Защо Надал винаги захапва шампионските купи?
Когато Рафаел Надал завоюва рекордната си 13-а купа на " Ролан Гарос ", получи особено позволение да си смъкна защитната маска и да захапе купата за обичайните шампионски фотоси. Иначе нямаше да е същото...
Това обичайно празнуване на Рафа стартира от дълго време и претърпя еволюция. През 2005 година, станал първенец в Париж за първи път, той захапа ръба на купата, както бе направил малко по-рано с кристалната ваза от Монте Карло. На идната година към този момент трофеят от " Ролан Гарос " бе захапан за дръжката. Същата орис имаха и идващите 18 купи от шампионатите в Големия шлем. И тези от всички останали шампионати.
Имаше и проблеми. През 2008 година, като първенец на " Уимбълдън ", Надал извърши обичайния си ритуал и провокира възмущението на консервативните тенис почитатели и феновете на Роджър Федерер. Тогавашните отзиви може да се обобщят в следните няколко фрази: " Той е вандал, който не почита спорта. Как може да захапва трофея? Реншоу и всички останали остарели джентълмени на тениса щяха да се извърнат в гробовете си, в случай че го бяха видели ".
Самият Надал един път описа пред сп. " Тайм ": " Започнах да го върша, когато завоювах първия си шампионат. После продължих. Не знам - това ми харесва повече от целуването на купата ".
А по време на шампионата за Купа " Дейвис " през 2018 година бе още по-конкретен: " Всичко стартира като смешка. Но по-късно фотографите непрекъснато ме молеха да го върша. Продължавах и в този момент към този момент нямам различен избор. И мога да ви уверя - усетът на купите напълно не е прелестен ".
Рафа от време на време се сблъсква и с проблеми - най-много когато купата няма ръкохватка. Както беше със златния ястреб, връчен му на шампионата в Дубай, или с голямата сребърна круша от Акапулко, или с кристалната сфера от Монреал. Но въпреки всичко постоянно съумява да съблюдава традицията...
Това обичайно празнуване на Рафа стартира от дълго време и претърпя еволюция. През 2005 година, станал първенец в Париж за първи път, той захапа ръба на купата, както бе направил малко по-рано с кристалната ваза от Монте Карло. На идната година към този момент трофеят от " Ролан Гарос " бе захапан за дръжката. Същата орис имаха и идващите 18 купи от шампионатите в Големия шлем. И тези от всички останали шампионати.
Имаше и проблеми. През 2008 година, като първенец на " Уимбълдън ", Надал извърши обичайния си ритуал и провокира възмущението на консервативните тенис почитатели и феновете на Роджър Федерер. Тогавашните отзиви може да се обобщят в следните няколко фрази: " Той е вандал, който не почита спорта. Как може да захапва трофея? Реншоу и всички останали остарели джентълмени на тениса щяха да се извърнат в гробовете си, в случай че го бяха видели ".
Самият Надал един път описа пред сп. " Тайм ": " Започнах да го върша, когато завоювах първия си шампионат. После продължих. Не знам - това ми харесва повече от целуването на купата ".
А по време на шампионата за Купа " Дейвис " през 2018 година бе още по-конкретен: " Всичко стартира като смешка. Но по-късно фотографите непрекъснато ме молеха да го върша. Продължавах и в този момент към този момент нямам различен избор. И мога да ви уверя - усетът на купите напълно не е прелестен ".
Рафа от време на време се сблъсква и с проблеми - най-много когато купата няма ръкохватка. Както беше със златния ястреб, връчен му на шампионата в Дубай, или с голямата сребърна круша от Акапулко, или с кристалната сфера от Монреал. Но въпреки всичко постоянно съумява да съблюдава традицията...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ