Конезавод Кабиюк е най-старият конезавод в България, основан през 1864

Конезавод " Кабиюк " е най-старият конезавод в България, учреден през 1864 година от русенския валия Митхат Паша за произвеждане на коне за турската войска. Той е ситуиран на Шуменското плато на 13 км североизточно от гр. Шумен. Още през първите години броят на конете в конезавода е достигнал към 1000. Докато текат последните десетилетия на отоманското ръководство на Балканите, в България, Румъния, Сърбия и Босна се придвижва развитото в изкуство турско коневъдство. Атовете, с които пътешественици разказват турската армия да излиза на пердах „ като на женитба ”, са едно от основните военни превъзходства на Отоманската империя. Както написа Робърт Баргрейв, левантийски търговец, „ целият християнски свят не може да се мери ” с тези коне, толкоз многочислени и прелестни, че „ даже най-несъвършените измежду тях биха превъзхождали всички британски атове ”.

 Кабиюк е мястото, където империята ползва своето изкуство в България. Днес празните, заспали алеи, обрамчени от вековни дървета във фермата повече припомнят поизоставен парк, в сравнение с военна конна база. Но в края на XIX в. тя е построенна точно като такава. Когато Митхат Паша стартира да търси повърхност за конеразвъдник, той употребява една от известните по това време техники: подрежда да се окачат части сурово месо по дърветата из целия регион, с цел да види къде има минимум мухи. Най-подходящото място се оказва на 13 км. североизточно от Шумен. Конюшните, които се построяват солидно от камък, бързо се заселват с над 1000 турски коне. Отоманската империя отглежда на Балканите някои от най-хубавите си чистокръвни породи – Караман, Узуняйла, Румели, Кастамону, и ги храни с произхождащата от полуострова трева райграс. По-късно тя ще се популяризира в Европа и Съединени американски щати, и ще се трансформира в съществена растителна просвета, употребена при развъждането на коне. Когато Истанбул стартира да губи земите на юг от Дунава по време на Руско-турската война от 1878 година, войските му водят всички коне от Кабиюк със себе си в Анадола. Българите, радващи се на новопридобитата си самостоятелност, заварват конюшните опразнени. На първичния стадий след възобновяване на конезавод " Кабиюк " през есента на 1894 година стадата са били образувани с коне, импортирани от Русия, Полша, Австро-Унгария, Турция, принадлежащи към породите Чистокръвна Английска, Арабска, Орловска рисиста, Арденска тежковозна както и някои полукръвни кръстоски. През този интервал е положена основата на две от породите, които се развъждат в " Кабиюк " и в наши дни. Това са Източнобългарската и Арабската-Шагия породи. На по-късен стадий през 1954 година се образува Чистокръвната Английска секция, а през 1977 година - Чистокръвната Арабска секция.

 След безрезултатен опит да бъде възобновен през 80-те години на XIX век, през 1894 година " Кабиюк " заработва като " Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско хранилище " и при започване на ХХ в. там кипи генно инженерство. През този интервал " Кабиюк " се радва и на постоянно височайше наличие. В единствения на Балканите Музей на коня, който е на територията на парка, се пази военната каляска на втория монарх на модерна България, Фердинанд Сакскобургготски, а достолепната лятна вила на неговия предходник, княз Александър Батенберг, е първата сграда, която човек вижда при идването в " Кабиюк ". В нея Батенберг подписва акта за съединението на България с Източна Румелия през 1885 година Конефермата оцелява като държавна благосъстоятелност по времето на социализма и през днешния ден разполага с близо 30 хиляди декара земя за пасища и терени за обяздване и развъжда четири породи коне - източнобългарска, чистокръвна арабска, чистокръвна британска и полукръвна арабска.

 В сегашния миг " Кабиюк " отглежда средногодишно над 300 коня. Ежегодно тук се раждат над 80 нови кончета и над 70 коня с друга степен на подготовка биват продавани както в България, по този начин и в чужбина (преди всичко в прилежащите страни - Гърция, Турция, Кипър, Сърбия, Македония, а по този начин също и в редица Западноевропейски държави). Отглежданите сега коне принадлежат към посочените нагоре четири съществени породи, а точно: Чистокръвна Арабска, Чистокръвна Английска, Арабска-Шагия, Източнобългарска. Развъждат се също и дребни стада от Шотландски понита и коне от Хафлингерска порода.

Отглеждане на конете

 Отглеждането на конете е концентрирано на три места. Жребците-пепиниери и кобилите-майки от главните породи са съсредоточени във филиал " Централа ", както и подрастващите женски кончета. Подрастващите мъжки кончета след отблъскване от майките си се отглеждат във филиал " Депо ". Тренингите по безпрепятствено надпрепускване и типичен типове конен спорт се намират на " Районен хиподрум - гр. Шумен ". Случният интервал включва месеците от декември доникъде на юни, като за Чистокръвната Английска и Чистокръвната Арабска породи началото му е 15 февруари с оглед кончетата да се родят след 1 януари идната година. В стадото Шотландски понита развъждането се прави по културно-табунен метод - жребецът се отглежда в стадото с избраните за него кобили през целия случен интервал. След ожребване кончето се записва в инвентарната книга. При отблъскване на 6-месечна възраст следващия номер, под който то е записано в книгата, се таврира на гърба му, като Чистокръвните Английски и Източнобългарските кончета се таврират отдясно, а Чистокръвните Арабски, Арабските-Шагия и Хафлингерските - отляво.

 След отблъскване женските кончета се реалокират в групата на подрастващите кончета във ф-л " Централа ", а мъжките - във ф-л " Депо ", където те се намират досега на влизането им в тренинг или до изключване от разплод и продажбата им. Едно от най-големите преимущества на конезавод " Кабиюк " е съществуването на огромни естествени ливадни площи, където през пролетно-лятно-есенния интервал конете имат опция да се движат свободно. През този интервал кобилите-майки дружно с подрастващите женски кончета се реалокират от ф-л " Централа " в " Гората ", където те се отглеждат свободно пуснати денем и на коневръз под леки навесни структури нощем. Освен богатия натурален травостой, съдействуващ за уравновесеното и разнообразно хранене, неограниченото придвижване построява у младите животни здрав опорно-двигателен уред, заздравява ставите и връзките им и спомага за развиването на хармонично развита богата мускулатура.

 Тренинга на младите кончета стартира на есен, при Чистокръвната Английска порода когато кончетата навършват 1 год. и 6 мес., а в останалите породи - 2 год. и 6 мес. Чистокръвните Английски и Чистокръвните Арабски кончета се упражняват и изпитват в гладки надпрепусквания, а останалите породи - в класическите дисциплини конен спорт. Тренировъчният развой се прави на Районен хиподрум гр. Шумен, където " Кабиюк " разполага с подготвителна писта с дължина 1950 м, закрит манеж, открити плацове за обездка и прескачане на трудности, общо над 80 бокса за развъждане на коне. След прекосяване на тренинг и изпитване при навършване на 3 год. и 6 мес. възраст, защитите женски кончета се трансферират в главно стадо - Централа и стартират репродуктивната си активност. При жребците този развой става от една до няколко години по-късно за те да могат да бъдат по-добре изпитани и да имат опция да изявят спортните си качества.

Хранене

 Предвид огромните площи, с които разполага, " Кабиюк " задоволява главната част от фуражните си потребности. Конете тук се хранят самостоятелно по ежемесечно изготвяна дажбена таблица. Дневната им дажба включва съсредоточен и недодялан фураж, плява за храна и постил. Кончентрираният фураж включва най-вече овес, а също и ечемик, царевица, трици, кюспе. Към него се прибавят минерални добавки, включващи микро- и макроелементи, както и някои витаминни добавки. От грубия фураж доминира люцерновото сено, а също и сено от фий-овесена смеска, сено от тревни смески и естествено ливадно сено. През летния интервал сеното се заменя със зелен фураж, състоящ се най-вече от окосена леко изсъхнала люцерна, давана като добавка към естествената паша. Храненето на главните стада и подрастващите кончета се прави четири пъти на ден - два пъти с съсредоточен и два пъти с недодялан фураж, като конете в тренинг получават и спомагателна трета дажба.           

 Водене на племенната документи - основите на детайлното водене на племенната документи са положени още от самото възобновяване активността на " Кабиюк " през есента на 1894 година. Именно тогава се завежда първия том на заводската инвентарна книга, в която се записват новородените кончета по реда на тяхното раждане с изложение на произхода и особените им белези. Номерът, под който кончето е заведено, се таврира на гърба му и става негово пожизнено тавро - инвентарен номер. Година по-късно води началото си и първият том на заводската племенна книга на кобилите-майки, където детайлно се отразяват както цялостните данни на всяка кобила, по този начин и нейната репродуктивна активност в конезавода. По-късно се завежда и книгата на жребците-производители, чиято информация е аналогична на тази в книгите на кобилите-майки, само че подредена в " противоположен " ред. Освен посочените книги е заведена и книга заекстериорните измерения на кончетата, в която се отразяват годишните измерения на всяко животно по 8 съществени индикатора. Също по този начин се завежда и бонитировъчна книга с данни от самостоятелната оценка качествата на всеки кон. От 2001 година при отблъскване на всичките кончета се прави освен словесно, само че и графично изложение. Всички истински документи на закупените коне, някои от които са на повече от 120 година, са съхранени и съставляват необикновен интерес за посетителите на конезавода.

Източници: www.kabiuk.netwww.horses-bg.net