Къде е епицентърът на Ада?
Когато научих за зверствата на съветските военни в Буча, изпитах разбираем смут, само че не бях сюрпризиран. На какво да се удивлявам? Та нали познавам от дълго време възгледите на Александър Дугин. Същият, който през 2014 година по отношение на нахлуването на съветската войска в Крим и Донбас изрече, обръщайки се към студентите: „ Да се убива, да се убива и да се убива. Никакви други диалози не са нужни. Като професор мисля по този начин “. Дугин притегли вниманието ми доста по-рано, при започване на 90-те, когато пишех книга за най-новите течения в съветската мисъл (тя излезе на британски в два тома – „ Феникс на философията “ и „ Идеи против идеокрацията “). Сред десетките мислители от късната руска ера Дугин бе най-младият и най-кръвожадният. За да реализира метафизическите си проекти, му бе нужно да залее с кръв половината земно кълбо – западното. А в случай че Западът не се подчини, Дугин планираше да взриви целия свят, защото небитието съгласно него е в края на краищата по-добро от битието. Битието разделя хората, а небитието ги сплотява.
Спецификата на Дугин като мъдрец е откровената злоба – освен това съчетана със самобитна набожност – към всичко не просто човешко, само че живо и битийстващо. Съчиненията му са изпъстрени с понятия като „ Божествен индивид “, „ синове на светлината “, „ могъщи духове “, „ безценен ангел “ и така нататък Подобна примес сред „ висока нематериалност “ и ненавист към света води началото си от античната гностическа разкол (1 век сл. Хр.), наказана от християнството. Гностицизмът проповядва, че съществуващият свят лежи в злото и би трябвало да бъде изцяло погубен, с цел да поеме по пътя на висшата нематериалност, да влезе в света на ангелите и други сходни.
В западната преса от време на време назовават Дугин „ мозъка на Путин “, в действителност от доста години той преподава геополитика във Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили. И има впечатляващ набор от трофеи: водач на Международното евразийско придвижване, почетен професор на Евразийския народен университет на името на Л. Н. Гумильов и на Техеранския университет… По книгите на Дугин „ Основи на евразийството “ и „ Основи на геополитиката “ се образоват висшите чинове на Генералния щаб, които трансформират лозунгите му в тактики. Дугин назовава мирогледа си по друг метод: „ евразийство “, „ националболшевизъм “, „ интегрална традиция “, „ дясна гражданска война “, „ четвърта политическа доктрина “… Най-убедително олицетворение на теориите си той открива у Андрей Платонов, чиито антиутопии „ Котлован “ и „ Чевенгур “ пояснява като утопии, които би трябвало да бъдат осъществени: „ Платонов е олицетворение на националболшевизма във всичките му измерения “.
Какво признание съгласно Дугин носи Платонов? Пронизващо възприятие за неизбежна, мъчителна, тягостна пустош – това е и посланието на революционна Русия към света: тайната на саморазкриващото се нищо. Цитирам Дугин: „ Тъгата е най-дънното наличие на Революцията, задавящо от вътрешната страна, отвратително задължение. Пустота в тялото, пустош в съзнанието, пустош в сърцето… Ако индивидът е произтекъл от червей, от черво, цялостно единствено с леплив мрак, не би трябвало ли да е такова и духовното му средостение? А точно: душата, разкриваща същинския си мирис на съществуване, е най-близо от всичко друго до пустите черва на захвърлена на земята куха, протяжна и безсмислена тръба “. За Дугин самата душа е нищо, куха тръба, а покварата на материята, немощта на плътта, пъкълът на земята, равенството на битието и небитието са съществена национална концепция.
Колкото и да е изумително, това е последното признание на евразийската истина, разкрита пред Дугин. Висшата цел е преобразяване на битието в несъществуване. „ Реалното сблъскване с душата е като изплюване на гробовна пръст, задушаване, непоносима миризма на разлагащи се треви, обединение с празното схващане на червей “. Оттук стигаме до сексуално-психологическите претекстове на осъщественото принуждение в Буча. Психоанализата, както е известно, разграничава два съществени човешки нагона: Ерос (стремеж към живота и неговото пораждане) и Танатос (олицетворение на гибелта в гръцката митология, блян към възобновяване на първичното – неживо, неорганично – състояние). При Зигмунд Фройд Ерос противостои на Танатос. У Дугин, който е ангажиран с съветската национална специфичност на тези категории, Танатос е Ерос: „ росийско “ разпространяване на Ерос в международната пустош. А тук към този момент са изцяло разпознаваеми следите от кървавото сластолюбие, които остави след себе си съветската войска в Украйна.
Дугин е пророкът на Буча. „ Особеността на великоруския пол е в това, че той не е ориентиран нито към себе си, нито към другия, че в него няма нито либидо, нито егоизъм. Руският пол е трепетно безплътен, това е огнедишащото възбуждение на покойниците или на духовете на тръстиките, на водите, на пламналите бали сено или хранилища за фураж. Руският пол вее на всички места, забърсвайки по пътя си всичко наред – облеклата от простора, мъжете, приятелите, хлебарките, подутия, подготвен изцяло да се разложи мъртвец, попадналите на разположение препрани девици, простреляните крака, запенените коне, превитите плевели, сивите и напукани почви, скосените или уютни бели постройки, бледната и мъртва Роза Люксембург… и безсъвестно сърдечната пустош, таяща в плесенясалия бунар на сърцето краденото съществуване, голямо и оплетено в коренищата си “.
Какво сладкодумство – в директния и злокобен смисъл на думата! Още повече че по думите на Дугин „ единствено Червената Смърт трансформира човешкия обект в индивид “. В това се състои и световната задача на националболшевизма или на евразийството. Не единствено да се насъскат едни съсловия против други, както се е случило в руската история поради марксистките учения; това съгласно Дугин е належащо, само че не е задоволително. Нужно е да се работи по-нашироко, по народному, по платоновски, т.е. дружно с враждебните съсловия и подправената им просвета да се унищожи всичко, което живее и диша настрана от небитието, защото единствено посредством небитието може да се реализира най-висшето единение във всичко. Именно подобен Дугин вижда Платонов и го празнува като ментор: „ За нас Платонов е теория. Ние я одобряваме и интелектуално оправдаваме всичко, чак до директния геноцид на отчуждаващите съсловия и рационалните структури. Ние възприемаме като доктрина чевенгурското безумие… Мъртъвците се струпаха връз нас, от тях ни става тясно и душно. Историята ни дави с последната си гадна примка на шията “.
Такъв е метафизическият извод на евразийството – самоубийство, самообесване на историята върху „ гърлото “ на Русия. Дугин в радикализма на виталното си самоотрицание стига по-далеч от Великия инквизитор, който не има вяра в бъдещия живот, в небесното царство, само че желае да сътвори парадайса на всеобщата задоволеност на земята. Дугин отива по-далеч от Платонов, който има вяра в построяването на комунистическия парадайс на земята, само че с горест следи последователното му преобразяване в пъкъл, като състрадава на жертвите му. Дугин отива по-далеч и от героите на Владимир Шаров (1952–2018), подготвени да одобряват пъкъла на земята, с цел да проникват в задгробния парадайс, с цел да реализиран със страданията си спасението. Дугин просто утвърждава пъкъла на земята, следвайки своя преподавател Евгений Головин, който през 80-те години възглавява „ южинския кръжок “ на езотериците-нацисти-сатанисти, носещ названието „ черният медал на Секретен сътрудник “, където се е подвизавал като „ райхсфюрер “. „ Там, където сме ние, там е центърът на пъкъла “. Не „ ние сме в центъра на пъкъла “ (това би било нищо), а точно „ там, където сме ние, е центърът на пъкъла “ – по този начин Дугин разяснява Головин. Това е и последната дума на апокалиптичната гражданска война: да се популяризира пъкълът – на издъхващия Чевенгур – върху цялото земно кълбо. Тази задача реализира и през днешния ден Русия в своята метафизична борба освен с Украйна или със Запада, само че, в случай че си послужим с езика на самия Дугин, с битието като такова, с лошотия табиет на съществуването.
„ Зрее… прелюдията на Новия Чевенгур. В безспорната тишина, непредвещавана от нищо друго с изключение на от цялостната нощ и океана от Кръв, се долавя тайнствената целувка на болшевишката заря. Отново ще ви вземем всичко. Не с цел да имаме, а с цел да бъдем, с цел да не остане нищо, както си е, с цел да се изпразни всичко настрана и да докара до тоталността на Победата всичко общо, единно, Цяло “ – каква всеобемаща, изострена некроесхатология, подготвена в действителност да обеме целия свят, доколкото той може да се трансформира в нищо! И това не е просто метафизика, това е апел към деяние. Напълно понятно е какъв способ на заличаването на всичко живо има поради Дугин, провъзгласявайки настъпващия завършек на света. Защо да се предотвратява апокалипсисът? Напротив, належащо е той да се форсира, да се съобщи светът на огъня.
Ценността на живота се потвърждава не с дисертации, а посредством опита на всяко живо създание. Съгласен ли е самият Дугин елементарно да се елементарни с живота в сходство с теоретичните си възгледи? Готов ли е той да потвърди обичаната си мисъл, предавайки на пречистващо изгаряне децата си? Ако искаш края на света, започни със самия себе си и с околните си! Иначе цялата тази „ четвърта политическа доктрина “ служи единствено за „ разчетворяване “ на човечеството, за утоляване на метафизическия усет към людоедството. Евразийците постоянно вършат подготовки на ръкотворния завършек на света. Една от стратегиите на Евразийския съюз на младежите гласи: „ Обявява се есхатологическата готовност на евразийците! “ Всичко върви към своя завършек и към окончателното си решение. Finis Mundi. Краят на Света “.
Ако следваме логиката на Дугин, точно в този момент е настъпил часът на Русия, с цел да извърши тя световното си предопределение, тъй като от всички известни цивилизации единствено тя се откроява с осъзнатата си воля за края на историята и за гибелта на всичко. Сладострастието на цялостното опустошение – такава е тази метафизика на презрението към битието, още един път изрепетирана в Буча, в Ирпен, която към този момент е на авансцената на театъра на историята. Това, за което Дугин мечтае, Путин го държи в ръцете си, милвайки нуклеарното копче.
Наскоро Дугин заяви в блога си, че приключва „ нов труд за Империята и за Края на Света, обвързван със ориста на Империята. Картината наподобява злокобно “. Кой би се усъмнил в това – никой не чака нещо добровещаещо от господин Дугин. Остава въпросът: ще успее ли създателят да допише своя труд от хиляда страници до края на света и ще се откри ли най-малко един негов четец?
Текстът е оповестен в Портал Култура
Превод от съветски: Тони Николов
*Михаил Епщайн (род. 1950 година в Москва) е съветски и американски мъдрец, лингвист, културолог, литературовед, книжовен критик, езиковед и есеист. Професор по доктрина на културата и съветска литература в университета Емори (Атланта, САЩ). Ръководител на Центъра за филантропични нововъведения в университета в Дърам (Великобритания). Член на Академията за съветска съвременна литература.
Спецификата на Дугин като мъдрец е откровената злоба – освен това съчетана със самобитна набожност – към всичко не просто човешко, само че живо и битийстващо. Съчиненията му са изпъстрени с понятия като „ Божествен индивид “, „ синове на светлината “, „ могъщи духове “, „ безценен ангел “ и така нататък Подобна примес сред „ висока нематериалност “ и ненавист към света води началото си от античната гностическа разкол (1 век сл. Хр.), наказана от християнството. Гностицизмът проповядва, че съществуващият свят лежи в злото и би трябвало да бъде изцяло погубен, с цел да поеме по пътя на висшата нематериалност, да влезе в света на ангелите и други сходни.
В западната преса от време на време назовават Дугин „ мозъка на Путин “, в действителност от доста години той преподава геополитика във Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили. И има впечатляващ набор от трофеи: водач на Международното евразийско придвижване, почетен професор на Евразийския народен университет на името на Л. Н. Гумильов и на Техеранския университет… По книгите на Дугин „ Основи на евразийството “ и „ Основи на геополитиката “ се образоват висшите чинове на Генералния щаб, които трансформират лозунгите му в тактики. Дугин назовава мирогледа си по друг метод: „ евразийство “, „ националболшевизъм “, „ интегрална традиция “, „ дясна гражданска война “, „ четвърта политическа доктрина “… Най-убедително олицетворение на теориите си той открива у Андрей Платонов, чиито антиутопии „ Котлован “ и „ Чевенгур “ пояснява като утопии, които би трябвало да бъдат осъществени: „ Платонов е олицетворение на националболшевизма във всичките му измерения “.
Какво признание съгласно Дугин носи Платонов? Пронизващо възприятие за неизбежна, мъчителна, тягостна пустош – това е и посланието на революционна Русия към света: тайната на саморазкриващото се нищо. Цитирам Дугин: „ Тъгата е най-дънното наличие на Революцията, задавящо от вътрешната страна, отвратително задължение. Пустота в тялото, пустош в съзнанието, пустош в сърцето… Ако индивидът е произтекъл от червей, от черво, цялостно единствено с леплив мрак, не би трябвало ли да е такова и духовното му средостение? А точно: душата, разкриваща същинския си мирис на съществуване, е най-близо от всичко друго до пустите черва на захвърлена на земята куха, протяжна и безсмислена тръба “. За Дугин самата душа е нищо, куха тръба, а покварата на материята, немощта на плътта, пъкълът на земята, равенството на битието и небитието са съществена национална концепция.
Колкото и да е изумително, това е последното признание на евразийската истина, разкрита пред Дугин. Висшата цел е преобразяване на битието в несъществуване. „ Реалното сблъскване с душата е като изплюване на гробовна пръст, задушаване, непоносима миризма на разлагащи се треви, обединение с празното схващане на червей “. Оттук стигаме до сексуално-психологическите претекстове на осъщественото принуждение в Буча. Психоанализата, както е известно, разграничава два съществени човешки нагона: Ерос (стремеж към живота и неговото пораждане) и Танатос (олицетворение на гибелта в гръцката митология, блян към възобновяване на първичното – неживо, неорганично – състояние). При Зигмунд Фройд Ерос противостои на Танатос. У Дугин, който е ангажиран с съветската национална специфичност на тези категории, Танатос е Ерос: „ росийско “ разпространяване на Ерос в международната пустош. А тук към този момент са изцяло разпознаваеми следите от кървавото сластолюбие, които остави след себе си съветската войска в Украйна.
Дугин е пророкът на Буча. „ Особеността на великоруския пол е в това, че той не е ориентиран нито към себе си, нито към другия, че в него няма нито либидо, нито егоизъм. Руският пол е трепетно безплътен, това е огнедишащото възбуждение на покойниците или на духовете на тръстиките, на водите, на пламналите бали сено или хранилища за фураж. Руският пол вее на всички места, забърсвайки по пътя си всичко наред – облеклата от простора, мъжете, приятелите, хлебарките, подутия, подготвен изцяло да се разложи мъртвец, попадналите на разположение препрани девици, простреляните крака, запенените коне, превитите плевели, сивите и напукани почви, скосените или уютни бели постройки, бледната и мъртва Роза Люксембург… и безсъвестно сърдечната пустош, таяща в плесенясалия бунар на сърцето краденото съществуване, голямо и оплетено в коренищата си “.
Какво сладкодумство – в директния и злокобен смисъл на думата! Още повече че по думите на Дугин „ единствено Червената Смърт трансформира човешкия обект в индивид “. В това се състои и световната задача на националболшевизма или на евразийството. Не единствено да се насъскат едни съсловия против други, както се е случило в руската история поради марксистките учения; това съгласно Дугин е належащо, само че не е задоволително. Нужно е да се работи по-нашироко, по народному, по платоновски, т.е. дружно с враждебните съсловия и подправената им просвета да се унищожи всичко, което живее и диша настрана от небитието, защото единствено посредством небитието може да се реализира най-висшето единение във всичко. Именно подобен Дугин вижда Платонов и го празнува като ментор: „ За нас Платонов е теория. Ние я одобряваме и интелектуално оправдаваме всичко, чак до директния геноцид на отчуждаващите съсловия и рационалните структури. Ние възприемаме като доктрина чевенгурското безумие… Мъртъвците се струпаха връз нас, от тях ни става тясно и душно. Историята ни дави с последната си гадна примка на шията “.
Такъв е метафизическият извод на евразийството – самоубийство, самообесване на историята върху „ гърлото “ на Русия. Дугин в радикализма на виталното си самоотрицание стига по-далеч от Великия инквизитор, който не има вяра в бъдещия живот, в небесното царство, само че желае да сътвори парадайса на всеобщата задоволеност на земята. Дугин отива по-далеч от Платонов, който има вяра в построяването на комунистическия парадайс на земята, само че с горест следи последователното му преобразяване в пъкъл, като състрадава на жертвите му. Дугин отива по-далеч и от героите на Владимир Шаров (1952–2018), подготвени да одобряват пъкъла на земята, с цел да проникват в задгробния парадайс, с цел да реализиран със страданията си спасението. Дугин просто утвърждава пъкъла на земята, следвайки своя преподавател Евгений Головин, който през 80-те години възглавява „ южинския кръжок “ на езотериците-нацисти-сатанисти, носещ названието „ черният медал на Секретен сътрудник “, където се е подвизавал като „ райхсфюрер “. „ Там, където сме ние, там е центърът на пъкъла “. Не „ ние сме в центъра на пъкъла “ (това би било нищо), а точно „ там, където сме ние, е центърът на пъкъла “ – по този начин Дугин разяснява Головин. Това е и последната дума на апокалиптичната гражданска война: да се популяризира пъкълът – на издъхващия Чевенгур – върху цялото земно кълбо. Тази задача реализира и през днешния ден Русия в своята метафизична борба освен с Украйна или със Запада, само че, в случай че си послужим с езика на самия Дугин, с битието като такова, с лошотия табиет на съществуването.
„ Зрее… прелюдията на Новия Чевенгур. В безспорната тишина, непредвещавана от нищо друго с изключение на от цялостната нощ и океана от Кръв, се долавя тайнствената целувка на болшевишката заря. Отново ще ви вземем всичко. Не с цел да имаме, а с цел да бъдем, с цел да не остане нищо, както си е, с цел да се изпразни всичко настрана и да докара до тоталността на Победата всичко общо, единно, Цяло “ – каква всеобемаща, изострена некроесхатология, подготвена в действителност да обеме целия свят, доколкото той може да се трансформира в нищо! И това не е просто метафизика, това е апел към деяние. Напълно понятно е какъв способ на заличаването на всичко живо има поради Дугин, провъзгласявайки настъпващия завършек на света. Защо да се предотвратява апокалипсисът? Напротив, належащо е той да се форсира, да се съобщи светът на огъня.
Ценността на живота се потвърждава не с дисертации, а посредством опита на всяко живо създание. Съгласен ли е самият Дугин елементарно да се елементарни с живота в сходство с теоретичните си възгледи? Готов ли е той да потвърди обичаната си мисъл, предавайки на пречистващо изгаряне децата си? Ако искаш края на света, започни със самия себе си и с околните си! Иначе цялата тази „ четвърта политическа доктрина “ служи единствено за „ разчетворяване “ на човечеството, за утоляване на метафизическия усет към людоедството. Евразийците постоянно вършат подготовки на ръкотворния завършек на света. Една от стратегиите на Евразийския съюз на младежите гласи: „ Обявява се есхатологическата готовност на евразийците! “ Всичко върви към своя завършек и към окончателното си решение. Finis Mundi. Краят на Света “.
Ако следваме логиката на Дугин, точно в този момент е настъпил часът на Русия, с цел да извърши тя световното си предопределение, тъй като от всички известни цивилизации единствено тя се откроява с осъзнатата си воля за края на историята и за гибелта на всичко. Сладострастието на цялостното опустошение – такава е тази метафизика на презрението към битието, още един път изрепетирана в Буча, в Ирпен, която към този момент е на авансцената на театъра на историята. Това, за което Дугин мечтае, Путин го държи в ръцете си, милвайки нуклеарното копче.
Наскоро Дугин заяви в блога си, че приключва „ нов труд за Империята и за Края на Света, обвързван със ориста на Империята. Картината наподобява злокобно “. Кой би се усъмнил в това – никой не чака нещо добровещаещо от господин Дугин. Остава въпросът: ще успее ли създателят да допише своя труд от хиляда страници до края на света и ще се откри ли най-малко един негов четец?
Текстът е оповестен в Портал Култура
Превод от съветски: Тони Николов
*Михаил Епщайн (род. 1950 година в Москва) е съветски и американски мъдрец, лингвист, културолог, литературовед, книжовен критик, езиковед и есеист. Професор по доктрина на културата и съветска литература в университета Емори (Атланта, САЩ). Ръководител на Центъра за филантропични нововъведения в университета в Дърам (Великобритания). Член на Академията за съветска съвременна литература.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ