Когато става първо служебен, а после и редовен министър на

Когато става първо длъжностен, а след това и постоянен министър на правораздаването през 2014 година, провалилият се Христо Иванов акцентира дългогодишния си опит на анализатор от неправителствения бранш. Макар и да е с отнети адвокатски права, поради неплатени годишни такси, а НПО-то, което е управлявал с нередовни годишни доклади, Иванов окуражено и целенасочено стартира офанзиви против неуместните, както по-късно се оказа – на олигархични и лобистки кръгове институции от правосъдната власт – Софийски градски съд, прокуратурата, Висш правосъден съвет. Атакува и директно подчинените му основни дирекции по защита на правосъдната власт и на местата за отнемане от независимост, а даже и висши образователни заведения, в които образованието си получават българските адвокати.

За да звучат ефектно и да бъдат “продавани” по-лесно на обществото, всичките лобистки и обслужващи ползите на избрана група олигархични кукловоди оферти за промени на Конституция, кодекси, закони и наредби биват обявявани като част от най-мащабната “съдебна реформа” от началото на Прехода.
Една дузина взаимосвързани НПО-та застават компактно зад “реформите” на Христо Иванов, а медиите на подсъдими и обвинени олигарси – като Огнян Донев, Иво Прокопиев и Цветан Василев, както и овладените публицистични излъчвания на водещите български малките екрани и радиостанции – бТВ, Нова Българска национална телевизия, БНР и Дарик, стартират интензивно да ги пропагандират. Всеки, дръзнал да изрази противоречие и безпокойство, че така наречен “съдебна реформа” може да докара и до отрицателни последствия, неотложно бива подложен на обвинителна акция и умишлен, че обслужва ползите на “статуквото” в правосъдната система. Така, тихомълком и под знамето на “съдебната реформа”, Христо Иванов предлага поправката “Наглите”, поради която двама от групата за отвличания към този момент са поискали да бъдат предварително освободени от пандиза. Но това надалеч не са всички лобистки дейности, с които Христо Иванов обслужва другарски и олигархични кръгове.

БХК и българският арбитър в Страсбург

БХК е организацията, която интензивно работи България да бъде “редовен” клиент на Европейския съд за правата на индивида в Страсбург. Още като длъжностен министър на правораздаването, през ранната есен на 2014 година, Христо Иванов започва процедура по желание на нов български арбитър. Като член на комисията е включен и ръководителят на БХК Красимир Кънев, който не си прави отказ, без значение от обстоятелството, че като претендент за български арбитър се явява юрист Йонко Грозев, чиято кариера на правозащитник стартира точно в БХК. Конфликтът на ползи не пречи на Министерството на правораздаването и Грозев е определен за българския арбитър пред Европейски съд по правата на човека в Страсбург, какъвто е и до през днешния ден.

Проваленият проект за обединение на правосъдна защита и надзиратели

Пролетта на 2015 година Христо Иванов и заместник-министърът Петко Петков, понастоящем арбитър и деятел на политизирания Съюз на съдиите в България, готвят съществена “реформа”, ориентирана към очистване на самостоятелността на Главните дирекции “Охрана” и “Изпълнение на наказанията” и обединяването им в Изпълнителна организация. Планът планува да бъдат закрити 720 щата. Опасенията от предизвикването на обществено напрежение, а и реакцията на надзирателите, че тяхната численост е незадоволителна и преди съкращенията, с цел да се подсигурява опазването на реда в пандизите, въпреки всичко стопират устрема на Иванов и екипа му да неглижират работата на правосъдните охранители и надзирателите.

Министерство на правораздаването или на олигархо-адвокатския лобизъм

Покрай препоръчаните от Христо Иванов промени на Закона за правосъдната власт, наблюдаващите на процесите в законодателството и правораздаването останаха с усещане, че Министерството на правораздаването е отдало на концесия работата по правене на законопроекти на юристи и лобисти. И, макар че до последно Иванов отхвърля да признае, за всички излиза наяве, че провалената му “съдебна реформа” е инженерствана от олигархичните кръгове “Агнешките главички” и “Капитал”, а реализатори на техните ползи се явяват политизираният Съюз на съдиите в България, БХК и адвокатски адвокатски фирми, чиито клиенти са както олигарси, по този начин и криминалисти с богати досиета на причинители на рекет, изнудвания, отвличания, опити и осъществяване на убийства.

В края на ноември 2015 година екипът на Христо Иванов в Министерство на правосъдието показва пакет от законодателни промени – става въпрос за корекция на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, както и на Закона за осъществяване на наказванията и задържането под стража и Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Криещи се зад претекста, че поправките са нужни поради рекомендациите на Съвета на Европа поради множеството неоправдателни решения против България в Страсбург, Иванов предлага закони, с които правата на пандизчиите се усилват, за сметка на надзорния състав.

Нещо повече, откриват се редица благоприятни условия, които да доведат и до предварително условно освобождение на хванати, разследвани, изправени пред съд и, в последна сметка, наказани дейно нарушители. Все законодателни промени, които лимитират капацитета на проверяващите органи, на репресивната роля на страната, която следва да обезпечи отмъщение на жертвите на закононарушение.

И до момента в който се предлага правата на надзирателите да се лимитират, а трудът на проверяващи служители на реда, следователи и прокурори да потвърждават незаконната активност да бъде неглижиран, печеливши от законодателните оферти на Христо Иванов се оказват адвокатски кръгове и техните клиенти, без значение на мястото в йерархията – от недосегаеми олигарси, през рецидивисти, до кокошкари.

“Предлаганите промени в Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс се отнасят до института на условното предварително освобождение и плануват разширение на хипотезите на използване на института посредством отпадане на редица ограничавания и условия като метод да се сътвори тласък у наказаните да се стремят към поправяне”, гласят част от претекстовете на екипа на Христо Иванов, които допускат, че “новият ред ще даде доста по-голям тласък на наказаните да вземат участие в стратегиите за ресоциализация, в същото време ще се понижи корупционният напън върху чиновниците на пандиза, от които няма да зависи предлагането до съда за предварителното освобождение на наказания, ще се усъвършенства климатът в пандизите и др.”

И убийците обгрижени от Иванов

Загрижеността на Христо Иванов към лишените от независимост се показва с изключение на в препоръчаните ремонти, които в последна сметка са признати от 43-тия парламент, само че и в легитимирането на наказани за убийства лица. Става въпрос за австралиеца Джок Полфрийман, чието Българско затворническо съдружие за реабилитация е поканено в Министерството на правораздаването, с цел да взе участие в подготовката на законодателните ремонти, които породиха скандалния проблем с Ивайло Антимов-Йожи и Любомир Димитров-Гребеца (част от групата на „ Наглите “)и желанието на техните юристи да им обезпечат условно предварително освобождение.
Благодарение на публичната реакция, съвсем несъмнено е, че Софийският апелативен съд ще почете митинга на прокуратурата и няма да пусне Йожи и Гребеца скоро от Софийския централен затвор, с цел да могат персонално да благодарят на в това време провалилия се и като партиен водач на инженерствания план на олигархията “Да, България” – Христо Иванов.

Казусът, обаче, е извънредно индикативен до какво водят опитите на подмолните кукловоди, употребяващи клишето за потребността от “реформи”, да прокарват лобистки ремонти в законите, с които, от една страна, могат да си обезпечат индулгенция, а от друга – да лимитират опцията страната да им противодейства.

Защото, въпреки и към този момент проектите за очистване на независимостта на прокуратурата и дефинитивно завладяване на съдилищата на Христо Иванов и лансиращите го олигархични и лобистки кръгове да са се провалили, тяхната война за заличаване на държавността надалеч не е завършила. Точно поради това, всеки напор за “реформа”, колкото и популистки да звучи, не би трябвало лековерно да се приема и поддържа. Защото, в случай че напъните на “кърлежите” един ден съумеят, то за свободата на “Наглите” ще научим едвам откакто отвличанията към този момент са обновени.

Тогава, обаче, няма да има кой да ги залови, тъй като прокуратурата ще е приватизирана, както предлага сътрудникът на Христо Иванов във войната против правораздаването – юристът Кристиан Таков, а олигарсите-поръчители дефинитивно ще са си обезпечили недостижимост.

Източник: " Труд "