Либерал-прогресивни закони погазват Божията заповед „не убивай“
Кога стартира човешкият живот и по кое време би трябвало да свърши? Необходимо ли е хората да управляват неговата дълготрайност със закони или събитията би трябвало да следват естествения ход, колкото и тежки да са събитията? Можем ли да си играем на Господ и хуманни ли са законите, които разрешават да се разпореждаме със орисите на най-уязвимите човешки същества?
„ Не убивай “ е една от Десетте Божи заповеди. Но колкото повече се развиваме софтуерно, толкоз повече се отдалечаваме от духовното и от всички Божи заповеди. Вместо тях постановяваме нови. Или интерпретираме старите по нов метод, който оправдава избран политически дневен ред.
Именно подобен е казусът с неомарксизма (културния марксизъм) и либерал-прогресивизма. Те ревизират същността на обичайни термини като съчувствие и угриженост, с цел да оправдае политики, които нямат нищо общо с същинския смисъл на тези понятия. Ако питате либерал-прогресивистите, те ще ви отговорят, че закон, който разрешава аборт досега на раждането, е грижа за репродуктивното здраве и правата на дамите. Или че да се предложи евтаназия на неработоспособен, който при подобаващи грижи би могъл даже да е потребен на обществото, е демонстрация на съчувствие към близък.
Но дано стартираме още от зачатието.
За или срещу абортите
С анулацията през юни 2022 година на федералния закон за абортите „ Роу против Уейд “ (Roe v. Wade) от 1973 година, Върховният съд на Съединени американски щати върна тематиката за абортите там, където повелява конституцията на страната – в компетентността на щатите. Всеки обособен щат – посредством политическите предстaвители на локалните жители в щатския законодателен орган (Конгрес) – ще взема решение дали абортите да са разрешени, дали да има избрани ограничавания или да бъдат изцяло неразрешени.
Тази стъпка поляризира американското общество и още веднъж сложи полемиката за абортите на челно място освен в Съединени американски щати, само че и отвън тях. Защитниците на неродените бебета (pro-life), поддържани от консервативната Републиканска партия, приветстваха решението и правото на всеки щат самичък да гласоподава законите, регулиращи спирането на бременност по избор или нужда. Привържениците на абортите (pro-choice), поддържани от либерал-прогресивната Демократическа партия, избухнаха в всеобщи митинги под лозунга „ My body, my choice “ („ Моето тяло, мой избор “).
Тук обаче би трябвало да уточним нещо: да, тялото на майката е нейно, както и изборът какво да прави с него. Но тялото на бебето не е нейно тяло, а на бебето (което прочее не може да бъде заченато, в случай че няма и баща). Така изборът какво да прави майката с тялото на бебето не е толкоз обикновен. Плодът, несъмнено, е напълно обвързван с и подвластен от тялото на майката, само че бебето има свое лично ДНК, физиология и чувства, за които към момента не знаем задоволително. Благодарение на 4D изображенията и клиничната неонатология, животът в утробата става все по-малко тайнствен. Научаваме от ден на ден за развиването на неродените бебета и науката продължава да удостоверява тяхната човечност и накърнимост.
Неродените бебета усещат болежка
Абортът е ужасяващо прекарване за една майка. Но до момента в който тя може да опише през какво е предходна физически и душевен по време на процедурата, бебето, чието битие в този случай приключва със гибел, не може да показа дали го боли, дали го е боязън и дали знае какво му следва.
Съвременната медицина към този момент е потвърдила, че 12-седмичен зародиш може да изпитва болежка. Това твърди изследването „ Преосмисляне на феталната болежка “ (2019 г.) в Списанието за здравна нравственос (Journal of Medical Ethics). Най-забележителното в научния труд са гледните точки на двамата създатели. Единият е pro-life, а другият – pro-choice. Заедно, те преглеждат нови доказателства за феталната болежка. Единият счита, че абортът е неетичен, а другият – че абортът е нужен за здравето, правата и независимостта на дамите. Въпреки другите насочни точки, двамата се съгласяват, че зародишът в действителност стартира да изпитва болежка в 12-а – 24-а гестационни седмици.
Досега множеството учени и медицински експерти, в това число двамата откриватели в гореспоменатото изследване, смятаха, че болежка може да се усети в 22-а гестационна седмица. Стюарт Дербисшайър и Джон Бокман обаче стигат до заключението, че чувството на болежка стартира още от 12-а седмица.
Тук би трябвало да отбележим, че абортът е процедура, при която не се ползва анестезия или аналгезия за бебето.
Когато става дума за вътреутробно лекуване на бебета, които родителите желаят да запазят, лекарите се отнасят към тях със същата грижа и внимание, както към пациенти отвън утробата. Случаят обаче не е подобен, когато става дума за бебета, които ще бъдат абортирани. При абортите се пренебрегва фактът, че неродените бебета изпитват болежка. Което прави процедурите най-малкото нечовешки.
Науката към този момент е открила, че рецепторите за болежка на бебетата се развиват рано. В чуване пред Американския конгрес от май 2012 година доктор Колийн Малой от Медицинския факултет на Северозападния университет „ Файнберг “, Съединени американски щати разказва следните съществени стадии в развиването на нероденото дете; те демонстрират ранно чувство на болежка. В 8-а гестационна седмица се появяват лицевите сензорни рецептори; в 14-а гестационна седмица в гръбначния мозък порастват сетивни нишки и се реализират връзки с таламуса (част от мозъка); сред 13-а и 16-а гестационни седмици моноаминовите невротрансмитери (нервни кафези и влакна) доближават мозъчната кора (друга част от мозъка); сред 17-а и 20-а гестационни седмици таламо-кортикалните връзки (пътища към мозъка за сензорна информация) проникват в кората; не по-късно от 20-а гестационна седмица рецепторите за болежка са налице и свързани.
Д-р Малой също изяснява, че с помощта на актуалните технологии като 4D ултразвук е очевидно по какъв начин бебе единствено на 8 гестационни седмици се движи в отговор на тласъци. До 20-а гестационна седмица то към този момент реагира на звуци. Бебето се движи, мърда, потрепва и отдръпва при допиране с остри предмети. Например, когато се взема кръвна проба от черния дроб, бебето в утробата се отдалечава от иглата.
Подобно на възрастните, при неродените бебета се покачват равнищата на хормоните на напрежението при болежка. Според доктор Малой, хормоналният отговор на болката е еднакъв при неродено дете, недоносено бебе и възрастен човек. Когато се употребява игла за взимане на кръв от бебе в 18-а гестационна седмица, хормонът В-ендорфин се усилва с 500%. Кортизолът, различен хормон на напрежението, се покачва със 183%. Освен това P субстанцията – невротрансмитер, участващ в предаването на болежка – се открива от 11-а гестационна седмица, а от 13-а седмица е налице енкефалин, участващ във възприемането на болежка.
Оказва се също, че неродените бебета имат потребност от по-високи дози анестезия. В отчет на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати, анестезиологът и водещ специалист в региона на феталната болежка доктор Канвалкийт Ананд, написа: „ Възприеманата от плода болежка евентуално е по-силна от тази, възприемана от износени новородени или по-големи деца “.
Но това не е всичко. Според доктор Малой има данни, че системата на бебето за справяне с болката се развива до края на бременността. Това значи, че то е „ напълно нервно “. Подобно на пациент с изгаряне, бебето е без защитни бариери против болката.
Рецепторите за болежка в гръбначния дирек са доста по време на първата част от бременността, до момента в който инхибиращите болката рецептори са малко до по-късен етап. Всъщност, когато бебетата в утробата биват оперирани, хормоните на напрежението са с равнища 3-5 пъти по-високи, в сравнение с при възрастните. Това изяснява за какво за недоносени бебета са нужни повишени дози анестезия.
Според доктор Малой няма подозрение, че бебетата усещат болежка по време на аборт.
„ Извършвам процедури всекидневно и ви подсигурявам, че когато върша изкуствено обдишване или венозно вливане, бебето го усеща. “
Бивш шеф на клиника за аборти става pro-life деятел
Медицинската технология, която ни разрешава да следим на екран развиването на неродените бебета, е трансформирала живота на доста хора.
Един от тях е Аби Джонсън – pro-life активистка и някогашен шеф на клиника от веригата „ Планирано родителство “ (Planned Parenthood) в Съединени американски щати. Организацията „ Планирано родителство “ ръководи 53% от всички клиники за аборти в страната.
Джонсън стартира работа в „ Планирано родителство “ в устрема си да помогне на дами в потребност – нещо, което прави в продължение на 8 години. Но това фрапантно се трансформира на 26 септември 2009 година, когато Аби асистира по време на направляван с ултразвук аборт. Тя гледа с смут по какъв начин 13-седмичният зародиш се бори за живота си, като в последна сметка губи борбата. В този миг тя осъзнава какво съставлява процедурата и на какво е посветила живота си.
Днес Аби пътува по целия свят, споделяйки своята история и образова обществеността по въпроси, свързани с правото на живот на неродените бебета. Тя не е единствената, радикално трансформирала кариерата си, с цел да пази живота в утробата.
Аборти в напреднала бременност
За страдание, съществуват закони, чиято цел не е да пазят неродените бебета. Седем страни в света разрешават абортиране на плода след 20-ата гестационна седмица, в това число досега на раждане. Това са Съединени американски щати (седем американски щата), Северна Корея, Китай, Виетнам, Сингапур, Канада и Нидерландия.
Европейският парламент трансформира на 24 юни 2022 година спорния отчет „ Матич “ в резолюция, която предизвиква „ свободен и легален аборт без загради “, затулен зад апела за полово и репродуктивно здраве и права на дамите. Документът е дело на евродепутата от групата на „ Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент “ Предраг Фред Матич, член на Хърватската социалдемократическа партия.
Неминуемо поражда въпросът за какво това е разрешено. Още повече, че актуалната медицина може да избави недоносени бебета даже преди 22-ата гестационна седмица на бременността.
Най-рано роденото бебе, оживяло отвън утробата, е Къртис Зай-Кийт Мийнс. Той идва на бял свят на 5 юли 2020 година в Бирмингамската болница в щата Алабама, Съединени американски щати, на гестационна възраст 21 седмици и 1 ден, т.е. 148 дни, което го прави 132 дни прибързано роден.
Тогава не е ли законният аборт след 20-ата седмица на бременността законно ликвидиране на почтени човешки същества, които могат да оживеят отвън тялото на майката? Разбира се, тук не става дума за изключенията, когато продължаването на бременността заплашва живота на родилката.
Евтаназия на бебета в Европа
Оказва се, че има страни, където убийството на бебета е законно даже след тяхното раждане.
Сърцераздирателен отчет от Белгия разкрива, че 24 родени бебета са умъртвени посредством евтаназия в интервала 2016-2017 година Докладът не употребява думата „ евтаназия “, само че разказва умишленото умъртвяване със смъртоносна инжекция на бебета с медицински проблеми.
Проучването наблюдава гибелта на всички новородени бебета на възраст под 1 година в белгийската провинция Фландрия сред септември 2016 година и декември 2017 година Шокиращото е, че в 10% от случаите (24 бебета) лекарите са имали „ категорично желание да съкратят живота им “.
Още по-тревожно от убийството на почтени и беззащитни бебета е повода за евтаназията. Според отчета, медицинските екипи са поставили завършек на живота на новородените, защото са сметнали, че те „ нямат вяра за търпимо бъдеще “. Т.е., субективна оценка за качеството на живота на почтени човешки същества е послужила като опрощение за убийството им.
Според специалисти, практиката на евтаназия на бебета е даже противозаконна. Майкъл Кук, редактор на биоетичната медия BioEdge отбелязва, че законът позволява евтаназия само на малолетни.
През 2014 година Белгия стана първата страна, която узакони асистираното самоубийство на малолетни – ход, наказан от мнозина, загрижени за благосъстоянието на беззащитни младежи. Законът изисква малолетният да е неизлечимо болен, в цялостно схващане и кадърен да вземе решение за асистирано самоубийство. В резултат на въпросния закон, в интервала 2016-2017 година евтаназия са потърсили три деца.
Специалисти смятат за притеснителен обстоятелството, че евтаназиите на 24-те бебета може да са били ненужни. Според Алекс Шаденберг от Коалицията за попречване на евтаназията, това, че бебетата не са имали „ вяра за търпимо бъдеще “ не значи безусловно, че са били неизлечимо заболели.
„ Тези деца са имали действителен късмет да оцелеят, само че медицинският екип дружно с техните родители, са решили, че животът им не си заслужава “, писа Шаденберг.
Но има и образци, когато родителите не са дали единодушие за евтаназията на децата си. Печално известни са случаите на Чарли Гард и Алфи Еванс – деца, умъртвени в Обединеното кралство, макар възраженията на родителите и действителните шансове за продължение лекуването на децата по предложение на задгранични медицински центрове. И в двата случая английските лекари побеждават в съда и „ печелят “ гибелта на момченцата.
Случаят с Тинсли Луис от американския щат Тексас е увещание, че лекарите са упълномощени от несправедливи закони да работят срещу желанието на родителите на детето.
В Холандия съществува така наречен Грьонингенски протокол, съгласно който евтаназия може да се прави даже на новородени. Той няма статут на наложителен закон, само че на процедура спазването на насоките, съдържащи се в него води до липса на наказателно гонене от страна на прокуратурата при осъществена такава евтаназия.
Закони в Съединени американски щати легализират „ перинаталната гибел “
В Съединените щати има закони, които легализират гибелта на новородени заради деяние или безучастие на майката.
Проектозакон АВ 2223 в щата Калифорния, импортиран от конгресмена-демократ Бъфи Уикс, беше утвърден през април 2022 година Той гласи, че на майките не могат да бъдат налагани наказания „ поради дейности или бездействия “ довели до перинатална (следродилна) гибел заради аргументи, свързани с бременността.
Терминът „ перинатална “, която законът не дефинира, нормално се отнася до няколко седмици преди и след раждането на бебето. Световната здравна организация (СЗО) дефинира като перинатален интервала сред 23-а гестационна седмица и 7 дни след раждането. Според дефиницията на Американската академия по детска дентална медицина (AAPD) „ перинаталният интервал е интервалът към раждането, започващ със завършването на 20-28-ата гестационна седмица и приключващ 7-28 дни след раждането “.
Именно използването на термина „ перинатална “ провокира опасения измежду поддръжниците на pro-life, че законът може да легализира бебеубийството.
Pro-life активистката и президент на Неправителствени организации Live Action, Лила Роуз, изрази опасения, че според този закон, в случай че откриете мъртво бебе в резервоар за отпадък, се чака органите на реда да не проверяват случая, в случай че сметнат, че детето е умряло след несполучлив аборт или заради причина, обвързвана с бременността.
В щата Мериленд е импортиран законопроект, който също има капацитета да легализира убийството на новородени.
Законът за свободата на бременните хора от 2022 година преди всичко канонизира безмислицата, че „ хора “, разнообразни от дамите, могат да заченат и износят дете. Също гласи: „ Този раздел не може да се пояснява като допускащ каквато и да е форма на следствие или наказване за лице: … претърпяло импровизиран аборт, перинатална гибел, обвързвана с безучастие или мъртво раждане.
Тук „ перинатална гибел, обвързвана с безучастие “ също е неуточнено разбиране. Изглежда, че препоръчаният (отново от демократи) закон цели да приключи отбраната на беззащитните новородени, като показва, че те могат да бъдат умъртвени заради „ безучастие “ – да вземем за пример отвод от здравна помощ, храна или одеяло. След което разяснява, че нито „ индивидът “, който е родил бебето, нито някой, който му оказва помощ, могат да бъдат подведени под правосъдна отговорност.
С други думи, законодателните ограничения в двата щата споделят следното: бебе, родено живо в резултат на несполучлив аборт или по време на обикновено раждане, може да бъде оставено да почине в границите на първите дни от живота си (до 28 дни) и никой няма да бъде упрекнат в ликвидиране.
Проектозаконът в Мериленд даже категорично упоменава, че плодът няма никакви права: „ Нищо в този раздел [на проектозакона] не трябва да се пояснява като даване на идентичност или каквито и да било права на плода “.
Евтаназия на възрастни
Но да оставим бебетата и забележим по какъв начин стои ситуацията с пълнолетните. Несъмнено напредъкът на медицината и технологиите е нещо прелестно, тъй като дава опция да бъдат избавени повече човешки същества. Но в това време разрешава хората да бъдат освободени от тъгите им, като „ състрадателно “ им предлага евтаназия.
Според „ Енциклопедия Британика “, евтаназията, или „ ликвидиране от състрадание “ е акт или процедура на безболезнено умъртвяване на хора, страдащи от мъчителна и нелечима болест или неработоспособност. Или умъртвяване посредством прекъсване на лекуването или изкуствените животоподдържащи грижи. Това може да се преглежда като самоубийство (ако е осъществено от самия пациент) или ликвидиране (ако е осъществено от друг), като да вземем за пример в случаи, когато лекарите законно решат да не удължават живота на пациент с агонизиращо страдалчество.
Британската медия „ Гардиън “ прави разлика сред евтаназия, асистирана гибел и асистирано самоубийство. Евтаназията е мощно спорна и противозаконна в множеството страни. В момента евтаназията е легална в Швейцария, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Канада, Австралия и Колумбия. Девет американска щата също узаконяват процедурата.
В Швейцария законите, които контролират евтаназията, са най-свободни и нямат възрастова граница.
Някои критици настояват, че единствено Бог има правото да дава и лишава живот. Други се притесняват, че в случай че евтаназията е легална, тогава лекарите може да стартират да умъртвяват пациенти срещу волята им. Каквито случаи има.
Например в нацистка Германия е съществувала програмата T4 за евтаназия на хора с душевен и физически недъзи, в това число деца, като след това в нея са включени и евреите. Целта е била да се резервира чистотата на арийската раса.
В правосъден иск от 2018 година Роджър Фоли от канадската провинция Онтарио, твърди, че законите за асистирана гибел са противоконституционни. Случаят провокира внимание заради това, че на неработоспособен – вместо медицински грижи – е препоръчана „ здравна помощ за умъртвяване “.
42-годишният Фоли страда от церебеларна атаксия – дегенеративно неврологично положение, което мощно лимитира придвижването и прави невероятно човек да се грижи самичък за себе си. Пациентът се оплаква, че назначените от канадските управляващи болногледачи са го пренебрегвали и малтретирали, като са му давали развалена храна, отказвали са му медикаменти и са му предизвикали контузии, до момента в който са го раздвижвали. В резултат на това се е наложил незабавен банкет в болница. Фоли се надявал, че ще може да се възползва от държавните стратегии и даже самичък да избере екип, който да се грижи за него в дома му. Но такава грижа му била отказана под претекст, че инвалидността му не дава отговор на условията. Междувременно, болничното заведение заплашва Фоли, че ще го изпише наложително и ще го остави на грижите на същата компания, от която той не е удовлетворен. Когато пациентът отхвърля, чиновник на болничното заведение му дава ултиматум: или да заплаща по 1800 канадски $ (2700 лева) дневно, с цел да остане в здравното заведение, или да се възползва от услугата „ асистирана гибел “.
Докъде може да ни доведат случаи като този на Фоли? Не ни ли спускат по едно хлъзгаво надолнище, по което някой ден да стартираме законно да „ приспиваме “ по наше убеждение болните и недъгавите, тъй като нямаме пари и средства да се грижим за тях? А може би и освен тях?
Тук неизбежно поражда моралният въпрос – кое е демонстрация на човечност: безболезнената бърза гибел на близък или грижата за неговото богатство до момента в който не настъпи естественият край?
Праведните религии и духовни философии ни учат, че индивидът е основан по Божие сходство. По тази причина те смятат човешкия живот за заветен и скъп. Те също преглеждат убийството като смъртен грях. И предизвестяват, че килърът и даже неговите наследници страдат, до момента в който изплатят прегрешението (кармата) от насилственото преустановяване на почтен човешки живот.
Може би би трябвало на първо място да се вгледаме в себе си, с цел да разберем за какво страдаме. Може би в случай че подобрим своя морал и стартираме в действителност да се грижим повече за ближните си, в сравнение с за самите себе си, страданията ще намалеят.
Източните учения, които имат вяра в прераждането, смятат, че хората страдат поради кармичните си задължения и че тези задължения безусловно ще бъдат изплатени – в случай че не в този момент, то по-късно. Те също преглеждат опцията едно създание да се прероди като човек – за неповторима благословия, тъй като единствено индивидът може умишлено да избере дали да поеме по пътя на положителното или злото.
Случващото се в Белгия, Съединени американски щати и Канада би трябвало да послужи като предизвестие за останалия свят. Там, където асистираното ликвидиране и самоубийство са законни, можем да чакаме погубване на от ден на ден почтени животи.
Едно нещо свързва всички тези човекоубийствени политики, които разрешават да се приключи животът на неродени бебета, заболели и инвалиди. Тези политики се пропагандират от неомарксистки, либерал-прогресивни политици и деятели – под прикритието на подправени състрадание към страданието на близък и грижа за човешките права.
Нека единствено напомним, че тъкмо тези политици и деятели са хората, които не имат вяра в съществуването на Бог и духовността; някои даже отхвърлят и опорочават религиозните празници, знаци и обичаи.
Те са същите, които опошляват дамите, гаврят се с женския пол, пропагандират джендър идеологиите и теориите за съвсем 100 пола, и сексуализират децата още от детската градина.
Сега е моментът да покажем своята човещина и да решим на коя страна на историята желаеме да застанем.
„ Не убивай “ е една от Десетте Божи заповеди. Но колкото повече се развиваме софтуерно, толкоз повече се отдалечаваме от духовното и от всички Божи заповеди. Вместо тях постановяваме нови. Или интерпретираме старите по нов метод, който оправдава избран политически дневен ред.
Именно подобен е казусът с неомарксизма (културния марксизъм) и либерал-прогресивизма. Те ревизират същността на обичайни термини като съчувствие и угриженост, с цел да оправдае политики, които нямат нищо общо с същинския смисъл на тези понятия. Ако питате либерал-прогресивистите, те ще ви отговорят, че закон, който разрешава аборт досега на раждането, е грижа за репродуктивното здраве и правата на дамите. Или че да се предложи евтаназия на неработоспособен, който при подобаващи грижи би могъл даже да е потребен на обществото, е демонстрация на съчувствие към близък.
Но дано стартираме още от зачатието.
За или срещу абортите
С анулацията през юни 2022 година на федералния закон за абортите „ Роу против Уейд “ (Roe v. Wade) от 1973 година, Върховният съд на Съединени американски щати върна тематиката за абортите там, където повелява конституцията на страната – в компетентността на щатите. Всеки обособен щат – посредством политическите предстaвители на локалните жители в щатския законодателен орган (Конгрес) – ще взема решение дали абортите да са разрешени, дали да има избрани ограничавания или да бъдат изцяло неразрешени.
Тази стъпка поляризира американското общество и още веднъж сложи полемиката за абортите на челно място освен в Съединени американски щати, само че и отвън тях. Защитниците на неродените бебета (pro-life), поддържани от консервативната Републиканска партия, приветстваха решението и правото на всеки щат самичък да гласоподава законите, регулиращи спирането на бременност по избор или нужда. Привържениците на абортите (pro-choice), поддържани от либерал-прогресивната Демократическа партия, избухнаха в всеобщи митинги под лозунга „ My body, my choice “ („ Моето тяло, мой избор “).
Тук обаче би трябвало да уточним нещо: да, тялото на майката е нейно, както и изборът какво да прави с него. Но тялото на бебето не е нейно тяло, а на бебето (което прочее не може да бъде заченато, в случай че няма и баща). Така изборът какво да прави майката с тялото на бебето не е толкоз обикновен. Плодът, несъмнено, е напълно обвързван с и подвластен от тялото на майката, само че бебето има свое лично ДНК, физиология и чувства, за които към момента не знаем задоволително. Благодарение на 4D изображенията и клиничната неонатология, животът в утробата става все по-малко тайнствен. Научаваме от ден на ден за развиването на неродените бебета и науката продължава да удостоверява тяхната човечност и накърнимост.
Неродените бебета усещат болежка
Абортът е ужасяващо прекарване за една майка. Но до момента в който тя може да опише през какво е предходна физически и душевен по време на процедурата, бебето, чието битие в този случай приключва със гибел, не може да показа дали го боли, дали го е боязън и дали знае какво му следва.
Съвременната медицина към този момент е потвърдила, че 12-седмичен зародиш може да изпитва болежка. Това твърди изследването „ Преосмисляне на феталната болежка “ (2019 г.) в Списанието за здравна нравственос (Journal of Medical Ethics). Най-забележителното в научния труд са гледните точки на двамата създатели. Единият е pro-life, а другият – pro-choice. Заедно, те преглеждат нови доказателства за феталната болежка. Единият счита, че абортът е неетичен, а другият – че абортът е нужен за здравето, правата и независимостта на дамите. Въпреки другите насочни точки, двамата се съгласяват, че зародишът в действителност стартира да изпитва болежка в 12-а – 24-а гестационни седмици.
Досега множеството учени и медицински експерти, в това число двамата откриватели в гореспоменатото изследване, смятаха, че болежка може да се усети в 22-а гестационна седмица. Стюарт Дербисшайър и Джон Бокман обаче стигат до заключението, че чувството на болежка стартира още от 12-а седмица.
Тук би трябвало да отбележим, че абортът е процедура, при която не се ползва анестезия или аналгезия за бебето.
Когато става дума за вътреутробно лекуване на бебета, които родителите желаят да запазят, лекарите се отнасят към тях със същата грижа и внимание, както към пациенти отвън утробата. Случаят обаче не е подобен, когато става дума за бебета, които ще бъдат абортирани. При абортите се пренебрегва фактът, че неродените бебета изпитват болежка. Което прави процедурите най-малкото нечовешки.
Науката към този момент е открила, че рецепторите за болежка на бебетата се развиват рано. В чуване пред Американския конгрес от май 2012 година доктор Колийн Малой от Медицинския факултет на Северозападния университет „ Файнберг “, Съединени американски щати разказва следните съществени стадии в развиването на нероденото дете; те демонстрират ранно чувство на болежка. В 8-а гестационна седмица се появяват лицевите сензорни рецептори; в 14-а гестационна седмица в гръбначния мозък порастват сетивни нишки и се реализират връзки с таламуса (част от мозъка); сред 13-а и 16-а гестационни седмици моноаминовите невротрансмитери (нервни кафези и влакна) доближават мозъчната кора (друга част от мозъка); сред 17-а и 20-а гестационни седмици таламо-кортикалните връзки (пътища към мозъка за сензорна информация) проникват в кората; не по-късно от 20-а гестационна седмица рецепторите за болежка са налице и свързани.
Д-р Малой също изяснява, че с помощта на актуалните технологии като 4D ултразвук е очевидно по какъв начин бебе единствено на 8 гестационни седмици се движи в отговор на тласъци. До 20-а гестационна седмица то към този момент реагира на звуци. Бебето се движи, мърда, потрепва и отдръпва при допиране с остри предмети. Например, когато се взема кръвна проба от черния дроб, бебето в утробата се отдалечава от иглата.
Подобно на възрастните, при неродените бебета се покачват равнищата на хормоните на напрежението при болежка. Според доктор Малой, хормоналният отговор на болката е еднакъв при неродено дете, недоносено бебе и възрастен човек. Когато се употребява игла за взимане на кръв от бебе в 18-а гестационна седмица, хормонът В-ендорфин се усилва с 500%. Кортизолът, различен хормон на напрежението, се покачва със 183%. Освен това P субстанцията – невротрансмитер, участващ в предаването на болежка – се открива от 11-а гестационна седмица, а от 13-а седмица е налице енкефалин, участващ във възприемането на болежка.
Оказва се също, че неродените бебета имат потребност от по-високи дози анестезия. В отчет на Министерството на правораздаването на Съединени американски щати, анестезиологът и водещ специалист в региона на феталната болежка доктор Канвалкийт Ананд, написа: „ Възприеманата от плода болежка евентуално е по-силна от тази, възприемана от износени новородени или по-големи деца “.
Но това не е всичко. Според доктор Малой има данни, че системата на бебето за справяне с болката се развива до края на бременността. Това значи, че то е „ напълно нервно “. Подобно на пациент с изгаряне, бебето е без защитни бариери против болката.
Рецепторите за болежка в гръбначния дирек са доста по време на първата част от бременността, до момента в който инхибиращите болката рецептори са малко до по-късен етап. Всъщност, когато бебетата в утробата биват оперирани, хормоните на напрежението са с равнища 3-5 пъти по-високи, в сравнение с при възрастните. Това изяснява за какво за недоносени бебета са нужни повишени дози анестезия.
Според доктор Малой няма подозрение, че бебетата усещат болежка по време на аборт.
„ Извършвам процедури всекидневно и ви подсигурявам, че когато върша изкуствено обдишване или венозно вливане, бебето го усеща. “
Бивш шеф на клиника за аборти става pro-life деятел
Медицинската технология, която ни разрешава да следим на екран развиването на неродените бебета, е трансформирала живота на доста хора.
Един от тях е Аби Джонсън – pro-life активистка и някогашен шеф на клиника от веригата „ Планирано родителство “ (Planned Parenthood) в Съединени американски щати. Организацията „ Планирано родителство “ ръководи 53% от всички клиники за аборти в страната.
Джонсън стартира работа в „ Планирано родителство “ в устрема си да помогне на дами в потребност – нещо, което прави в продължение на 8 години. Но това фрапантно се трансформира на 26 септември 2009 година, когато Аби асистира по време на направляван с ултразвук аборт. Тя гледа с смут по какъв начин 13-седмичният зародиш се бори за живота си, като в последна сметка губи борбата. В този миг тя осъзнава какво съставлява процедурата и на какво е посветила живота си.
Днес Аби пътува по целия свят, споделяйки своята история и образова обществеността по въпроси, свързани с правото на живот на неродените бебета. Тя не е единствената, радикално трансформирала кариерата си, с цел да пази живота в утробата.
Аборти в напреднала бременност
За страдание, съществуват закони, чиято цел не е да пазят неродените бебета. Седем страни в света разрешават абортиране на плода след 20-ата гестационна седмица, в това число досега на раждане. Това са Съединени американски щати (седем американски щата), Северна Корея, Китай, Виетнам, Сингапур, Канада и Нидерландия.
Европейският парламент трансформира на 24 юни 2022 година спорния отчет „ Матич “ в резолюция, която предизвиква „ свободен и легален аборт без загради “, затулен зад апела за полово и репродуктивно здраве и права на дамите. Документът е дело на евродепутата от групата на „ Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент “ Предраг Фред Матич, член на Хърватската социалдемократическа партия.
Неминуемо поражда въпросът за какво това е разрешено. Още повече, че актуалната медицина може да избави недоносени бебета даже преди 22-ата гестационна седмица на бременността.
Най-рано роденото бебе, оживяло отвън утробата, е Къртис Зай-Кийт Мийнс. Той идва на бял свят на 5 юли 2020 година в Бирмингамската болница в щата Алабама, Съединени американски щати, на гестационна възраст 21 седмици и 1 ден, т.е. 148 дни, което го прави 132 дни прибързано роден.
Тогава не е ли законният аборт след 20-ата седмица на бременността законно ликвидиране на почтени човешки същества, които могат да оживеят отвън тялото на майката? Разбира се, тук не става дума за изключенията, когато продължаването на бременността заплашва живота на родилката.
Евтаназия на бебета в Европа
Оказва се, че има страни, където убийството на бебета е законно даже след тяхното раждане.
Сърцераздирателен отчет от Белгия разкрива, че 24 родени бебета са умъртвени посредством евтаназия в интервала 2016-2017 година Докладът не употребява думата „ евтаназия “, само че разказва умишленото умъртвяване със смъртоносна инжекция на бебета с медицински проблеми.
Проучването наблюдава гибелта на всички новородени бебета на възраст под 1 година в белгийската провинция Фландрия сред септември 2016 година и декември 2017 година Шокиращото е, че в 10% от случаите (24 бебета) лекарите са имали „ категорично желание да съкратят живота им “.
Още по-тревожно от убийството на почтени и беззащитни бебета е повода за евтаназията. Според отчета, медицинските екипи са поставили завършек на живота на новородените, защото са сметнали, че те „ нямат вяра за търпимо бъдеще “. Т.е., субективна оценка за качеството на живота на почтени човешки същества е послужила като опрощение за убийството им.
Според специалисти, практиката на евтаназия на бебета е даже противозаконна. Майкъл Кук, редактор на биоетичната медия BioEdge отбелязва, че законът позволява евтаназия само на малолетни.
През 2014 година Белгия стана първата страна, която узакони асистираното самоубийство на малолетни – ход, наказан от мнозина, загрижени за благосъстоянието на беззащитни младежи. Законът изисква малолетният да е неизлечимо болен, в цялостно схващане и кадърен да вземе решение за асистирано самоубийство. В резултат на въпросния закон, в интервала 2016-2017 година евтаназия са потърсили три деца.
Специалисти смятат за притеснителен обстоятелството, че евтаназиите на 24-те бебета може да са били ненужни. Според Алекс Шаденберг от Коалицията за попречване на евтаназията, това, че бебетата не са имали „ вяра за търпимо бъдеще “ не значи безусловно, че са били неизлечимо заболели.
„ Тези деца са имали действителен късмет да оцелеят, само че медицинският екип дружно с техните родители, са решили, че животът им не си заслужава “, писа Шаденберг.
Но има и образци, когато родителите не са дали единодушие за евтаназията на децата си. Печално известни са случаите на Чарли Гард и Алфи Еванс – деца, умъртвени в Обединеното кралство, макар възраженията на родителите и действителните шансове за продължение лекуването на децата по предложение на задгранични медицински центрове. И в двата случая английските лекари побеждават в съда и „ печелят “ гибелта на момченцата.
Случаят с Тинсли Луис от американския щат Тексас е увещание, че лекарите са упълномощени от несправедливи закони да работят срещу желанието на родителите на детето.
В Холандия съществува така наречен Грьонингенски протокол, съгласно който евтаназия може да се прави даже на новородени. Той няма статут на наложителен закон, само че на процедура спазването на насоките, съдържащи се в него води до липса на наказателно гонене от страна на прокуратурата при осъществена такава евтаназия.
Закони в Съединени американски щати легализират „ перинаталната гибел “
В Съединените щати има закони, които легализират гибелта на новородени заради деяние или безучастие на майката.
Проектозакон АВ 2223 в щата Калифорния, импортиран от конгресмена-демократ Бъфи Уикс, беше утвърден през април 2022 година Той гласи, че на майките не могат да бъдат налагани наказания „ поради дейности или бездействия “ довели до перинатална (следродилна) гибел заради аргументи, свързани с бременността.
Терминът „ перинатална “, която законът не дефинира, нормално се отнася до няколко седмици преди и след раждането на бебето. Световната здравна организация (СЗО) дефинира като перинатален интервала сред 23-а гестационна седмица и 7 дни след раждането. Според дефиницията на Американската академия по детска дентална медицина (AAPD) „ перинаталният интервал е интервалът към раждането, започващ със завършването на 20-28-ата гестационна седмица и приключващ 7-28 дни след раждането “.
Именно използването на термина „ перинатална “ провокира опасения измежду поддръжниците на pro-life, че законът може да легализира бебеубийството.
Pro-life активистката и президент на Неправителствени организации Live Action, Лила Роуз, изрази опасения, че според този закон, в случай че откриете мъртво бебе в резервоар за отпадък, се чака органите на реда да не проверяват случая, в случай че сметнат, че детето е умряло след несполучлив аборт или заради причина, обвързвана с бременността.
В щата Мериленд е импортиран законопроект, който също има капацитета да легализира убийството на новородени.
Законът за свободата на бременните хора от 2022 година преди всичко канонизира безмислицата, че „ хора “, разнообразни от дамите, могат да заченат и износят дете. Също гласи: „ Този раздел не може да се пояснява като допускащ каквато и да е форма на следствие или наказване за лице: … претърпяло импровизиран аборт, перинатална гибел, обвързвана с безучастие или мъртво раждане.
Тук „ перинатална гибел, обвързвана с безучастие “ също е неуточнено разбиране. Изглежда, че препоръчаният (отново от демократи) закон цели да приключи отбраната на беззащитните новородени, като показва, че те могат да бъдат умъртвени заради „ безучастие “ – да вземем за пример отвод от здравна помощ, храна или одеяло. След което разяснява, че нито „ индивидът “, който е родил бебето, нито някой, който му оказва помощ, могат да бъдат подведени под правосъдна отговорност.
С други думи, законодателните ограничения в двата щата споделят следното: бебе, родено живо в резултат на несполучлив аборт или по време на обикновено раждане, може да бъде оставено да почине в границите на първите дни от живота си (до 28 дни) и никой няма да бъде упрекнат в ликвидиране.
Проектозаконът в Мериленд даже категорично упоменава, че плодът няма никакви права: „ Нищо в този раздел [на проектозакона] не трябва да се пояснява като даване на идентичност или каквито и да било права на плода “.
Евтаназия на възрастни
Но да оставим бебетата и забележим по какъв начин стои ситуацията с пълнолетните. Несъмнено напредъкът на медицината и технологиите е нещо прелестно, тъй като дава опция да бъдат избавени повече човешки същества. Но в това време разрешава хората да бъдат освободени от тъгите им, като „ състрадателно “ им предлага евтаназия.
Според „ Енциклопедия Британика “, евтаназията, или „ ликвидиране от състрадание “ е акт или процедура на безболезнено умъртвяване на хора, страдащи от мъчителна и нелечима болест или неработоспособност. Или умъртвяване посредством прекъсване на лекуването или изкуствените животоподдържащи грижи. Това може да се преглежда като самоубийство (ако е осъществено от самия пациент) или ликвидиране (ако е осъществено от друг), като да вземем за пример в случаи, когато лекарите законно решат да не удължават живота на пациент с агонизиращо страдалчество.
Британската медия „ Гардиън “ прави разлика сред евтаназия, асистирана гибел и асистирано самоубийство. Евтаназията е мощно спорна и противозаконна в множеството страни. В момента евтаназията е легална в Швейцария, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Канада, Австралия и Колумбия. Девет американска щата също узаконяват процедурата.
В Швейцария законите, които контролират евтаназията, са най-свободни и нямат възрастова граница.
Някои критици настояват, че единствено Бог има правото да дава и лишава живот. Други се притесняват, че в случай че евтаназията е легална, тогава лекарите може да стартират да умъртвяват пациенти срещу волята им. Каквито случаи има.
Например в нацистка Германия е съществувала програмата T4 за евтаназия на хора с душевен и физически недъзи, в това число деца, като след това в нея са включени и евреите. Целта е била да се резервира чистотата на арийската раса.
В правосъден иск от 2018 година Роджър Фоли от канадската провинция Онтарио, твърди, че законите за асистирана гибел са противоконституционни. Случаят провокира внимание заради това, че на неработоспособен – вместо медицински грижи – е препоръчана „ здравна помощ за умъртвяване “.
42-годишният Фоли страда от церебеларна атаксия – дегенеративно неврологично положение, което мощно лимитира придвижването и прави невероятно човек да се грижи самичък за себе си. Пациентът се оплаква, че назначените от канадските управляващи болногледачи са го пренебрегвали и малтретирали, като са му давали развалена храна, отказвали са му медикаменти и са му предизвикали контузии, до момента в който са го раздвижвали. В резултат на това се е наложил незабавен банкет в болница. Фоли се надявал, че ще може да се възползва от държавните стратегии и даже самичък да избере екип, който да се грижи за него в дома му. Но такава грижа му била отказана под претекст, че инвалидността му не дава отговор на условията. Междувременно, болничното заведение заплашва Фоли, че ще го изпише наложително и ще го остави на грижите на същата компания, от която той не е удовлетворен. Когато пациентът отхвърля, чиновник на болничното заведение му дава ултиматум: или да заплаща по 1800 канадски $ (2700 лева) дневно, с цел да остане в здравното заведение, или да се възползва от услугата „ асистирана гибел “.
Докъде може да ни доведат случаи като този на Фоли? Не ни ли спускат по едно хлъзгаво надолнище, по което някой ден да стартираме законно да „ приспиваме “ по наше убеждение болните и недъгавите, тъй като нямаме пари и средства да се грижим за тях? А може би и освен тях?
Тук неизбежно поражда моралният въпрос – кое е демонстрация на човечност: безболезнената бърза гибел на близък или грижата за неговото богатство до момента в който не настъпи естественият край?
Праведните религии и духовни философии ни учат, че индивидът е основан по Божие сходство. По тази причина те смятат човешкия живот за заветен и скъп. Те също преглеждат убийството като смъртен грях. И предизвестяват, че килърът и даже неговите наследници страдат, до момента в който изплатят прегрешението (кармата) от насилственото преустановяване на почтен човешки живот.
Може би би трябвало на първо място да се вгледаме в себе си, с цел да разберем за какво страдаме. Може би в случай че подобрим своя морал и стартираме в действителност да се грижим повече за ближните си, в сравнение с за самите себе си, страданията ще намалеят.
Източните учения, които имат вяра в прераждането, смятат, че хората страдат поради кармичните си задължения и че тези задължения безусловно ще бъдат изплатени – в случай че не в този момент, то по-късно. Те също преглеждат опцията едно създание да се прероди като човек – за неповторима благословия, тъй като единствено индивидът може умишлено да избере дали да поеме по пътя на положителното или злото.
Случващото се в Белгия, Съединени американски щати и Канада би трябвало да послужи като предизвестие за останалия свят. Там, където асистираното ликвидиране и самоубийство са законни, можем да чакаме погубване на от ден на ден почтени животи.
Едно нещо свързва всички тези човекоубийствени политики, които разрешават да се приключи животът на неродени бебета, заболели и инвалиди. Тези политики се пропагандират от неомарксистки, либерал-прогресивни политици и деятели – под прикритието на подправени състрадание към страданието на близък и грижа за човешките права.
Нека единствено напомним, че тъкмо тези политици и деятели са хората, които не имат вяра в съществуването на Бог и духовността; някои даже отхвърлят и опорочават религиозните празници, знаци и обичаи.
Те са същите, които опошляват дамите, гаврят се с женския пол, пропагандират джендър идеологиите и теориите за съвсем 100 пола, и сексуализират децата още от детската градина.
Сега е моментът да покажем своята човещина и да решим на коя страна на историята желаеме да застанем.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ