Преосмисляне на миналото с "Варненско лято" 2023
Когато става дума за празник на театъра у нас, освен това не просто на българския, а на международния, от към този момент 31 години насам аналогията е единствено една – " Варненско лято ".
Международният сценичен фестивал е пример за времепространство, което издига в фетиш играта в нейния най-възвишен тип. Тази година това го затвърждават всичките 25 спектакъла, които демонстрират най-хубавото от българската и интернационална театрална сцена през миналия сезон.
Разпръсната на разнообразни подиуми и места във Варна, фестивалната стратегия показва същинско многообразие от тематики, чувства, подходи, образни преживявания и чиста форма спектакъл. Разделена в четири модула – българска и интернационална селекция, шоукейс (в дословен превод – витрина) и паралелна стратегия – тя кани феновете на прочувствено пътешестване във вътрешността към себе си и към човешката природа и душа изобщо. Само си представете през какво минава човек за 10 дни спектакъл и ще си дадете сметка защо самоанализиране и преосмисляне на значимите за нас въпроси приказваме.
Театралното събитие на сезона – " Орфей " на Йерней Лоренци от Народния театър; " Коприна “ на Диана Добрева – първият български театър, подбран и сполучливо показан на международната Театрална олимпиада, която тази година се организира в Унгария; спектаклите, които показват рецесиите на модерния европеец " Това не го казвай “ и " Дишай “. Някои от най-ярките достижения от българския спектакъл през последната година, включително и на театъра хазаин, като: спектаклите под режисурата на Стайко Мурджев " Укротяване на опърничавата “ и " Дебело прасе “; " Юн Габриел Боркман “ от Ибсен и " Ботушът “ от Лило Петров на Варненския театър; " Чест “ под режисурата на Ивайло Христов. Най-доброто от английския спектакъл също е показано, единствено че на киноекрана – " Чайка “ с присъединяване на Емилия Кларк, което в действителност е и нейният дебют в театъра. Част от фестивалната стратегия е и танцовият пърформанс на Марион Дърова " Свободно рухване “, в който взе участие и актрисата Мартина Апостолова.
Силен акцент в това издание на " Варненско лято " има и върху спектаклите навън, които този път са четири на брой и са от Чехия и България. Долавя се и безконечният надпис за любовта във всеки от спектаклите, изключително в " С тил към залеза “ и " За любовта… “ по текстове на Яна Борисова. Включени са и запаметяващи се срещи със специфични посетители, като изтъкнатия и международно приет сценичен теоретик, дълготраен учител в Сорбоната проф. Патрис Павис и режисьорката и драматург, за която може би всички приказват, въпреки това да не се споделя, Саломе Льолуш.
Впечатление в програмата на фестивала прави и една интернационална конференция, която повдигна отдавана задавани въпроси.
Как пишем, описваме, приказваме за културата ни от интервала 1945 – 1989 година? Какви са историите на изкуствата от това време? Защо в действителност се оказва, че с цел да погледнем действително на миналия през нас режим и да разберем коя е доминантната историческа вероятност, в случай че въобще има такава, ни е нужна отдалеченост?
" Преосмисляне на театралното завещание от времето на комунизма “ беше точната тематика на конференцията и в нея взеха присъединяване откриватели на културните процеси и театрали от България и други страни от Източна Европа.
Проф. Венета Дойчева , учител в НАТФИЗ, изясни да вземем за пример по какъв начин е допустимо да се напише историята на българския спектакъл от епохата на социализма. По нейни думи театърът постоянно се е интересувал от предишното. Той е един жив организъм, феномен, в който участват следи от това минало и едно интензивно отношение, даже взаимозависимост от него. В същото време обаче театърът постоянно ще се пробва да преодолее неговите окови. Защото в последна сметка той не желае да бъде демодиран, да бъде спектакъл от предишното, или това, което Питър Брук назовава " мъртъв спектакъл “, а да бъде чисто и просто актуален.
Д-р Йенс Рихард Гирсдорф от Университета Конкордия в Монреал, който показа проучванията си върху политическия аспект на танцовото изкуство и повода 34 години след рухването на Берлинската стена към момента да се приказва за източногерамнски танц, е на мнение, че нямаме цялостно схващане за идеологията на комунизма.
А съгласно доцент Петр Христов – сценичен критик, учител и преводач от Чехия, да се приказва за предишното е повече от значимо, само че и изключително мъчно. Трудността идва от това да намерим метод към личната си история. Доц. Христов показа културата като дом на народа и историята и съвремието на чешките театри и културни здания.
В интернационалната конференция за преосмисляне на театралното завещание от времето на комунизма, която продължи два дни в три панела, присъединяване взеха още доктор Юстина Михалик-Томала от Полша, професорите Камелия Николова и Николай Йорданов от Института за проучване на изкуствата, доцент Александър Донев от същия институт и журналистът и мъдрец Тони Николов. Те разискаха въпросите на предишното и най-много – по какъв начин може да бъде открит салдото сред безпристрастния разбор на художествения език и оценката за гражданска позиция на неговите основатели. И наподобява, че пред всичко в действителност се нуждаем точно от дистанцията на времето, с цел да разберем.
Още детайлности за конференцията чуйте в звуковия файл.
Международният сценичен фестивал " Варненско лято " 2023 ще продължи до 10 юни. Той се провежда от фондация " Виа фест “ с финансовата поддръжка на Министерството на културата, Община Варна чрез Национален фонд " Култура “, Чешкия център в София и Първа капиталова банка.
Снимки – " Варненско лято "
По обявата работи: Милена Очипалска
Международният сценичен фестивал е пример за времепространство, което издига в фетиш играта в нейния най-възвишен тип. Тази година това го затвърждават всичките 25 спектакъла, които демонстрират най-хубавото от българската и интернационална театрална сцена през миналия сезон.
Разпръсната на разнообразни подиуми и места във Варна, фестивалната стратегия показва същинско многообразие от тематики, чувства, подходи, образни преживявания и чиста форма спектакъл. Разделена в четири модула – българска и интернационална селекция, шоукейс (в дословен превод – витрина) и паралелна стратегия – тя кани феновете на прочувствено пътешестване във вътрешността към себе си и към човешката природа и душа изобщо. Само си представете през какво минава човек за 10 дни спектакъл и ще си дадете сметка защо самоанализиране и преосмисляне на значимите за нас въпроси приказваме.
Театралното събитие на сезона – " Орфей " на Йерней Лоренци от Народния театър; " Коприна “ на Диана Добрева – първият български театър, подбран и сполучливо показан на международната Театрална олимпиада, която тази година се организира в Унгария; спектаклите, които показват рецесиите на модерния европеец " Това не го казвай “ и " Дишай “. Някои от най-ярките достижения от българския спектакъл през последната година, включително и на театъра хазаин, като: спектаклите под режисурата на Стайко Мурджев " Укротяване на опърничавата “ и " Дебело прасе “; " Юн Габриел Боркман “ от Ибсен и " Ботушът “ от Лило Петров на Варненския театър; " Чест “ под режисурата на Ивайло Христов. Най-доброто от английския спектакъл също е показано, единствено че на киноекрана – " Чайка “ с присъединяване на Емилия Кларк, което в действителност е и нейният дебют в театъра. Част от фестивалната стратегия е и танцовият пърформанс на Марион Дърова " Свободно рухване “, в който взе участие и актрисата Мартина Апостолова.
Силен акцент в това издание на " Варненско лято " има и върху спектаклите навън, които този път са четири на брой и са от Чехия и България. Долавя се и безконечният надпис за любовта във всеки от спектаклите, изключително в " С тил към залеза “ и " За любовта… “ по текстове на Яна Борисова. Включени са и запаметяващи се срещи със специфични посетители, като изтъкнатия и международно приет сценичен теоретик, дълготраен учител в Сорбоната проф. Патрис Павис и режисьорката и драматург, за която може би всички приказват, въпреки това да не се споделя, Саломе Льолуш.
Впечатление в програмата на фестивала прави и една интернационална конференция, която повдигна отдавана задавани въпроси.
Как пишем, описваме, приказваме за културата ни от интервала 1945 – 1989 година? Какви са историите на изкуствата от това време? Защо в действителност се оказва, че с цел да погледнем действително на миналия през нас режим и да разберем коя е доминантната историческа вероятност, в случай че въобще има такава, ни е нужна отдалеченост?
" Преосмисляне на театралното завещание от времето на комунизма “ беше точната тематика на конференцията и в нея взеха присъединяване откриватели на културните процеси и театрали от България и други страни от Източна Европа.
Проф. Венета Дойчева , учител в НАТФИЗ, изясни да вземем за пример по какъв начин е допустимо да се напише историята на българския спектакъл от епохата на социализма. По нейни думи театърът постоянно се е интересувал от предишното. Той е един жив организъм, феномен, в който участват следи от това минало и едно интензивно отношение, даже взаимозависимост от него. В същото време обаче театърът постоянно ще се пробва да преодолее неговите окови. Защото в последна сметка той не желае да бъде демодиран, да бъде спектакъл от предишното, или това, което Питър Брук назовава " мъртъв спектакъл “, а да бъде чисто и просто актуален.
Д-р Йенс Рихард Гирсдорф от Университета Конкордия в Монреал, който показа проучванията си върху политическия аспект на танцовото изкуство и повода 34 години след рухването на Берлинската стена към момента да се приказва за източногерамнски танц, е на мнение, че нямаме цялостно схващане за идеологията на комунизма.
А съгласно доцент Петр Христов – сценичен критик, учител и преводач от Чехия, да се приказва за предишното е повече от значимо, само че и изключително мъчно. Трудността идва от това да намерим метод към личната си история. Доц. Христов показа културата като дом на народа и историята и съвремието на чешките театри и културни здания.
В интернационалната конференция за преосмисляне на театралното завещание от времето на комунизма, която продължи два дни в три панела, присъединяване взеха още доктор Юстина Михалик-Томала от Полша, професорите Камелия Николова и Николай Йорданов от Института за проучване на изкуствата, доцент Александър Донев от същия институт и журналистът и мъдрец Тони Николов. Те разискаха въпросите на предишното и най-много – по какъв начин може да бъде открит салдото сред безпристрастния разбор на художествения език и оценката за гражданска позиция на неговите основатели. И наподобява, че пред всичко в действителност се нуждаем точно от дистанцията на времето, с цел да разберем.
Още детайлности за конференцията чуйте в звуковия файл.
Международният сценичен фестивал " Варненско лято " 2023 ще продължи до 10 юни. Той се провежда от фондация " Виа фест “ с финансовата поддръжка на Министерството на културата, Община Варна чрез Национален фонд " Култура “, Чешкия център в София и Първа капиталова банка.
Снимки – " Варненско лято "
По обявата работи: Милена Очипалска
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ