Новозеландски бял заек
Когато става въпрос за заек, който се назовава новозеландски заек, се чака това да е животно, родом от Нова Зеландия. Породата обаче макар името си е основана в Съединени американски щати, щата Калифорния.
Предполага се, че зайците, от които произлиза породата, са импортирани от Нова Зеландия. Целта на основаването им е поява на заек, който пораства бързо и наддава на тегло, подобаващ за развъждане за месо.
Произход на породата новозеландски бял заек
Първоначално новозеландските бели зайци са били единствено червени на цвят. Белият вид е основан през 1917 година от Уилям Прешоу от няколко бели зайчета, родени от червени родители. И до момента в който алените остават по-популярни за месо, белите бързо набират фенове поради бялата си четина, която елементарно може да бъде боядисана и по тази причина е по-ценна на пазара на кожи.
Днес белите и алените новозеландски зайци са разнообразни породи и се отглеждат главно поради заешкото месо.
Как наподобява новозеландският бял заек?
От бялата новозеландска порода са известни 3 разновидности: бяла, черна и алена. Най-широко публикувана е бялата вариация. Белият новозелански заек би трябвало да има добре изразени форми - приблизително дълго и заоблено тяло, добре развита задна част, необятни лопатки, къса и мускулеста шия и меснат и необятен тил. Мускулатурата е добре разпределена по цялото тяло.
Главата на животното е със междинен размер. Ушите са симетрично ситуирани, на дължина към 10 -11 сантиметра, покрити с четина. Върховете им са заоблени. Носът ме е леко извит.
Мъжките имат пухкави бузи и от тях шията съвсем не се вижда, изключително начело, защото е къса. Очите на заека са розови. Лапичките му са мощни, къси, ноктите са бели или ярко розови, а на ходилата си има четина. Предните крайници са прави, къси и дебели Цветът на козината е бял, което покачва нейната полезност. Самата четина на досег е мека, гладка, кадифена. Други нюанси, с изключение на белия цвят, не са разрешени. Подкосъмът е леко сребрист.
Съществува сексуален диморфизъм - мъжкият е дълъг към 47 сантиметра, женската е към 49 сантиметра. Теглото на възрастния мъжки е към 5 кг, на старата женска е до 5.5 кг.
Гъстотата на космената завивка по цялото тяло е добра. Срещат се и зайчета с незадоволително окосмени лапички, което се счита за минус. Други дефекти са слабите или заострени уши, дългите плещи, тясното тяло, прекалено развитата гуша, или пък козината да е прекомерно мека или гъста. Сериозен минус е наднорменото тегло.
Гръдният панер и долната част на гърба му също са добре развити, а лицата му има симпатично приятелско изражение.
Бялата четина от висок клас се употребява за изработка на палта, а по-ниският клас е за изработка на шапки и ръкавици. Заекът се отглежда главно за месо, като се смята, че това е една от най-хубавите породи за месо с високо качество.
Отглеждане на новозеландски бял заек
Белият новозеландски заек е скромен, не се нуждае от специфични грижи. Може да бъде гледан в специфична клетка през цялата година. Клетките се оборудват с хранилки и водомери и се слагат в редици. Оптималната температура, при която живеят, е 18-20 градуса. Желателно е да има добра вентилация, само че без чешми. През лятото пухчовците могат да се слагат в кафези без дъно.
Независимо, че имат мощна и постоянна душeвност, продължителното излагане на мощен звук или светлина може да докара до заболяване, те въпреки всичко избират спокойната среда.
Хранене на новозеландски бял заек
Зайчетата би трябвало да имат непрестанен достъп до храната. За да се обезпечи пълноценно и разнообразно хранене на заека, е нужно диетата им да включва прясна трева, съгласно сезона и царевица, фасул, клони, корени, сено. Сухият фураж би трябвало да бъде добре квалифициран. Трябва да се преглежда деликатно за отровни растения, когато се прибира. Нуждаят се и от непрекъснат достъп до прясна вода.
Тревите и билките, които могат да се дават на зайчета, са изсушени пелин, бял равнец, цикория, магданоз, глухарче, грах, коприва, морков, цвекло, ралица, еднакъв, целина и други.
От зеленчуците: моркови, цвекло, тиква, картофи, тиквички и други
Корите на динята и пъпеша.
Клонките на брезата, трепетликата, габъра, дряна, върбата, ясена, крушата, ябълката, акацията, елшата.
Може да се прибавят иглички от бор, смърч, хвойна и други иглолистни.
Задължителни са витаминните добавки от рибено масло, костно брашно, квас, покълнало зърно. Както и витамини и минерали от аптеката. Зайците се хранят 2 пъти дневно, женските, които кърмят, по 4 пъти дневно. Животните не изяждат храната незабавно. Те ядат на дребни порции с отмора.
Развъждане на новозеландски бял заек
Развъждането на белите новозеландски зайци не е мъчно, в случай че се съблюдават няколко елементарни правила: да се изберат най-хубавите екземпляри, да се поставя вярна грижа за женските, които са бременни, да се хранят уместно дребните и да се имунизират в точния момент всички животни.
Друго авансово условие е да се обезпечи място за гнездене на женската. Бъдещата майка сама издърпва четина от корема си и я натрупва дружно с други материали, с цел да сътвори комфортно място, където да лежат зайчетата.
Първото чифтосване при новозеландския бял заек може да се извърши на 4 месеца, в случай че женската е най-малко 2.5 кг тежка. Мъжките би трябвало да са на 5-6 месеца, с цел да се развъждат.
През зимата чифтосването се прави сред 12 и 15 часа, през лятото в утринните или вечерните часове.
Бременността на женската трае от 28 до 35 дни, най-често 31 дни. Малките се раждат без четина, глухи и слепи. Козината им стартира да пораства след 3 до 5 дни и след 7 до 10 дни очите им се отварят. Майката кърми дребните. След 3 до 4 седмици майката стартира да ги отбива. Преминаването към сено и гранули става последователно.
Зайците, родени през зимата, нормално са по-здрави и това може да се има поради при заплождането.
Малките, които се раждат, от една женска са 8-10 зайчета. Те порастват доста бързо, а майките нормално нямат проблем с лактацията, имат задоволително мляко. На 45 дни дребните се реалокират в друга клетка, а при положение на нова бременност на майката се местят и след 28 дни.
Подрастващите зайчета се хранят както бременните женски по 4 пъти дневно. На три седмици може да им се дава сено, комбинирани фуражи и сварени зеленчуци, с цел да привикват с тази храна. Млякото им се изсипва в купички за пиянство.
Интересен факт е, че една женска може да забременее единствено 24 часа след раждането още веднъж.
Необходими ваксини при новозеландския бял заек
За да се предпазят животните от рискови болести, належащо е да се имунизират постоянно. На 4 седмици е имунизацията против миксоматоза. На 1.5 месеца се прави ваксина против вирусна хеморагична болест. След 3 месеца се вършат реваксинации и това се повтаря през половин година.
Ваксинират се единствено здрави животни. Добре гледаните и опазени от заболявания животни дават диетично и вкусно месо, както и красива и здрава кожа.
Заради огромната си плодовитост и скорозрелост и отличната пригодливост към разнородни климатични условия, което разрешава да се отглеждат в доста страни по света, белите новозеландски зайци се считат за доста перспективна порода.
