Изглежда 1968-ма все още не е съвсем завършила
Когато завършва разрушителната Втора международна война, мнозина са вярвали, че почналата в
разрушена Европа реорганизация ще отвори пътя и на модернизацията на общества, които не са
съумели да предотвратят международната война. Шестдесетте години на ХХ век са станали емблематични за тази смяна.
От една страна, очаквания за обновяване и по-добър, по-свободен, по-благоденстващ живот, въпреки това - общества, които всъщност остават също толкоз консервативни, забранителни, ограничаващи, колкото и преди Втората международна война.
Напрежението сред упованията на едно многочислено потомство на родените незабавно след
1945 година и публичните порядки на едно в доста случаи патриархално общество, ще изригне в
края на това бурно десетилетие. Бунтът е против порядки от друг темперамент, които обаче са
разбирани от младите като ограничаване за свободите, самостоятелни или групови, другояче
прокламирани като публична норма от всички тогавашни управляващи.
Париж: " Забранено е да се не разрешава "
През март 1968 година студентите от университета в Нантер (Париж) се разпалват поради реда в
общежитията, разделящи момчетата от девойките, само че и да изискат освобождението на
задържаните студенти, взели участие в демонстрацията два дни по-рано против войната във Виетнам.
Движението набира скорост и поддръжка и при започване на май, при конфликти с крайно-дясната
студентска организация " Запад ", прерастват в протест и окупация на Сорбоната. Следват " дни на
барикади " в Латинския квартал, от време на време разгонвани от жандармерията.
Ситуацията се изостря с началото на обща стачка на профсъюзите, придружена от окупация на предприятия. Към края на май в стачката се включват съвсем 9 милиона служащи. Правителството е в действителност блокирано, а президентът, военачалник Де Гол, угрижен от допустима комунистическа гражданска война във Франция, напуща страната за един ден (29 март), с цел да се срещне и съветва с командира на френските войски в Германия (Баден-Баден).
Париж е отрупан с графити (тогава няма интернет нито Фейсбук). На тях се вижда популярният
девиз " Забранено е да се не разрешава ", само че също и графити с искане за " национална власт ", която да
опустоши както старите партии, по този начин и властта на капитала. Един графит приканва: " Бъдете
реалисти – искайте невъзможното! " Друг желае " Въображението да пристигна на власт! "
© Петя Владимирова
От галерия в Париж за 50-години от събитията през 1968 година
Политическа гражданска война няма, въпреки да наподобява допустима. Ален Кривин, тогавашен
водач на авторитетна гошистка организация (крайно лява - бел. ред.), споделя в един документален филм от 2008 година на режисьорката Мишел Доминиси: " Въпросът за властта не беше подложен. Проблемът за обществото – да! Беше ни пристигнало до гуша от капиталистическото общество, само че не и от властта. "
Макар за мнозина наблюдаващи през май 1968 година " властта да се търкаля по улиците ", няма кой да я вземе: нито студентите, нито стачкуващите служащи, нито комунистическата партия.
Френското общество е надълбоко разграничено, а стихията на спонтанния протест и последвалите стачки изплашват мнозина. Привържениците на Де Гол провеждат манифестация в Париж на 30 май (200 000 души), държавното управление разпуска с указ левичарските организации, а на предварителните парламентарни избори в края на юни голистката партия получава безусловно болшинство в Народното събрание. Франция изживява своята политическа нормализация.
Редът се завръща, само че обществото към този момент не е същото
В същия документален филм Даниел Кон-Бендит (тогава студентски водач, в този момент евродепутат от
Зелените) изяснява: " Обществото през днешния ден е изцяло променено, с помощта на това, което се
случи през 60-те години и по-късно. Нещата се трансформираха и доказателството е Саркози. При Де
Гол един президент на републиката, разведен, с разпиляно семейство, с деца от
разнообразни майки и така нататък, би бил невъобразим. Така че спечелихме, това е друго общество. Аз обичам
да споделям: спечелихме обществено, загубихме политически. И добре, че загубихме политически. "
Америка: Let the Sun Shine In
Движението не остава единствено във Франция, то обгръща поколението и в други страни от Запада и
Юга. В Съединени американски щати, изключително към съпротивата против войната във Виетнам, която през 1968 година е в
четвъртата си годиниа и е заела съвсем половин милион млади американци, се разпростират
разнородни обществени придвижвания: на чернокожите, на феминистките, на хипитата.
Борбата е както за правата на разнообразни общности и малцинства, по този начин и за обществено признание на тяхното разграничение. Атлетът Томи Смит прави проява, като на олимпийските игри в Мексико излиза на подиума и прави знака на " Черните пантери ", 6 месеца след убийството на пастора Мартин Лутър Кинг, водач на битката за пълноправие на чернокожите. Робин Морган, поетеса и журналистка, ще направи акция против състезанието за Мис Америка през октомври 1968 година: " Имахме една кофа за боклук, нарисувана с американското знаме, и вътре хвърляхме знаците и метафорите на потискането на дамите. Имаше освен сутиени, само че също остри токчета, пелени, стенографски тетрадки за секретарки, парцали. Хвърляхме ги като обред, който отбелязва края на всичко това. "
Хипи придвижването е също една от емблемите на 1968. Но, за разлика от горните образци на
опозиция против неравноправието на чернокожи и дами в едно проспериращо, само че консервативно общество, хипитата избират просто да изоставен обществото, да заживеят в собствен свят на " секс, опиати и рокендрол ". Съпротивата им е против подредения закостенял и двуличен свят на родителите, по тази причина и показват безредно ежедневие, разхлабен тип, раздърпани прически – противоположното на стила " денди ", към който ги подтиква общественият код.
Съпротивата е и против войната във Виетнам, която гълтам от ден на ден младежи в кървавия си потоп. Филмът на Милош Форман " Коса " го илюстрира с отворената паст на военнотранспортните самолети, които като чудовища гълтам крачещите към тях мобилизирани младежи. А те пеят Let the Sun Shine In!
Но обществено хипитата произлизат от заможната бяла междинна класа, по тази причина и не намират контакт с придвижванията за пълноправие на чернокожите и на дамите. Робин Морган показва възмущението си (цитирания документален филм): " Например, хипи левицата споделяше на един от известните си постери: След революцията ще има (и следваше дълъг лист от неща): безвъзмездна храна, безвъзмездна земя, безвъзмездна марихуана, и безвъзмездни дами Чувствахме се предадени! " И прибавя: " Когато гледате тази хипи левица, не толкоз обществената правдивост я движеше, само че по-скоро търсенето на удоволствието. "
И все пак хипи придвижването остави в завещание жаждата за свободи и съпротивата против консервативното консуматорско общество, учредено на гонитбата на облага.
Прага: " Вън окупаторите! "
От другата страна на " желязната завеса " нещата наподобяват разнообразни, тъй като протестът на младите
там, показал се със студентските митинги в Полша през март 1968 и по-късно в Пражката пролет, наподобява като разумна опозиция против една тоталитарна власт. На Запад дълго време никой не прави опит да свърже ставащото едновременно от двете страни на международното разделяне.
Днес разбираме нещата другояче – и от двете страни на желязната завеса се демонстрират упованията и очакванията на следвоенното потомство, което, всяко в своите публични условия, желае повече
свободи.
В Полша студентите стачкуват против присъдите на техните сътрудници Адам Михник и Хенрик
Шлайфер, тъй като в изявление за западната преса са изразили противоречие с разгонването на
студентска проява във връзка със свалянето от сцената на пиеса на Мицкевич.
В Чехословакия, студентите в началото се активизират в поддръжка на подхванатата
либерализация на режима от комунистическия водач Александър Дубчек, известна като стратегия за " социализъм с човешко лице ". След военната намеса на Варшавския контракт, младежкия протест е против окупацията, само че приема формата на ненасилствена опозиция, сходна на посланието на придвижванията на Запад. Прага, също както и Париж, е изпъстрена с графити. На
един от тях четем: " Каин и Авел също бяха братя " или " Игнорирайте окупаторите ". На различен:
" Ленине, разсъни се, че Брежнев се побърка! ".
Емблематична фигура на тази опозиция е студентът Ян Палах, самозапалил се на Вацлавския
площад през януари 1969 година, с цел да накара жителите да не се отчайват и да не одобряват новата
обстановка. Актът му, последван и от двама други, остава акт на обезсърчение пред невъзможността да
се реализира същинска смяна. В цитирания нагоре документален филм неговият брат, Иржи
Палах, споделя: " Хората, които бяха въодушевени първоначално, изпаднаха в някаква незаинтересованост,
казвайки, че към този момент няма на какво да се надяват. Ян безспорно искаше да ентусиазира жителите и да уязви държавното управление. Затова предприе едно толкоз извънредно деяние. "
На гибелта на Ян Палах няма публицисти, името му обаче последователно се трансформира в знак на младежкия протест за независимост и пълноправие. Символ и на набиращата мощ концепция за ненасилието, която ще бележи нежните революции " от 1989 година
Какво съставлява 1968-ма? Ален Кривин обобщава: Това е придвижване, което продължава след остарялото работническо придвижване, на металурзите, на миньорите, с обичайните знаци и обичайни форми на битка, като барикадите. От друга страна, това е нещото, което през днешния ден
назоваваме ново обществено придвижване. Не единствено с претенции против капиталистическата употреба.
То е против всички форми на насилничество и отчуждение
- за жилищата, за имигрантите, за хомоссексуалистите, за дамите, това е новото обществено придвижване. И 1968-ма е по средата.
Днес нови консерватори се пробват да си разчистят сметките с наследството на 1968-ма, с концепциите за общество на свободи за индивидите и малцинствата, на приемливост и почитание към разликите, на тъждество в разликите, на опозиция против превръщането на всичко в стока и ориентацията на всяка човешка активност към облага.
Изглежда 1968-ма към момента не е напълно приключила.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 50 години след бунтовната 1968-ма (12)
разрушена Европа реорганизация ще отвори пътя и на модернизацията на общества, които не са
съумели да предотвратят международната война. Шестдесетте години на ХХ век са станали емблематични за тази смяна.
От една страна, очаквания за обновяване и по-добър, по-свободен, по-благоденстващ живот, въпреки това - общества, които всъщност остават също толкоз консервативни, забранителни, ограничаващи, колкото и преди Втората международна война.
Напрежението сред упованията на едно многочислено потомство на родените незабавно след
1945 година и публичните порядки на едно в доста случаи патриархално общество, ще изригне в
края на това бурно десетилетие. Бунтът е против порядки от друг темперамент, които обаче са
разбирани от младите като ограничаване за свободите, самостоятелни или групови, другояче
прокламирани като публична норма от всички тогавашни управляващи.
Париж: " Забранено е да се не разрешава "
През март 1968 година студентите от университета в Нантер (Париж) се разпалват поради реда в
общежитията, разделящи момчетата от девойките, само че и да изискат освобождението на
задържаните студенти, взели участие в демонстрацията два дни по-рано против войната във Виетнам.
Движението набира скорост и поддръжка и при започване на май, при конфликти с крайно-дясната
студентска организация " Запад ", прерастват в протест и окупация на Сорбоната. Следват " дни на
барикади " в Латинския квартал, от време на време разгонвани от жандармерията.
Ситуацията се изостря с началото на обща стачка на профсъюзите, придружена от окупация на предприятия. Към края на май в стачката се включват съвсем 9 милиона служащи. Правителството е в действителност блокирано, а президентът, военачалник Де Гол, угрижен от допустима комунистическа гражданска война във Франция, напуща страната за един ден (29 март), с цел да се срещне и съветва с командира на френските войски в Германия (Баден-Баден).
Париж е отрупан с графити (тогава няма интернет нито Фейсбук). На тях се вижда популярният
девиз " Забранено е да се не разрешава ", само че също и графити с искане за " национална власт ", която да
опустоши както старите партии, по този начин и властта на капитала. Един графит приканва: " Бъдете
реалисти – искайте невъзможното! " Друг желае " Въображението да пристигна на власт! "
© Петя Владимирова
От галерия в Париж за 50-години от събитията през 1968 година
Политическа гражданска война няма, въпреки да наподобява допустима. Ален Кривин, тогавашен
водач на авторитетна гошистка организация (крайно лява - бел. ред.), споделя в един документален филм от 2008 година на режисьорката Мишел Доминиси: " Въпросът за властта не беше подложен. Проблемът за обществото – да! Беше ни пристигнало до гуша от капиталистическото общество, само че не и от властта. "
Макар за мнозина наблюдаващи през май 1968 година " властта да се търкаля по улиците ", няма кой да я вземе: нито студентите, нито стачкуващите служащи, нито комунистическата партия.
Френското общество е надълбоко разграничено, а стихията на спонтанния протест и последвалите стачки изплашват мнозина. Привържениците на Де Гол провеждат манифестация в Париж на 30 май (200 000 души), държавното управление разпуска с указ левичарските организации, а на предварителните парламентарни избори в края на юни голистката партия получава безусловно болшинство в Народното събрание. Франция изживява своята политическа нормализация.
Редът се завръща, само че обществото към този момент не е същото
В същия документален филм Даниел Кон-Бендит (тогава студентски водач, в този момент евродепутат от
Зелените) изяснява: " Обществото през днешния ден е изцяло променено, с помощта на това, което се
случи през 60-те години и по-късно. Нещата се трансформираха и доказателството е Саркози. При Де
Гол един президент на републиката, разведен, с разпиляно семейство, с деца от
разнообразни майки и така нататък, би бил невъобразим. Така че спечелихме, това е друго общество. Аз обичам
да споделям: спечелихме обществено, загубихме политически. И добре, че загубихме политически. "
Америка: Let the Sun Shine In
Движението не остава единствено във Франция, то обгръща поколението и в други страни от Запада и
Юга. В Съединени американски щати, изключително към съпротивата против войната във Виетнам, която през 1968 година е в
четвъртата си годиниа и е заела съвсем половин милион млади американци, се разпростират
разнородни обществени придвижвания: на чернокожите, на феминистките, на хипитата.
Борбата е както за правата на разнообразни общности и малцинства, по този начин и за обществено признание на тяхното разграничение. Атлетът Томи Смит прави проява, като на олимпийските игри в Мексико излиза на подиума и прави знака на " Черните пантери ", 6 месеца след убийството на пастора Мартин Лутър Кинг, водач на битката за пълноправие на чернокожите. Робин Морган, поетеса и журналистка, ще направи акция против състезанието за Мис Америка през октомври 1968 година: " Имахме една кофа за боклук, нарисувана с американското знаме, и вътре хвърляхме знаците и метафорите на потискането на дамите. Имаше освен сутиени, само че също остри токчета, пелени, стенографски тетрадки за секретарки, парцали. Хвърляхме ги като обред, който отбелязва края на всичко това. "
Хипи придвижването е също една от емблемите на 1968. Но, за разлика от горните образци на
опозиция против неравноправието на чернокожи и дами в едно проспериращо, само че консервативно общество, хипитата избират просто да изоставен обществото, да заживеят в собствен свят на " секс, опиати и рокендрол ". Съпротивата им е против подредения закостенял и двуличен свят на родителите, по тази причина и показват безредно ежедневие, разхлабен тип, раздърпани прически – противоположното на стила " денди ", към който ги подтиква общественият код.
Съпротивата е и против войната във Виетнам, която гълтам от ден на ден младежи в кървавия си потоп. Филмът на Милош Форман " Коса " го илюстрира с отворената паст на военнотранспортните самолети, които като чудовища гълтам крачещите към тях мобилизирани младежи. А те пеят Let the Sun Shine In!
Но обществено хипитата произлизат от заможната бяла междинна класа, по тази причина и не намират контакт с придвижванията за пълноправие на чернокожите и на дамите. Робин Морган показва възмущението си (цитирания документален филм): " Например, хипи левицата споделяше на един от известните си постери: След революцията ще има (и следваше дълъг лист от неща): безвъзмездна храна, безвъзмездна земя, безвъзмездна марихуана, и безвъзмездни дами Чувствахме се предадени! " И прибавя: " Когато гледате тази хипи левица, не толкоз обществената правдивост я движеше, само че по-скоро търсенето на удоволствието. "
И все пак хипи придвижването остави в завещание жаждата за свободи и съпротивата против консервативното консуматорско общество, учредено на гонитбата на облага.
Прага: " Вън окупаторите! "
От другата страна на " желязната завеса " нещата наподобяват разнообразни, тъй като протестът на младите
там, показал се със студентските митинги в Полша през март 1968 и по-късно в Пражката пролет, наподобява като разумна опозиция против една тоталитарна власт. На Запад дълго време никой не прави опит да свърже ставащото едновременно от двете страни на международното разделяне.
Днес разбираме нещата другояче – и от двете страни на желязната завеса се демонстрират упованията и очакванията на следвоенното потомство, което, всяко в своите публични условия, желае повече
свободи.
В Полша студентите стачкуват против присъдите на техните сътрудници Адам Михник и Хенрик
Шлайфер, тъй като в изявление за западната преса са изразили противоречие с разгонването на
студентска проява във връзка със свалянето от сцената на пиеса на Мицкевич.
В Чехословакия, студентите в началото се активизират в поддръжка на подхванатата
либерализация на режима от комунистическия водач Александър Дубчек, известна като стратегия за " социализъм с човешко лице ". След военната намеса на Варшавския контракт, младежкия протест е против окупацията, само че приема формата на ненасилствена опозиция, сходна на посланието на придвижванията на Запад. Прага, също както и Париж, е изпъстрена с графити. На
един от тях четем: " Каин и Авел също бяха братя " или " Игнорирайте окупаторите ". На различен:
" Ленине, разсъни се, че Брежнев се побърка! ".
Емблематична фигура на тази опозиция е студентът Ян Палах, самозапалил се на Вацлавския
площад през януари 1969 година, с цел да накара жителите да не се отчайват и да не одобряват новата
обстановка. Актът му, последван и от двама други, остава акт на обезсърчение пред невъзможността да
се реализира същинска смяна. В цитирания нагоре документален филм неговият брат, Иржи
Палах, споделя: " Хората, които бяха въодушевени първоначално, изпаднаха в някаква незаинтересованост,
казвайки, че към този момент няма на какво да се надяват. Ян безспорно искаше да ентусиазира жителите и да уязви държавното управление. Затова предприе едно толкоз извънредно деяние. "
На гибелта на Ян Палах няма публицисти, името му обаче последователно се трансформира в знак на младежкия протест за независимост и пълноправие. Символ и на набиращата мощ концепция за ненасилието, която ще бележи нежните революции " от 1989 година
Какво съставлява 1968-ма? Ален Кривин обобщава: Това е придвижване, което продължава след остарялото работническо придвижване, на металурзите, на миньорите, с обичайните знаци и обичайни форми на битка, като барикадите. От друга страна, това е нещото, което през днешния ден
назоваваме ново обществено придвижване. Не единствено с претенции против капиталистическата употреба.
То е против всички форми на насилничество и отчуждение
- за жилищата, за имигрантите, за хомоссексуалистите, за дамите, това е новото обществено придвижване. И 1968-ма е по средата.
Днес нови консерватори се пробват да си разчистят сметките с наследството на 1968-ма, с концепциите за общество на свободи за индивидите и малцинствата, на приемливост и почитание към разликите, на тъждество в разликите, на опозиция против превръщането на всичко в стока и ориентацията на всяка човешка активност към облага.
Изглежда 1968-ма към момента не е напълно приключила.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 50 години след бунтовната 1968-ма (12)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ