Прекрасният нов интернет
Коментар на Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система
Въпреки невижданата акция, извършена онлайн и офлайн от необятна и несвойствена коалиция, Европейският парламент одобри новата си инструкция за отбрана на авторските права в интернет. Независимо от декларираното благородно желание да поддържат напъните на създателите и публицистите, евродепутатите демонстрираха, че или не схващат – или не се интересуват - от това по какъв начин работи свободният Интернет, или са склонни да пожертват един от най-ценните запаси на актуалното общество в името на битката си с вятърните мелници, нормално наричани „ Интернет колоси “.
Вече много се изписа към наличието на противоречивите регулации и по тази причина ще се спрем на евентуално най-вредните с няколко фрази. Тъй нареченият „ налог линк “ допуска лицензиране на всякаква част от препубликуван материал, без значение от неговото наличие и каузи от оригинала, който съставлява тя. Другото ново ограничаване изисква платформите за шерване на наличие да филтрират автоматизирано това, което се разгласява в тях, с цел да се заобикалят евентуални нарушавания на авторско право. Тези две привидно почтени ограничения обаче водят след себе си редица рискови последици , а точно:
1) Сив, вместо пъстър интернет. Свикнали сме наличието, което намираме в обществените мрежи, търсачките и агрегаторите да е съпроводено със фотоси, встъпление, мултимедия. Новите европейски правила обаче изискват въпросните обществени мрежи, търсачки и агрегатори да лицензират и заплащат за тези хубости, като се изключи самите линкове и „ няколко думи “, които разказват тяхното наличие. Предположението, че интернет компаниите ще се преценяват с това ограничаване обаче е много наивно, даже и единствено поради голямото изпитание да търсят и управляват заплащанията на притежателите на авторско право. По тази причина спазването на „ налог линк “ е в положение да върне Интернет две десетилетия обратно, когато световната мрежа беше формирана най-вече от текстови линкове.
2) По-малко трафик за създателите и медиите. Парадоксално, само че ограниченията, които целят растеж на приходите на медиите и създателите, най-вероятно ще доведат до техния спад. Причина за това е, че през днешния ден съвсем целият им трафик идва от търсачки и обществени мрежи (колко от вас ревизират ръчно новинарски уеб сайтове?), само че новият, сив интернет ще направи наличието им доста по-малко привлекателно. Освен в случай че не открият нов, много по-семпъл и ефикасен метод да се популяризират единствено с думи, то най-вероятно трафикът им ще намалее.
3) Затваряне на пазара. Дори и да допуснем, че обществените мрежи и търсачките се съобразят с регулацията и решат да заплащат лицензи за фотоси и текстове, по-дълги от „ няколко думи “, то това ще има противоположния на стремежи резултат. Ясно декларираното желание на Европейски Съюз е битка с интернет-гигантитеи протекция на нововъведенията в областта на технологиите; затова, ревизираният вид на новите правила, признат в сряда от Екологичен потенциал, допуска изключения за микро- и дребни платформи и агрегатори. Това, което те не вземат поради, е, че всяка платформа, която опита да оспори позициите на Фейсбук или Гугъл, би трябвало да порасне до колосални размери, и надлежно ще попадне под ударите на новите регулации доста преди даже да се приближи до актуалните водачи, оставяйки на пазара единствено тези компании, които и през днешния ден са в положение да заплащат „ налог линк “ (дори и да оставим настрани проблемите с определянето какво е „ дребна компания “ в Интернет, където стартъпи с десетина чиновници могат да имат милиони потребители). В същата посока работи и условието за автоматизирано пречистване на наличието, защото съобразяването с него е по джоба единствено на най-богатите онлайн компании.
4) Прекомерна цензура. Изискването за автоматизирано пречистване на наличието още веднъж показва слабото познание на европейските институции за метода, по който действа интернет. Изграждането на работещи филтри е доста скъпо – подобаващ образец тук е YouTube, построяването на чиято система коства 60 милиона $ без поддръжката и управлява единствено дребна част от наличието, което допуска новата регулация. Въпреки това прилаганите през днешния ден филтри постоянно позволяват неточности и блокират наличие, което не нарушава авторски права; колкото по-евтини и рудиментарни филтри се постанова на компаниите да ползват, толкоз по-рестриктивни и неточни ще са те. Прецедентът за законодателно условие за пречистване на наличие отваря и вратата за въвеждане на все по-тежки ограничавания и целенасочена цензура в бъдеще („ Великият китайски файъруол “ дава добър образец по какъв начин това би могло да наподобява това). Регулацията допуска и основаване на механизми за докладване на непозволено филтрирано наличие, ръководени от хора, а не от логаритми. Предвид колосалните размери наличие, което се споделя ежеминутно в интернет, поддържането на такива екипи най-вероятно ще е още по-скъпо от автоматизираните филтри.
5) Ефекти отвън Европейски Съюз. Интернет не може да бъде затворен в границите на държавните граници; затова новите правила въздействат и на консуматори по целия свят, които нямат либерален надзор върху европейските управляващи (освен в случай че обществените мрежи и агрегаторите не поддържат по две версии – една за Европейски Съюз, една за останалия свят). Както видяхме с въвеждането на новия правилник за отбрана на персоналните данни обаче, доста компании най-вероятно просто ще престанат да работят в Европа, в сравнение с да се преценяват с гореописаните условия или да оскъпят услугите си за европейски консуматори.
Положителното развиване сред двете разисквания на директивата в Европейския парламент е осъзнаването, че енциклопедичните планове (Wikipedia, например) и платформите за шерване на програмен продукт с отворен код (като Github) би трябвало да бъдат изключени от условията ѝ в полза на свободното шерване на информация без лиценз и авторски права. Въпреки това, предвид на горните терзания, споделяни от експерти и деятели от целия набор, с поддръжката си за регулациите Екологичен потенциал показва, че или не схваща (и не се интересува) от полезността на свободния интернет, или е податлив да го пожертва под лобистки напън и подправени „ положителни планове “.
Редактор: Деница Райкова
Въпреки невижданата акция, извършена онлайн и офлайн от необятна и несвойствена коалиция, Европейският парламент одобри новата си инструкция за отбрана на авторските права в интернет. Независимо от декларираното благородно желание да поддържат напъните на създателите и публицистите, евродепутатите демонстрираха, че или не схващат – или не се интересуват - от това по какъв начин работи свободният Интернет, или са склонни да пожертват един от най-ценните запаси на актуалното общество в името на битката си с вятърните мелници, нормално наричани „ Интернет колоси “.
Вече много се изписа към наличието на противоречивите регулации и по тази причина ще се спрем на евентуално най-вредните с няколко фрази. Тъй нареченият „ налог линк “ допуска лицензиране на всякаква част от препубликуван материал, без значение от неговото наличие и каузи от оригинала, който съставлява тя. Другото ново ограничаване изисква платформите за шерване на наличие да филтрират автоматизирано това, което се разгласява в тях, с цел да се заобикалят евентуални нарушавания на авторско право. Тези две привидно почтени ограничения обаче водят след себе си редица рискови последици , а точно:
1) Сив, вместо пъстър интернет. Свикнали сме наличието, което намираме в обществените мрежи, търсачките и агрегаторите да е съпроводено със фотоси, встъпление, мултимедия. Новите европейски правила обаче изискват въпросните обществени мрежи, търсачки и агрегатори да лицензират и заплащат за тези хубости, като се изключи самите линкове и „ няколко думи “, които разказват тяхното наличие. Предположението, че интернет компаниите ще се преценяват с това ограничаване обаче е много наивно, даже и единствено поради голямото изпитание да търсят и управляват заплащанията на притежателите на авторско право. По тази причина спазването на „ налог линк “ е в положение да върне Интернет две десетилетия обратно, когато световната мрежа беше формирана най-вече от текстови линкове.
2) По-малко трафик за създателите и медиите. Парадоксално, само че ограниченията, които целят растеж на приходите на медиите и създателите, най-вероятно ще доведат до техния спад. Причина за това е, че през днешния ден съвсем целият им трафик идва от търсачки и обществени мрежи (колко от вас ревизират ръчно новинарски уеб сайтове?), само че новият, сив интернет ще направи наличието им доста по-малко привлекателно. Освен в случай че не открият нов, много по-семпъл и ефикасен метод да се популяризират единствено с думи, то най-вероятно трафикът им ще намалее.
3) Затваряне на пазара. Дори и да допуснем, че обществените мрежи и търсачките се съобразят с регулацията и решат да заплащат лицензи за фотоси и текстове, по-дълги от „ няколко думи “, то това ще има противоположния на стремежи резултат. Ясно декларираното желание на Европейски Съюз е битка с интернет-гигантитеи протекция на нововъведенията в областта на технологиите; затова, ревизираният вид на новите правила, признат в сряда от Екологичен потенциал, допуска изключения за микро- и дребни платформи и агрегатори. Това, което те не вземат поради, е, че всяка платформа, която опита да оспори позициите на Фейсбук или Гугъл, би трябвало да порасне до колосални размери, и надлежно ще попадне под ударите на новите регулации доста преди даже да се приближи до актуалните водачи, оставяйки на пазара единствено тези компании, които и през днешния ден са в положение да заплащат „ налог линк “ (дори и да оставим настрани проблемите с определянето какво е „ дребна компания “ в Интернет, където стартъпи с десетина чиновници могат да имат милиони потребители). В същата посока работи и условието за автоматизирано пречистване на наличието, защото съобразяването с него е по джоба единствено на най-богатите онлайн компании.
4) Прекомерна цензура. Изискването за автоматизирано пречистване на наличието още веднъж показва слабото познание на европейските институции за метода, по който действа интернет. Изграждането на работещи филтри е доста скъпо – подобаващ образец тук е YouTube, построяването на чиято система коства 60 милиона $ без поддръжката и управлява единствено дребна част от наличието, което допуска новата регулация. Въпреки това прилаганите през днешния ден филтри постоянно позволяват неточности и блокират наличие, което не нарушава авторски права; колкото по-евтини и рудиментарни филтри се постанова на компаниите да ползват, толкоз по-рестриктивни и неточни ще са те. Прецедентът за законодателно условие за пречистване на наличие отваря и вратата за въвеждане на все по-тежки ограничавания и целенасочена цензура в бъдеще („ Великият китайски файъруол “ дава добър образец по какъв начин това би могло да наподобява това). Регулацията допуска и основаване на механизми за докладване на непозволено филтрирано наличие, ръководени от хора, а не от логаритми. Предвид колосалните размери наличие, което се споделя ежеминутно в интернет, поддържането на такива екипи най-вероятно ще е още по-скъпо от автоматизираните филтри.
5) Ефекти отвън Европейски Съюз. Интернет не може да бъде затворен в границите на държавните граници; затова новите правила въздействат и на консуматори по целия свят, които нямат либерален надзор върху европейските управляващи (освен в случай че обществените мрежи и агрегаторите не поддържат по две версии – една за Европейски Съюз, една за останалия свят). Както видяхме с въвеждането на новия правилник за отбрана на персоналните данни обаче, доста компании най-вероятно просто ще престанат да работят в Европа, в сравнение с да се преценяват с гореописаните условия или да оскъпят услугите си за европейски консуматори.
Положителното развиване сред двете разисквания на директивата в Европейския парламент е осъзнаването, че енциклопедичните планове (Wikipedia, например) и платформите за шерване на програмен продукт с отворен код (като Github) би трябвало да бъдат изключени от условията ѝ в полза на свободното шерване на информация без лиценз и авторски права. Въпреки това, предвид на горните терзания, споделяни от експерти и деятели от целия набор, с поддръжката си за регулациите Екологичен потенциал показва, че или не схваща (и не се интересува) от полезността на свободния интернет, или е податлив да го пожертва под лобистки напън и подправени „ положителни планове “.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ