Когато живеех в Ню Йорк, едно от любимите ми занимания

Когато живеех в Ню Йорк, едно от обичаните ми занимания беше да се разхождам из парка Вашингтон Скуеър, където си проправях път до масите за шах. Там няколко от нас, начинаещи играчи, се събираха в близост, гледайки по какъв начин по-възрастните господа усъвършенстват уменията си. Всеки път, когато някой състезател правеше голяма неточност, останалите бяхме удивени, че един умел състезател може да направи толкоз недомислена неточност. 

Често хората са склонни да вършат едни и същи неточности, когато са на стола на играча. Има елементарно пояснение за какво това се случва: по-лесно е да виждаме евентуални неточности, когато не сме на " горещия стол " и не сме прочувствено привързани към играта. Обичам да назовавам това " правилото на шахматиста ".  

Правилото на шахматиста се основава на правилата на прочувствената просветеност и може да ви помогне освен в шаха, само че и в бизнеса и живота. Какво е правилото на шахматиста? Много е просто. Когато сте в прочувствено напрегната обстановка, вашата позиция ще бъде фрапантно друга, в сравнение с когато не сте в тази обстановка. Правилото на шахматиста се основава на психически принцип, прочут като " пропастта в вероятността ", който гласи, че постоянно неправилно преценяме по какъв начин бихме реагирали (или даже по какъв начин сме реагирали), когато сме изправени пред под напрежение набор от условия.

Поради разликата в вероятността, постоянно, когато забележим, че някой прави огромна неточност, сме склонни да преценяме какво би могъл да направи по друг метод. Но тези реакции не оказват помощ. Те не вършат нищо за индивида, който страда, и не оказват помощ на връзката ви с тях. Дори и да не изразите това, което мислите, това ще излезе естествено в метода, по който се държите с тях – евентуално ще сътвори (или задълбочи) разрива сред вас и тях.

Правилото на шахматиста ви оказва помощ да осъзнаете, че изправени пред сходни условия, вашите мисли и страсти могат да ви накарат да вършиме огромни неточности. Правейки това, вашата позиция се трансформира до нещо по-подобно на следното: " О, да, това е мъчно. Нека помисля за това... Как мога да оказа помощ? "

Когато вероятността по дифолт се промени от " неоправдателна " към " потребна ", вие изграждате мост вместо раздор, което оказва прочувствено влияние върху вашия съотборник и укрепва връзката посред ви.

Но знаете ли какво отличава огромните шахматисти от междинните? Те практикуват. Много. Шах майсторите и гросмайсторите са изиграли повече игри, в сравнение с могат да преброят. Те практикуват срещу същински съперници. Но също практикуват играта и в главите си, представяйки си сюжети, които биха могли да срещнат и по какъв начин биха се справили с тях.

Практикувайки едни и същи придвижвания още веднъж и още веднъж, тези играчи развиват привички и процеси, които могат да повтарят съвсем без изпитание. Това им разрешава да ускорят играта в мозъка си до степен, че могат да мислят няколко хода напред. Те рядко се сблъскват със обстановки, за които не са готови, а когато го вършат, разчитат на съществени правила, които да им оказват помощ да дефинират най-хубавия метод да продължат напред.

Можете да извършите същото с страстите си. Като занаятчия на шах, който неведнъж практикува едни и същи придвижвания, вие би трябвало да упражнявате възприятията и прочувствените си реакции. Когато неведнъж практикувате прочувствено здрави рутинни практики и привички, вие разчитате на тези привички, когато сте напрегнат. Можете също по този начин да превъртите напред обстановка и да видите резултатите от съответни дейности, което ви разрешава да видите " няколко хода "  в бъдещето.

А когато сте подложени на прочувствен стрес, ще избегнете суматохата и ще се върнете към главните си правила, което ви оказва помощ да взимате положителни решения. Така че, запомнете правилото на шахматиста. Това е ужасно увещание, че всеки прави неточности - и ще ви научи по какъв начин да намалите вашите.

Източник: Джъстин Барисо за

Превод и редакция: Нели Тодорова