Рулетката – кой я измисли и можем ли да я излъжем
Кога се е появила хазартната рулетка? Достоверните сведения за това са скрити под пласта на вековете. Няма сигурни източници даже за примерна дата на появяването й, тъй като другите сведения сочат от няколкостотин години до две-три хилядолетия.
Причината за тези " разночетения " е, че многочислените религиозни, мистични и игрови ритуали, в които се употребяват въртящи се или неподвижни дискове с маркирани на тях знаци и изображения, са известни от историята на голям брой нации и цивилизации. Както ще забележим, първоначално концепцията за въртящия се диск, който след прекъсването си ще оповести избрана информация, само че незнайно тъкмо каква, не се е свързвала единствено с хазартни залагания. Много постоянно това е било детайл на разнообразни гадателски церемонии, на опити да се отгатне бъдещето. Характерно за историята на рулетката също по този начин е, че колкото повече хронологическият обзор на историята й се доближава до Новото време, толкоз по-сигурни можем да сме в откритите сведения за нейната приложимост.
В началото на тази публикация ще се заемем, по този начин да се каже, с мозаична работа, най-малко с цел да имаме (като за увод) събрани версии за произхода на рулетката.
Колелото на Фортуна – богинята на шанса
Първата от публикуваните митове е, че рулетката се основава на антична китайска настолна игра, чието поле се състои от вълшебен квадрат с подредени в него 37 фигури на животни, които трябвало да се разместят по избран метод. За страдание, в античните китайски ръкописи няма никакви данни за точните правила на остарялата игра. Играта била донесена в Европа от доминикански монаси. Според легендата монасите сменили магическия квадрат с кръг и фигурите с цифри от 0 до 36, а не 1-37.
Тази история не се удостоверява от никакви по-късни източници. Дори най-ранната френска рулетка от края на ХVІІІ век към този момент има цели две места за 0 – единична и двойна нула - което значи общо 38 позиции, а не 37. Това се вижда от изложение на игра на рулетка във френския разказ La Roulette, ou le Jour (1801 г.) от Жак Лабле (Jaques Lablee). Там се разказва игрално колело в Пале Роял през 1796 година: " Там има два гнезда (деления), непокътнати за банката в играта, откъдето тя получава и единственото си математическо преимущество ". След това текстът още веднъж загатва " две места за залагания, съдържащи двете цифри на банката – нула и двойна нула ".
Макар " древнокитайската " доктрина да е забавна, най-вероятно тя не дава отговор на действителността.
Втората публикувана легенда е с адрес Древен Рим. Да бъдеш боец в там не било изключително приятна специалност. Вярно е, че от един миг нататък страната почнала да удава право на бойците на ранно пенсиониране и ред облаги, само че въпреки всичко опцията да не доживееш до тогава си оставала много огромна. За да не разрешат на бойния дух в армията да спадне, както и с цел да се укрепва груповият дух, командирите разрешавали на бойците значително удоволствия – включително и хазартни игри. Между тях имало и такива като въртене на щит, извърнат с вътрешната си страна нагоре (така ситуиран, съвсем приличал на рулетка), или пък на колелета на бойни колесници, което пък е още по-близо до чувството за модерна рулетка.
Следващата версия за произхода на рулетната игра ни води във Франция от ХVІІ век. Любителят на хазарта кардинал Джулио Мазарини драговолно откривал един след различен игрални домове из Париж. Там се разигравала и остаряла версия на актуалната рулетка – играта hoca. Игровото пространство представлявало кръг с 40 гнезда, всяко от които имало номер. От центъра на кръга тръгвали спици, сред които се намирало дребното топче. При разиграване топчето подскачало из спиците и най-после попадало в някое от гнездата. Три от тях били означени с нула. Когато топчето влезело в тях, несъмнено, че облагата от залога на играча отивала в заведението, което при цели три такива шанса прибирало баснословни доходи. Тъй като игралните домове били държавни, те добре пълнели хазната, с чиито доходи задоволявали прищевките си Луи ХІV – Краля слънце – и раздутият му щат от царедворци. По многочислени свидетелства на съвременници, Мазарини не забравял да цялостни и персоналния си джоб. Картина на неговото умеене да удебелява личната си торбичка ни е оставил Александър Дюма в романа си " Виконт дьо Бражелон ".
Френска маса за рулетка от 1800 година
Праобраз на актуалната рулетка бил създаден през ХVІІ век във Франция от математика Блез Паскал. Според единия вид на легендата, по време на работата си върху възможен безконечен мотор през 1655 година той опитал с колело и подскачащо по него топче. Паскал, несъмнено, не съумял да изобрети безконечен мотор, само че пък се сдобил със славата на съвсем сигурния откривател на модерната рулетка. Според другия разновидности на същата легенда рулетката на Паскал се родила не от безконечния мотор, а от неговите разсъждения за математическата възможност за облага на играча в лото с 36 билета.
Самата игра рулетка през идващия ХVІІІ век не била идентична на всички места. Колело участвало и в известни британски игри с колело като Roly-Poly, Reiner, Ace of Hearts и E. O., както и италианските настолни Hoca и Biribi. Рулетката на Паскал обаче станала основа на френска настолна игра с името Roulette (думата за " малко колело " на френски). Между другото, сведение за игра с това име се намира и в нормативен акт от 1758 година, публикуван в тогавашната Нова Франция (Квебек), с който се не разрешават игри като dice, hoca, faro и roulette.
Невинаги нулевите гнезда на рулетката са били със зелен цвят. Рулетките, употребявани в парижките казина през 1790-те години, имали черен цвят за единичната и черен за двойната нула. Зеленият цвят бил въведен и за двата нулеви джоба през 1800 година
Дотук с легендите, а в този момент да обърнем внимание и на по-сигурните сведения.
През 1843 година в немския курорт Бад Хомбург французите Франсоа и Луи Блан (François and Louis Blanc) посочили рулетка с една нула, с цел да може казиното да бъде по-различно от обичайните, предлагащи игра на рулетки с две нули. Това събитие станало в казиното на горната фотография. Както свидетелстват няколко книги по хазартни игри от 1886 година, в някои ранни форми на американски игрални колела имало цифри от 1 до 28 плюс единична нула, двойна нула и един спомагателен слот, където бил изобразен американският орел (на фотографията отдолу). Скоро обаче това изображение изчезнало и останали единствено номерираните слотове. В момента рулетни колела с " орлови " слотове са извънредно редки и, в случай че намерите такова, напряко го пускайте в някой онлайн аукцион – сигурно ще Ви зарадва най-малко с няколко десетки хиляди $.
Защо на игралните колела има два типа нули? Слотовете (гнездата) " 0 " или zero са застраховката за приходите на казиното. Всеки път, когато топчето попадне в нулев слот, играчите автоматизирано губят всичките си направени залози. По този метод в дълготраен проект казиното придобива преимущество пред играчите.
Ако нямаше нулев слот, след голям брой изиграни игри като цяло казиното нямаше да има нито облага, нито загуба на пари. То нямаше да има от какво да съществува. Парите, извоювани от едни играчи, ще бъдат същите, които други са изгубили.
Ако обаче съществува най-малко един слот " zero ", който да бъде губещ за играчите, тогава казиното ще има доста малко, само че въпреки всичко някакво преимущество пред всички играчи. Така в дълготраен проект и след доста огромен брой изиграни игри, казиното ще може да има облага на масите си за рулетка
И към този момент излиза наяве, че смисълът да съществува двойна нула е по-голяма гаранция за облага на казиното – изчислено е, че по отношение на 2,7 % при единичната нула, двойната усилва преимуществото на игралния дом пред играчите на 5,26 %. Любопитно е, че в Русия през 90-те години е имало механични рулетки с три нулеви слота.
Когато през 1860 година немското държавно управление забранило хазартните игри, братя Блан се преместили в последното законно работещо казино в Монте Карло, където и основали Меката на залаганията в Европа. Оттук и почнало шествието на рулетката по света. В началото на ХІХ век тя към този момент била налична в съвсем всяко казино в Европа и Съединени американски щати. Нарекли я с задоволително красноречивото King of Casino Games. На множеството места разпространяване получил разновидността с един нулев слот, за разлика от тъй наречените американска рулетка, която има два zero слота. Именно в Щатите, поради множеството опити за машинация от страна на играчи и чиновници на казина, колелото било в края на краищата ситуирано върху повърхността на масата – пред очите на всички – с цел да се предотврати възможното скриване под него на механизми, компрометиращи свободното му придвижване. Дори в някои случаи играчи, претърпели голям брой поредни загуби, желали да бъде разглобено колелото, настоявайки, че в него са инсталирани манипулиращи механични устройства. В Съединени американски щати също по този начин била опростена схемата на залагания, подобаваща за бързо учредените спонтанни казина. Американският жанр рулетка предполагал бърза игра с бързо придвижване на парите, до момента в който европейският метод на игра е доста повлиян от този френския, развил се измежду първокласния отдих на европейския хайлайф в Монте Карло.
Към средата на ХХ век към този момент били дефинитивно завършени и двата центъра на рулетната игра – Монте Карло с обичайното колело с една нула и Лас Вегас с две. Сборът от всички цифри на рулетката и в двата случая е,,дяволското “ число 666.
През годините доста хора са се опитвали да победят казиното и да трансфорат рулетката от игра, предопределена за облага на игралния дом, в такава, от която играчът може да завоюва. Преди всичко това се основава на потреблението на разнообразни тактики на залагане, тъй наречените системи. Търсена е най-хубавата такава система, като в тази активност доста се е разчитало на резултатите от минали игри – те са се считали за самобитен справочник. Например, в случай че в последните разигравания топчето е попадало най-вече в червен слот, в идната обстановка най-вероятно " ще се падне " тъкмо това.
Трябва да заявим, че всички системи на игра, които се опират на някакви шаблони, в дълготраен проект водят до загуба на пари за играча. Наистина играчите, разчитащи на системи, могат да завоюват огромни суми пари, само че защото рулетката е замислена да носи облага на казиното, броят на загубите ще бъде по-голям от този на успехите. Някои от тези системи, като известната Мартингейл например, са извънредно рискови, тъй като при най-лошия вероятен сюжет (който е математически несъмнено, че в някакъв миг ще настъпи) играчът може да се окаже преследван от загуби в опит да си върне предходните, изразходвайки целия си финансов запас. Независимо от съответната математическа скица на игра, никоя тактика не може да отнеме статистическото преимущество на казиното, защото предстоящата стойност на всеки позволен залог е негативна. Американският математик Патрик Билингзли (Patrick Billingsley) потвърждава, че няма система за залагания, която да трансформира сходен тип игра в печеливше за играча икономическо начинание.
Първото съществено " достижение " в тази област е маркирано през втората половина на 30-те години, когато някои професионални играчи почнали да означават поредни победи на рулетка, издирвайки и употребявайки незадоволително уравновесени и леко наклонени игрални колела, каквито тогава не били сложни за намиране. Хората сядали към някоя маса, записвали печелившите цифри и след това на мира анализирали данните. Постепенно обаче казината научили този номер, усъвършенствали от ден на ден своето съоръжение и заменяли проблематичното.
Това обаче демонстрира, че не всички хазартни видове са били на мнение, че единствените способи да излъжат рулетката са само и единствено математически.
Чели ли сте романа " Белю Пушилката " от Джек Лондон? Ако да, то несъмнено помните една от най-интересните глави. Тя описваше фурора, която персонажът Крис правеше в казиното, откакто цяла седмица наред печелеше стремглави суми и всички играчи се опитваха да разгадаят системата му, само че без триумф. Романа ще оставим да си го (пре)прочетете за домашно, а тук ще Ви разкажем за същинския случай, лежащ в основата на художествената история.
През втората половина на ХІХ век инженери почнали да се занимават освен с математическите, а и с механичните благоприятни условия за " предсказание на случая ". Такъв да вземем за пример е Джоузеф Джагър (Joseph Jagger) през 1873 година в Монте Карло. Той работел като инженер-механик във фабрика за памук и се опитал да приложи своите познания в работата си по предвиждането на хазартната игра. Тъй като познавал добре индустриалния развой на редица механизми, разсъдил, че няма по какъв начин всички създадени игрални колела да са изцяло, безусловно идентични, тъй като постоянно ще имат незначителни, само че въпреки всичко разлики в структурата си. Джагър предположил, че тези механични разлики могат да станат причина при въртенето едни цифри да се падат по-често от други. Той наел хора, които да записват печелившите цифри в едно казино. След като проучил данните от доста разигравания, забелязал, че най-често се падат числата 7, 8, 9, 17, 18, 19, 22, 28 и 29.
Строго видяно, притежателите на казиното нямало по какъв начин да забранят на играчите да се пробват да измислят системи и изобщо да излъгват системата по мисловен метод. Нещо повече – в множеството от огромните казина непрекъснато се навъртали всевъзможни хора, въоръжени с тефтерчета и химикалки, които записвали падналите се цифри и се оипитвали да открият някаква причинност в тях.
Джоузеф Джагър почнал интензивно да играе. Всяка вечер отивал да играе и за няколко дни взел от казиното няколкостотин хиляди $. Други играчи не разбирали повода за триумфа му, не им минавало и през разум за неговите изследвания и просто правели като него – залагали на същите цифри, само че съвсем без триумф. Когато след няколко дни управата на казиното сменила местата на игралните маси, Джагър още веднъж почнал да залага, само че нямал шанс. Той проработил едвам когато инженерът се преместил на предходната си печеливша рулетка.
Тогава казиното решило да опита последното си средство. Повърхността на игралните колела била покрита с разноцветни сменяеми декоративни части, сходни на плочки, с разграничители за другите цифри. Всяка нощ, откакто игралният дом затварял, притежателите преподреждали плочките по случаен метод. В резултат Джагър почнал да губи, загубата му стигнала до 125 000 $ и най-сетне той решил да спре. Останали му били към 325 000 $, които били равни на няколко милиона настоящи, и с тях той напуснал Монте Карло.
В романа на Джек Лондон повода, въпреки и отново в основата си механична, е леко изменена – там изключителното игрално благополучие на Крис е резултат от " измятането " на колелото, ситуирано прекомерно покрай камината (вероятно под " измятане " се има поради известна смяна на материала в резултат на топлинното въздействие).
Известният американски математик, състезател и теоретик на бледжека и шеф на хедж фондове Едуард Торп (Edward Oakley Thorp) дружно с математика, криптограф и инженер Клод Шенън (Claude Shannon) създал през 1960-1 година първия в света портативен компютър. С негова помощ те синхронизирали придвижването на колелото и топката и посредством калкулации се опитвали да предскажат най-вероятното място, в което ще се окаже топката. Тази система предполагала и работела най-добре с неманипулирани игрални колела, само че по ред аргументи не се потвърдила като сполучлива.
Както нашият уебсайт към този момент Ви описа, през 70-те години професорът по математика, експерт по доктрина на хаоса, обща доктрина на системите и иконофизика Джей Дойн Фармър (J. Doyne Farmer) проектира система, която усилва възможностите за облага на рулетка дотолкоз, че са му забранили да влиза във всички казина в щата Невада (вж " Как знанията по физика оказват помощ да победим казиното на рулетка " )
През първата половина на 80-те година инженерът Джордж Мелас (George Melas) създал тъй наречените low profile рулетно колело, чиято отличителна специфичност била понижената дълбочина на гнездата, както и някои други градивни разлики, с помощта на котио се получавало постепенно и гладко втурване на колелото в слота. След като през 1986 година, когато професионален хазартен тим отпред с Били Уолтърс (Billy Walters) спечелил 3,8 млн. $ на,,стар вид “ колело в Атлантик Сити, съвсем всички казина за към година минали на новия модел low profile рулетка.
Нещо сходно на Джагър постигнал при започване на 90-те испанският математик и продуцент Гонсало Гарсия-Пелайо (Gonzalo Garcia-Pelayo). Той вярвал, че резултатите от рулетните колела не са плод на безспорна случайност. Смятал, че структурата на другите колела е надалеч от съвършенството и, в случай че запише данни, вкара ги в компютър и програмен продукт ги проучва, ще може да потвърди, че едни цифри от реда 1-36 се падат по-често от други. Това и направил. Дълго време Пелайо не играел, а единствено записвал печелившите цифри на други хора. Въоръжен с данни за дълъг интервал, той въвел данните в компютърна стратегия и се оказало, че, в случай че употребява " верните " ставки, ще може да получи 15 % преимущество пред игралния дом. Влизайки една вечер в Casino de Madrid, математикът почнал да играе и за една нощ спечелил сериозна сума. Но той не направил грешката на Джагър да се застоява единствено на едно място. Пелайо обикалял разнообразни казина и на всички места употребявал една и съща методика – дълготрайно събиране на предварителни данни за непознатите облаги, деликатен разбор и едвам по-късно игра с действителни пари. Използвайки тази скица, играчът съумял да усили облагите си до 500 000 $, а съгласно други данни – до над милион и половина.
Облаците почнали да се сгъстяват, когато няколко казина завели дело против Пелайо. След правосъдна сага на няколко инстанции обаче, най-после Върховният съд на Испания снел от математика всички обвинявания, постановявайки, че виновността е на казината, които не поддържат задоволително своето съоръжение и не създават нови, по-съвършени игрови устройства. Пелайо написал книга за своите феноменали игрови достижения, за него бил сниман документален филм, а в YouTube може да бъде открито и изявление с този интелигентен испанец. Между другото, съдът постановил още, че Casino de Madrid няма право да отхвърля на Пелайо в бъдеще достъп до хазартни игри, въпреки че от активността му поледно време проличава, че сега те не го интересуват.
В книгата си The Eudaemonic Pie, оповестена от The Newtonian Casino (!) във Англия, американският публицист и учител по литература Томас Бас (Thomas Bass) твърди, че може да се предскажат резултатите от въртенето на колелото в действително време. В книгата група студенти, нарекли се The Eudaemons, употребяват компютри, ситуирани в обувките си, с цел да победят в рулетна игра. Там логаритъмът почива на Нютоновите закони на механиката. Според играчите е допустимо по този начин да се наблюдава последователното закъснение на топчето на рулетката.
За да се предотврати триумфът на всевъзможни сходни опити, производителите на игрални колела извънредно точно контролират придвижването им, а казината ги балансират и нивелират. По този метод резултатът от въртенето остава оптимално постоянен.
Новите технологии обаче навлизат и в бранша на офанзивите против казина. През 2004 година беше обявено, че двама сърби и един маджарин са употребявали лазерен скенер, прикрит в мобилен телефон, обвързван с компютър, с цел да предскажат бранша, където ще попадне топчето. Те бяха задържани, само че след това освободени, защото не бюха открити доказателства, че са осъществили техническа интервенция в оборудването на казиното.
При електронните казина в днешно време е ясно, че играчите нямат опция да се възползват от механично несъвършенство в направата на колелото... само че пък кой знае, може да са взели участие в създаването на софтуера!
Антон Оруш, Sandacite.bg – https://www.sandacite.bg
Източници:
History of Roulette
History of Roulette Gamе
Patrick Billingsley - Probability and Measure
Roulette
Гонсало Гарсия-Пелайо
Джозеф Джаггер
Причината за тези " разночетения " е, че многочислените религиозни, мистични и игрови ритуали, в които се употребяват въртящи се или неподвижни дискове с маркирани на тях знаци и изображения, са известни от историята на голям брой нации и цивилизации. Както ще забележим, първоначално концепцията за въртящия се диск, който след прекъсването си ще оповести избрана информация, само че незнайно тъкмо каква, не се е свързвала единствено с хазартни залагания. Много постоянно това е било детайл на разнообразни гадателски церемонии, на опити да се отгатне бъдещето. Характерно за историята на рулетката също по този начин е, че колкото повече хронологическият обзор на историята й се доближава до Новото време, толкоз по-сигурни можем да сме в откритите сведения за нейната приложимост.
В началото на тази публикация ще се заемем, по този начин да се каже, с мозаична работа, най-малко с цел да имаме (като за увод) събрани версии за произхода на рулетката.
Колелото на Фортуна – богинята на шанса
Първата от публикуваните митове е, че рулетката се основава на антична китайска настолна игра, чието поле се състои от вълшебен квадрат с подредени в него 37 фигури на животни, които трябвало да се разместят по избран метод. За страдание, в античните китайски ръкописи няма никакви данни за точните правила на остарялата игра. Играта била донесена в Европа от доминикански монаси. Според легендата монасите сменили магическия квадрат с кръг и фигурите с цифри от 0 до 36, а не 1-37.
Тази история не се удостоверява от никакви по-късни източници. Дори най-ранната френска рулетка от края на ХVІІІ век към този момент има цели две места за 0 – единична и двойна нула - което значи общо 38 позиции, а не 37. Това се вижда от изложение на игра на рулетка във френския разказ La Roulette, ou le Jour (1801 г.) от Жак Лабле (Jaques Lablee). Там се разказва игрално колело в Пале Роял през 1796 година: " Там има два гнезда (деления), непокътнати за банката в играта, откъдето тя получава и единственото си математическо преимущество ". След това текстът още веднъж загатва " две места за залагания, съдържащи двете цифри на банката – нула и двойна нула ".
Макар " древнокитайската " доктрина да е забавна, най-вероятно тя не дава отговор на действителността.
Втората публикувана легенда е с адрес Древен Рим. Да бъдеш боец в там не било изключително приятна специалност. Вярно е, че от един миг нататък страната почнала да удава право на бойците на ранно пенсиониране и ред облаги, само че въпреки всичко опцията да не доживееш до тогава си оставала много огромна. За да не разрешат на бойния дух в армията да спадне, както и с цел да се укрепва груповият дух, командирите разрешавали на бойците значително удоволствия – включително и хазартни игри. Между тях имало и такива като въртене на щит, извърнат с вътрешната си страна нагоре (така ситуиран, съвсем приличал на рулетка), или пък на колелета на бойни колесници, което пък е още по-близо до чувството за модерна рулетка.
Следващата версия за произхода на рулетната игра ни води във Франция от ХVІІ век. Любителят на хазарта кардинал Джулио Мазарини драговолно откривал един след различен игрални домове из Париж. Там се разигравала и остаряла версия на актуалната рулетка – играта hoca. Игровото пространство представлявало кръг с 40 гнезда, всяко от които имало номер. От центъра на кръга тръгвали спици, сред които се намирало дребното топче. При разиграване топчето подскачало из спиците и най-после попадало в някое от гнездата. Три от тях били означени с нула. Когато топчето влезело в тях, несъмнено, че облагата от залога на играча отивала в заведението, което при цели три такива шанса прибирало баснословни доходи. Тъй като игралните домове били държавни, те добре пълнели хазната, с чиито доходи задоволявали прищевките си Луи ХІV – Краля слънце – и раздутият му щат от царедворци. По многочислени свидетелства на съвременници, Мазарини не забравял да цялостни и персоналния си джоб. Картина на неговото умеене да удебелява личната си торбичка ни е оставил Александър Дюма в романа си " Виконт дьо Бражелон ".
Френска маса за рулетка от 1800 година
Праобраз на актуалната рулетка бил създаден през ХVІІ век във Франция от математика Блез Паскал. Според единия вид на легендата, по време на работата си върху възможен безконечен мотор през 1655 година той опитал с колело и подскачащо по него топче. Паскал, несъмнено, не съумял да изобрети безконечен мотор, само че пък се сдобил със славата на съвсем сигурния откривател на модерната рулетка. Според другия разновидности на същата легенда рулетката на Паскал се родила не от безконечния мотор, а от неговите разсъждения за математическата възможност за облага на играча в лото с 36 билета.
Самата игра рулетка през идващия ХVІІІ век не била идентична на всички места. Колело участвало и в известни британски игри с колело като Roly-Poly, Reiner, Ace of Hearts и E. O., както и италианските настолни Hoca и Biribi. Рулетката на Паскал обаче станала основа на френска настолна игра с името Roulette (думата за " малко колело " на френски). Между другото, сведение за игра с това име се намира и в нормативен акт от 1758 година, публикуван в тогавашната Нова Франция (Квебек), с който се не разрешават игри като dice, hoca, faro и roulette.
Невинаги нулевите гнезда на рулетката са били със зелен цвят. Рулетките, употребявани в парижките казина през 1790-те години, имали черен цвят за единичната и черен за двойната нула. Зеленият цвят бил въведен и за двата нулеви джоба през 1800 година
Дотук с легендите, а в този момент да обърнем внимание и на по-сигурните сведения.
През 1843 година в немския курорт Бад Хомбург французите Франсоа и Луи Блан (François and Louis Blanc) посочили рулетка с една нула, с цел да може казиното да бъде по-различно от обичайните, предлагащи игра на рулетки с две нули. Това събитие станало в казиното на горната фотография. Както свидетелстват няколко книги по хазартни игри от 1886 година, в някои ранни форми на американски игрални колела имало цифри от 1 до 28 плюс единична нула, двойна нула и един спомагателен слот, където бил изобразен американският орел (на фотографията отдолу). Скоро обаче това изображение изчезнало и останали единствено номерираните слотове. В момента рулетни колела с " орлови " слотове са извънредно редки и, в случай че намерите такова, напряко го пускайте в някой онлайн аукцион – сигурно ще Ви зарадва най-малко с няколко десетки хиляди $.
Защо на игралните колела има два типа нули? Слотовете (гнездата) " 0 " или zero са застраховката за приходите на казиното. Всеки път, когато топчето попадне в нулев слот, играчите автоматизирано губят всичките си направени залози. По този метод в дълготраен проект казиното придобива преимущество пред играчите.
Ако нямаше нулев слот, след голям брой изиграни игри като цяло казиното нямаше да има нито облага, нито загуба на пари. То нямаше да има от какво да съществува. Парите, извоювани от едни играчи, ще бъдат същите, които други са изгубили.
Ако обаче съществува най-малко един слот " zero ", който да бъде губещ за играчите, тогава казиното ще има доста малко, само че въпреки всичко някакво преимущество пред всички играчи. Така в дълготраен проект и след доста огромен брой изиграни игри, казиното ще може да има облага на масите си за рулетка
И към този момент излиза наяве, че смисълът да съществува двойна нула е по-голяма гаранция за облага на казиното – изчислено е, че по отношение на 2,7 % при единичната нула, двойната усилва преимуществото на игралния дом пред играчите на 5,26 %. Любопитно е, че в Русия през 90-те години е имало механични рулетки с три нулеви слота.
Когато през 1860 година немското държавно управление забранило хазартните игри, братя Блан се преместили в последното законно работещо казино в Монте Карло, където и основали Меката на залаганията в Европа. Оттук и почнало шествието на рулетката по света. В началото на ХІХ век тя към този момент била налична в съвсем всяко казино в Европа и Съединени американски щати. Нарекли я с задоволително красноречивото King of Casino Games. На множеството места разпространяване получил разновидността с един нулев слот, за разлика от тъй наречените американска рулетка, която има два zero слота. Именно в Щатите, поради множеството опити за машинация от страна на играчи и чиновници на казина, колелото било в края на краищата ситуирано върху повърхността на масата – пред очите на всички – с цел да се предотврати възможното скриване под него на механизми, компрометиращи свободното му придвижване. Дори в някои случаи играчи, претърпели голям брой поредни загуби, желали да бъде разглобено колелото, настоявайки, че в него са инсталирани манипулиращи механични устройства. В Съединени американски щати също по този начин била опростена схемата на залагания, подобаваща за бързо учредените спонтанни казина. Американският жанр рулетка предполагал бърза игра с бързо придвижване на парите, до момента в който европейският метод на игра е доста повлиян от този френския, развил се измежду първокласния отдих на европейския хайлайф в Монте Карло.
Към средата на ХХ век към този момент били дефинитивно завършени и двата центъра на рулетната игра – Монте Карло с обичайното колело с една нула и Лас Вегас с две. Сборът от всички цифри на рулетката и в двата случая е,,дяволското “ число 666.
През годините доста хора са се опитвали да победят казиното и да трансфорат рулетката от игра, предопределена за облага на игралния дом, в такава, от която играчът може да завоюва. Преди всичко това се основава на потреблението на разнообразни тактики на залагане, тъй наречените системи. Търсена е най-хубавата такава система, като в тази активност доста се е разчитало на резултатите от минали игри – те са се считали за самобитен справочник. Например, в случай че в последните разигравания топчето е попадало най-вече в червен слот, в идната обстановка най-вероятно " ще се падне " тъкмо това.
Трябва да заявим, че всички системи на игра, които се опират на някакви шаблони, в дълготраен проект водят до загуба на пари за играча. Наистина играчите, разчитащи на системи, могат да завоюват огромни суми пари, само че защото рулетката е замислена да носи облага на казиното, броят на загубите ще бъде по-голям от този на успехите. Някои от тези системи, като известната Мартингейл например, са извънредно рискови, тъй като при най-лошия вероятен сюжет (който е математически несъмнено, че в някакъв миг ще настъпи) играчът може да се окаже преследван от загуби в опит да си върне предходните, изразходвайки целия си финансов запас. Независимо от съответната математическа скица на игра, никоя тактика не може да отнеме статистическото преимущество на казиното, защото предстоящата стойност на всеки позволен залог е негативна. Американският математик Патрик Билингзли (Patrick Billingsley) потвърждава, че няма система за залагания, която да трансформира сходен тип игра в печеливше за играча икономическо начинание.
Първото съществено " достижение " в тази област е маркирано през втората половина на 30-те години, когато някои професионални играчи почнали да означават поредни победи на рулетка, издирвайки и употребявайки незадоволително уравновесени и леко наклонени игрални колела, каквито тогава не били сложни за намиране. Хората сядали към някоя маса, записвали печелившите цифри и след това на мира анализирали данните. Постепенно обаче казината научили този номер, усъвършенствали от ден на ден своето съоръжение и заменяли проблематичното.
Това обаче демонстрира, че не всички хазартни видове са били на мнение, че единствените способи да излъжат рулетката са само и единствено математически.
Чели ли сте романа " Белю Пушилката " от Джек Лондон? Ако да, то несъмнено помните една от най-интересните глави. Тя описваше фурора, която персонажът Крис правеше в казиното, откакто цяла седмица наред печелеше стремглави суми и всички играчи се опитваха да разгадаят системата му, само че без триумф. Романа ще оставим да си го (пре)прочетете за домашно, а тук ще Ви разкажем за същинския случай, лежащ в основата на художествената история.
През втората половина на ХІХ век инженери почнали да се занимават освен с математическите, а и с механичните благоприятни условия за " предсказание на случая ". Такъв да вземем за пример е Джоузеф Джагър (Joseph Jagger) през 1873 година в Монте Карло. Той работел като инженер-механик във фабрика за памук и се опитал да приложи своите познания в работата си по предвиждането на хазартната игра. Тъй като познавал добре индустриалния развой на редица механизми, разсъдил, че няма по какъв начин всички създадени игрални колела да са изцяло, безусловно идентични, тъй като постоянно ще имат незначителни, само че въпреки всичко разлики в структурата си. Джагър предположил, че тези механични разлики могат да станат причина при въртенето едни цифри да се падат по-често от други. Той наел хора, които да записват печелившите цифри в едно казино. След като проучил данните от доста разигравания, забелязал, че най-често се падат числата 7, 8, 9, 17, 18, 19, 22, 28 и 29.
Строго видяно, притежателите на казиното нямало по какъв начин да забранят на играчите да се пробват да измислят системи и изобщо да излъгват системата по мисловен метод. Нещо повече – в множеството от огромните казина непрекъснато се навъртали всевъзможни хора, въоръжени с тефтерчета и химикалки, които записвали падналите се цифри и се оипитвали да открият някаква причинност в тях.
Джоузеф Джагър почнал интензивно да играе. Всяка вечер отивал да играе и за няколко дни взел от казиното няколкостотин хиляди $. Други играчи не разбирали повода за триумфа му, не им минавало и през разум за неговите изследвания и просто правели като него – залагали на същите цифри, само че съвсем без триумф. Когато след няколко дни управата на казиното сменила местата на игралните маси, Джагър още веднъж почнал да залага, само че нямал шанс. Той проработил едвам когато инженерът се преместил на предходната си печеливша рулетка.
Тогава казиното решило да опита последното си средство. Повърхността на игралните колела била покрита с разноцветни сменяеми декоративни части, сходни на плочки, с разграничители за другите цифри. Всяка нощ, откакто игралният дом затварял, притежателите преподреждали плочките по случаен метод. В резултат Джагър почнал да губи, загубата му стигнала до 125 000 $ и най-сетне той решил да спре. Останали му били към 325 000 $, които били равни на няколко милиона настоящи, и с тях той напуснал Монте Карло.
В романа на Джек Лондон повода, въпреки и отново в основата си механична, е леко изменена – там изключителното игрално благополучие на Крис е резултат от " измятането " на колелото, ситуирано прекомерно покрай камината (вероятно под " измятане " се има поради известна смяна на материала в резултат на топлинното въздействие).
Известният американски математик, състезател и теоретик на бледжека и шеф на хедж фондове Едуард Торп (Edward Oakley Thorp) дружно с математика, криптограф и инженер Клод Шенън (Claude Shannon) създал през 1960-1 година първия в света портативен компютър. С негова помощ те синхронизирали придвижването на колелото и топката и посредством калкулации се опитвали да предскажат най-вероятното място, в което ще се окаже топката. Тази система предполагала и работела най-добре с неманипулирани игрални колела, само че по ред аргументи не се потвърдила като сполучлива.
Както нашият уебсайт към този момент Ви описа, през 70-те години професорът по математика, експерт по доктрина на хаоса, обща доктрина на системите и иконофизика Джей Дойн Фармър (J. Doyne Farmer) проектира система, която усилва възможностите за облага на рулетка дотолкоз, че са му забранили да влиза във всички казина в щата Невада (вж " Как знанията по физика оказват помощ да победим казиното на рулетка " )
През първата половина на 80-те година инженерът Джордж Мелас (George Melas) създал тъй наречените low profile рулетно колело, чиято отличителна специфичност била понижената дълбочина на гнездата, както и някои други градивни разлики, с помощта на котио се получавало постепенно и гладко втурване на колелото в слота. След като през 1986 година, когато професионален хазартен тим отпред с Били Уолтърс (Billy Walters) спечелил 3,8 млн. $ на,,стар вид “ колело в Атлантик Сити, съвсем всички казина за към година минали на новия модел low profile рулетка.
Нещо сходно на Джагър постигнал при започване на 90-те испанският математик и продуцент Гонсало Гарсия-Пелайо (Gonzalo Garcia-Pelayo). Той вярвал, че резултатите от рулетните колела не са плод на безспорна случайност. Смятал, че структурата на другите колела е надалеч от съвършенството и, в случай че запише данни, вкара ги в компютър и програмен продукт ги проучва, ще може да потвърди, че едни цифри от реда 1-36 се падат по-често от други. Това и направил. Дълго време Пелайо не играел, а единствено записвал печелившите цифри на други хора. Въоръжен с данни за дълъг интервал, той въвел данните в компютърна стратегия и се оказало, че, в случай че употребява " верните " ставки, ще може да получи 15 % преимущество пред игралния дом. Влизайки една вечер в Casino de Madrid, математикът почнал да играе и за една нощ спечелил сериозна сума. Но той не направил грешката на Джагър да се застоява единствено на едно място. Пелайо обикалял разнообразни казина и на всички места употребявал една и съща методика – дълготрайно събиране на предварителни данни за непознатите облаги, деликатен разбор и едвам по-късно игра с действителни пари. Използвайки тази скица, играчът съумял да усили облагите си до 500 000 $, а съгласно други данни – до над милион и половина.
Облаците почнали да се сгъстяват, когато няколко казина завели дело против Пелайо. След правосъдна сага на няколко инстанции обаче, най-после Върховният съд на Испания снел от математика всички обвинявания, постановявайки, че виновността е на казината, които не поддържат задоволително своето съоръжение и не създават нови, по-съвършени игрови устройства. Пелайо написал книга за своите феноменали игрови достижения, за него бил сниман документален филм, а в YouTube може да бъде открито и изявление с този интелигентен испанец. Между другото, съдът постановил още, че Casino de Madrid няма право да отхвърля на Пелайо в бъдеще достъп до хазартни игри, въпреки че от активността му поледно време проличава, че сега те не го интересуват.
В книгата си The Eudaemonic Pie, оповестена от The Newtonian Casino (!) във Англия, американският публицист и учител по литература Томас Бас (Thomas Bass) твърди, че може да се предскажат резултатите от въртенето на колелото в действително време. В книгата група студенти, нарекли се The Eudaemons, употребяват компютри, ситуирани в обувките си, с цел да победят в рулетна игра. Там логаритъмът почива на Нютоновите закони на механиката. Според играчите е допустимо по този начин да се наблюдава последователното закъснение на топчето на рулетката.
За да се предотврати триумфът на всевъзможни сходни опити, производителите на игрални колела извънредно точно контролират придвижването им, а казината ги балансират и нивелират. По този метод резултатът от въртенето остава оптимално постоянен.
Новите технологии обаче навлизат и в бранша на офанзивите против казина. През 2004 година беше обявено, че двама сърби и един маджарин са употребявали лазерен скенер, прикрит в мобилен телефон, обвързван с компютър, с цел да предскажат бранша, където ще попадне топчето. Те бяха задържани, само че след това освободени, защото не бюха открити доказателства, че са осъществили техническа интервенция в оборудването на казиното.
При електронните казина в днешно време е ясно, че играчите нямат опция да се възползват от механично несъвършенство в направата на колелото... само че пък кой знае, може да са взели участие в създаването на софтуера!
Антон Оруш, Sandacite.bg – https://www.sandacite.bg
Източници:
History of Roulette
History of Roulette Gamе
Patrick Billingsley - Probability and Measure
Roulette
Гонсало Гарсия-Пелайо
Джозеф Джаггер
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ