Когато Пиратът Аднан Хашоги почина миналата седмица на 81-годишна възраст,

Когато " Пиратът " Аднан Хашоги умря предходната седмица на 81-годишна възраст, светът загуби човек, надживял мита за себе си. Преди 30 години саудитският предприемач беше прочут с изключителната си чудатост и непрекъснатата проява на разкош. Това беше съчетано с позорната популярност на медиатор в големи покупко-продажби за оръжия. Но блясъкът на заработваното от него благосъстояние от дълго време избледня. Продажбите, които Хашоги правеше, са нищо в съпоставяне със сегашните транзакции на световния пазар за оръжие, който борави със стотици милиарди, а не милиони долари, както в миналото. И въпреки всичко в исторически миг като сегашния, когато американският президент се пробва да поддържа оптимално другарски връзки със Саудитска Арабия, историята на Хашоги звучи изключително завладяващо. Неговият живот изобилства от принуждение и спорове на ползи, а някои от тези спорове не престават и през днешния ден. Историята на ексцентричния магнат ни връща във време, когато актуалният арабски свят занапред започваше да гради нов имидж, и беше доста по-екзотичен, и евентуално по-изкусителен, в сравнение с ни наподобява в този момент. През 70-те години Хашоги беше първият в действителност фамозен арабски магнат и търговец-посредник, продаващ оръжия на Саудитска Арабия против големи комисионни. В биография, написана за него от Роналд Кеслер, той е избран, с леко пресилване, за " Най-богатия мъж в света ". В един миг Хашоги управлява мултинационална корпорация - и го прави от персоналния си аероплан. Както Робърт Лейси написа в книгата си " Кралството: Арабия и династията Сауд ", самолетът за него е " магически летящ килим от XX век, пренасящ го сред офисите му в Лондон, Ню Йорк, Женева, Париж, Бейрут и Рияд ". Това са пътуванията му, без да се броят празненствата на голямата му яхта край Лазурния бряг или епичните соарета в Бевърли Хилс. Близкият другар на Хашоги Харълд Робинс, създател на голям брой пикантни и клюкарски всемирски романи, една нощ на охолно празненство, проведено от магната през 1973 година, взема решение, че би трябвало да зареже всичките си други планове и да напише разказ, в който да опише необичайния искра и екзотична известност към Хашоги, както и многото заобикалящи го дами. Книгата на Робинс за дете, родено в пустинята (еврейче, осиновено от саудитски доктор, който желал син) и сцените на съвсем непрекъснати оргии, съпровождани от хашиш, наподобява забавлявали Хашоги повече, в сравнение с го ужасявали. По-късно магнатът си спомня: " Въпреки че бях малко сюрпризиран, че е заимствал метода ми на живот - самолетите, яхтите, изтънчената храна - не му се разсърдих въобще. За мен беше наслаждение да допринеса за заниманието на читателите му. А и основният воин няма нищо общо с мен отвън метода на живот ". Романът на Робинс " Пиратът " влиза в описите с бестселъри през 1974 година, тъкмо когато американският Сенат в серия от антикорупционни следствия след Уотъргейт, взема на мушка Хашоги, все едно точно той е въплъщението на световната корупция. Резултат от това - негово " завещание, " както написа в един от некролозите му, е Законът против корупционните практики в чужбина от 1977 година, с който Съединени американски щати се пробват да спрат комисионните, подкупите и рушветите, давани и получавани от американски компании в чужбина. Международният сътрудник и редактор на " Дейли Бийст " Кристофър Дики си спомня за няколко пъти, в които се е срещал с Хашоги - един път в парижкото му имение, с цел да го интервюира за Доди ал Файед, неговия племенник, който почина с принцеса Даяна през 1997, различен път на вечеря в Париж в ресторант с панорама към Айфеловата кула и няколко пъти инцидентно в Мароко и Кувейт. " За мен е мъчно да свържа застаряващия, заоблен предприемач с пирата в романа на Робинс или със популярния подкупен предприемач, описван от следствията на Сената ", написа той. " Със сигурност Хашоги беше обаятелен и прелъстителен, както признава съвсем всеки, който го познаваше. И към момента имаше красиви дами към него. Последната му брачна половинка Шахпари имаше съвсем неземна хубост. Но към този миг Хашоги беше в тежък - или релативно тежък - интервал. Лошата му популярност го беше лишила от саудитската кралска защита, жизненоважна за неговия бизнес; положението му беше намаляло от милиарди на милиони и беше заседнал в задължения ", спомня си още Кристофър Дики. През 1988 година, Хашоги е заставен да продаде фамозната си яхта " Набила ", носеща името на щерка му, след което тя е купена след прекосяването й през няколко прекупвачи от самия Доналд Тръмп, който я назовава " Trump Princess ". През 1989 Хашоги е задържан в Швейцария и екстрадиран в Съединени американски щати по обвинявания, че е помагал на известната някогашна първа дама на Филипините Имелда Маркос да укрие към 300 млн. $ под формата на парцели в Манхатън и творби на изкуството. Той е оневинен година по-късно, само че продължава да бъде преследван от каузи и кредитори съвсем до края на живота си. Както подходящо акцентира некрологът на Хашоги в " Гардиън ", ненапълно аргументите за неговата финансова рецесия са, че той не се окзва изключително добър предприемач. Големият му гений е по-скоро да служи като културен преводач за представителите на великански американски отбранителни компании, които желаят да вършат бизнес в Саудитска Арабия в ранните дни на големите петролни благосъстояния. Когато мениджърите на Lockheed и Northrop отиват там да подписват покупко-продажби, както написа Антъни Сампсън в Arms Bazaar, наподобява " като че ли мъже в сиви бархетни костюми се разхождат посред шекспирова пиеса ". Хашоги обаче е индивидът, който изяснява всичко протичащо се на публиката. Аднан Хашоги не произлиза от кралско семейство, само че има връзки, тъй като татко му е един от лекарите на Абдел Азис бин Сауд - завоевателят и създател на едноименното кралство. Бъдещият " корсар " е учил в колежа " Виктория " в Александрия, Египет, минаващ за елитна просветителна институция в Близкия Изток. Сред другите ученици на колежа са йорданският крал Хюсеин и артистът Омар Шариф. Египетският магнат Мохамед ал Файед, който живее във Англия, също твърдеше, че е учил там - и действително беше сключил брак за известно време със сестрата на Хашоги - майката на сина му Доди ал Файед. Според книгата на Лейси за Саудитска Арабия, която разказва доста положително Хашоги, той е станал бизнес сътрудник " съвсем по случайност ", когато пациент на татко му - Мохамед бин Ладен (да, бащата на Осама, както и на много други синове), е преговарял за огромни строителни планове. Бин Ладен имал потребност от камиони, освен това незабавно. Хашоги в този миг следвал в Съединени американски щати и свързал Бин Ладен с производител на камиони, с който се срещнал в Калифорния. Сделката била подписана, комисионната била платена и Хашоги поел по пътя на бизнес посредничеството. През 1962 година, написа Лейси, тогавашният престолонаследник Фейсал привикал Хашоги в офиса си и му връчил чек за 1 млн. английски лири, с цел да купува оръжия за роялистите, борещи се против бунтовниците в Йемен (страна, която още веднъж е във война и сега). Хашоги споделил пред Лейси, че в никакъв случай не е получил % от тази договорка. " Направих го за моя крал ", декларирал той. Ако това е истина, това е бил жест, който е проработил доста добре за него, защото той станал главният медиатор за големи контракти с отбранителни компании от Съединени американски щати: Nothrop, Lockheed, Raytheon и други. Десетилетие по-късно, той за положително или неприятно, се прочу като милиардер по целия свят. Както отбелязва Лейси, " Хашоги надалеч не се вълнуваше единствено от печеленето на пари поради самите пари. Той обилно даваше пари за щедрост, като да вземем за пример беше финансирал огромен план, опитващ се да трансформира пустинята в плодородна земя в бедните региони на Судан ". Хасан Ясин, саудитски предприемач, който е израснал с Хашоги, посещавал е колежа " Виктория " с него и е останал непосредствен с него през целия му живот, писа в саудитския вестник Arab News, че " той влагаше в добрини и в подмяна получаваше доброжелателството на непознати, които даже не знаеха кой е той ". " В Ню Йорк той стана прочут с невероятната си резиденция в Олимпик Тауър на Пето авеню и с първокласния си живот ", написа Ясин. " Докато Хашоги един ден се разхождаше по улиците на града, дрипльо се приближи до него и му изиска помощ, както вършат доста небогати хора в огромните градове. Хашоги пъхна ръка в джоба си, извади банкнота от 100 $ и му я даде. Бедният човек сподели: " Не ви познавам, само че никой не е толкоз великодушен към бедстващ човек, в случай че е Аднан Хашоги ". Източник: webcafe.bg