Скритите символи на Великден
Когато чуем за Великден , нормално в съзнанието ни изникват облици на шарени яйца, благоуханен козунак и празнично облечени хора в църквата. Но зад повърхността на този ослепителен празник се крият знаци, чиято мощ и дълбочина постоянно остават незабелязани. Те носят в себе си стотици години история, религия и културна мъдрост, която надвишава религията и стига до човешката същина.
♦ Свещите и плодородния огън – признакът на светлината
Свещите на Великден не са просто част от обред. Те са знак на вярата, на пътя от тъмнината към светлината, на вярата, че всяка болежка може да бъде надмогната.
В православната традиция, когато хората носят плодородния огън към дома си, това е метафора за духовно прояснение и персонална промяна.
♦ Агнето – не просто храна, а непорочност и отдаване
Агнето, постоянно свързвано с великденския обяд, в действителност има бездънен знак на Христовата жертва. Още в доста антични култури то е знак на непорочност, послушание и обновяване. Това е увещание, че от време на време вярата изисква отдаване, само че в подмяна подарява смисъл.
♦ Пролетните цветя в дома ни, в двора, на улицата – новото начало
Малките пролетни цветя, които постоянно красят великденските домове, символизират прераждането и началото на нов цикъл. Теменужките, да вземем за пример, в християнската иконография са свързани със смирението и скромността – качества, които постоянно са в сянка, само че водят до вътрешен мир.
Лалетата, пък, са приети цветя на любовта по целия свят. Поради обстоятелството, че се появяват напролет, те се асоциират с ново начало и обновяване. Стъблата им символизират освежен живот. Букет от лалета показва същински уют, комфорт и любов за дома.
♦ Празничните камбани – пробуждане на душата
Камбаните на Великден не просто възвестяват наслада. Те са знак на събуждане – на сърцето, на душата, на общността. Те раздират мълчанието на Страстната седмица и ни канят да се събудим за живота.
Зад всеки знак на Великден се крие не просто традиция, а роман – за страдалчество, вяра, религия, и прераждане. Понякога, в забързания свят, забравяме да се вслушаме в тях. А тъкмо в тези „ тихи “ знаци се крие същината на празника – да се обърнем във вътрешността, да преоткрием себе си и да продължим напред, пречистени и по-силни.
