Хижите на Витоша - алтернатива по време на пандемия
Когато изключителното състояние наложи затваряне на всички заведения и множеството офиси, планинските хижи останаха една от дребното други възможности. Не единствено за разходка измежду природата, само че и за отдалечена работа. Затова през днешния ден ще се качим на Витоша, с цел да проверим какво се случва там.
Започваме разходката си от хижа „ Червената шапчица “. Вътре е топло и уютно, и ни посрещат с музика онлайн. Любезният хазаин е 31-годишният Петър. По обучение, а до неотдавна и по специалност той е компютърен инженер. От лятото на 2017 година към този момент е горделив хижар.
" Идеята да се занимавам с хижарство в действителност не е моя, просто по този начин се случи. Мой доста добър другар ми звънна един ден: " Пешо, Пешо, открих ти хижа ". 2016 година стартира цялото нещо като концепция, юни 2017 се озовах тук. Хижата е населявана непрекъснато и до последно. Само че откогато е издигната 50-те години не от какъв да е, а от Филип Кутев, не е имала нито един сериозен ремонт. Освен това имаше и умишлени отрицателни дейности по нейното положение. Повечето мебели бяха изнесени на открито, мазето беше обърнато на сметище, като цяло имаше потребност от сериозен ремонт ", споделя Петър Велков, хижар на „ Червената шапчица “.
И ремонтът стартира, а финанси на се пестят.
" Започнахме с изхвърлянето на над 10 седем-кубикови контейнери с боклуци и остарялата дограма на хижата, която беше в извънредно окаяно положение, общо взето беше доизкъртена, тъй че да се стартира от нулата. Нова дограма, нови мебели, ново ВиК, преправена ел. апаратура, напълно ново оборудвана кухня, нова баня с тоалетна, доста неща свършихме. Доста е огромна сумата като за ремонт на хижа, само че това не е най-важното.
Най-важното е хората, които идват тук да се усещат добре и да им е прелестно. Още първоначално моите другари ми се караха за какво върша всичко без план и без бизнес проект. А аз им споделях: " Моят бизнес проект е доста обикновен – аз желая да основа място, в което аз да се усещам добре и да ми е прелестно ". Бидейки човек с високи условия, разгадавам на това, че щом на мен ми е окей, значи и на другите хора ще им хареса. В сичко, което съм правил тук, аз съм го имал като концепция, само че просто не е било написано ", безапелационен е Петър.
Когато човек прави нещо със сърце, той не пести, нито време, нито труд и пари, а влага всичко.
" Повечето неща съм направил самичък, защото по този начин нар. майстори, когато ги потърсиш и им кажеш, че имаш работа за тях, те се отзовават, само че когато схванат, че в действителност става дума за хижа в планината и споделят: " а не, аз си имам задоволително работа в София, за какво би трябвало да се разигравам ". Това много забави ремонта, само че го направи по-интересен, тъй като научих доста неща – по какъв начин да зидам, по какъв начин да мажа и залепвам плочки, по какъв начин да фугирам плочки и още един куп действия, които преди този момент в никакъв случай не ми се е налагало да правя самичък ", признава хижарят.
" До края на ремонта продължавах да работя като програмист и в един миг, когато към този момент публично хижата проработи, аз осъзнах, че тя пречи на програмирането и програмирането пречи на хижата. Това беше един миг, в който трябваше да избера едно от двете. Можех да продължа да упражнявам и двете, само че нещата надалеч нямаше да са същите ", по този начин Петър изяснява избора си да остави програмирането и да се посвети напълно на хижата.
А дните му в планината са динамични и изцяло разнообразни.
" Няма 2 идентични. Има дни, в които ставам в 05:00 сутринта, има дни в които не мога да се подвигна до 10:00 часа. Има дни, когато стоим със скръстени ръце и се любуваме на живота, има дни, в които от 05:00 сутринта до 22:00 вечерта не сядам. Програмата ми е извънредно динамична. Гледам да се възползвам от изискванията, да вземем за пример когато е хубаво времето обръщам оптимално внимание на хората, да има какво да им предложим и работим главно с туристите. А когато е неприятно времето и няма туристи, на такова място ремонтът е безконечен и постоянно има какво да се довърши. Освен главната постройка на хижата, има още 2 здания, които влизат в границите на парцела. Едната е в развой на ремонт, а другата още не сме я почнали ", признава той.
Категоричен е, че пандемията е довела доста повече хора в планината.
" Аз даже не бих употребил думата опция, хижите останаха единственото място, на което могат да отидат хората. Откакто затвориха по този начин нар. молове и заведенията за хранене в София, единственото място, на което можеш да седнеш и да хапнеш нещо са хижите. Единственото място, на което можеш да си заведеш децата или да работиш отдалечено също остават хижите.
Не знам от кое място пристигна това, че възбраната не важи за туристическите хижи, само че малко или доста планината се изпълни с всевъзможни хора, в това число такива, които нямат никакъв опит. То си проличава, когато видиш един човек, който не е ходил до момента на планина, проличава му отдалеко, написа му на челото, че не е отсам и е за малко. Това си идва със своите позитиви и негативи. "
" Аз имам една доктрина - има хора за планината и хора за полето. Тъй като всички хора по дифолт са в полето, би трябвало всеки да получи своята опция да се запознае с планината, с цел да разбере дали му харесва или не. В момента на процедура доста повече хора имат опция да се срещнат с планината. Оказва се, че доста им харесва и те стартират да си купуват екипировка, да четат, стартират да опознават планината и от хора на полето се трансформират в хора на планината ", споделя за теорията си Петър.
Все повече хора се качват в планината освен за туризъм, а и за отдалечена работа. Доста от хижите към този момент са оборудвани с бърз интернет, с цел да дават отговор на потребностите на туристите.
" Когато започнах да се занимавам с тази хижа, в началото концепцията ми беше да направя една хижа за програмисти, по тази причина на всички места в трапезарията има контакти, могат да се включат доста преносими компютри по едно и също време, има сателитен интернет, сега се прави зала за събития с екран за презентации и по този начин нататък. В един миг концепцията се разви повече до работа с деца, в сравнение с с програмисти. В последна сметка изискванията ги има и те са тук. Особено сега, когато множеството офиса за затворени и хората всеобщо работят от у дома, в последна сметка не всеки е кадърен всекидневно да прекарва целия ден с децата и фамилията си и от време на време би трябвало да отидеш някъде, с цел да си починеш от домашната конюнктура и много хора сега това го вършат в хижите.
Рекордите, които сме реализирали, да вземем за пример на 22-ри септември, когато имахме събитие, публично, проведено като дребен фестивал с жива музика за посрещане на астрономическата есен, тогава имаше най-малко 200-300 души тук ", споделя гордият хижар.
" Всъщност " Червената шапчица " се роди като име на компания, в следствие, защото тази хижа в никакъв случай не е имала име като туристическа хижа, хората я познават като „ Композиторите “, тъй като тя е креативен дом на Съюза на българските композитори. Това малко или доста се е утвърдило като име, само че имайки опцията да й дам ново име и изключително имайки желанието да работя с деца, взех решение да я кръстя " Червената шапчица " и това се оказа много сполучливо измежду децата. На всички им е доста забавно, всички стоят извън и шушнат на родителите си „ Мамо, тате, това ли е къщичката на Червената шапчица? А къде е бабата? А това там - сочейки черното ми куче – Кумчо Вълчо ли е? “ Просто концепцията е да им е радостно на децата и да се радват, че са тук ", споделя Пепи.
А тази хижа несъмнено залага на ексцентричния метод и новаторското мислене.
" Общо взето не ми подхожда класическият хижарски модел на Витоша, който аз назовавам кебапче и евтина бира, в последна сметка нещата, които предлагаме на туристите ги консумираме и ние. И както към този момент загатнах, аз съм човек с малко по-високи от междинните условия, естествено предлагаме скара и пържени картофи, тъй като без тях няма по какъв начин да оцелее един бизнес на Витоша, само че предлагаме и бургери с същинско телешко месо и боровинков сос. Месото ни го карат от един съответен месокомбинат и в случай че няма от нашата кайма, няма бургери, не вършим взаимни отстъпки. Крафт бирата ни я вършат в Пазарджик, персонално притежателят на пивоварната идва да ни я кара. Като цяло гледаме да запълним една изчезнала ниша на Витоша ", безапелационен е Петър Велков.
" Напоследък за моя наслада се оказа, че от ден на ден младежи започнаха да се ориентират към хижарството. Явно класическият одобрен модел стартира да се пропуква. Хората виждат, че може и по различен метод да се случват тези неща и това е доста хубаво, това носи многообразие, нови благоприятни условия за развиване и възстановяване на изискванията в планината. В последна сметка за всеки трен си има пасажери, само че би трябвало да им и трен за всеки пасажер ", обобщава Пепи.
Още няколко хижи на Витоша са с нов статут и нови млади притежатели. Идеята да имат парцел измежду природата се заражда от дълго време в главата на Радо и неговият съучастник Владимир. А на обявата за хижа „ Септември “ попадат напълно инцидентно.
" Идеалният вид беше да бъде огромна къща на бряг на езеро, където да има и музикално студио. Но това изпадна в публикация в Интернет. Реално ние го купуваме с заем, а не на концесия или чартърен. Така че можем да си позволим да влагаме умерено и вършим това за нас, а не за някой различен. Има няколко минуса, които взехме решение да пренебрегнем и да се захванем с тази не лека задача. Много е хубаво, че това място се води наше. Много хора не желаят да поемат този риск – да наемат хижа, да дадат цялото си сърце, душа и време и след 3 години някой да реши, че е доста хубаво и да не бъде тяхно повече " , споделя Радослав Мирчев, който е притежател на хижа „ Септември “.
Радослав е разпален фрирайд скиор, млад татко и притежател на няколко заведения в София.
" Другите неща, с които се занимавам, сега не могат да действат, поради ситуацията, в която се намираме. Малко е мъчно, само че за момента се получава. 2019 година лятото се случиха множеството неща, а предходната година към юни месец започнахме по-сериозно реновиране. Ремонтирахме всички стаи, в които се спи, има нови матраци на всички места, изциклихме паркетите, които бяха мазани с блажна багра неколкократно за последните 70 години. На първия етаж хората са тъпкали отпадъци, към момента има такива, които не можем да изхвърлим. Харесват ни, само че не знаем какво да ги вършим и ги местим от една стая в друга и се майтапим, че за година и половина сме ги преместили към този момент към 10 пъти ", напомня си Радо.
" Изчистихме първия етаж, направихме бар и кухня. Оправихме плаца начело, направихме нови мебели от 3 дървета, които бяха паднали на пътя. Предстои да оправим и другата част от пътя, която е след реката. Предстои да изшлайфаме и мозайката в общото помещение, което ще придаде доста по-сериозна визия на нещата. Фасадата също е оправена, има една рисунка на вратата, която е реновирана. "
Хижата разполага и с детска стая за игри. През седмицата, когато няма толкоз доста туристи, не липсват градски запалянковци, които идват тук, с цел да работят на чист въздух и красива панорама.
" Има интернет, който е много добър, безграничен е. Хора се качват към този момент да работят отсам. В момента е през седмицата и сме сами. Часът е 12 без 10 и още никой не е минал през днешния ден, което в подобен ден, в който е 2 градуса и вали нещо сред дъжд и сняг, е изцяло обикновено. Според мен наклонността хората да вървят на Витоша през седмицата ще се усилва, изключително когато е хубаво времето и е топло.
" При нас идват всевъзможни хора – остарели, възрастни хора, които са минавали отсам преди, доста са впечатлени, радват се, вадят телефоните, снимат видео диалози с техни другари на същите години. Идват и млади, наши другари. Изобщо ползата към едно хубаво място постоянно е напълно естествен.
Според мен това на Витоша занапред ще се случва, местата ще стартират да бъдат оправяни и да наподобяват много по-добре, тъй като хора има, има и пазар, въпрос на организация е. Другото забавно е достъпът до планината, в тази част на Витоша има път, по-който се стига до множеството хижи доста елементарно. Аз съм оптимистично надъхан и считам, че занапред ще се случват единствено хубави неща, освен на Витоша, а въобще в планините в България, безапелационен е притежателят на хижата.
![Огромен растеж на туристи означават хижите в Пирин]( "Огромен растеж на туристи означават хижите в Пирин")
Огромен растеж на туристи означават хижите в Пирин
Почти двойно се е нараснал броят на туристите, които посещават през лятото хижите в планинските региони на Разлог и Банско, оповестява Българска национална телевизия...
В работата се включват и жена му Мария и нейните родители. А всекидневието им минава сред града и планината, в съчетание на задания.
" Денят ми започва с вървене по главата на дребни крачета, имаме периодично повтаряне с Мария кой ще стане първи. В множеството случаи тя става. След това водим детето на градина. В момента тази конюнктура ми идва като плюс, с цел да мога да отделя повече внимание на мястото тук, което от ден на ден стартира да се грижи единствено за себе си. И се надявам до пролетта да бъде съвсем самостоятелно. "
Ремонтите и нововъведенията и в тази хижа не стопират. Имат даже резервоар за преработване на стъклените бутилки.
" Реално целият отпадък тук ние си го извозваме надолу, което е много досадно, проблематично и гадно, само че най-малко със стъклата можем да си решим казуса по този метод, те ги взимат и ги рециклират. Това е доста комфортна машина, която прави стъклата на доста ситна секта, тези сини кутии се пълнят със стъкла и спестяваш много пространство. Ето в този момент ще се изпълни касетката – 15 кг. и ще желае да я сменим. Тази кутия е цялостна и е подготвена да бъде отнесена.
![Все повече млади фамилии стават хижари, страната нехае]( "Все повече млади фамилии стават хижари, страната нехае")
Все повече млади фамилии стават хижари, страната нехае
" За наша наслада има от ден на ден млади фамилии, които желаят да станат хижари и да ръководят такива туристически обекти. " Това сподели в и...
Това с дълготрайното обмисляне е доста забавно, макар че съм доста проведен и мога да планувам някои неща и да виждам в бъдещето не мога да си показва какво ще се случи след 2 години, камо ли след 10. Това място доста се надявам да бъде още по-добро, имаме концепция за по-грандиозен ремонт след към 2-3-4 години, тъй че най-малко за хижата съм сигурен, че ще наподобява по-добре след 10 години, пък аз се надявам да имам повече време да карам ски и да бъда с децата си ", споделя фантазиите си Радо и визията си за идващото десетилетие.
А ние се надяваме да има от ден на ден млади, дейни и упорите хора, които да възраждат и реновират остарялото с грижа и мисъл за идващите генерации.
Автор: Габриела Андреева
Започваме разходката си от хижа „ Червената шапчица “. Вътре е топло и уютно, и ни посрещат с музика онлайн. Любезният хазаин е 31-годишният Петър. По обучение, а до неотдавна и по специалност той е компютърен инженер. От лятото на 2017 година към този момент е горделив хижар.
" Идеята да се занимавам с хижарство в действителност не е моя, просто по този начин се случи. Мой доста добър другар ми звънна един ден: " Пешо, Пешо, открих ти хижа ". 2016 година стартира цялото нещо като концепция, юни 2017 се озовах тук. Хижата е населявана непрекъснато и до последно. Само че откогато е издигната 50-те години не от какъв да е, а от Филип Кутев, не е имала нито един сериозен ремонт. Освен това имаше и умишлени отрицателни дейности по нейното положение. Повечето мебели бяха изнесени на открито, мазето беше обърнато на сметище, като цяло имаше потребност от сериозен ремонт ", споделя Петър Велков, хижар на „ Червената шапчица “.
И ремонтът стартира, а финанси на се пестят.
" Започнахме с изхвърлянето на над 10 седем-кубикови контейнери с боклуци и остарялата дограма на хижата, която беше в извънредно окаяно положение, общо взето беше доизкъртена, тъй че да се стартира от нулата. Нова дограма, нови мебели, ново ВиК, преправена ел. апаратура, напълно ново оборудвана кухня, нова баня с тоалетна, доста неща свършихме. Доста е огромна сумата като за ремонт на хижа, само че това не е най-важното.
Най-важното е хората, които идват тук да се усещат добре и да им е прелестно. Още първоначално моите другари ми се караха за какво върша всичко без план и без бизнес проект. А аз им споделях: " Моят бизнес проект е доста обикновен – аз желая да основа място, в което аз да се усещам добре и да ми е прелестно ". Бидейки човек с високи условия, разгадавам на това, че щом на мен ми е окей, значи и на другите хора ще им хареса. В сичко, което съм правил тук, аз съм го имал като концепция, само че просто не е било написано ", безапелационен е Петър.
Когато човек прави нещо със сърце, той не пести, нито време, нито труд и пари, а влага всичко.
" Повечето неща съм направил самичък, защото по този начин нар. майстори, когато ги потърсиш и им кажеш, че имаш работа за тях, те се отзовават, само че когато схванат, че в действителност става дума за хижа в планината и споделят: " а не, аз си имам задоволително работа в София, за какво би трябвало да се разигравам ". Това много забави ремонта, само че го направи по-интересен, тъй като научих доста неща – по какъв начин да зидам, по какъв начин да мажа и залепвам плочки, по какъв начин да фугирам плочки и още един куп действия, които преди този момент в никакъв случай не ми се е налагало да правя самичък ", признава хижарят.
" До края на ремонта продължавах да работя като програмист и в един миг, когато към този момент публично хижата проработи, аз осъзнах, че тя пречи на програмирането и програмирането пречи на хижата. Това беше един миг, в който трябваше да избера едно от двете. Можех да продължа да упражнявам и двете, само че нещата надалеч нямаше да са същите ", по този начин Петър изяснява избора си да остави програмирането и да се посвети напълно на хижата.
А дните му в планината са динамични и изцяло разнообразни.
" Няма 2 идентични. Има дни, в които ставам в 05:00 сутринта, има дни в които не мога да се подвигна до 10:00 часа. Има дни, когато стоим със скръстени ръце и се любуваме на живота, има дни, в които от 05:00 сутринта до 22:00 вечерта не сядам. Програмата ми е извънредно динамична. Гледам да се възползвам от изискванията, да вземем за пример когато е хубаво времето обръщам оптимално внимание на хората, да има какво да им предложим и работим главно с туристите. А когато е неприятно времето и няма туристи, на такова място ремонтът е безконечен и постоянно има какво да се довърши. Освен главната постройка на хижата, има още 2 здания, които влизат в границите на парцела. Едната е в развой на ремонт, а другата още не сме я почнали ", признава той.
Категоричен е, че пандемията е довела доста повече хора в планината.
" Аз даже не бих употребил думата опция, хижите останаха единственото място, на което могат да отидат хората. Откакто затвориха по този начин нар. молове и заведенията за хранене в София, единственото място, на което можеш да седнеш и да хапнеш нещо са хижите. Единственото място, на което можеш да си заведеш децата или да работиш отдалечено също остават хижите.
Не знам от кое място пристигна това, че възбраната не важи за туристическите хижи, само че малко или доста планината се изпълни с всевъзможни хора, в това число такива, които нямат никакъв опит. То си проличава, когато видиш един човек, който не е ходил до момента на планина, проличава му отдалеко, написа му на челото, че не е отсам и е за малко. Това си идва със своите позитиви и негативи. "
" Аз имам една доктрина - има хора за планината и хора за полето. Тъй като всички хора по дифолт са в полето, би трябвало всеки да получи своята опция да се запознае с планината, с цел да разбере дали му харесва или не. В момента на процедура доста повече хора имат опция да се срещнат с планината. Оказва се, че доста им харесва и те стартират да си купуват екипировка, да четат, стартират да опознават планината и от хора на полето се трансформират в хора на планината ", споделя за теорията си Петър.
Все повече хора се качват в планината освен за туризъм, а и за отдалечена работа. Доста от хижите към този момент са оборудвани с бърз интернет, с цел да дават отговор на потребностите на туристите.
" Когато започнах да се занимавам с тази хижа, в началото концепцията ми беше да направя една хижа за програмисти, по тази причина на всички места в трапезарията има контакти, могат да се включат доста преносими компютри по едно и също време, има сателитен интернет, сега се прави зала за събития с екран за презентации и по този начин нататък. В един миг концепцията се разви повече до работа с деца, в сравнение с с програмисти. В последна сметка изискванията ги има и те са тук. Особено сега, когато множеството офиса за затворени и хората всеобщо работят от у дома, в последна сметка не всеки е кадърен всекидневно да прекарва целия ден с децата и фамилията си и от време на време би трябвало да отидеш някъде, с цел да си починеш от домашната конюнктура и много хора сега това го вършат в хижите.
Рекордите, които сме реализирали, да вземем за пример на 22-ри септември, когато имахме събитие, публично, проведено като дребен фестивал с жива музика за посрещане на астрономическата есен, тогава имаше най-малко 200-300 души тук ", споделя гордият хижар.
" Всъщност " Червената шапчица " се роди като име на компания, в следствие, защото тази хижа в никакъв случай не е имала име като туристическа хижа, хората я познават като „ Композиторите “, тъй като тя е креативен дом на Съюза на българските композитори. Това малко или доста се е утвърдило като име, само че имайки опцията да й дам ново име и изключително имайки желанието да работя с деца, взех решение да я кръстя " Червената шапчица " и това се оказа много сполучливо измежду децата. На всички им е доста забавно, всички стоят извън и шушнат на родителите си „ Мамо, тате, това ли е къщичката на Червената шапчица? А къде е бабата? А това там - сочейки черното ми куче – Кумчо Вълчо ли е? “ Просто концепцията е да им е радостно на децата и да се радват, че са тук ", споделя Пепи.
А тази хижа несъмнено залага на ексцентричния метод и новаторското мислене.
" Общо взето не ми подхожда класическият хижарски модел на Витоша, който аз назовавам кебапче и евтина бира, в последна сметка нещата, които предлагаме на туристите ги консумираме и ние. И както към този момент загатнах, аз съм човек с малко по-високи от междинните условия, естествено предлагаме скара и пържени картофи, тъй като без тях няма по какъв начин да оцелее един бизнес на Витоша, само че предлагаме и бургери с същинско телешко месо и боровинков сос. Месото ни го карат от един съответен месокомбинат и в случай че няма от нашата кайма, няма бургери, не вършим взаимни отстъпки. Крафт бирата ни я вършат в Пазарджик, персонално притежателят на пивоварната идва да ни я кара. Като цяло гледаме да запълним една изчезнала ниша на Витоша ", безапелационен е Петър Велков.
" Напоследък за моя наслада се оказа, че от ден на ден младежи започнаха да се ориентират към хижарството. Явно класическият одобрен модел стартира да се пропуква. Хората виждат, че може и по различен метод да се случват тези неща и това е доста хубаво, това носи многообразие, нови благоприятни условия за развиване и възстановяване на изискванията в планината. В последна сметка за всеки трен си има пасажери, само че би трябвало да им и трен за всеки пасажер ", обобщава Пепи.
Още няколко хижи на Витоша са с нов статут и нови млади притежатели. Идеята да имат парцел измежду природата се заражда от дълго време в главата на Радо и неговият съучастник Владимир. А на обявата за хижа „ Септември “ попадат напълно инцидентно.
" Идеалният вид беше да бъде огромна къща на бряг на езеро, където да има и музикално студио. Но това изпадна в публикация в Интернет. Реално ние го купуваме с заем, а не на концесия или чартърен. Така че можем да си позволим да влагаме умерено и вършим това за нас, а не за някой различен. Има няколко минуса, които взехме решение да пренебрегнем и да се захванем с тази не лека задача. Много е хубаво, че това място се води наше. Много хора не желаят да поемат този риск – да наемат хижа, да дадат цялото си сърце, душа и време и след 3 години някой да реши, че е доста хубаво и да не бъде тяхно повече " , споделя Радослав Мирчев, който е притежател на хижа „ Септември “.
Радослав е разпален фрирайд скиор, млад татко и притежател на няколко заведения в София.
" Другите неща, с които се занимавам, сега не могат да действат, поради ситуацията, в която се намираме. Малко е мъчно, само че за момента се получава. 2019 година лятото се случиха множеството неща, а предходната година към юни месец започнахме по-сериозно реновиране. Ремонтирахме всички стаи, в които се спи, има нови матраци на всички места, изциклихме паркетите, които бяха мазани с блажна багра неколкократно за последните 70 години. На първия етаж хората са тъпкали отпадъци, към момента има такива, които не можем да изхвърлим. Харесват ни, само че не знаем какво да ги вършим и ги местим от една стая в друга и се майтапим, че за година и половина сме ги преместили към този момент към 10 пъти ", напомня си Радо.
" Изчистихме първия етаж, направихме бар и кухня. Оправихме плаца начело, направихме нови мебели от 3 дървета, които бяха паднали на пътя. Предстои да оправим и другата част от пътя, която е след реката. Предстои да изшлайфаме и мозайката в общото помещение, което ще придаде доста по-сериозна визия на нещата. Фасадата също е оправена, има една рисунка на вратата, която е реновирана. "
Хижата разполага и с детска стая за игри. През седмицата, когато няма толкоз доста туристи, не липсват градски запалянковци, които идват тук, с цел да работят на чист въздух и красива панорама.
" Има интернет, който е много добър, безграничен е. Хора се качват към този момент да работят отсам. В момента е през седмицата и сме сами. Часът е 12 без 10 и още никой не е минал през днешния ден, което в подобен ден, в който е 2 градуса и вали нещо сред дъжд и сняг, е изцяло обикновено. Според мен наклонността хората да вървят на Витоша през седмицата ще се усилва, изключително когато е хубаво времето и е топло.
" При нас идват всевъзможни хора – остарели, възрастни хора, които са минавали отсам преди, доста са впечатлени, радват се, вадят телефоните, снимат видео диалози с техни другари на същите години. Идват и млади, наши другари. Изобщо ползата към едно хубаво място постоянно е напълно естествен.
Според мен това на Витоша занапред ще се случва, местата ще стартират да бъдат оправяни и да наподобяват много по-добре, тъй като хора има, има и пазар, въпрос на организация е. Другото забавно е достъпът до планината, в тази част на Витоша има път, по-който се стига до множеството хижи доста елементарно. Аз съм оптимистично надъхан и считам, че занапред ще се случват единствено хубави неща, освен на Витоша, а въобще в планините в България, безапелационен е притежателят на хижата.
Почти двойно се е нараснал броят на туристите, които посещават през лятото хижите в планинските региони на Разлог и Банско, оповестява Българска национална телевизия...
В работата се включват и жена му Мария и нейните родители. А всекидневието им минава сред града и планината, в съчетание на задания.
" Денят ми започва с вървене по главата на дребни крачета, имаме периодично повтаряне с Мария кой ще стане първи. В множеството случаи тя става. След това водим детето на градина. В момента тази конюнктура ми идва като плюс, с цел да мога да отделя повече внимание на мястото тук, което от ден на ден стартира да се грижи единствено за себе си. И се надявам до пролетта да бъде съвсем самостоятелно. "
Ремонтите и нововъведенията и в тази хижа не стопират. Имат даже резервоар за преработване на стъклените бутилки.
" Реално целият отпадък тук ние си го извозваме надолу, което е много досадно, проблематично и гадно, само че най-малко със стъклата можем да си решим казуса по този метод, те ги взимат и ги рециклират. Това е доста комфортна машина, която прави стъклата на доста ситна секта, тези сини кутии се пълнят със стъкла и спестяваш много пространство. Ето в този момент ще се изпълни касетката – 15 кг. и ще желае да я сменим. Тази кутия е цялостна и е подготвена да бъде отнесена.
" За наша наслада има от ден на ден млади фамилии, които желаят да станат хижари и да ръководят такива туристически обекти. " Това сподели в и...
Това с дълготрайното обмисляне е доста забавно, макар че съм доста проведен и мога да планувам някои неща и да виждам в бъдещето не мога да си показва какво ще се случи след 2 години, камо ли след 10. Това място доста се надявам да бъде още по-добро, имаме концепция за по-грандиозен ремонт след към 2-3-4 години, тъй че най-малко за хижата съм сигурен, че ще наподобява по-добре след 10 години, пък аз се надявам да имам повече време да карам ски и да бъда с децата си ", споделя фантазиите си Радо и визията си за идващото десетилетие.
А ние се надяваме да има от ден на ден млади, дейни и упорите хора, които да възраждат и реновират остарялото с грижа и мисъл за идващите генерации.
Автор: Габриела Андреева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ