Показват колекция Портрети от Златю Бояджиев
Колекция Портрети от Златю Бояджиев, която е благосъстоятелност на Боян Радев, ще бъде изложена от 31 май в Двореца, пл. „ Княз Александър І “.
Тази експозиция е част от богатата колекция българско изкуство на колекционера Боян Радев и показва един от значимите наши живописци Златю Бояджиев (1903 – 1976) посредством работата му в портретния род.
Портретът участва интензивно в творчеството на художника още от началото на неговия път през 1930-те. Първите му модели са околните от фамилията и приятелите, чиито облици оживяват върху платното с несвойствена за млад създател решителност и зрялост на художествения мироглед. От това време са подредените тук „ Дамски портрет “, 1932 и „ Портрет на майката на художника “, 1936 – ослепителен образец за качествата му на живописец, само че и на психолог, който умее да улови тъкмо характера и положението на своя модел. Тези работи са типични като еластичен език за ранното творчество на Златю Бояджиев, характеризиращо се с експресивен рисунък на пластичната форма и изцяло графично звучене.
Различни като метод в пластичното осъществяване са групата портрети, рисувани след 1951, когато художникът, след получения инсулт и парализата на дясната ръка, стартира да рисува с лявата. Почеркът му става друг с експресивно положени къси мазки в чист цвят и със характерна динамичност на четката, постигаща комплицирана живописна тъкан. В поредицата произведения от тази огромна група се причисляват и тук експонираните портрети на Васил Стоилов, Христо Нейков, Мария Столарова, Богомил Райнов, Катя Паскалева и на други известни или непознати персонажи. В портретите от пръв взор сграбчва безпогрешното „ улавяне “ на характера и това присъщо за Златю Бояджиев сладкодумство в изначалния лаконизъм на изразните средства. Усещаме топлото приятелско отношение на художника към модела и се забавляваме с метода, по който той е интерпретиран.
Изключителен по своето подстрекателство е незнайният за публиката портрет на Златю Бояджиев от неговия другар, огромния български живописец Давид Перец (1906 – 1982). Монументалното лъчение на облика като че ли не инцидентно естествено господства над портретната изложба, с цел да напомни за мощното наличие на Златю Бояджиев в българското изкуство на ХХ век.
Тази експозиция е част от богатата колекция българско изкуство на колекционера Боян Радев и показва един от значимите наши живописци Златю Бояджиев (1903 – 1976) посредством работата му в портретния род.
Портретът участва интензивно в творчеството на художника още от началото на неговия път през 1930-те. Първите му модели са околните от фамилията и приятелите, чиито облици оживяват върху платното с несвойствена за млад създател решителност и зрялост на художествения мироглед. От това време са подредените тук „ Дамски портрет “, 1932 и „ Портрет на майката на художника “, 1936 – ослепителен образец за качествата му на живописец, само че и на психолог, който умее да улови тъкмо характера и положението на своя модел. Тези работи са типични като еластичен език за ранното творчество на Златю Бояджиев, характеризиращо се с експресивен рисунък на пластичната форма и изцяло графично звучене.
Различни като метод в пластичното осъществяване са групата портрети, рисувани след 1951, когато художникът, след получения инсулт и парализата на дясната ръка, стартира да рисува с лявата. Почеркът му става друг с експресивно положени къси мазки в чист цвят и със характерна динамичност на четката, постигаща комплицирана живописна тъкан. В поредицата произведения от тази огромна група се причисляват и тук експонираните портрети на Васил Стоилов, Христо Нейков, Мария Столарова, Богомил Райнов, Катя Паскалева и на други известни или непознати персонажи. В портретите от пръв взор сграбчва безпогрешното „ улавяне “ на характера и това присъщо за Златю Бояджиев сладкодумство в изначалния лаконизъм на изразните средства. Усещаме топлото приятелско отношение на художника към модела и се забавляваме с метода, по който той е интерпретиран.
Изключителен по своето подстрекателство е незнайният за публиката портрет на Златю Бояджиев от неговия другар, огромния български живописец Давид Перец (1906 – 1982). Монументалното лъчение на облика като че ли не инцидентно естествено господства над портретната изложба, с цел да напомни за мощното наличие на Златю Бояджиев в българското изкуство на ХХ век.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ