Застрахователите отказаха да подкрепят Земеделския закон срещу градушките
Компаниите оферират да се сътвори пул за селскостопанско обезпечаване
Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) разкритикува концепцията на Закон за предварителна защита от естествени бедствия и неподходящи климатични събития в земеделието. Припомняме, ИНСМАРКЕТ писа, че съгласно предлагането на земеделското министерство, се планува превръщане на Изпълнителната организация " Борба с градушките " в държавно дружество, което ще се устоя: със средствата, които сега страната отделя за битка с градушките и за компенсации на пропаднали площи; посредством наложителни вноски на земеделските производители на база декларираната за подкрепяне повърхност, както и с вноски на застрахователните компании в размер от премийния доход от застраховки по класове – пожар и естествени бедствия, други вреди на имуществото и сухопътни транспортни средства (Каско).
От АБЗ показаха, че застрахователната промишленост по принцип поддържа самодейността за нов модел за ръководство на риска в земеделието, само че подчертаха, че препоръчаната идея куца в няколко посоки. Един от главните й дефекти е, че на държавно дружество са вменени действия с характерностите на застрахователна активност, която може да бъде осъществявана само от застрахователна компания. От АБЗ показват още, че биха приветствали концепцията концепцията да даде базата за публично-частно партньорство сред застрахователите и страната, която да се доразвие на подзаконово равнище по прилика на застраховането на отговорността от " нуклеарна щета " посредством Българския народен осигурителен нуклеарен пул, въз основа на която да се сътвори Застрахователите предложиха на страната основаване на пул за селскостопанско обезпечаване. Това решение би разрешило обезпечаване на цялостния размер на аграрни площи и в цялостния размер на рисковете (а освен за градушка), основаване на оптимални и единни условия за обезпечаване за понижаване на разноските и на времето за установяване на вредите и погашение на компенсациите. При основаване на осигурителен пул, финансирането на превантивната активност може да се прави при изискванията на застраховането, а не с държавни средства, се споделя в мнението на застрахователите.
От АБЗ са проучили и акцентират, че препоръчаният от земеделското министерство модел не се ползва в нито една развита европейска страна. Само в няколко някогашни социалистически страни към момента отбраната от бедствия в земеделието продължава да се финансира от страната. Управлението на рисковете, свързани с неподходящи климатични събития в земеделието със застрахователни начини и разчитайки на застрахователния пазар е надалеч по-ефективен метод на приложимост на публичните запаси, безапелационни са от застрахователния отрасъл.
В Концепцията е въведено обвързване за застрахователните компании за възнаграждение на вноска в държавното дружество от прихода от продажба на всички застраховки от класове " Сухопътни транспортни средства (без релсови транспортни средства) ", " Пожар и естествени бедствия " и " Други вреди на имущество ". Това налагане на косвена тежест за всички застраховани лица е безпричинно, тъй като основава неравнопоставеност сред потребителите на застрахователни услуги. На процедура застрахователите ще финансират мероприятия по предварителна защита или ще подкрепят потърпевши аграрни стопани, в това число незастраховани, със средства от наградите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със бранша на земеделието, изясняват от АБЗ. В същото време плануваният метод на компенсиране на земеделските стопани не насърчава доброволното подписване на застраховки от тяхна страна и надлежно не спомага за развиването на застрахователния бизнес, от който се изискват наложителни вноски. Това предложение е голословно и би имало доста отрицателен публичен отзив, защото в него не се съдържа нито финансова логичност, нито отбрана на правата на потребителите на застрахователни услуги. Въпреки, че фокусът на Концепцията е ориентиран към земеделския бранш, се предлага във вноските да се включва и премиен доход от застраховки, които нямат нищо общо с този бранш. Подобна мярка действително би довела до нарастване на цената на имуществените застраховки и на застраховки " Каско " на МПС без да увеличи предстоящите компенсации на застрахованите лица, което считаме за незаслужено. Същевременно се основава сериозна причина за понижение на застрахователното навлизане и способността на застрахователната промишленост да поема повече опасности на по-ниска цена. Това би имали отрицателно отражение върху всички консуматори на застрахователни услуги, разясняват още застрахователите. Те допълват още, че от опита в региона на земеделските застраховки досега е известно, че крупните аграрни производители не застраховат земеделските култури поради дребната възможност цялата повърхност да бъде повредена от естествени бедствия и надлежно да претърпят огромни загуби. Тоест, на процедура се получава, че от една страна застрахователите биха финансирали загубите на огромни аграрни производители, които кардинално не подписват застраховки, а друга страна – източник на финансиране биха били застраховани лица, които не са предмет и не са облагодетелствани от Концепцията.
Като цяло, препоръчаният документ не подхожда на застрахователното схващане за публичен интерес и обществена справедливост; не регистрира, че застрахователният бранш предлага ръководство на рисковете, свързани с неподходящи климатични събития в земеделието по по-ефективен метод от приложимост на публичните запаси. В същото време в случай че се одобри документът, това би оскъпило застраховките и то в най-масовите артикули, като Каско, да вземем за пример, и няма да докара до понижаване на размера на изплатените застрахователни компенсации от страна на застрахователите, отчитайки каузи на компенсациите за риска " градушка ", в частност по имуществените застраховки и по застраховка Каско.
От АБЗ упорстват за по-задълбочена полемика и смяна в препоръчаната регулация.
Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) разкритикува концепцията на Закон за предварителна защита от естествени бедствия и неподходящи климатични събития в земеделието. Припомняме, ИНСМАРКЕТ писа, че съгласно предлагането на земеделското министерство, се планува превръщане на Изпълнителната организация " Борба с градушките " в държавно дружество, което ще се устоя: със средствата, които сега страната отделя за битка с градушките и за компенсации на пропаднали площи; посредством наложителни вноски на земеделските производители на база декларираната за подкрепяне повърхност, както и с вноски на застрахователните компании в размер от премийния доход от застраховки по класове – пожар и естествени бедствия, други вреди на имуществото и сухопътни транспортни средства (Каско).
От АБЗ показаха, че застрахователната промишленост по принцип поддържа самодейността за нов модел за ръководство на риска в земеделието, само че подчертаха, че препоръчаната идея куца в няколко посоки. Един от главните й дефекти е, че на държавно дружество са вменени действия с характерностите на застрахователна активност, която може да бъде осъществявана само от застрахователна компания. От АБЗ показват още, че биха приветствали концепцията концепцията да даде базата за публично-частно партньорство сред застрахователите и страната, която да се доразвие на подзаконово равнище по прилика на застраховането на отговорността от " нуклеарна щета " посредством Българския народен осигурителен нуклеарен пул, въз основа на която да се сътвори Застрахователите предложиха на страната основаване на пул за селскостопанско обезпечаване. Това решение би разрешило обезпечаване на цялостния размер на аграрни площи и в цялостния размер на рисковете (а освен за градушка), основаване на оптимални и единни условия за обезпечаване за понижаване на разноските и на времето за установяване на вредите и погашение на компенсациите. При основаване на осигурителен пул, финансирането на превантивната активност може да се прави при изискванията на застраховането, а не с държавни средства, се споделя в мнението на застрахователите.
От АБЗ са проучили и акцентират, че препоръчаният от земеделското министерство модел не се ползва в нито една развита европейска страна. Само в няколко някогашни социалистически страни към момента отбраната от бедствия в земеделието продължава да се финансира от страната. Управлението на рисковете, свързани с неподходящи климатични събития в земеделието със застрахователни начини и разчитайки на застрахователния пазар е надалеч по-ефективен метод на приложимост на публичните запаси, безапелационни са от застрахователния отрасъл.
В Концепцията е въведено обвързване за застрахователните компании за възнаграждение на вноска в държавното дружество от прихода от продажба на всички застраховки от класове " Сухопътни транспортни средства (без релсови транспортни средства) ", " Пожар и естествени бедствия " и " Други вреди на имущество ". Това налагане на косвена тежест за всички застраховани лица е безпричинно, тъй като основава неравнопоставеност сред потребителите на застрахователни услуги. На процедура застрахователите ще финансират мероприятия по предварителна защита или ще подкрепят потърпевши аграрни стопани, в това число незастраховани, със средства от наградите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със бранша на земеделието, изясняват от АБЗ. В същото време плануваният метод на компенсиране на земеделските стопани не насърчава доброволното подписване на застраховки от тяхна страна и надлежно не спомага за развиването на застрахователния бизнес, от който се изискват наложителни вноски. Това предложение е голословно и би имало доста отрицателен публичен отзив, защото в него не се съдържа нито финансова логичност, нито отбрана на правата на потребителите на застрахователни услуги. Въпреки, че фокусът на Концепцията е ориентиран към земеделския бранш, се предлага във вноските да се включва и премиен доход от застраховки, които нямат нищо общо с този бранш. Подобна мярка действително би довела до нарастване на цената на имуществените застраховки и на застраховки " Каско " на МПС без да увеличи предстоящите компенсации на застрахованите лица, което считаме за незаслужено. Същевременно се основава сериозна причина за понижение на застрахователното навлизане и способността на застрахователната промишленост да поема повече опасности на по-ниска цена. Това би имали отрицателно отражение върху всички консуматори на застрахователни услуги, разясняват още застрахователите. Те допълват още, че от опита в региона на земеделските застраховки досега е известно, че крупните аграрни производители не застраховат земеделските култури поради дребната възможност цялата повърхност да бъде повредена от естествени бедствия и надлежно да претърпят огромни загуби. Тоест, на процедура се получава, че от една страна застрахователите биха финансирали загубите на огромни аграрни производители, които кардинално не подписват застраховки, а друга страна – източник на финансиране биха били застраховани лица, които не са предмет и не са облагодетелствани от Концепцията.
Като цяло, препоръчаният документ не подхожда на застрахователното схващане за публичен интерес и обществена справедливост; не регистрира, че застрахователният бранш предлага ръководство на рисковете, свързани с неподходящи климатични събития в земеделието по по-ефективен метод от приложимост на публичните запаси. В същото време в случай че се одобри документът, това би оскъпило застраховките и то в най-масовите артикули, като Каско, да вземем за пример, и няма да докара до понижаване на размера на изплатените застрахователни компенсации от страна на застрахователите, отчитайки каузи на компенсациите за риска " градушка ", в частност по имуществените застраховки и по застраховка Каско.
От АБЗ упорстват за по-задълбочена полемика и смяна в препоръчаната регулация.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ