БГНЕС: Новини от България и Света
Когато Чингис Хан умрял през 1227 година, той оставил след себе си обединена Монголия, голяма империя и неразрешена тайнственост - последното му място на покой. Владетелят се погрижил останките му да бъдат положени на място, където в никакъв случай да не бъдат безпокояни.
Въпреки тайнствеността, някои учени към момента се надяват да открият гробницата на Чингис Хан, което би им разрешило да сложат заключителен свършек на живота на една от най-значимите и спорни персони в историята. Докато някои го помнят като създател на Монголия, други го изобразяват като застрашителен поробител, който е основал империя посредством кръв и желязо.
Ако гробницата на Чингис Хан към момента съществува, доста специалисти считат, че тя се намира на свещена земя на върха на отдалечена, недостъпна планина, предпазена от традиции и закони. Някои, като откривателят на National Geographic Албърт Лин, употребяват модерни технологии, с цел да търсят гробницата по новаторски, неинвазивни способи. Други учени обаче считат, че търсенето на гроба е както неефикасно, по този начин и противоречащо на желанията на Чингис Хан.
Какво са научили откривателите за гробницата на хана - и ще успеем ли в миналото да определим точното ѝ местонахождение?
Кой беше Чингис Хан?
Преди да стане Чингис Хан, той е бил Темуджин, член на клана Борджигин, роден към 1160 година По това време Монголия е била разграничена сред номадски кланове, които постоянно воювали за власт. Баща му, Йесугей, бил войник, чиято военна мощ му спечелила статус и популярност - и доста врагове, които го отровили, когато Темуджин бил на към девет години.
Един от враговете на татко му, Меркитите, „ се отправили след Темуджин, когато станал задоволително възрастен “, споделя Лин. Въпреки че отвлекли новата му брачна половинка Бьорте, Темуджин съумял да се измъкне. Те го преследвали до върха на Бурхан Халдун, свещена планина от хребета Хентей в източна Монголия. „ На върха на тази планина, съгласно преданието, той се молил във всички направления към небесния господ Тенгри, и по някакъв метод от този миг нататък съумял да избяга от враговете “.
Темуджин се върнал от планината жив, само че без жена си. Така той почнал да основава съюзи, с цел да победи Меркитите и да избави Бьорте. Те освен победили Меркитите - те ги унищожили. Оттук Темуджин почнал акция за сливане на разнообразни кланове в района, натрупвайки бойци, запаси и почитание. През 1206 година водачите на клановете дали на Темуджин ново звание: Чингис Хан, което съгласно Лин значи „ цар на всичко “. Той обединил номадските племена на Монголия и основал Монголската империя, която се простирала от Централна Азия до елементи от Китай, Персия и Русия.
„ Чингис Хан е създателят на нацията, бащата на всички монголи “, споделя антропологът Джак Уедърфорд, създател на „ Чингис Хан и основаването на актуалния свят “. „ Той им даде обединена нация, ѝ даде име, откри писменост и набор от закони “.
Смъртта на Чингис Хан и тайнственото заравяне
През 1227 година хана умира, водейки акция против империята Сися в северен Китай. Никой не знае точната причина за гибелта му, само че основен източник, написан след неговата гибел - „ Тайната история на монголите “ - ни дава някаква визия. „ Всичко, което имаме, е едно изречение: " В годината на глигана [1227] Чингис Хан се възнесъл на небето ", споделя Уедърфорд.
По-късни хроникьори разказали свои истории за повода за гибелта му, вариращи от рухване от кон, до рана от стрела и даже кастрация. По-скоро учени допускат, че го е умъртвила бубонната чума. Казва се, че тялото на Чингис Хан било върнато в Монголия за скрито заравяне. Истории настояват, че всички, които придружавали процесията, били убити, с цел да се резервира местоположението в загадка, или пък почитателите му пренасочили река, с цел да защитят мястото.
„ Нищо от това не е основано на каквито и да е доказателства “, споделя Уедърфорд.
Експертите обаче считат, че неналичието на записи за погребението евентуално е била умишлена, с цел да се предотврати поругаване или нарушение на духа на владетеля. „ Ако искаш да завладееш нечия земя или духовна мощ, ще унищожиш гробовете на предците, заровени там, тъй като тези гробове държат духовната мощ на този човек “, изяснява Лин.
Но по какъв начин би изглеждало погребението на Чингис Хан?
Експерти като археолога Ян Беман, професор по праистория и ранна историческа археология в Университета в Бон, споделят, че монголските елити от XIII век биха били заровени в дървени ковчези и положени „ в отдалечени региони на върха на планински било “. Той твърди, че монголските мъже като Чингис Хан са били погребвани с движимости - като „ колчан със стрели “ или „ конска екипировка “, които ги разпознават като воини.
От друга страна, Уедърфорд счита, че Чингис Хан може просто да е бил „ завит в филц “ и „ заровен в земята “, защото „ се гордеел, че е живял като своите бойци “.
Съществува и опцията Чингис Хан въобще да не е бил заровен. Някои монголи практикували „ небесни погребения “ - номадска форма на заравяне, „ при което те носят на върха на планина и те оставят там “, споделя Лин.
Без значение по какъв начин е бил положен, доста хора имат вяра, че последното място за покой на Чингис Хан е Бурхан Халдун - свещената планина на сигурност, промяна и нематериалност за монголския народ, в този момент част от международното културно завещание на ЮНЕСКО.
Но археолозите не могат просто да обследват планината за гробницата му. Бурхан Халдун е свещено място за императорското семейство и затова част от неразрешена зона, изяснява Лин. Посещението изисква особено позволение от страната и достъп нормално се дава единствено на шамани и монголски публични лица.
Търсенето на гробницата в XXI век
През 2008 година Лин предложил да се употребява модерна технология - в това число спътници, дронове, радар за навлизане в земята, магнетометри и електромагнитна индукция, с цел да се прегледа Бурхан Халдун без да се разкопава земята. Екипът му също по този начин присъединил обществеността в обзор на сателитни изображения с ултра висока резолюция посредством пионерска акция за всеобщо присъединяване. Този неинвазивен метод бил основен за приемане на позволение за достъп до планината.
Като част от плана „ Долината на ханове “, финансиран от National Geographic Society, Лин и екипът му разкрили хиляди артефакти - в това число керемиди, изгорена дървесина и конски зъби, датиращи от гибелта на Чингис Хан и по-късно.
Те също по този начин локализирали, съгласно Лин, „ насип “ и „ великански храм “ на върха на планината. „ Монголите са номади, тъй че не строят непрекъснати структури “, изяснява той. Така фактът, че има непрекъсната конструкция на планината, допуска, че тя е за церемониални, а не ежедневни цели.
Но може ли тази конструкция да е част от гробницата на Чингис Хан? Лин споделя, че няма по какъв начин да се знае без физическо проучване на мястото.
„ Това към този момент не е софтуерна спънка. Мисля, че е въпрос на решение измежду монголския народ през днешния ден дали желаят да знаят какво има под тази конструкция “, споделя той.
Има ли смисъл да се търси гробницата?
Ако гробницата на Чингис Хан към момента съществува, специалистите споделят, че тя е повече от просто място за заравяне. Лин споделя, че за доста монголци тя „ би била живо нещо, което към момента въплъщава духа на Чингис Хан “.
Съгласно монголските вярвания, актът на „ посещаване на гроба е опит да се върне духът от небето “, изяснява Уедърфорд.
Дори след 800 години монголците остават бранители на своя създател, и това оформя отношението им към гроба.
„ Това е въпрос на завещание за монголската нация “, споделя археологът Джошуа Райт, старши преподавател в Университета в Абердийн. „ Никой там не демонстрира интерес гробът му да бъде изкопан или останките изложени “.
Райт споделя, че в актуалната археология е общоприета процедура да се работи с и да се почитат ползите на наследствените общности. „ Ако модерната монголска нация не демонстрира интерес да изкопае Чингис Хан, никой в действителност няма да го направи, “ прибавя той.
Липсата на интерес в Монголия към разкопаването на гроба повдига въпроси за това каква стойност би донесло такова изобретение - и какво би могло да отнеме.
„ Не би трябвало да търсим гроба му “, твърди Уедърфорд. „ Чингис Хан сподели ясно: „ Нека тялото ми почине, дано нацията ми живее! “. Той бе сериозен за това, и по този начин са и монголците. Това не е поверие, това е почитание “. | БГНЕС
