Илия Войнов пред Nostrabet: Когато Стоичков дойде в ЦСКА, беше перде, след петия мач не излезе от състава
Когато почитателите чуят името Илия Войнов, първоначално се сещат за две неща за него. И двете са от 1985 година. Цесекарите помнят, че лявото крило вкара победния гол от фаул за триумфа с 2:1 в скандалния край за Купата с Левски. Врачани пък си напомнят с трогване историческата победа на техния обичан Ботев с 6:3 на „ Герена “, при която Войнов се разписва един път.
Иначе, откакто през първия си престой на „ Армията “ Войнов подвига две Купи, през втория - 12 години по-късно, става и първенец с ЦСКА. Той има също и мачове за националния тим, както и седемгодишна кариера в Португалия.
Защо никой не може да стигне Лудогорец, какъв е бил Христо Стоичков, когато идва в ЦСКА и каква е истината за случилото се в тунела след оня кървясъл край Левски – ЦСКА?
На тези и други въпроси Илия Войнов дава отговор в изявление за Nostrabet.com.
Г-н Войнов, доколкото зная и сега сте потребен на българския футбол. Разкажете с какво се занимавате?
От години пребивавам в Плевен, а от 7 години упражнявам подрастващи в ОФК Спартак. Започнах с петокласници, които към този момент са десетокласници. Когато този набор излезе от юношеска възраст, ще поема по-малки деца.
Нямате ли упоритости да упражнявате и мъже?
Не. Минах по този път, бях асистент на Ясен Петров и Тони Здравков в родния ми Ботев (Враца), помагах и в представителния отбор на Спартак (Плевен). Но реших, че работата с гениите ми доставя по-голямо наслаждение. Така че и отсега нататък възнамерявам да предавам уменията и знанията си на деца и юноши, да им давам основата и да ги приготвям за огромния футбол.
Следите, допускам и родното състезание. Съгласен ли сте, че при Лудогорец има оттегляне в играта и в случай че е по този начин, за какво това не им попречи да вдигнат рекордната 10-а купа подред?
Да, игровото им равнище не е толкоз високо, както отпреди няколко години, само че те просто нямат конкуренция у нас. Дори и да губят повече точки и доста постоянно да не демонстрират това, което сме привикнали да виждаме от тях на терена, те не престават да са недостижими.
Защо играят по-слабо?
При тях се получи пренасищане от футбол. Сменят се поколенията, сменят се непрестанно играчи, с цел да дадат нещо ново и друго на стила им, само че този развой ще е по-дълъг, до момента в който забележим новото лице на Лудогорец. Важното е, че притежателите на клуба не стопират да влагат в тима и да се стремят да надграждат.
В Лудогорец може и да демонстрират модел за правене на футбол, само че тоталната им доминация не обезличава ли шампионата?
Така ще е, до момента в който забележим още по-силен ЦСКА, до момента в който Левски си стъпи на краката, до момента в който Славия се възроди. Колкото по-силно е шампионата, толкоз по-голяма опозиция ще среща Лудогорец и толкоз по-добър ще е националният ни отбор.
Наистина ли огромният брой на чужденците унищожава футбола ни?
По-точно му пречи да се развива. Не е обикновено в един мач сред Лудогорец и ЦСКА на терена да има 20 чужденци от 22-ма футболисти. Когато бях в Португалия да вземем за пример през 90-те, федерацията им одобри предписание, съгласно което всеки тим имаше право да картотекира шестима чужденци, а четирима от тях можеха да са на терена. И видяхте какво реализираха клубовете им и националният им отбор. Задължително БФС би трябвало да наложи ограничавания на легионерите и у нас.
А до каква степен е правилно, че неналичието на бази, като се изключи тези на няколко клуба, е причина да не произвеждаме футболисти?
Не е това главната причина. Ние преди време също не сме упражнявали на положителни терени, макар че бяха затревени. През зимата пък се подготвяхме на сгурия. Но имаше доста футболисти тогава, тъй като бяха отдадени на футбола и имаха предпочитание да се развиват. Сега животът е различен и младите се увличат по напълно разнообразни неща. Интернет, компютри, телефони, да не изброявам още. Едно момче, като стане десети клас и види, че няма вероятност във футбола, почва да се занимава с друго. Някои пък го вършат още в седми, осми клас, защото родителите им ги пренасочват към друга сфера за развиване. Във футбола оцеляват единствено тези, които имат предпочитание да играят и религия, че могат да съумеят.
Вашият добър познайник Ясен Петров ще успее ли да вдигне националния тим с по-млади играчи?
Познавам добре Ясен и не съм сюрпризиран, че потегли да постанова младоци. Той обича да работи с младите. Когато пое Враца, аз му бях асистент и бяхме изпаднали. Искаха от него да върне тима в елита. Ясен сподели, че ще залага на младите и потегли да прави перспективен отбор със 17, 18 и 19-годишни. Повечето бяха от Левски, само че имаше и от Враца и района. Финансовата рецесия, обаче, не разреши на Ясен да развие концепциите си. Но аз зная какви съвременни визии има за играта, какви способи употребява, какви тренировки прави. Вярвам, че под негово управление държавният ни отбор ще излезе от посредствеността, само че това ще отнеме и време. Дано му го дадат и го оставят да работи умерено.
Г-н Войнов, да Ви върна към края на 1984-та и началото на 1985-а. Вие сте в ЦСКА като боец, а при Вас идва едно войниче от Харманли. Какви бяха първите Ви усещания от него?
Христо Стоичков беше перде, не цепеше басма никому и още на втората подготовка видях, че има съществени качества.
Какво беше отношението му към другите?
Христо беше отворен към всички, контактен.
Как го одобриха старите пушки?
Бяха доброжелателни, защото в негово лице, в мен, в Ивайло Киров, в Коце Янчев виждаха техните заместници. По-опитните желаеха да излязат в чужбина да изкарат пари и ние, по-младите, трябваше да поемем щафетата.
Веднага ли се наложи Стоичков в състава?
Трябваха му единствено няколко мача. В началото Манол Манолов, Бог да го елементарни, го пускаше като запаса, само че след петия, шестия мач към този момент не излизаше от състава.
Г-н Войнов, доста се писа и изприказва за оня кървясъл край за Купата сред Левски и ЦСКА, и по-точно за случилото се в тунела след мача. Според легендите е имало юмручни разправии, левскари са протегнали ръка да чупят купата. Какво в действителност се случи?
Истината е единствено една. Когато излязохме от терена, имаше диалози на висок звук сред треньори и играчи. Последвани от хули, псувни, закани, само че нищо повече. Имаше защита и двата тима се прибраха в съблекалните. Радостта ни беше огромна, защото нарушихме черната серия от седем загуби подред от Левски и вдигнахме Купата. Отвън ликуваха и последователите ни. Два часа не ни пуснаха да излезем от „ Васил Левски “. То не бяха обятия, целувки и така нататък След това занесохме трофея на „ Народна войска “ и празникът продължи там.
В последна сметка партията разформирова двата клуба след финала и Вашият първи престой на „ Армията “ завършва.
Партията очевидно е търсила претекст за сходно неуместно решение и го е намерила, поради свадите на терена по време на срещата. Разпуснаха двата клуба и смениха имената им, а армията се отдръпна от ЦСКА. Иначе Враца се бяха разбрали с ЦСКА да ми дадат записка, като се уволня, и да продължа с аления екип. Но това, което се случи след финала, предопредели бъдещето ми. Върнах се в родния Ботев и подписах контракт за четири години.
През първата половина на 1985-а, какво си спомняте от първите Ви контакти с Любо Пенев?
Манол Манолов вземаше постоянно Любо и Емил Костадинов да упражняват с мъжете, и не беше мъчно човек да забележи, че в тези двама юноши има доста самун. Те единствено упражняваха, не са взели участие в мачове. Кариерата им в ЦСКА стартира от есента на онази година, когато аз към този момент се бях прибрал във Враца.
Сега под управлението на Пенев може ли ЦСКА да е част от една по-голяма конкуренция на Лудогорец, за каквато споменахте, че би трябвало да има?
Любо Пенев има нрав на победител. Той е роден победител и тимовете му постоянно играят нападателно, нападателно и дисциплинирано, което се харесва на ценителите на футбола. Ако шефовете на Любо влагат в клуб и база, поддържат го и демонстрират отношението, което заслужава, не виждам причина ЦСКА да не върви стремително към върха.
Според Вас, Левски ще върне ли положителното си име още другия сезон или ще продължи да боледува?
Не считам, че е действително още след няколко месеца Левски да е познатият фактор в елита. При тези големи отговорности надали ще е кадърен да откри футболисти, които да дават отговор на упованията му. Левски би трябвало да прекара този призрачен интервал за него, само че това не може да стане с магическа пръчка.
Възможни ли са другите разновидности за Левски – прекосяване през дилетантите или банкрут?
Аз персонално нямам доверие, че ще се стигне до такава степен. Левски в каквото и положение да бъде, е задоволително огромен дразнител за всички. А и в случай че желаеме да имаме по-силно състезание и съперници на Лудогорец, какво ще е това състезание без Левски?
Източник:
Иначе, откакто през първия си престой на „ Армията “ Войнов подвига две Купи, през втория - 12 години по-късно, става и първенец с ЦСКА. Той има също и мачове за националния тим, както и седемгодишна кариера в Португалия.
Защо никой не може да стигне Лудогорец, какъв е бил Христо Стоичков, когато идва в ЦСКА и каква е истината за случилото се в тунела след оня кървясъл край Левски – ЦСКА?
На тези и други въпроси Илия Войнов дава отговор в изявление за Nostrabet.com.
Г-н Войнов, доколкото зная и сега сте потребен на българския футбол. Разкажете с какво се занимавате?
От години пребивавам в Плевен, а от 7 години упражнявам подрастващи в ОФК Спартак. Започнах с петокласници, които към този момент са десетокласници. Когато този набор излезе от юношеска възраст, ще поема по-малки деца.
Нямате ли упоритости да упражнявате и мъже?
Не. Минах по този път, бях асистент на Ясен Петров и Тони Здравков в родния ми Ботев (Враца), помагах и в представителния отбор на Спартак (Плевен). Но реших, че работата с гениите ми доставя по-голямо наслаждение. Така че и отсега нататък възнамерявам да предавам уменията и знанията си на деца и юноши, да им давам основата и да ги приготвям за огромния футбол.
Следите, допускам и родното състезание. Съгласен ли сте, че при Лудогорец има оттегляне в играта и в случай че е по този начин, за какво това не им попречи да вдигнат рекордната 10-а купа подред?
Да, игровото им равнище не е толкоз високо, както отпреди няколко години, само че те просто нямат конкуренция у нас. Дори и да губят повече точки и доста постоянно да не демонстрират това, което сме привикнали да виждаме от тях на терена, те не престават да са недостижими.
Защо играят по-слабо?
При тях се получи пренасищане от футбол. Сменят се поколенията, сменят се непрестанно играчи, с цел да дадат нещо ново и друго на стила им, само че този развой ще е по-дълъг, до момента в който забележим новото лице на Лудогорец. Важното е, че притежателите на клуба не стопират да влагат в тима и да се стремят да надграждат.
В Лудогорец може и да демонстрират модел за правене на футбол, само че тоталната им доминация не обезличава ли шампионата?
Така ще е, до момента в който забележим още по-силен ЦСКА, до момента в който Левски си стъпи на краката, до момента в който Славия се възроди. Колкото по-силно е шампионата, толкоз по-голяма опозиция ще среща Лудогорец и толкоз по-добър ще е националният ни отбор.
Наистина ли огромният брой на чужденците унищожава футбола ни?
По-точно му пречи да се развива. Не е обикновено в един мач сред Лудогорец и ЦСКА на терена да има 20 чужденци от 22-ма футболисти. Когато бях в Португалия да вземем за пример през 90-те, федерацията им одобри предписание, съгласно което всеки тим имаше право да картотекира шестима чужденци, а четирима от тях можеха да са на терена. И видяхте какво реализираха клубовете им и националният им отбор. Задължително БФС би трябвало да наложи ограничавания на легионерите и у нас.
А до каква степен е правилно, че неналичието на бази, като се изключи тези на няколко клуба, е причина да не произвеждаме футболисти?
Не е това главната причина. Ние преди време също не сме упражнявали на положителни терени, макар че бяха затревени. През зимата пък се подготвяхме на сгурия. Но имаше доста футболисти тогава, тъй като бяха отдадени на футбола и имаха предпочитание да се развиват. Сега животът е различен и младите се увличат по напълно разнообразни неща. Интернет, компютри, телефони, да не изброявам още. Едно момче, като стане десети клас и види, че няма вероятност във футбола, почва да се занимава с друго. Някои пък го вършат още в седми, осми клас, защото родителите им ги пренасочват към друга сфера за развиване. Във футбола оцеляват единствено тези, които имат предпочитание да играят и религия, че могат да съумеят.
Вашият добър познайник Ясен Петров ще успее ли да вдигне националния тим с по-млади играчи?
Познавам добре Ясен и не съм сюрпризиран, че потегли да постанова младоци. Той обича да работи с младите. Когато пое Враца, аз му бях асистент и бяхме изпаднали. Искаха от него да върне тима в елита. Ясен сподели, че ще залага на младите и потегли да прави перспективен отбор със 17, 18 и 19-годишни. Повечето бяха от Левски, само че имаше и от Враца и района. Финансовата рецесия, обаче, не разреши на Ясен да развие концепциите си. Но аз зная какви съвременни визии има за играта, какви способи употребява, какви тренировки прави. Вярвам, че под негово управление държавният ни отбор ще излезе от посредствеността, само че това ще отнеме и време. Дано му го дадат и го оставят да работи умерено.
Г-н Войнов, да Ви върна към края на 1984-та и началото на 1985-а. Вие сте в ЦСКА като боец, а при Вас идва едно войниче от Харманли. Какви бяха първите Ви усещания от него?
Христо Стоичков беше перде, не цепеше басма никому и още на втората подготовка видях, че има съществени качества.
Какво беше отношението му към другите?
Христо беше отворен към всички, контактен.
Как го одобриха старите пушки?
Бяха доброжелателни, защото в негово лице, в мен, в Ивайло Киров, в Коце Янчев виждаха техните заместници. По-опитните желаеха да излязат в чужбина да изкарат пари и ние, по-младите, трябваше да поемем щафетата.
Веднага ли се наложи Стоичков в състава?
Трябваха му единствено няколко мача. В началото Манол Манолов, Бог да го елементарни, го пускаше като запаса, само че след петия, шестия мач към този момент не излизаше от състава.
Г-н Войнов, доста се писа и изприказва за оня кървясъл край за Купата сред Левски и ЦСКА, и по-точно за случилото се в тунела след мача. Според легендите е имало юмручни разправии, левскари са протегнали ръка да чупят купата. Какво в действителност се случи?
Истината е единствено една. Когато излязохме от терена, имаше диалози на висок звук сред треньори и играчи. Последвани от хули, псувни, закани, само че нищо повече. Имаше защита и двата тима се прибраха в съблекалните. Радостта ни беше огромна, защото нарушихме черната серия от седем загуби подред от Левски и вдигнахме Купата. Отвън ликуваха и последователите ни. Два часа не ни пуснаха да излезем от „ Васил Левски “. То не бяха обятия, целувки и така нататък След това занесохме трофея на „ Народна войска “ и празникът продължи там.
В последна сметка партията разформирова двата клуба след финала и Вашият първи престой на „ Армията “ завършва.
Партията очевидно е търсила претекст за сходно неуместно решение и го е намерила, поради свадите на терена по време на срещата. Разпуснаха двата клуба и смениха имената им, а армията се отдръпна от ЦСКА. Иначе Враца се бяха разбрали с ЦСКА да ми дадат записка, като се уволня, и да продължа с аления екип. Но това, което се случи след финала, предопредели бъдещето ми. Върнах се в родния Ботев и подписах контракт за четири години.
През първата половина на 1985-а, какво си спомняте от първите Ви контакти с Любо Пенев?
Манол Манолов вземаше постоянно Любо и Емил Костадинов да упражняват с мъжете, и не беше мъчно човек да забележи, че в тези двама юноши има доста самун. Те единствено упражняваха, не са взели участие в мачове. Кариерата им в ЦСКА стартира от есента на онази година, когато аз към този момент се бях прибрал във Враца.
Сега под управлението на Пенев може ли ЦСКА да е част от една по-голяма конкуренция на Лудогорец, за каквато споменахте, че би трябвало да има?
Любо Пенев има нрав на победител. Той е роден победител и тимовете му постоянно играят нападателно, нападателно и дисциплинирано, което се харесва на ценителите на футбола. Ако шефовете на Любо влагат в клуб и база, поддържат го и демонстрират отношението, което заслужава, не виждам причина ЦСКА да не върви стремително към върха.
Според Вас, Левски ще върне ли положителното си име още другия сезон или ще продължи да боледува?
Не считам, че е действително още след няколко месеца Левски да е познатият фактор в елита. При тези големи отговорности надали ще е кадърен да откри футболисти, които да дават отговор на упованията му. Левски би трябвало да прекара този призрачен интервал за него, само че това не може да стане с магическа пръчка.
Възможни ли са другите разновидности за Левски – прекосяване през дилетантите или банкрут?
Аз персонално нямам доверие, че ще се стигне до такава степен. Левски в каквото и положение да бъде, е задоволително огромен дразнител за всички. А и в случай че желаеме да имаме по-силно състезание и съперници на Лудогорец, какво ще е това състезание без Левски?
Източник:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ