Кое ни прави зомбита? Учени проследиха пътя на оглупяването
Когнитивното неспокойствие (Cognitive Impatience) се среща все по-често. Толкова е постоянно, че можем да го класифицираме като „ проклятието на нашата прекомерно обвързвана епоха “. Говорите с човек. Той ви слуша. Или най-малко по този начин наподобява. Мислите, че сте свързани прочувствено, че сте предали това, което желаете да му кажете. По-късно обаче откривате, че този човек не е схванал съвсем нищо от казаното. И на идващия ден той даже не го помни. Това е когнитивното неспокойствие, най-прекият път към оглупяването.
Какво е когнитивното неспокойствие?
Кога за финален път прочетохте текст от началото до края, без да се отегчите, без да се уморите, без да прекъснете четенето си, с цел да извършите нещо друго, без да се разсейвате и изпитате предпочитание да преминете към нещо друго „ по-интересно “?
Тази некадърност да се резервира вниманието, концентрирано върху една единствена задача, е това, което професорът по литература Марк Едмъндсън назовава когнитивно неспокойствие. Този професор осъзнава, че доста студенти интензивно заобикалят класическата литература от деветнадесети и двадесети век, тъй като нямат търпението да четат по-дълги и по-плътни текстове, в сравнение с нормално срещат в интернет.
Той вкарва определението „ Когнитивно неспокойствие “, което се отнася до неспособността да се обърне внимание по време, належащо за схващане на сложността на една мисъл или мотив. Когато не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, ние освен не разбираме комплицирани хрумвания, само че даже не можем да запомним по-простите хрумвания.
Шумът, който ни разсейва
Живеем в свят, в който тишината се трансформира в разкош. Шумът е съвсем всемогъщ, освен акустичният звук, само че и още по-опасният от него: шумът на разсейването. Самотата е отстъпила място на непрекъснатото наличие, което непрестанно ни прекъсва при всевъзможни условия, наличие, под формата на известия, обществени мрежи, натрапчиво ползване на информация...
В епохата на хипер-свързаността царува тревога. И с цел да укрепи своето владичество, не се поколебава да унищожи спокойствието, по този начин належащо, за централизация и рефлексия. Ако не можем да бъдем спокойни, в случай че имаме чувството, че изпускаме нещо или че нещо друго може би е доста по-интересно, не можем да се концентрираме.
Ние плащаме с цената на нашето внимание. Тази цена е толкоз висока, че подтиква психолога Даниъл Голман да твърди, че сме изправени пред „ рисков кръстопът за човечеството “, тъй като без внимание губим способността си да мислим и да вземаме самостоятелни решения. „ Вниманието, във всичките му измерения, съставлява умствена полезност, която, макар че е малко приета (и от време на време е подценявана), оказва мощно въздействие върху метода, по който се движим през живота ”.
Как се лишава вниманието ни
Даниъл Голман назовава когнитивното неспокойствие положение на „ непрестанно отчасти внимание “. Това би било нещо като ступор, провокиран от бомбардирането с данни от разнообразни източници на информация. На процедура ние се излагаме на толкоз доста информация, че просто не можем да я обработим съответно, тъй че отдаваме единствено отчасти внимание на всеки тласък, било то четене, гледане на филм или диалог.
Тази бомбардировка с информация неизбежно генерира небрежни директни пътища, което значи, че развиваме по-малко ефикасни привички за внимание и макар че сме видимо присъстващи и фокусирани, в реалност нашето внимание е толкоз разпиляно, че не можем да разсъждаваме върху това, което четем или слушаме.
Проучване, извършено в университетите в Абърдийн и Британска Колумбия, разкрива, че когато четем, нашият разум нормално блуждае сред 20 и 40% от времето. В един диалог се случва същото нещо, тъй че не е необичайно, че по-късно не можем да си спомним огромна част от казаното, тъй като сме пропуснали значими елементи от него.
Голман изяснява, че „ Колкото по-разсеяни сме по време на създаване на нишката на диалога, и колкото повече време е минало, до момента в който осъзнаем, че сме били разсеяни, толкоз по-голяма ще е празнината, а след това, повече ще са нещата, които ни убягват. ”
Опасността от когнитивното неспокойствие не се свежда до елементарна давност, последствията от него отиват доста по-далеч. За да ги разберем, би трябвало да разберем по какъв начин работи вниманието.
Висше внимание и нисше внимание: Двупосочен път, който е бил блокиран
Нашият мозък има две обособени психологични системи, които действат релативно без значение. Има първично внимание, което работи зад кулисите, неволево, което ни предизвестява за рискове и поема контрола, когато изпълняваме повтарящи се задачи; когато работим на автопилот. Има и друго — вторично внимание. То е волево и има инстинктивен темперамент.
Когнитивното неспокойствие визира тъкмо горното внимание, което ускорява нашето съзнание и качествата за критическа мисъл, обсъждане и обмисляне. Когато преминем от един тласък към различен, това притегля вниманието ни единствено към това, което считаме за рисково или което има огромно прочувствено влияние. От 20-те заглавия, през които се движат очите ни, единствено това, което генерира прочувствен резонанс, ще притегли вниманието ни.
Проблемът е, че тази наклонност ни прави доста уязвими, тъй като когато един тласък провокира интензивна прочувствена реакция, може да се реализира прочувствено похищение, което значи, че “Нашето внимание се стеснява, фокусирайки се върху това, което ни тревожи, до момента в който нашата памет се реорганизира, благоприятствайки възходяща памет, обвързвана със опасността, пред която сме изправени […] И колкото по-интензивна е страстта, толкоз по-голяма е нашата фиксация. Емоционалното похищение е, по този начин да се каже, лепилото на вниманието ”, съгласно Голман.
С други думи, отдаването на когнитивното неспокойствие лишава от нас контрола и способността да мислим и решаваме самостоятелно. Това ни прави кукли на страстите, страсти, които другите могат да манипулират по избор. Без способността да се обръща внимание, ние сме елементарно податливи, тъй като се трансформираме зомбита, които работят с автопилот.
Какво като знаем да четем, в случай че не мислим за наличието? Какво като прекарваме часове с другар, в случай че не обръщаме внимание на това, което ни споделя? Какво като сме „ осведомени “, в случай че не можем да мислим сериозно във връзка с новините?
Размяната на вниманието ни с ефимерната и постоянно несъществена информация, която ни залива отвред, просто не си коства.
Източник Framar.bg
Какво е когнитивното неспокойствие?
Кога за финален път прочетохте текст от началото до края, без да се отегчите, без да се уморите, без да прекъснете четенето си, с цел да извършите нещо друго, без да се разсейвате и изпитате предпочитание да преминете към нещо друго „ по-интересно “?
Тази некадърност да се резервира вниманието, концентрирано върху една единствена задача, е това, което професорът по литература Марк Едмъндсън назовава когнитивно неспокойствие. Този професор осъзнава, че доста студенти интензивно заобикалят класическата литература от деветнадесети и двадесети век, тъй като нямат търпението да четат по-дълги и по-плътни текстове, в сравнение с нормално срещат в интернет.
Той вкарва определението „ Когнитивно неспокойствие “, което се отнася до неспособността да се обърне внимание по време, належащо за схващане на сложността на една мисъл или мотив. Когато не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, ние освен не разбираме комплицирани хрумвания, само че даже не можем да запомним по-простите хрумвания.
Шумът, който ни разсейва
Живеем в свят, в който тишината се трансформира в разкош. Шумът е съвсем всемогъщ, освен акустичният звук, само че и още по-опасният от него: шумът на разсейването. Самотата е отстъпила място на непрекъснатото наличие, което непрестанно ни прекъсва при всевъзможни условия, наличие, под формата на известия, обществени мрежи, натрапчиво ползване на информация...
В епохата на хипер-свързаността царува тревога. И с цел да укрепи своето владичество, не се поколебава да унищожи спокойствието, по този начин належащо, за централизация и рефлексия. Ако не можем да бъдем спокойни, в случай че имаме чувството, че изпускаме нещо или че нещо друго може би е доста по-интересно, не можем да се концентрираме.
Ние плащаме с цената на нашето внимание. Тази цена е толкоз висока, че подтиква психолога Даниъл Голман да твърди, че сме изправени пред „ рисков кръстопът за човечеството “, тъй като без внимание губим способността си да мислим и да вземаме самостоятелни решения. „ Вниманието, във всичките му измерения, съставлява умствена полезност, която, макар че е малко приета (и от време на време е подценявана), оказва мощно въздействие върху метода, по който се движим през живота ”.
Как се лишава вниманието ни
Даниъл Голман назовава когнитивното неспокойствие положение на „ непрестанно отчасти внимание “. Това би било нещо като ступор, провокиран от бомбардирането с данни от разнообразни източници на информация. На процедура ние се излагаме на толкоз доста информация, че просто не можем да я обработим съответно, тъй че отдаваме единствено отчасти внимание на всеки тласък, било то четене, гледане на филм или диалог.
Тази бомбардировка с информация неизбежно генерира небрежни директни пътища, което значи, че развиваме по-малко ефикасни привички за внимание и макар че сме видимо присъстващи и фокусирани, в реалност нашето внимание е толкоз разпиляно, че не можем да разсъждаваме върху това, което четем или слушаме.
Проучване, извършено в университетите в Абърдийн и Британска Колумбия, разкрива, че когато четем, нашият разум нормално блуждае сред 20 и 40% от времето. В един диалог се случва същото нещо, тъй че не е необичайно, че по-късно не можем да си спомним огромна част от казаното, тъй като сме пропуснали значими елементи от него.
Голман изяснява, че „ Колкото по-разсеяни сме по време на създаване на нишката на диалога, и колкото повече време е минало, до момента в който осъзнаем, че сме били разсеяни, толкоз по-голяма ще е празнината, а след това, повече ще са нещата, които ни убягват. ”
Опасността от когнитивното неспокойствие не се свежда до елементарна давност, последствията от него отиват доста по-далеч. За да ги разберем, би трябвало да разберем по какъв начин работи вниманието.
Висше внимание и нисше внимание: Двупосочен път, който е бил блокиран
Нашият мозък има две обособени психологични системи, които действат релативно без значение. Има първично внимание, което работи зад кулисите, неволево, което ни предизвестява за рискове и поема контрола, когато изпълняваме повтарящи се задачи; когато работим на автопилот. Има и друго — вторично внимание. То е волево и има инстинктивен темперамент.
Когнитивното неспокойствие визира тъкмо горното внимание, което ускорява нашето съзнание и качествата за критическа мисъл, обсъждане и обмисляне. Когато преминем от един тласък към различен, това притегля вниманието ни единствено към това, което считаме за рисково или което има огромно прочувствено влияние. От 20-те заглавия, през които се движат очите ни, единствено това, което генерира прочувствен резонанс, ще притегли вниманието ни.
Проблемът е, че тази наклонност ни прави доста уязвими, тъй като когато един тласък провокира интензивна прочувствена реакция, може да се реализира прочувствено похищение, което значи, че “Нашето внимание се стеснява, фокусирайки се върху това, което ни тревожи, до момента в който нашата памет се реорганизира, благоприятствайки възходяща памет, обвързвана със опасността, пред която сме изправени […] И колкото по-интензивна е страстта, толкоз по-голяма е нашата фиксация. Емоционалното похищение е, по този начин да се каже, лепилото на вниманието ”, съгласно Голман.
С други думи, отдаването на когнитивното неспокойствие лишава от нас контрола и способността да мислим и решаваме самостоятелно. Това ни прави кукли на страстите, страсти, които другите могат да манипулират по избор. Без способността да се обръща внимание, ние сме елементарно податливи, тъй като се трансформираме зомбита, които работят с автопилот.
Какво като знаем да четем, в случай че не мислим за наличието? Какво като прекарваме часове с другар, в случай че не обръщаме внимание на това, което ни споделя? Какво като сме „ осведомени “, в случай че не можем да мислим сериозно във връзка с новините?
Размяната на вниманието ни с ефимерната и постоянно несъществена информация, която ни залива отвред, просто не си коства.
Източник Framar.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ