Експерт: България изостава с 3-4 години от Румъния в борбата с корупцията
- Кои са най-често срещаните стопански закононарушения в света?
Присвояването на нещо скъпо, което не ти принадлежи, исторически се счита за най-често срещаното закононарушение. Да кажем, при финансовите институции, това може да е трансфериране на пари на дадена организация, които действително не са нейни. Финансовият бранш е изключително уязвим, тъй като той работи с пари, а оттова е и измежду главните цели за такива закононарушения. Ако крадеш коли, да вземем за пример, е друго. Ти би трябвало да откраднеш автомобила и по-късно да го продадеш, с цел да вземеш дадена сума. Финансовите институции обаче оперират непосредствено с този актив - парите, и поради това са по-уязвими.
Пер Съндби е началник " Форензик услуги " на PwC за Югоизточна Европа. Той има 22 години одиторски и консултантски опит, като е специалист в специфични следствия. Съндби има богат интернационален опит и е работил над 15 години в разнообразни страни, в това число Швейцария, Германия и Англия, както и в страни от Централна и Източна Европа, възприемани като такива с висок риск от корупция.
Другата огромна категория са кражбите и корупцията, при които даден участник се пробва да подкопае прозрачността на икономическата система, като извлича полза, от която при естествени условия не би могъл да се употребява. В по-голям мащаб, точно това е групата, която не визира единствено обособена компания, а предизвиква най-голяма щета върху страните, върху стопанската система и върху обществото като цяло.
- Има л връзка сред ограничението на икономическите закононарушения и растежа?
- Не разполагам с съответна статистика в интерес на това изказване, само че считам, че отговорът е изрично " Да ". В случая с риска от корупция за страните, те могат да изгубят доста, в случай че не подхващат превантивни дейности в тази посока. Те губят вложения, губят доходи от налози, няма бистрота в региона на конкуренцията фактори, които са от огромно значение за построяването на стопанската система. Ако вземем за образец разрастващите се страни в Африка или в някои елементи на Азия, при тях има проблем точно с построяването на постоянна стопанска система, защото някои фундаментални въпроси като прозрачността не са решени.
- Какво е въздействието на тези закононарушения върху стопанските системи?
- В въздържан аспект злоупотребите засягат повече въвлечените в тях хора и компании. Разбира се, в някои случаи тези закононарушения имат доста мощен отзив и могат да обиден цялата стопанска система. Има, да вземем за пример, сходни случаи с банки, освен в България, само че също и в Молдова има сериозен подобен проблем, при който доста огромна сума пари изчезна и това се отрази на цялата страна. Традиционно обаче злоупотребите с даден актив се отразяват отрицателно върху засегнатата компания и в някои случаи могат да доведат до фалит.
При корупцията картината е по-сложна, тъй като при такива стопански закононарушения страда цялото общество. Имаме образци в района, при които не е нещо извънредно да плащаш, с цел да си уговориш час за лекар, да кажем. Подобни злоупотреби се правят ежедневно и те са част от един доста по-голям проблем, при който хората губят доверие в системата.
- Какво друго можем да кажем за икономическите закононарушения в нашия район - Централна и Източна Европа?
- В някои страни в района продължава да има висок риск от корупция и затова евентуалните вложители не са склонни да влагат парите си в тях. В интерес на тези страни да се оправят с казуса, тъй като в противоположен случай бизнесът ще потърси благоприятни условия за вложения на друго място. Това би могло да не се преглежда като загуба за страната, само че сигурно може да се каже, че е пропускане на опция за развиване на нов бизнес.
- Корупцията ли е най-големият проблем на района и в частност на България?
- Не мога да кажа, че е най-големият за България, само че мисля, че е забележителен спрямо някои от прилежащите страни като Румъния, да вземем за пример. Букурещ предприе доста повече ограничения за ограничение на корупцията в съпоставяне със София. Така че фирмите, които оперират там, знаят, че в случай че създадат нещо неверно или в случай че техните сътрудници създадат нещо незаконно, има доста по-голям късмет против тях да стартира следствие и да им бъдат наложени наказания. Това е като развъждането на дете - би трябвало да му покажеш, че в случай че направи нещо неправилно, ще има наказване. Също по този начин България много закъсня със законодателните промени, засягащи корупцията. Ще отнеме известно време, до момента в който се види резултатът от тях.
Добър образец в района е и Словения, която към този момент е много по-напред в това отношение. Хърватия също се оправя добре. Можем да кажем, че Румъния има 3-4 години преднина пред България. В тази посока работят и страните отвън Европейски Съюз, като Сърбия и Македония.
Много е значимо да кажем за района, че в случай че погледнем обратно през последните повече от 10 години към момента има въздействия от комунистическата епоха. В доста страни тук хората нямат доверие в дейностите на държавните институции в битката с корупцията. Отчасти това е обвързвано с информацията по случаите, която остава конфиденциална. Също по този начин доста хора се опасяват да бъдат очевидци, с цел да не бъдат преследвани по-късно. В други елементи на света в такива случаи имаш право да останеш неизвестен. Много хора желаят да споделят сходна значима информация, само че нямат доверие в хората или институциите, с които би трябвало да беседват. А това е първата стъпка.
Разбира се, такива проблеми има във всички страни, даже и в Западна Европа, Скандинавието и други. В доста от тях обаче битката в тази посока се води от десетилетия. Борбата с корупцията и ограниченията против нея не са нещо, което се прави един път и по-късно всичко върви по вода. Тя е развой и институциите би трябвало да бъдат непрекъснато дейни, с цел да изградят доверие.
- Погледнато в по-малък мащаб, от гледната точка на една компания, по какъв начин може тя да стане жертва на икономическо закононарушение?
- Всяка една компания може да бъде наранена и няма гаранция, че дадена организация или човек няма да бъдат атакувани. Най-ефективният метод за ръководство на рисковете е да бъдеш наясно какви са те. Много компании са фокусирани върху производството и продажбите си, а обръщат малко внимание на заплахите и се надяват, че на тях нищо няма да им се случи. Най-важната крачка за дадена организация е да осмисли съответните рискове, свързани с нейната активност, артикули, произвеждане. Това ще помогне в следствие компанията да реши какъв надзор има, с цел да се оправи с тези опасности.
- Правилно ли е да считаме, че фирмите от някои промишлености заплахите са по-големи, в сравнение с за тези с активност в други сфери?
- Да, към този момент загатнах финансовата промишленост. Частично при нея това е обвързвано с елементарния факт, че тя е доста покрай парите и се занимава с трансферирането на капитали. Всички финансови услуги са измежду главните цели за осъществяването на стопански закононарушения. Рисковете обичайно са огромни и за секторите, свързани с работата по огромни планове като строителството и инфраструктурата, също и телекомуникациите. Там има огромна конкуренция за печеленето на огромни поръчки, което покачва риска, изключително от корупция.
- Бързо разрастващата се цифрова стопанска система поражда ли нови опасности от стопански закононарушения?
- Дигиталната стопанска система и технологиите като цяло от една страна дават на фирмите опция да оферират нови артикули и услуги. В същото време обаче има сериозна проведена престъпност, чиято цел е да нападна банки и други организации. Преди време хакерите действаха в дребни групи и одобряваха кибер офанзивите като някакъв тип развлечение. През последните години обаче те си партнират интензивно с проведената престъпност и към този момент целят да вършат облага от това.
Нали знаете, че офанзивите постоянно са ориентирани към най-слабото звено. Мисля, че кибер сигурността е актуалното такова. Това е като да има една отворена врата, която може да даде достъп до всички останали елементи на дадена организация и даже до нейните сътрудници. Нещо повече, в този случай би трябвало да се регистрират и репутационните опасности, защото имиджът е най-важният актив на всяка компания или персона. Ако някоя компания стане жертва на сходна офанзива, хората стартират да се питат дали биха могли да й имат доверие.
Присвояването на нещо скъпо, което не ти принадлежи, исторически се счита за най-често срещаното закононарушение. Да кажем, при финансовите институции, това може да е трансфериране на пари на дадена организация, които действително не са нейни. Финансовият бранш е изключително уязвим, тъй като той работи с пари, а оттова е и измежду главните цели за такива закононарушения. Ако крадеш коли, да вземем за пример, е друго. Ти би трябвало да откраднеш автомобила и по-късно да го продадеш, с цел да вземеш дадена сума. Финансовите институции обаче оперират непосредствено с този актив - парите, и поради това са по-уязвими.
Пер Съндби е началник " Форензик услуги " на PwC за Югоизточна Европа. Той има 22 години одиторски и консултантски опит, като е специалист в специфични следствия. Съндби има богат интернационален опит и е работил над 15 години в разнообразни страни, в това число Швейцария, Германия и Англия, както и в страни от Централна и Източна Европа, възприемани като такива с висок риск от корупция.
Другата огромна категория са кражбите и корупцията, при които даден участник се пробва да подкопае прозрачността на икономическата система, като извлича полза, от която при естествени условия не би могъл да се употребява. В по-голям мащаб, точно това е групата, която не визира единствено обособена компания, а предизвиква най-голяма щета върху страните, върху стопанската система и върху обществото като цяло.
- Има л връзка сред ограничението на икономическите закононарушения и растежа?
- Не разполагам с съответна статистика в интерес на това изказване, само че считам, че отговорът е изрично " Да ". В случая с риска от корупция за страните, те могат да изгубят доста, в случай че не подхващат превантивни дейности в тази посока. Те губят вложения, губят доходи от налози, няма бистрота в региона на конкуренцията фактори, които са от огромно значение за построяването на стопанската система. Ако вземем за образец разрастващите се страни в Африка или в някои елементи на Азия, при тях има проблем точно с построяването на постоянна стопанска система, защото някои фундаментални въпроси като прозрачността не са решени.
- Какво е въздействието на тези закононарушения върху стопанските системи?
- В въздържан аспект злоупотребите засягат повече въвлечените в тях хора и компании. Разбира се, в някои случаи тези закононарушения имат доста мощен отзив и могат да обиден цялата стопанска система. Има, да вземем за пример, сходни случаи с банки, освен в България, само че също и в Молдова има сериозен подобен проблем, при който доста огромна сума пари изчезна и това се отрази на цялата страна. Традиционно обаче злоупотребите с даден актив се отразяват отрицателно върху засегнатата компания и в някои случаи могат да доведат до фалит.
При корупцията картината е по-сложна, тъй като при такива стопански закононарушения страда цялото общество. Имаме образци в района, при които не е нещо извънредно да плащаш, с цел да си уговориш час за лекар, да кажем. Подобни злоупотреби се правят ежедневно и те са част от един доста по-голям проблем, при който хората губят доверие в системата.
- Какво друго можем да кажем за икономическите закононарушения в нашия район - Централна и Източна Европа?
- В някои страни в района продължава да има висок риск от корупция и затова евентуалните вложители не са склонни да влагат парите си в тях. В интерес на тези страни да се оправят с казуса, тъй като в противоположен случай бизнесът ще потърси благоприятни условия за вложения на друго място. Това би могло да не се преглежда като загуба за страната, само че сигурно може да се каже, че е пропускане на опция за развиване на нов бизнес.
- Корупцията ли е най-големият проблем на района и в частност на България?
- Не мога да кажа, че е най-големият за България, само че мисля, че е забележителен спрямо някои от прилежащите страни като Румъния, да вземем за пример. Букурещ предприе доста повече ограничения за ограничение на корупцията в съпоставяне със София. Така че фирмите, които оперират там, знаят, че в случай че създадат нещо неверно или в случай че техните сътрудници създадат нещо незаконно, има доста по-голям късмет против тях да стартира следствие и да им бъдат наложени наказания. Това е като развъждането на дете - би трябвало да му покажеш, че в случай че направи нещо неправилно, ще има наказване. Също по този начин България много закъсня със законодателните промени, засягащи корупцията. Ще отнеме известно време, до момента в който се види резултатът от тях.
Добър образец в района е и Словения, която към този момент е много по-напред в това отношение. Хърватия също се оправя добре. Можем да кажем, че Румъния има 3-4 години преднина пред България. В тази посока работят и страните отвън Европейски Съюз, като Сърбия и Македония.
Много е значимо да кажем за района, че в случай че погледнем обратно през последните повече от 10 години към момента има въздействия от комунистическата епоха. В доста страни тук хората нямат доверие в дейностите на държавните институции в битката с корупцията. Отчасти това е обвързвано с информацията по случаите, която остава конфиденциална. Също по този начин доста хора се опасяват да бъдат очевидци, с цел да не бъдат преследвани по-късно. В други елементи на света в такива случаи имаш право да останеш неизвестен. Много хора желаят да споделят сходна значима информация, само че нямат доверие в хората или институциите, с които би трябвало да беседват. А това е първата стъпка.
Разбира се, такива проблеми има във всички страни, даже и в Западна Европа, Скандинавието и други. В доста от тях обаче битката в тази посока се води от десетилетия. Борбата с корупцията и ограниченията против нея не са нещо, което се прави един път и по-късно всичко върви по вода. Тя е развой и институциите би трябвало да бъдат непрекъснато дейни, с цел да изградят доверие.
- Погледнато в по-малък мащаб, от гледната точка на една компания, по какъв начин може тя да стане жертва на икономическо закононарушение?
- Всяка една компания може да бъде наранена и няма гаранция, че дадена организация или човек няма да бъдат атакувани. Най-ефективният метод за ръководство на рисковете е да бъдеш наясно какви са те. Много компании са фокусирани върху производството и продажбите си, а обръщат малко внимание на заплахите и се надяват, че на тях нищо няма да им се случи. Най-важната крачка за дадена организация е да осмисли съответните рискове, свързани с нейната активност, артикули, произвеждане. Това ще помогне в следствие компанията да реши какъв надзор има, с цел да се оправи с тези опасности.
- Правилно ли е да считаме, че фирмите от някои промишлености заплахите са по-големи, в сравнение с за тези с активност в други сфери?
- Да, към този момент загатнах финансовата промишленост. Частично при нея това е обвързвано с елементарния факт, че тя е доста покрай парите и се занимава с трансферирането на капитали. Всички финансови услуги са измежду главните цели за осъществяването на стопански закононарушения. Рисковете обичайно са огромни и за секторите, свързани с работата по огромни планове като строителството и инфраструктурата, също и телекомуникациите. Там има огромна конкуренция за печеленето на огромни поръчки, което покачва риска, изключително от корупция.
- Бързо разрастващата се цифрова стопанска система поражда ли нови опасности от стопански закононарушения?
- Дигиталната стопанска система и технологиите като цяло от една страна дават на фирмите опция да оферират нови артикули и услуги. В същото време обаче има сериозна проведена престъпност, чиято цел е да нападна банки и други организации. Преди време хакерите действаха в дребни групи и одобряваха кибер офанзивите като някакъв тип развлечение. През последните години обаче те си партнират интензивно с проведената престъпност и към този момент целят да вършат облага от това.
Нали знаете, че офанзивите постоянно са ориентирани към най-слабото звено. Мисля, че кибер сигурността е актуалното такова. Това е като да има една отворена врата, която може да даде достъп до всички останали елементи на дадена организация и даже до нейните сътрудници. Нещо повече, в този случай би трябвало да се регистрират и репутационните опасности, защото имиджът е най-важният актив на всяка компания или персона. Ако някоя компания стане жертва на сходна офанзива, хората стартират да се питат дали биха могли да й имат доверие.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ