Когато корабът потъва, от него изплуват доблестните граждани! Ако някой

Когато корабът потъва, от него изплуват доблестните жители! Ако някой още не е схванал, тъкмо такава е обстановката в българската политика.

Ива Митева напусна Има Такъв Народ. Тя бе лицето на партията отвън тесния кръг на водача и сценаристите. Тя бе и признакът на необятната професионална компетентност, откакто въпросният кръг е способен единствено в смешки, закачки и правенето на пари от тях - заради това тя оглави Народното събрание. Ива Митева жертвоготовно

 

мажеше изхвърленото от водача интелектуално наличие,

 

така че да придобие то порядъчен за консумация тип. Например търчеше да разшифрова в какъв нов тип република следва да се промени изстрадалата ни страна. " Никога не съм била член на Има Такъв Народ или друга партия. Имах стихотворец ангажимент към съответни избори и ги изпълних ", споделя същата тази Ива Митева през днешния ден. И дава да се разбере, че не изгаря от предпочитание да се върне на юридическото занятие, което напусна като един сякаш скъп кадър. Напира отново да избавя България, да я оправя: " Времето ще покаже ", дава отговор тя на въпрос ще я забележим ли още веднъж на избори.

По същия метод с краткотрайни задължения към Има Такъв Народ се оказа и Любомир Каримански. И той е самостоятелен жител, и той напуща. За разлика от Митева, която не стана парламентарен арбитър, а и още не е заела назад служба в коридорите на властта, Каримански си има нова работа - консултант на финансовия министър Росица Велкова. Забележителното е, че той е индивидът, който Има Такъв Народ искаше да постави за началник на БНБ; това бе базовото й изискване за влизане в четворната коалиция. Респективно - за развалянето й. Та тъкмо този човек лети и се рее към този момент без дискредитиращи партийни тежести. В интерес на истината, аз персонално от самото начало се чудих за какво му е на Слави Трифонов тъкмо Българска народна банка. А не примерно да управлява библиотеките.... Недоумявах, несъмнено, не толкоз от желанието му, а по какъв начин обществото не се шокира, че един шоумен без грам просвета за държавни финанси желае тъкмо избран финансов пост. Все едно

 

за Боби Михайлов най-важно е да е в ръководството на язовирите

 

Но моето неразбиране си е друга тематика. Или може би същата, не знам...

Андрей Михайлов, Пламен Абровски, Пламен Данаилов, Виктория Василева, Иван Хиновски са единствено част от звездопада, напуснал вселената на Има Такъв Народ през последните четири месеца (пристаналите на Политическа партия не ги броим). Сигурен съм, че някои от тях публиката не ги е чувала даже. Но всички те се оказаха доблестни жители със смачкани от лидерската партия правила. Имат свободомислещ и почтен дух, който не може да търпи отсъствието на морал и народна власт!... Не щеш ли тъкмо като Митева и Каримански " прогледнаха " в миг, когато бе ясно, че Има Такъв Народ потъва.

Обаче е извънредно незаслужено да се подминават другите кораби. Столичният общински консултант от " Атака " Борислав Иванов (също едва известен) се навърта край " Възраждане ". А от " Възраждане " избяга една красива млада дама, откакто персоналният й транспортен съд потъна: партията отстрани за октомврийските избори гражданската си квота, а към този момент някогашната депутатка Цвета Галунова на мига прескочи в квотата на Българска социалистическа партия.

Изброените са все екипаж. А какво вършат капитаните на корабите? Ясно е - напущат последни. Корнелия Нинова, Атанас Атанасов и Христо Иванов са единствено част от водачите, които след " подадена оставка " при изборно крушение продължиха да катерят стълбата - и политическата, и на Смирненски. Този

 

абсурдно-лицемерен развой

 

е така бездънен, че обществото е изгубило сили да се присети даже, че в миналото тия хора държаха морални речи за личното си достолепие и отговорност. В резултат партийните им кораби не престават да потъват, кой по-бързо или по-бавно. Защото хората се отвращават! 

Но метаморфозите не стават единствено в първо лице. Люлее се и корабът на " полезностите ". Евродепутатът Радан Кънев да вземем за пример най-спокойно изяснява в този момент, че е жизненоважно Българска социалистическа партия да бъде оставена отвън властта. Вчера - жизненоважно бе да се ръководи с Българска социалистическа партия. За Корнелия Нинова жизненоважно е да се гласоподава с хартиена бюлетина. Вчера - машинно. И при двата образеца полезностите се сменят поради пребиваването на личността или партията във властта. Бойко Борисов няма смисъл да се проучва, тъй като в своя телесен и ценностен континиум си е една перманентна пространствено-времева трансформация.

Всичко това бяха нови и не чак такива образци за използването на политиката като занаят. За оцеляване - най-често само персонално. Примерите не са първите, няма да са и последните. В смислов проект не са вест. Но не трябва да се подминават. Ние, публиката, от дълго време не можем да влияем на политиката, която окончателно е изгубила най-елементарните форми на чест и морал. Остана ни едното говорене. И ето - споделяме за следващ път, че корабът е непоносимо запарен. Ако някакви хора ни вършат на маймуни и им се разминава, това не значи, че сме маймуни. Виждаме, помним, не мълчим!