С времето се научаваме да обичаме много по-силно, но само ИЗБРАНИ хора
Когато пораснем, разбираме, че в подтекста на другарството качеството е по-важно от количеството и единствено тези хора, които са в действителност значими, остават с нас допустимо най-дълго, в случай че не и вечно.
Колкото повече остаряваме, толкоз по-ясно разбираме, че единствено няколко определени хора могат да бъдат обичани от нас. По предписание можем да обичаме и повече. Но единствено тези, които са постоянно с нас и които ни вършат същински щастливи.
С течение на времето, даже в видимо мощни и потвърдени връзки, могат да се появят пукнатини. Животът се трансформира от единствено себе си, пораждат спорове. В резултат на това има все по-малко другари в близост. Възрастните схващат, че същинските другари се броят на пръстите на едната ръка. И с годините започваме да ценим качеството доста повече от количеството.
Ограничаваме кръга от познанства
Разбираме какво е в действителност положително за нас и по какъв начин да създадем връзката в действителност дълбока. Този развой не би трябвало да е мъчителен, това е естественият ход на нещата. Маркирайте тъкмо дистанцията сред хората и се приближавайте към другите или се отдалечавайте от тях съгласно вашите потребности. Това е, което слага живота ни на несъмнено място в света и в избран интервал от времето.
Нямаме потребност от доста хора в близост, а единствено от най-хубавите. С течение на времето обръщаме внимание на качеството на общуването, а не на броя на хората, с които можем да приказваме. Искаме да сме заобиколени от хора, които са в действителност значими за нас и които обичаме най-вече. Също по този начин дефинираме какъв брой време би трябвало да посветим на тези взаимоотношения, какви ползи споделяме с другите и по какъв начин да си подреждаме целите.
Например на 15 години ни харесва, когато сме заобиколени от доста хора, които споделят нашите хрумвания и опити. Когато сме на 30 или 40 целите ни се трансформират. Вече можем да обичаме повече и да сме по-отговорни в избора на най-близките си хора, разясняват психолози. Обичаме по-силно.
На избрана възраст постоянно се усещаме самотни. Затова се посвещаваме в търсене на чисти, откровени, топли и постоянни връзки. Това не е вест, само че има изследвания, които демонстрират, че всяка година хората стартират да избират повече качеството на околните другари, в сравнение с количеството.
Ние залагаме на връзките с хората, с които имаме най-близки връзки. Защото те ни оказват помощ да се усещаме добре и ни извеждат на ново обществено, прочувствено, когнитивно и поведенческо равнище. Балансът сред всички сфери би трябвало да бъде обезпечен от същинско другарство.
Обичайте и вярвайте в най-хубавото
Ставаме все по-придирчиви и проучваме все по-дълбоко връзката, в която си разрешаваме да обичаме повече. Знаем, че има доста благоприятни условия и опцията да избираме е това, което ни обогатява. Тази идея за другарство е толкоз динамична, че даже не виждаме, че мислим за нея.
А когато я видим, сме доста сюрпризирани. Колкото повече обществен опит имаме, толкоз по-издръжливи ставаме. Например, научаваме се да устояваме на болката и ставаме по-дълбоки персони. Ние, възрастните, сме сюрпризирани по какъв начин две деца могат да се борят, даже да се бият, за една играчка и след няколко минути към този момент да се прегръщат и да играят дружно. Това може да ни научи на доста.
Наистина ли нашият яд и отчуждение са толкоз значими, че да сме подготвени да загубим другарството си? Често се съмняваме в най-баналните неща и за жалост разрушаваме възприятията си. В резултат на това реагираме прекомерно отрицателно на събитията, неотложно се отдалечаваме от хората.
Независимо от нашето персонално състояние би трябвало да знаем, че измененията в обществената среда не са неприятни сами по себе си. Ето какво имаме поради:
В детството и юношеството ние просто се учим да построяваме взаимоотношения на обич. На първо място, ние търсим своето място в света и непрестанно променяме структурата на нашите познанства. Постепенно с придвижване на възрастта ние постоянно вървим по купони и срещи. Запознаваме се с нови хора. Започваме деликатно да избираме с кого да беседваме и на кого да поверяваме персоналните си прекарвания и психически проблеми.
Приятелите се учат да се обичат повече един различен. Когато станем възрастни, започваме да харесваме спокойствието и комфорта. Искаме да обичаме повече и да се усещаме обичани и значими за някого. Ние приветстваме мисли и ползи, които подтикват нашия мозък и вършат светогледа ни по-зрял. Благодарение на това се обкръжаваме с хора, които могат да споделят нашите усеща, възгледи, ползи и занимания.
В ранна възраст сме склонни да не оценяваме дълбоките усеща. Затова постоянно съдим хората незадълбочено. Харесваме откровените хора, които могат да ни кажат всичко с един взор, тези които утвърждават или не утвърждават нашите дейности. Или, да вземем за пример, може да ни създадат на пух и прахуляк, в случай че би трябвало. Временният другар в последна сметка може да стане най-хубавият, защото същинското другарство не търпи лицемерието, егоизма и преструвките.
И по този начин, същинското другарство изпълва душата ни със светлина. Освен това ни насочва къде би трябвало да отидем, когато се заблудим.
Колкото повече остаряваме, толкоз по-ясно разбираме, че единствено няколко определени хора могат да бъдат обичани от нас. По предписание можем да обичаме и повече. Но единствено тези, които са постоянно с нас и които ни вършат същински щастливи.
С течение на времето, даже в видимо мощни и потвърдени връзки, могат да се появят пукнатини. Животът се трансформира от единствено себе си, пораждат спорове. В резултат на това има все по-малко другари в близост. Възрастните схващат, че същинските другари се броят на пръстите на едната ръка. И с годините започваме да ценим качеството доста повече от количеството.
Ограничаваме кръга от познанства
Разбираме какво е в действителност положително за нас и по какъв начин да създадем връзката в действителност дълбока. Този развой не би трябвало да е мъчителен, това е естественият ход на нещата. Маркирайте тъкмо дистанцията сред хората и се приближавайте към другите или се отдалечавайте от тях съгласно вашите потребности. Това е, което слага живота ни на несъмнено място в света и в избран интервал от времето.
Нямаме потребност от доста хора в близост, а единствено от най-хубавите. С течение на времето обръщаме внимание на качеството на общуването, а не на броя на хората, с които можем да приказваме. Искаме да сме заобиколени от хора, които са в действителност значими за нас и които обичаме най-вече. Също по този начин дефинираме какъв брой време би трябвало да посветим на тези взаимоотношения, какви ползи споделяме с другите и по какъв начин да си подреждаме целите.
Например на 15 години ни харесва, когато сме заобиколени от доста хора, които споделят нашите хрумвания и опити. Когато сме на 30 или 40 целите ни се трансформират. Вече можем да обичаме повече и да сме по-отговорни в избора на най-близките си хора, разясняват психолози. Обичаме по-силно.
На избрана възраст постоянно се усещаме самотни. Затова се посвещаваме в търсене на чисти, откровени, топли и постоянни връзки. Това не е вест, само че има изследвания, които демонстрират, че всяка година хората стартират да избират повече качеството на околните другари, в сравнение с количеството.
Ние залагаме на връзките с хората, с които имаме най-близки връзки. Защото те ни оказват помощ да се усещаме добре и ни извеждат на ново обществено, прочувствено, когнитивно и поведенческо равнище. Балансът сред всички сфери би трябвало да бъде обезпечен от същинско другарство.
Обичайте и вярвайте в най-хубавото
Ставаме все по-придирчиви и проучваме все по-дълбоко връзката, в която си разрешаваме да обичаме повече. Знаем, че има доста благоприятни условия и опцията да избираме е това, което ни обогатява. Тази идея за другарство е толкоз динамична, че даже не виждаме, че мислим за нея.
А когато я видим, сме доста сюрпризирани. Колкото повече обществен опит имаме, толкоз по-издръжливи ставаме. Например, научаваме се да устояваме на болката и ставаме по-дълбоки персони. Ние, възрастните, сме сюрпризирани по какъв начин две деца могат да се борят, даже да се бият, за една играчка и след няколко минути към този момент да се прегръщат и да играят дружно. Това може да ни научи на доста.
Наистина ли нашият яд и отчуждение са толкоз значими, че да сме подготвени да загубим другарството си? Често се съмняваме в най-баналните неща и за жалост разрушаваме възприятията си. В резултат на това реагираме прекомерно отрицателно на събитията, неотложно се отдалечаваме от хората.
Независимо от нашето персонално състояние би трябвало да знаем, че измененията в обществената среда не са неприятни сами по себе си. Ето какво имаме поради:
В детството и юношеството ние просто се учим да построяваме взаимоотношения на обич. На първо място, ние търсим своето място в света и непрестанно променяме структурата на нашите познанства. Постепенно с придвижване на възрастта ние постоянно вървим по купони и срещи. Запознаваме се с нови хора. Започваме деликатно да избираме с кого да беседваме и на кого да поверяваме персоналните си прекарвания и психически проблеми.
Приятелите се учат да се обичат повече един различен. Когато станем възрастни, започваме да харесваме спокойствието и комфорта. Искаме да обичаме повече и да се усещаме обичани и значими за някого. Ние приветстваме мисли и ползи, които подтикват нашия мозък и вършат светогледа ни по-зрял. Благодарение на това се обкръжаваме с хора, които могат да споделят нашите усеща, възгледи, ползи и занимания.
В ранна възраст сме склонни да не оценяваме дълбоките усеща. Затова постоянно съдим хората незадълбочено. Харесваме откровените хора, които могат да ни кажат всичко с един взор, тези които утвърждават или не утвърждават нашите дейности. Или, да вземем за пример, може да ни създадат на пух и прахуляк, в случай че би трябвало. Временният другар в последна сметка може да стане най-хубавият, защото същинското другарство не търпи лицемерието, егоизма и преструвките.
И по този начин, същинското другарство изпълва душата ни със светлина. Освен това ни насочва къде би трябвало да отидем, когато се заблудим.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ