (Tarsius pumilus) е бил считан за липсващ тип, защото не бил виждан от 20-те години на предишния век. Но през 2000 година индонезийски учени намерили в клопките си за плъхове един погубен субект. Това възобновило опитите типът да бъде открит в природата, увенчали се с триумф през 2008 година, когато били открити и маркирани с проследяващо устройство два мъжки и една женска. Оттогава представители на типа в никакъв случай не са били забелязвани повече.
Смъртта на Самотния Джордж (Chelonoidis abingdonii) - костенурката от Галапагоския остров Пинта, ни накара да мислим, че и този тип е окончателно липсващ. Но на близкия остров Исабела са открити 17 костенурки, които наподобява са хибрид сред типа от Исабела и типа от Пинта. Сега учените са си сложили за цел да възвърнат типа от Пинта посредством селективно размножаване в плен сред хибридите.
През последните 18 години консервационните биолози подхващат екосистемен метод към опазването на типовете , който не е толкоз ориентиран към един съответен тип или едно местообитание.
Този метод е обвързван със комплицираните преплетени взаимоотношения сред хората, другите биологични типове и физичните характерности на околната среда. Той изследва въздействието на замърсяването, индустриализацията и селското стопанство, поради което биват унищожавани местообитанията, и по какъв начин тези фактори да бъдат следени в името на устойчивото развиване .
Трагедията на един изчезващ тип
Почина последният мъжки северен бял носорог
Принципите на консервационната биология са приложени за първи път при опазването на горите на Британска Индия, а трите ѝ съществени правилото са следните: човешката активност поврежда околната среда (замърсяване, заличаване на местообитанията и въвеждане на инвазивни видове), имаме дълг да я опазим за бъдещите генерации и за тази цел би трябвало да използваме емпирични научно обосновани способи .
Последният мъжки бял северен носорог почина, само че трагичната му орис е споделена и от други.
Със гибелта на последния си прочут представител на име Тъфи (Toughie) през 2016 година, дървесната жаба на Раб (Ecnomiohyla rabborum) към този момент се счита за липсващ тип. За последно в дивата природа е бил чут уединен мъжки през 2007 година, само че в никакъв случай не е бил забелязан.
В международен мащаб се следи заплашително намаление на биоразнообразието от земноводни, заради заболяване, което се предизвиква от гъбичка по кожата на тези животни и се назовава хитридиомикоза.
Все още има вяра за Шанхайската кожеста костенурка (Rafetus swinhoei), защото в два зоопарка в Китай има една женска и един мъжки образец. Женската е на възраст над 80 години, а мъжкият е столетник. За страдание, макар неколкократните опити двамата да основат потомство - по натурален метод и след изкуствено осеменяване, снесените в следствие яйца се оказват или неоплодени, или костенурчетата умират преди излюпването.
Дългопетът джудже (Tarsius pumilus) е бил считан за липсващ тип, защото не бил виждан от 20-те години на предишния век. Но през 2000 година индонезийски учени намерили в клопките си за плъхове един погубен субект. Това възобновило опитите типът да бъде открит в природата, увенчали се с триумф през 2008 година, когато били открити и маркирани с проследяващо устройство два мъжки и една женска. Оттогава представители на типа в никакъв случай не са били забелязвани повече.
Смъртта на Самотния Джордж (Chelonoidis abingdonii) - костенурката от Галапагоския остров Пинта, ни накара да мислим, че и този тип е окончателно липсващ. Но на близкия остров Исабела са открити 17 костенурки, които наподобява са хибрид сред типа от Исабела и типа от Пинта. Сега учените са си сложили за цел да възвърнат типа от Пинта посредством селективно размножаване в плен сред хибридите.
През последните 18 години консервационните биолози подхващат екосистемен метод към опазването на типовете , който не е толкоз ориентиран към един съответен тип или едно местообитание.
Този метод е обвързван със комплицираните преплетени взаимоотношения сред хората, другите биологични типове и физичните характерности на околната среда. Той изследва въздействието на замърсяването, индустриализацията и селското стопанство, поради което биват унищожавани местообитанията, и по какъв начин тези фактори да бъдат следени в името на устойчивото развиване .
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ