Извинение след 50 г. конфликт: Защо Брандо отказа Оскар за Кръстникът, а Холивуд освирка момичето с дългите коси
Когато 26-годишната Сачийн Литълфедър за първи път стъпва на сцената на " Оскарите ", тя е изгонена с освирквания, насмешки и опасност с физиеско принуждение и арест.
Годината е 1973, а младата жена излиза пред камерите от името на великия Марлон Брандо, който преди малко е отличен с премия за най-хубав артист на годината за ролята си в " Кръстникът ".
Брандо отхвърля да одобри статуетката. Звездата на Холивуд напълно бойкотира церемонията на Филмовата академия в символ на митинг против метода, по който киноиндустрията показва живота и историята на коренното население на Америка.
Затова той изпраща Литълфедър - чийто татко е с генезис от племената апачи и яки - с цел да изясни претекстовете за отхвърли му.
В нощта на премиите Лив Улман и Роджър Мур показват номинациите за една от най-престижните категории на " Оскарите " и афишират спечелилия - Марлон Брандо. Вместо него излиза момиче в тога и дълги коси, украсени с обичайни украшения. Мур ѝ предлага златния " Оскар ", само че тя отклонява премията и стартира да приказва, прекъсвана от недоволството на залата.
Сачийн би трябвало да извърши две обещания - да не допира статуетката (по молба на Брандо) и да не приказва повече от 60 секунди (по разпореджане от продуцента на церемонията Хауърд Кок, който заплашва, че в случай че това не бъде изпълнено, ще я смъкват с полиция).
" Моля да не приемате появяването ми като натрапване и нека в бъдеще сърцата и разбиранията ни да се срещнат с обич и благотворителност. Благодаря ви от името на Марлон Брандо ", споделя тя. В по-късно изявление тя твърди, че известният артист от уестърните Джон Уейн се е опитал да я смъкна от сцената принудително и се е наложило да бъде удържан от шестима души от защитата, с цел да не се приближава до нея.
Почти 50 години по-късно Сачийн Литълфедър се завръща в Академията - само че този път като неин почетен посетител. Управленският ръб на организацията насочи обществено опрощение към цената, в което признава, че елитът на филмовата общественост се е отнесъл незаслужено и обидно по отношение на нея.
" Това е сбъдната фантазия. Дълбоко съм трогната от това, че виждам какъв брой огромна смяна има от момента, в който отхвърлих да приема премията на Академията преди 50 години ", споделя тя в позиция във връзка извинението. " Когато излязох на подиума през 1973 година, останах сама ".
Един месец преди церемонията на Оскарите, активистка организация на индианските племена окупира градче в Южна Дакота, с цел да протестирa против злоупотребите и маргинализирането на коренното население на Америка. Речта на Сачийн Литълфедър притегля голямо внимание към идеята на правозащитниците, само че и предизвика контрареакция против самата нея - с персонални обиди, опити за цензура и внушения, че нямала нищо общо с индианските племена.
На 18 юни ръководителят на Академията Дейвид Рубен написа публично опрощение до Литълфедър: " Тормозът, който преживяхте поради позицията си, беше недостоен и непростим. Емоционалното задължение, което трябваше да носите, и вредите върху кариерата ви в нашата промишленост са непоправими. Прекалено дълго време Вашият кураж беше непризнат. Затова сервира най-дълбоките си извинения и откровено удивление ".
Цялата позиция на Академията ще бъде показана по време на гала на 17 септември, проведена в чест на Сачийн Литълфедър. Това ще е първото ѝ посещаване в Музея на академията, в който е изложена нейна фотография от историческата ѝ тирада на " Оскарите " през 1973 година
Макар да стартира кариерата си като актриса и модел, по-късно Литълфедър посвещава живота си на проучване на обичайна медицина, като работи в приюта на Майка Тереза в Сан Франциско.
" Когато се качих на сцената, не съм очаквала никакви поздравления. Излязох там единствено тъй като моите предшественици бяха с мен и говорех истината ", споделя тя пред Hollywood Reporter.
Годината е 1973, а младата жена излиза пред камерите от името на великия Марлон Брандо, който преди малко е отличен с премия за най-хубав артист на годината за ролята си в " Кръстникът ".
Брандо отхвърля да одобри статуетката. Звездата на Холивуд напълно бойкотира церемонията на Филмовата академия в символ на митинг против метода, по който киноиндустрията показва живота и историята на коренното население на Америка.
Затова той изпраща Литълфедър - чийто татко е с генезис от племената апачи и яки - с цел да изясни претекстовете за отхвърли му.
В нощта на премиите Лив Улман и Роджър Мур показват номинациите за една от най-престижните категории на " Оскарите " и афишират спечелилия - Марлон Брандо. Вместо него излиза момиче в тога и дълги коси, украсени с обичайни украшения. Мур ѝ предлага златния " Оскар ", само че тя отклонява премията и стартира да приказва, прекъсвана от недоволството на залата. Сачийн би трябвало да извърши две обещания - да не допира статуетката (по молба на Брандо) и да не приказва повече от 60 секунди (по разпореджане от продуцента на церемонията Хауърд Кок, който заплашва, че в случай че това не бъде изпълнено, ще я смъкват с полиция).
" Моля да не приемате появяването ми като натрапване и нека в бъдеще сърцата и разбиранията ни да се срещнат с обич и благотворителност. Благодаря ви от името на Марлон Брандо ", споделя тя. В по-късно изявление тя твърди, че известният артист от уестърните Джон Уейн се е опитал да я смъкна от сцената принудително и се е наложило да бъде удържан от шестима души от защитата, с цел да не се приближава до нея.
Почти 50 години по-късно Сачийн Литълфедър се завръща в Академията - само че този път като неин почетен посетител. Управленският ръб на организацията насочи обществено опрощение към цената, в което признава, че елитът на филмовата общественост се е отнесъл незаслужено и обидно по отношение на нея.
" Това е сбъдната фантазия. Дълбоко съм трогната от това, че виждам какъв брой огромна смяна има от момента, в който отхвърлих да приема премията на Академията преди 50 години ", споделя тя в позиция във връзка извинението. " Когато излязох на подиума през 1973 година, останах сама ".
Един месец преди церемонията на Оскарите, активистка организация на индианските племена окупира градче в Южна Дакота, с цел да протестирa против злоупотребите и маргинализирането на коренното население на Америка. Речта на Сачийн Литълфедър притегля голямо внимание към идеята на правозащитниците, само че и предизвика контрареакция против самата нея - с персонални обиди, опити за цензура и внушения, че нямала нищо общо с индианските племена. На 18 юни ръководителят на Академията Дейвид Рубен написа публично опрощение до Литълфедър: " Тормозът, който преживяхте поради позицията си, беше недостоен и непростим. Емоционалното задължение, което трябваше да носите, и вредите върху кариерата ви в нашата промишленост са непоправими. Прекалено дълго време Вашият кураж беше непризнат. Затова сервира най-дълбоките си извинения и откровено удивление ".
Цялата позиция на Академията ще бъде показана по време на гала на 17 септември, проведена в чест на Сачийн Литълфедър. Това ще е първото ѝ посещаване в Музея на академията, в който е изложена нейна фотография от историческата ѝ тирада на " Оскарите " през 1973 година
Макар да стартира кариерата си като актриса и модел, по-късно Литълфедър посвещава живота си на проучване на обичайна медицина, като работи в приюта на Майка Тереза в Сан Франциско.
" Когато се качих на сцената, не съм очаквала никакви поздравления. Излязох там единствено тъй като моите предшественици бяха с мен и говорех истината ", споделя тя пред Hollywood Reporter.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ