Една вековна традиция е на път да умре - жените-оплаквачки на мъртвите
Когато умрял бащата на Йоана Сакелараки, фотографката, живееща в Лондон, се завърнала в родната си Гърция, с цел да поддържа майка си в скръбта ѝ. Там се срещнала с някои обичайни гръцки ритуали, свързани със гибелта, и научила за група възрастни дами от селата в Пелопонес, които към момента работели против хонорар като професионални оплаквачки.
Вековна традиция в Гърция
Наричат тези дами " мойроложки " - от гръцката дума " мойра " (съдба) и " логос " (език) - т. е. дами, които приказват за ориста. Обредните оплаквачки ги наемат за погребения, с цел да изразят скръбта по умрелия, без значение, че става дума за човек, който им е изцяло чужд. Тази традиция съществува в Гърция от епохи (а също и в България - бел. ред.).
Фотографката Сакелараки била впечатлена от този античен бит и посетила някои отдалечени села, с цел да научи повече за дамите и тяхната архаична специалност. В резултат на това се родил планът " The Truth is in the Soils " ( " Истината се крие в земята " ), в който тя документирала с фотографии живота на към дузина от тези оплаквачки.
" Песни на ориста "
Професионалните оплаквачки от полуостров Мани в Гърция поддържат фамилията на умрелия в изразяването на тъга и съпровождат покойника с песните си в отвъдното. Техните " песни на ориста " съставляват нещо като джука импровизация за живота на покойника и са се предавали обичайно от потомство на потомство.
Мойрологията е неразривно обвързвана с хоровете в античните гръцки нещастия, при които солистът подема жалната ария, а хорът го следва. Постепенно в хода на вековете ролята на оплаквачи остава непокътната единствено за дамите.
В античния Египет също е имало професионални оплаквачки - две дами са играели ролята на сестрите-богини Изис и Нефтис, като помагали в приготовленията за погребението. В някои елементи на Африка, както и в Китай, също има сходни обичаи.
В индийската провинция Раджастан обредът е малко по-различен. Жени от по-низшите касти там правят обичая от името на заможните си господари, на които кастовата традиция не разрешава да показват тъга.
Един отмиращ обред
Оплаквачките от гръцкия полуостров Мани са облечени напълно в черно и носят на главите си черен воал с изобретателно везмо - целият им външен тип им придава мощно сценичен темперамент. В рамките на одобрената традиция те са задължени да се държат по избран метод и да пеят избрани песни.
Присъствието им и техните жални песни дават на роднините на умрелия опция да се отдадат на страстите и скръбта си, а не да ги крият. Твърди се, че този обред е дал началото на концепцията за катарзиса - за очистващата мощ на скръбта.
Традицията на мойроложките в Гърция рискува обаче да отмре. Много от дамите, които са снимани от фотографката Сакелараки, са над 90-годишни, а младо попълнение не се задава.
Материалът е оповестен в
Вековна традиция в Гърция
Наричат тези дами " мойроложки " - от гръцката дума " мойра " (съдба) и " логос " (език) - т. е. дами, които приказват за ориста. Обредните оплаквачки ги наемат за погребения, с цел да изразят скръбта по умрелия, без значение, че става дума за човек, който им е изцяло чужд. Тази традиция съществува в Гърция от епохи (а също и в България - бел. ред.).
Фотографката Сакелараки била впечатлена от този античен бит и посетила някои отдалечени села, с цел да научи повече за дамите и тяхната архаична специалност. В резултат на това се родил планът " The Truth is in the Soils " ( " Истината се крие в земята " ), в който тя документирала с фотографии живота на към дузина от тези оплаквачки.
" Песни на ориста "
Професионалните оплаквачки от полуостров Мани в Гърция поддържат фамилията на умрелия в изразяването на тъга и съпровождат покойника с песните си в отвъдното. Техните " песни на ориста " съставляват нещо като джука импровизация за живота на покойника и са се предавали обичайно от потомство на потомство.
Мойрологията е неразривно обвързвана с хоровете в античните гръцки нещастия, при които солистът подема жалната ария, а хорът го следва. Постепенно в хода на вековете ролята на оплаквачи остава непокътната единствено за дамите.
В античния Египет също е имало професионални оплаквачки - две дами са играели ролята на сестрите-богини Изис и Нефтис, като помагали в приготовленията за погребението. В някои елементи на Африка, както и в Китай, също има сходни обичаи.
В индийската провинция Раджастан обредът е малко по-различен. Жени от по-низшите касти там правят обичая от името на заможните си господари, на които кастовата традиция не разрешава да показват тъга.
Един отмиращ обред
Оплаквачките от гръцкия полуостров Мани са облечени напълно в черно и носят на главите си черен воал с изобретателно везмо - целият им външен тип им придава мощно сценичен темперамент. В рамките на одобрената традиция те са задължени да се държат по избран метод и да пеят избрани песни.
Присъствието им и техните жални песни дават на роднините на умрелия опция да се отдадат на страстите и скръбта си, а не да ги крият. Твърди се, че този обред е дал началото на концепцията за катарзиса - за очистващата мощ на скръбта.
Традицията на мойроложките в Гърция рискува обаче да отмре. Много от дамите, които са снимани от фотографката Сакелараки, са над 90-годишни, а младо попълнение не се задава.
Материалът е оповестен в
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ