От Созопол до Еверест – историята на фотографа Габриел Генчев
Колкото и привлекателно да наподобява в профил, да си фотограф-пътешественик изобщо не е елементарно - нищо че съвсем всеки желае или е желал да бъде тъкмо подобен. Защото оня, който се е осмелил да тръгне по този дълъг път, рано или късно, се е сблъскал с действителността, че пътешестването има и не толкоз приятна страна. Понякога може да бъде и рисково. Обстоятелствата могат да работят напълно против теб и да не можеш да направиш безусловно нищо, с цел да ги промениш.
Българският дрон фотограф, който впечатли и Илон Мъск, и National Geographic
Владислав Терзийски за провокациите на снимането с дрон и за работата си с National Geographic
Доказателство тъкмо за това е и историята на Габриел Генчев от едно от последните му пътувания до Иран. Там той мечтае да снима джамията Шах Чераг в Шираз, само че тъкмо в деня, в който е трябвало да я посети, се случва атентат. Габриел е на 80 метра от мястото, 15 души умират при случая, а него го избавя чист шанс. Така фрагментът, който той е желал да снима на това място, остава само в съзнанието му. Остава му да се надява, че при последващо пътешестване до Шираз събитията ще са на негова страна.
Габриел се занимава с снимка от 12 години, пътешества от още повече. Любовта му към фотографията се ражда от хубостта на всичко, което го заобикаля. Тя го въодушевява да вземе и камерата в ръце. Впоследствие той осъзнава, че улавянето на момента му се отдава. А и точно фотографията му дава опция да показва себе си посредством личната си вероятност за света.
Като фотограф Габриел Генчев бяга от общия знаменател и имитацията. Мислейки оттатък забележимото пред себе си, той търси неповторими вероятности, опитва с разнообразни ъгли на снимане и композиции. Изследва разнообразни техники на светлината и навлиза в нови нетрадиционни тематики.
" Всичко това ми разрешава да схвана по какъв начин едно изображение може да опише цяла история и по какъв начин може да бъде употребявано за предизвикателство на страсти и за основаване на по-дълбока връзка с публиката. "
Снима и с фотоапарат, и с дрон. Както самичък отбелязва, изборът сред двете е много значим. С камерата човек " участва " повече сега на снимането, само че дронът дава вероятности и ъгли на снимане, които са сложни и даже невъзможни за камера.
Но за задачите на фотографията Габриел опитва с оборудването и е подготвен да надскочи себе си. За да направи съвършената фотография, е подготвен и да се отдаде на порива. Така, с цел да може да снима Еверест по време на залез, се качва на цели 6000 метра надморска височина.
Страстта му към фотографията го води и в Намибия, където в Националния парк Етоша се измъква на косъм от огромна неволя. Там е с компания, с която обикалят парка с лек автомобил, с цел да преглеждат дивите му жители. Натъкват се на къпещ се носорог, около който вземат решение да преминат. Но животното се насочва към тях, като провокира мощна вълна, която залива цялата кола. Е, съумяват да се измъкнат, само че с доста шанс и тъкмо в последния миг.
За разлика от Намибия, пътешествието му в Иран остава по-различна диря в него - със своите пейзажи и със мощния дух на дамите.
" Както българките, по този начин и иранките имат мощно възприятие за общественост. Често дават приоритет на благополучието на своите фамилии и близки пред личните си самостоятелни потребности и стремежи. Те са доста способни в грижите за околните си и смели в постигането на баланс сред личните си желания и отговорността към другите ", изяснява Габриел.
И въпреки да снима най-вече пейзажи, в последно време той прави страхотни фрагменти и с хора. И тук влизат освен иранките, само че и децата на Непал. По пътя си към Еверест фотографът съумява да снима много естествени хубости, запечатва в камерата си и разнообразни културни особености на района. Но сякаш най-вече цени точно фрагментите на децата по пътя си към върха.
" Тези очи, цялостни с любознание, учудване и непорочност, съвършено резонират с духа на Непал и неговите хора ", споделя Габриел, впечатлен от издръжливостта и " способността им да намират наслада и знамение даже в най-предизвикателните условия ".
Разбира се, фотографията на Еверест, която прави, също заема особено място в сърцето му, тъй като в нея е прикрито величието на планината - същински вдъхновяващо и напомнящо за силата и хубостта на природата.
Природа или страст - кое предпочиташ да снимаш?
Бих споделил, и двете. Природата обезпечава замайващ декор и чувство за място, до момента в който страстите дават персонална и интимна позиция върху човешкия опит. Откривам, че взаимоотношението сред природа и страст в фотосите ми основава чувство за връзка и съгласие сред разнообразни култури и истории. Именно тази връзка продължава да ме въодушевява и отваря очите ми за света.
С коя своя фотография до момента се гордееш най-вече?
Най-много се гордея с хората от разнообразни краища на света, облечени с тениска с името на моя роден град. Тези фотоси показват освен любовта ми към Созопол, само че и самодейността, която съм подхванал - да споделя тази обич със света. Всички тези хора са ме позволили покрай своите сърца, оттатък задграничната преграда и постоянно ми се е желало да дам част от себе си в подмяна и в символ на благодарност. Созопол заема доста особено място в сърцето ми. Градът е цялостен с история, просвета и естествена хубост, които желая да показва на хората по целия свят.
Фотографът с най-откачените фотоси
Спиращите дъха фрагменти на Джордан Матър
Каква страст изпитваш при всяко връщане в България?
Когато стъпвам на българска земя, не мога да не усещам възприятие на топлота и обвързаност. След като съм прекарал седмици или месеци в чужбина, изследвайки далечни земи и потапяйки се в нови култури, няма нищо друго като чувството да се върнеш вкъщи. Докато пътувам, съм непрекъснато изумен от хубостта и разнообразието на местата, които навестявам. Но с всяко ново прекарване получавам по-дълбоко схващане и оценка за неповторимата просвета и история на България. Силно имам вяра, че пътуването е мощ на положителното в света, вдъхновяваща хората да изследват, научават и почитат културата на другите.
Българският дрон фотограф, който впечатли и Илон Мъск, и National Geographic
Владислав Терзийски за провокациите на снимането с дрон и за работата си с National Geographic
Доказателство тъкмо за това е и историята на Габриел Генчев от едно от последните му пътувания до Иран. Там той мечтае да снима джамията Шах Чераг в Шираз, само че тъкмо в деня, в който е трябвало да я посети, се случва атентат. Габриел е на 80 метра от мястото, 15 души умират при случая, а него го избавя чист шанс. Така фрагментът, който той е желал да снима на това място, остава само в съзнанието му. Остава му да се надява, че при последващо пътешестване до Шираз събитията ще са на негова страна.
Габриел се занимава с снимка от 12 години, пътешества от още повече. Любовта му към фотографията се ражда от хубостта на всичко, което го заобикаля. Тя го въодушевява да вземе и камерата в ръце. Впоследствие той осъзнава, че улавянето на момента му се отдава. А и точно фотографията му дава опция да показва себе си посредством личната си вероятност за света.
Като фотограф Габриел Генчев бяга от общия знаменател и имитацията. Мислейки оттатък забележимото пред себе си, той търси неповторими вероятности, опитва с разнообразни ъгли на снимане и композиции. Изследва разнообразни техники на светлината и навлиза в нови нетрадиционни тематики.
" Всичко това ми разрешава да схвана по какъв начин едно изображение може да опише цяла история и по какъв начин може да бъде употребявано за предизвикателство на страсти и за основаване на по-дълбока връзка с публиката. "
Снима и с фотоапарат, и с дрон. Както самичък отбелязва, изборът сред двете е много значим. С камерата човек " участва " повече сега на снимането, само че дронът дава вероятности и ъгли на снимане, които са сложни и даже невъзможни за камера.
Но за задачите на фотографията Габриел опитва с оборудването и е подготвен да надскочи себе си. За да направи съвършената фотография, е подготвен и да се отдаде на порива. Така, с цел да може да снима Еверест по време на залез, се качва на цели 6000 метра надморска височина.
Страстта му към фотографията го води и в Намибия, където в Националния парк Етоша се измъква на косъм от огромна неволя. Там е с компания, с която обикалят парка с лек автомобил, с цел да преглеждат дивите му жители. Натъкват се на къпещ се носорог, около който вземат решение да преминат. Но животното се насочва към тях, като провокира мощна вълна, която залива цялата кола. Е, съумяват да се измъкнат, само че с доста шанс и тъкмо в последния миг.
За разлика от Намибия, пътешествието му в Иран остава по-различна диря в него - със своите пейзажи и със мощния дух на дамите.
" Както българките, по този начин и иранките имат мощно възприятие за общественост. Често дават приоритет на благополучието на своите фамилии и близки пред личните си самостоятелни потребности и стремежи. Те са доста способни в грижите за околните си и смели в постигането на баланс сред личните си желания и отговорността към другите ", изяснява Габриел.
И въпреки да снима най-вече пейзажи, в последно време той прави страхотни фрагменти и с хора. И тук влизат освен иранките, само че и децата на Непал. По пътя си към Еверест фотографът съумява да снима много естествени хубости, запечатва в камерата си и разнообразни културни особености на района. Но сякаш най-вече цени точно фрагментите на децата по пътя си към върха.
" Тези очи, цялостни с любознание, учудване и непорочност, съвършено резонират с духа на Непал и неговите хора ", споделя Габриел, впечатлен от издръжливостта и " способността им да намират наслада и знамение даже в най-предизвикателните условия ".
Разбира се, фотографията на Еверест, която прави, също заема особено място в сърцето му, тъй като в нея е прикрито величието на планината - същински вдъхновяващо и напомнящо за силата и хубостта на природата.
Природа или страст - кое предпочиташ да снимаш?
Бих споделил, и двете. Природата обезпечава замайващ декор и чувство за място, до момента в който страстите дават персонална и интимна позиция върху човешкия опит. Откривам, че взаимоотношението сред природа и страст в фотосите ми основава чувство за връзка и съгласие сред разнообразни култури и истории. Именно тази връзка продължава да ме въодушевява и отваря очите ми за света.
С коя своя фотография до момента се гордееш най-вече?
Най-много се гордея с хората от разнообразни краища на света, облечени с тениска с името на моя роден град. Тези фотоси показват освен любовта ми към Созопол, само че и самодейността, която съм подхванал - да споделя тази обич със света. Всички тези хора са ме позволили покрай своите сърца, оттатък задграничната преграда и постоянно ми се е желало да дам част от себе си в подмяна и в символ на благодарност. Созопол заема доста особено място в сърцето ми. Градът е цялостен с история, просвета и естествена хубост, които желая да показва на хората по целия свят.
Фотографът с най-откачените фотоси
Спиращите дъха фрагменти на Джордан Матър
Каква страст изпитваш при всяко връщане в България?
Когато стъпвам на българска земя, не мога да не усещам възприятие на топлота и обвързаност. След като съм прекарал седмици или месеци в чужбина, изследвайки далечни земи и потапяйки се в нови култури, няма нищо друго като чувството да се върнеш вкъщи. Докато пътувам, съм непрекъснато изумен от хубостта и разнообразието на местата, които навестявам. Но с всяко ново прекарване получавам по-дълбоко схващане и оценка за неповторимата просвета и история на България. Силно имам вяра, че пътуването е мощ на положителното в света, вдъхновяваща хората да изследват, научават и почитат културата на другите.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ