Когато работех за френската делегация в НАТО в Брюксел в

Когато работех за френската делегация в НАТО в Брюксел в края на 90-те години, си припомням, че с моите сътрудници не възлагахме особени очаквания за бъдещето на алианса. Всъщност изгубването на Варшавския контракт и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики го трансфораха в съюз без зложелател, чието оцеляване изглеждаше най-малкото нестабилно. Това написа в разбор за френския вестник Le Point Жерар Аро, някогашен дипломат на Франция в Съединени американски щати. Първоначално НАТО беше избавен от балканските рецесии, в Босна и по-късно в Косово, където подхваща първите военни интервенции в своята история, с цел да постави завършек на междуетническите проблеми, последвали разпадането на Югославия. След това беше Афганистан, където се намеси в по-малка степен и то по-скоро поради военната стойност на своя принос, в сравнение с с цел да показва солидарността на своите държави-членки със Съединените щати след 11 септември. Балканите към този момент не се нуждаят, най-малко към този момент, от непознато военно присъствие; европейците последователно изоставиха Афганистан.

Следователно въпросът за предназначението на НАТО можеше да се върне на масата. Нито американците, нито европейците обаче желаеха да го слагат. Всъщност за първите той е комфортен инструмент за въздействие в делата на нашия континент. За източноевропейците той е гаранцията за американска отбрана, от която тяхната трагична история им споделя, че имат нужда; за тези на Запад това е опрощение да не усилват военните си разноски, защото сигурността им се подсигурява от Съединените щати. Въпреки това пазарът се задържа толкоз, колкото Вашингтон счита, че е в негов интерес да поддържа военно наличие в Европа. Тръмп обаче повтори подозренията на публичното мнение, което се чуди за какво би трябвало да заплаща, с цел да отбрани богатите европейци, които имат средствата да го създадат сами.

По недодялания си, само че цялостен със здрав разсъдък фасон, някогашният президент се учуди, че Съединените щати са подготвени да влязат във война за Черна гора. Байдън успокои най-големите терзания на съдружниците си, само че не повече, като препотвърди уговорката на страната си да съблюдава гаранцията на контракта, като в същото време сподели, че го схваща лимитирано и отхвърля другите закани, пред които са изправено европейците, от Украйна до Либия, през Сирия. В този подтекст НАТО желае непременно да потвърди, че остава незаместим инструмент за трансатлантическа сигурност. Видяхме даже неговия общоприет секретар да предложи той да взе участие в напъните против Ковид, като не пропуща опция да удостовери, че би трябвало да играе роля против Китай, без да бъде възпиран от обстоятелството, че тази страна не е военна опасност за Европа и е отвън региона на подготвеност, избрана от Северноатлантическия контракт. От своя страна, извличайки си поука от паниката към ролята на НАТО, за който твърди, че е в положение на мозъчна гибел, Еманюел Макрон припомня за нуждата европейците да придобият " стратегическа автономност ", която да им разреши да подсигуряват своята сигурност в миг, в който американците се изнизват на пръсти от Европа. Времето за Европейски Съюз наподобява е пристигнало.

Врагът се върна

Прааас! Путин преди малко сбъдна най-смелите фантазии на атлантиците, като потвърди, че съществува врагът, който толкоз мощно липсваше на НАТО, с цел да оправдае съществуването си. През последните 10 години Русия постоянно подсещаше за себе си на съдружниците с военните си маневри във водите и небето на Балтийско море, Северния Атлантик или Източна Украйна, само че до момента това беше по-скоро скука, в сравнение с опасност. Сега Русия освен събира войска от близо 200 000 души по границите на Украйна, само че и слага ултиматум на Съединените щати и НАТО, като в същото време съживява призрака на прибягването до мощ, в случай че настояванията й не бъдат изпълнени. Излишно е да споделям, че Полша и балтийските страни се втурнаха към Брюксел, с цел да получат уверенията, които всяка страна би поискала на тяхно място. Дори видяхме по какъв начин Финландия и Швеция, които не се причислиха към организацията по време на Студената война, оповестиха, че биха могли да го създадат през днешния ден, в случай че Русия продължи своите провокации. Втората, изтощена от нарушавания на въздушното си пространство и нахлувания на подводници в териториалните й води, също така неотдавна възвърне военната работа и доста усили бюджета си за защита. Междувременно в Москва формалната преса заплашва Запада с огъня на ужасяващото въоръжение, с което Русия би могла да разполага.

Следователно генералният секретар на НАТО към този момент не би трябвало да се тревожи. Далеч от Ковид и Китай, Русия преди малко избави организацията му, като й даде това съображение за битие, от което в действителност беше лишена. Следователно тя няма да изчезне в интерес на Европейски Съюз, както очакваше Париж, и ще преживее нова младост под звуците на съветските ботуши по границите си. Що се отнася до европейската защита, няма вяра да убедим нашите сътрудници да проявят интерес към нея в миг, когато те се струпват зад американците, единствените, които в техните очи могат да ги пазят против Русия.

Европейската стратегическа автономност не е за на следващия ден. НАТО има ярко бъдеще пред себе си. Благодаря, господин Путин!