Свилен Спасов: Не 16, 30, 60 или 100 задачи, а три – мир, свобода и образование
Коментар на Свилен Спасов, предприемач и държавник
Поредните избори у нас и някъде по света, следващите конгреси, следващите проблеми с глада и силата минават като на кино лента. Две минути диалози на екрана или микрофона и идващия и идващия. В блян за цялостна картина, всички гледни точки, конфликти в някаква посока.
А може би ни лишават вниманието или по-точно го претрупват, с цел да не виждаме и чуваме ясно. Не поради интрига. От нелепост и суетност е най-често. Едните имали 16 целта, другите 30, 100, третите на драго сърце пазят тишина и го дебнат да не избяга този Брутният вътрешен продукт (Брутен вътрешен продукт). А той към този момент е много по-голям. Може би 160-170 милиарда лв..
Да сте чули да се разисква, но ясно и съответно, по какъв начин се реализира този растеж. А по какъв начин тези 42% от него бюджет ще се влагат. Не похарчат, а влагат.
Какво съвпадане - сега самолета, в който хвърча от Източния бряг (Атлантическия) към Западния бряг (Тихия океан) лети/минава над Омаха. Там живее един финансист/икономист/инвеститор/анализатор/дарител Уорън Бъфет. Най-големият в света. И живее непретенциозно. И работи мъдро и чете доста. И разисква, споделя, предизвестява, слуша. На висок глас.
А тези 42%, т.е. към 70 милиарда лв. към този момент са в тишина. Причината - дали да ги изхарчат предизборно или още по-предизборно.
Преди 60 години в една дребна, супер бедна, само че добре ситуирана географски страна един човек, приключил Кембридж, събрал група хора с повече или по-малко опит, само че съдейки от резултата, с доста ум, и ги оставил да мислят, считат, търсят образци и да му кажат какво да вършат в случай че вземат властта. Не откакто я вземат, а преди да я вземат.
И тези хора, познавайки страната си (много важно), познавайки света (още по-важно) познавайки себе си почтено (най-важно) са му предложили не 16, 30, 60 или в случай че желаете 100 задания, тъй като разбирали, че все едно нищо не оферират и нищо няма да създадат с изключение на да се изхарчат едни пари.
Те му предложили 3 теми/политики. Само 3. И за 30 години тази дребна бедна страна от 140 място за качество на живота е влезнала в 10-те, а след още 20 е измежду 3-те страни в света по качество на живота.
Кои били тези 3 неща?
Войната е мир
Свободата е иго
Невежеството е мощ
Джордж Оруел са чели тези хора и са разбрали.
- Мирът изисква доста и то комплицирана работа. И не зависи единствено от тях. И са намерили метод с кого и по какъв начин да работят (Ние през 1885 и 1997 г)
- Свободата още по-много и още по-сложна. Но бедните хора не са свободни. Значи завършек на бедността. (Ние още я търсим)
- Невежеството - това ще го преборят и с по елементарни ограничения. Постижимо е. (Ние единствено един път и то от дълго време 1887-1894)
Затова техните 3 ограничения са били:
- Домове за всички (тук се оправяме някак – традиция от векове)
- Инфраструктура. Не единствено качествена, само че и интелигентна инфраструктура. Качествена архитектура на страната в директен и метафоричен смисъл. (При нас - нещо, само че некачествено)
- Образование - този приоритет станал първи. Най-първи. Най най-първи. Човешкият капитал е преди всичко. Качественият човешки капитал е най-важният капитал на една страна. (тук се провалихме тотално).
Какво станало в тази дребна страна вследствие тези 3 (три) ограничения - от 2 млн. станали 5 млн. за 30-40 години - два и половина пъти повече (Ние сме с 25% по-малко и съвсем ще се изравним с тях).
И несъмнено, имали към този момент най-малко два и половина пъти повече умни хора. И са свободни и има мир за тях. Защото са вложили, с цел да ги имат тези качествени хора. Инвестирали са в този техен стеснен човешки капитал, който по-късно ги е направил международен водач.
Става постепенно. Но остава за дълго. И посоката на ръководството остава за дълго.
Притъпената просветеност не носи разцвет. Унищоженото самочувствие, тъй като не си тъпанар или олигарх, не носи разцвет. Напротив - трансформираме се в една унила спасяваща се поединично страна. Така изглеждаме извън. Така ни виждат даже приятелите.
А пари има. Много повече от преди 25 години, когато имаше храброст, мъдро обмисляне на комплицирана вътрешна и външна среда и бързо съответно деяние. Без да има пари. Ама имаше глави. Тогава почнахме да пътуваме с паспорти по света, тогава гледахме Шенген през инспекция на паспортите и още го гледаме. 25 години го гледаме този Шенген. Колко ли още?
Инвестицията в хората е по значима даже от инвестицията в инфраструктурата и по тази причина би трябвало доста да се влага за супер нови учебни заведения и учители, за огромна рационализация и интернационализация на университетите (че наподобяват на пенсионерски клубове с нула иновации) и доста, доста пари за доста много просвета и културата на медиите. Това последното е много решаващо. 20 години чалга и нецензурност стигат.
И последователно ще почнем да се разбираме без да сме елементарни.
Поредните избори у нас и някъде по света, следващите конгреси, следващите проблеми с глада и силата минават като на кино лента. Две минути диалози на екрана или микрофона и идващия и идващия. В блян за цялостна картина, всички гледни точки, конфликти в някаква посока.
А може би ни лишават вниманието или по-точно го претрупват, с цел да не виждаме и чуваме ясно. Не поради интрига. От нелепост и суетност е най-често. Едните имали 16 целта, другите 30, 100, третите на драго сърце пазят тишина и го дебнат да не избяга този Брутният вътрешен продукт (Брутен вътрешен продукт). А той към този момент е много по-голям. Може би 160-170 милиарда лв..
Да сте чули да се разисква, но ясно и съответно, по какъв начин се реализира този растеж. А по какъв начин тези 42% от него бюджет ще се влагат. Не похарчат, а влагат.
Какво съвпадане - сега самолета, в който хвърча от Източния бряг (Атлантическия) към Западния бряг (Тихия океан) лети/минава над Омаха. Там живее един финансист/икономист/инвеститор/анализатор/дарител Уорън Бъфет. Най-големият в света. И живее непретенциозно. И работи мъдро и чете доста. И разисква, споделя, предизвестява, слуша. На висок глас.
А тези 42%, т.е. към 70 милиарда лв. към този момент са в тишина. Причината - дали да ги изхарчат предизборно или още по-предизборно.
Преди 60 години в една дребна, супер бедна, само че добре ситуирана географски страна един човек, приключил Кембридж, събрал група хора с повече или по-малко опит, само че съдейки от резултата, с доста ум, и ги оставил да мислят, считат, търсят образци и да му кажат какво да вършат в случай че вземат властта. Не откакто я вземат, а преди да я вземат.
И тези хора, познавайки страната си (много важно), познавайки света (още по-важно) познавайки себе си почтено (най-важно) са му предложили не 16, 30, 60 или в случай че желаете 100 задания, тъй като разбирали, че все едно нищо не оферират и нищо няма да създадат с изключение на да се изхарчат едни пари.
Те му предложили 3 теми/политики. Само 3. И за 30 години тази дребна бедна страна от 140 място за качество на живота е влезнала в 10-те, а след още 20 е измежду 3-те страни в света по качество на живота.
Кои били тези 3 неща?
Войната е мир
Свободата е иго
Невежеството е мощ
Джордж Оруел са чели тези хора и са разбрали.
- Мирът изисква доста и то комплицирана работа. И не зависи единствено от тях. И са намерили метод с кого и по какъв начин да работят (Ние през 1885 и 1997 г)
- Свободата още по-много и още по-сложна. Но бедните хора не са свободни. Значи завършек на бедността. (Ние още я търсим)
- Невежеството - това ще го преборят и с по елементарни ограничения. Постижимо е. (Ние единствено един път и то от дълго време 1887-1894)
Затова техните 3 ограничения са били:
- Домове за всички (тук се оправяме някак – традиция от векове)
- Инфраструктура. Не единствено качествена, само че и интелигентна инфраструктура. Качествена архитектура на страната в директен и метафоричен смисъл. (При нас - нещо, само че некачествено)
- Образование - този приоритет станал първи. Най-първи. Най най-първи. Човешкият капитал е преди всичко. Качественият човешки капитал е най-важният капитал на една страна. (тук се провалихме тотално).
Какво станало в тази дребна страна вследствие тези 3 (три) ограничения - от 2 млн. станали 5 млн. за 30-40 години - два и половина пъти повече (Ние сме с 25% по-малко и съвсем ще се изравним с тях).
И несъмнено, имали към този момент най-малко два и половина пъти повече умни хора. И са свободни и има мир за тях. Защото са вложили, с цел да ги имат тези качествени хора. Инвестирали са в този техен стеснен човешки капитал, който по-късно ги е направил международен водач.
Става постепенно. Но остава за дълго. И посоката на ръководството остава за дълго.
Притъпената просветеност не носи разцвет. Унищоженото самочувствие, тъй като не си тъпанар или олигарх, не носи разцвет. Напротив - трансформираме се в една унила спасяваща се поединично страна. Така изглеждаме извън. Така ни виждат даже приятелите.
А пари има. Много повече от преди 25 години, когато имаше храброст, мъдро обмисляне на комплицирана вътрешна и външна среда и бързо съответно деяние. Без да има пари. Ама имаше глави. Тогава почнахме да пътуваме с паспорти по света, тогава гледахме Шенген през инспекция на паспортите и още го гледаме. 25 години го гледаме този Шенген. Колко ли още?
Инвестицията в хората е по значима даже от инвестицията в инфраструктурата и по тази причина би трябвало доста да се влага за супер нови учебни заведения и учители, за огромна рационализация и интернационализация на университетите (че наподобяват на пенсионерски клубове с нула иновации) и доста, доста пари за доста много просвета и културата на медиите. Това последното е много решаващо. 20 години чалга и нецензурност стигат.
И последователно ще почнем да се разбираме без да сме елементарни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ