Не сме готови да бъдем равноправен член на еврозоната
Ключовите недостатъци са свързани с качеството на бизнес средата
Наскоро бяха оповестени отчетите на Европейската централна банка и на Европейската комисия за конвергенцията на стопанските системи на страните отвън валутния съюз с тази на еврозоната. Те се изготвят на всеки две години и изследват доближаването или задълбочаването на разликите сред упоменатите стопански системи. В актуалната публикация ще прегледам частите, които се отнасят за България, както и характерните рекомендации, за които е направен обособен отчет.
Целта на отчетите е да се изследва готовността на страните отвън еврозоната да се причислят към нея. При това се открояват някои недостатъци и опасности за съответните стопански системи, които подсказват какви стъпки би трябвало да се подхващат, с цел да се обезпечи стабилно осъществяване на критериите за участие.
Какви са критериите?
Основните индикатори, които се следят, са съвместимостта на законодателството, стабилността на цените, положението на обществените финанси посредством бюджетния недостиг и държавния дълг, стабилността на валутния курс и дълготрайните лихвени проценти както и развиването на платежния баланс и интеграцията в общите пазари.
Съвместимостта на законодателството се изследва по отношение на независимостта на централната банка, възбраната за парично финансиране на бюджетни дефицити от централната банка и обезпечаване на фаворизиран достъп до такова за държавното управление. В тази област не са направени промени по отношение на установените в отчетите от 2016 година несъответствия с наредбите на Договора за действие на Европейския съюз. Липсва цялостна съгласуемост на българското законодателство с европейското, което значи, че правният аршин не е изпълнен. Промените в нормативната уредба се чака да се създадат директно преди приемането в еврозоната.
Критериите за инфлацията, обществените финанси и лихвените проценти понастоящем се извършват. Относително удобната външна среда, характеризираща се с стопански напредък във всички съществени търговски сътрудници, е значим фактор за разширение на икономическата интензивност в страната. Заедно с внимателната фискална политика това води до възстановяване на бюджетното салдо и понижаване на съотношението сред държавния дълг и брутния вътрешен артикул и на рисковата награда по дълга. От друга страна, тя способства и за намаление на каузи на необслужваните заеми, с което способства за стабилността на финансовия бранш.
Според отчетите за конвергенцията критерият за стабилността на валутния курс официално не е изпълнен. За да се случи това, е належащо локалната парична единица да бъде част от Валутно-курсовия механизъм II. При влизането в механизма би трябвало да бъде контрактувано по какъв валутен курс ще се случи това. Това би трябвало да бъде актуалният курс сред лв. и еврото. По този метод критерият би трябвало да бъде изпълнен елементарно, в случай че валутният ръб и фискалната дисциплинираност бъдат непокътнати.
Устойчивост на осъществяването
Една от най-важните характерности на критериите за номинална конвергенция е осъществяването им да бъде стабилно във времето. В текста на отчета на ЕЦБ се отбелязва: “Когато се преглежда осъществяването на критериите за конвергенция, устойчивостта е от значително значение. Конвергенция би трябвало да бъде реализирана трайно, а освен в избран миг. ” Освен това: “Спазването на числовите критерии за конвергенция единствено по себе си не е гаранция за безпроблемно участие в еврозоната. Затова страните, присъединяващи се към еврозоната, следва да покажат устойчивостта на процеса на своята конвергенция, а също способността си да извършват непрекъснатите задължения, произлизащи от приемането на еврото. ”
Устойчивото осъществяване би представлявало проблем за българската стопанска система поради ниската степен на конвергенция във връзка с нивото на потребителските цени и покупателната дарба на популацията, които понастоящем са на равнища от към 50% от междинните за Европейския съюз. Ако се одобри, че присъединяване в еврозоната ще форсира процеса на догонване, това ще значи както по-бърз стопански напредък, по този начин и по-висок ритъм на инфлация. Фактът, че през последните няколко години България покрива критерия за инфлацията не е задоволителен, с цел да се направи заключението, че той се извършва стабилно. Опитът през интервала преди Световната финансова рецесия демонстрира, че при ускорение на икономическия напредък в еврозоната и Европейски Съюз и приток на капитали към българската стопанска система, повишението на потребителските цени в страната се форсира доста.
В отчетите се показва, че един от главните фактори, които краткосрочно въздействат върху инфлацията е бързото повишаване на разноските за труд за единица създадена продукция в България. Според растежа на този индикатор (5,7% на годишна база през 2017 г.) страната се подрежда на трето място в Европейския съюз след Румъния и директно след Унгария. Това е резултат от несъответствието на пазара на труда сред търсени и предлагани умения. Докато новооткритите работни места изискват по-висока подготовка и продуктивност, предлаганите умения не подхождат на тези условия. Това е една от най-важните спънки пред ускоряването на икономическия напредък и на предлагането, които биха били причина потребителските цени да се усилват по-бавно. Освен това достъпът до пазара на труда на уязвими групи е стеснен заради незадоволителна подготовка и по този метод предлагането на труд трайно изостава от търсенето.
Кои са пречките пред конвергенцията?
Ключовите недостатъци на стопанската система са свързани с качеството на бизнес средата, което способства за постепенно възобновяване на капиталовата интензивност. Ненужно тежките регулации, ниското качество на услугите, предоставяни от държавната администрация, неефективните системи на обучение и опазване на здравето, проблемите със отбраната на собствеността и неналичието на господство на закона са част от главните проблеми. Освен това в отчета със характерни рекомендации се отбелязва категорично, че “ефикасността на обществените разноски в България е доста ниска ”. Тези фактори усилват рисковете за вложителите и те постоянно не могат да бъдат обезщетени от привидно по-високата възвръщаемост. Поради тези аргументи размерът на задграничните вложения е прекомерно стеснен. Докато през 2015 година той е съвсем 2,5 милиарда евро (5,5% от БВП), през 2017 година се намалява до 950 млн. евро (1,9% от БВП). Нещо по-важно – общият размер на вложенията в действително изражение се чака да доближи нивото от 2015 година едвам през 2018 година
Също по този начин се задълбочават районните разлики в българската стопанска система. Икономическият напредък се концентрира в дребен брой райони – най-много в София и също така в София – област, Стара Загора, Варна и Пловдив. Всъщност от посочените области само София съумява да се приближи фактически до междинните приходи в Европейски Съюз съгласно покупателната им дарба (91% през 2016 година съгласно данните на Евростат), само че към момента доста изостава съгласно номиналния им размер. Останалите области са надалеч обратно. Дори в най-добре развитата от тях, Варна, приходите са с покупателна дарба, която е едвам 47% от междинната за Европейски Съюз през 2016 година
Както се отбелязва в отчета със характерните рекомендации, нискотехнологичните сегменти към момента преобладават производството, а нововъведенията са на ниско ниво. Това се дължи на структурни дефекти и на огромна раздробеност на системата на научните проучвания и развойните действия. Малък брой университети фактически реализират научни и приложни резултати от своята изследователска активност. Липсват спортни процедури, не се ползва интернационална оценка или обвързано с резултатите държавно финансиране на съответните институции. От посоченото нагоре следва, че нито трудовият пазар, нито образуването на капитал, нито нововъведенията са на задоволително положително равнище, с цел да обезпечат резистентен и висок стопански напредък и конвергенция.
Изводи
Всъщност отчетите демонстрират, че българската стопанска система още не е подготвена да бъде пълноправен член на еврозоната. Те са сигнал към държавното управление, че кандидатстването за присъединяване във валутно-курсовия механизъм би трябвало да бъде отсрочено. Досега България е получавала неофициални отводи и не трябва да се стига до обстановка, при която да се случи казус и тя да се трансформира в първата страна, която и публично не е позволена. Разбира се, постоянно е допустимо членовете на валутния съюз да създадат компромис, само че той би бил съпоставим по мащаб с приемането на България и Румъния в Европейския съюз.
Това, което наподобява, че чакат европейските сътрудници, е лист от съответни дейности с ясни периоди за реализирането им и корав ангажимент от страна на държавното управление и регулаторните органи. Тези ограничения би трябвало да са ориентирани към превъзмогването на посочените недостатъци и смекчаването на рисковете пред българската стопанска система. Българските управляващи би трябвало да покажат, че след приемането на еврото като законно платежно средство стопанската система на страната няма да забави темповете на конвергенция, а даже ще ги форсира, и няма да бъде източник на спомагателни опасности за еврозоната като цяло.
България е належащо да бъде от страните, които вземат участие пълноправно във валутния съюз, т.е. да се включи на висока скорост. При съществуването на валутен ръб изборът дали да се организира независима парична политика от дълго време е изработен. Както демонстрират последните съвсем 21 години, този избор е верен. По този метод обаче България взе участие асиметрично във валутния съюз – стопанската система? се въздейства от решенията на единната парична политика, само че самата тя няма право да взе участие при вземането им. Един от значимите моменти в тази ситуация е, че промените, които ще оказват помощ за по-бързото приемане на еврото, в действителност ще са потребни за повишение на капацитета на стопанската система и на виталния стандарт на популацията.
Наскоро бяха оповестени отчетите на Европейската централна банка и на Европейската комисия за конвергенцията на стопанските системи на страните отвън валутния съюз с тази на еврозоната. Те се изготвят на всеки две години и изследват доближаването или задълбочаването на разликите сред упоменатите стопански системи. В актуалната публикация ще прегледам частите, които се отнасят за България, както и характерните рекомендации, за които е направен обособен отчет.
Целта на отчетите е да се изследва готовността на страните отвън еврозоната да се причислят към нея. При това се открояват някои недостатъци и опасности за съответните стопански системи, които подсказват какви стъпки би трябвало да се подхващат, с цел да се обезпечи стабилно осъществяване на критериите за участие.
Какви са критериите?
Основните индикатори, които се следят, са съвместимостта на законодателството, стабилността на цените, положението на обществените финанси посредством бюджетния недостиг и държавния дълг, стабилността на валутния курс и дълготрайните лихвени проценти както и развиването на платежния баланс и интеграцията в общите пазари.
Съвместимостта на законодателството се изследва по отношение на независимостта на централната банка, възбраната за парично финансиране на бюджетни дефицити от централната банка и обезпечаване на фаворизиран достъп до такова за държавното управление. В тази област не са направени промени по отношение на установените в отчетите от 2016 година несъответствия с наредбите на Договора за действие на Европейския съюз. Липсва цялостна съгласуемост на българското законодателство с европейското, което значи, че правният аршин не е изпълнен. Промените в нормативната уредба се чака да се създадат директно преди приемането в еврозоната.
Критериите за инфлацията, обществените финанси и лихвените проценти понастоящем се извършват. Относително удобната външна среда, характеризираща се с стопански напредък във всички съществени търговски сътрудници, е значим фактор за разширение на икономическата интензивност в страната. Заедно с внимателната фискална политика това води до възстановяване на бюджетното салдо и понижаване на съотношението сред държавния дълг и брутния вътрешен артикул и на рисковата награда по дълга. От друга страна, тя способства и за намаление на каузи на необслужваните заеми, с което способства за стабилността на финансовия бранш.
Според отчетите за конвергенцията критерият за стабилността на валутния курс официално не е изпълнен. За да се случи това, е належащо локалната парична единица да бъде част от Валутно-курсовия механизъм II. При влизането в механизма би трябвало да бъде контрактувано по какъв валутен курс ще се случи това. Това би трябвало да бъде актуалният курс сред лв. и еврото. По този метод критерият би трябвало да бъде изпълнен елементарно, в случай че валутният ръб и фискалната дисциплинираност бъдат непокътнати.
Устойчивост на осъществяването
Една от най-важните характерности на критериите за номинална конвергенция е осъществяването им да бъде стабилно във времето. В текста на отчета на ЕЦБ се отбелязва: “Когато се преглежда осъществяването на критериите за конвергенция, устойчивостта е от значително значение. Конвергенция би трябвало да бъде реализирана трайно, а освен в избран миг. ” Освен това: “Спазването на числовите критерии за конвергенция единствено по себе си не е гаранция за безпроблемно участие в еврозоната. Затова страните, присъединяващи се към еврозоната, следва да покажат устойчивостта на процеса на своята конвергенция, а също способността си да извършват непрекъснатите задължения, произлизащи от приемането на еврото. ”
Устойчивото осъществяване би представлявало проблем за българската стопанска система поради ниската степен на конвергенция във връзка с нивото на потребителските цени и покупателната дарба на популацията, които понастоящем са на равнища от към 50% от междинните за Европейския съюз. Ако се одобри, че присъединяване в еврозоната ще форсира процеса на догонване, това ще значи както по-бърз стопански напредък, по този начин и по-висок ритъм на инфлация. Фактът, че през последните няколко години България покрива критерия за инфлацията не е задоволителен, с цел да се направи заключението, че той се извършва стабилно. Опитът през интервала преди Световната финансова рецесия демонстрира, че при ускорение на икономическия напредък в еврозоната и Европейски Съюз и приток на капитали към българската стопанска система, повишението на потребителските цени в страната се форсира доста.
В отчетите се показва, че един от главните фактори, които краткосрочно въздействат върху инфлацията е бързото повишаване на разноските за труд за единица създадена продукция в България. Според растежа на този индикатор (5,7% на годишна база през 2017 г.) страната се подрежда на трето място в Европейския съюз след Румъния и директно след Унгария. Това е резултат от несъответствието на пазара на труда сред търсени и предлагани умения. Докато новооткритите работни места изискват по-висока подготовка и продуктивност, предлаганите умения не подхождат на тези условия. Това е една от най-важните спънки пред ускоряването на икономическия напредък и на предлагането, които биха били причина потребителските цени да се усилват по-бавно. Освен това достъпът до пазара на труда на уязвими групи е стеснен заради незадоволителна подготовка и по този метод предлагането на труд трайно изостава от търсенето.
Кои са пречките пред конвергенцията?
Ключовите недостатъци на стопанската система са свързани с качеството на бизнес средата, което способства за постепенно възобновяване на капиталовата интензивност. Ненужно тежките регулации, ниското качество на услугите, предоставяни от държавната администрация, неефективните системи на обучение и опазване на здравето, проблемите със отбраната на собствеността и неналичието на господство на закона са част от главните проблеми. Освен това в отчета със характерни рекомендации се отбелязва категорично, че “ефикасността на обществените разноски в България е доста ниска ”. Тези фактори усилват рисковете за вложителите и те постоянно не могат да бъдат обезщетени от привидно по-високата възвръщаемост. Поради тези аргументи размерът на задграничните вложения е прекомерно стеснен. Докато през 2015 година той е съвсем 2,5 милиарда евро (5,5% от БВП), през 2017 година се намалява до 950 млн. евро (1,9% от БВП). Нещо по-важно – общият размер на вложенията в действително изражение се чака да доближи нивото от 2015 година едвам през 2018 година
Също по този начин се задълбочават районните разлики в българската стопанска система. Икономическият напредък се концентрира в дребен брой райони – най-много в София и също така в София – област, Стара Загора, Варна и Пловдив. Всъщност от посочените области само София съумява да се приближи фактически до междинните приходи в Европейски Съюз съгласно покупателната им дарба (91% през 2016 година съгласно данните на Евростат), само че към момента доста изостава съгласно номиналния им размер. Останалите области са надалеч обратно. Дори в най-добре развитата от тях, Варна, приходите са с покупателна дарба, която е едвам 47% от междинната за Европейски Съюз през 2016 година
Както се отбелязва в отчета със характерните рекомендации, нискотехнологичните сегменти към момента преобладават производството, а нововъведенията са на ниско ниво. Това се дължи на структурни дефекти и на огромна раздробеност на системата на научните проучвания и развойните действия. Малък брой университети фактически реализират научни и приложни резултати от своята изследователска активност. Липсват спортни процедури, не се ползва интернационална оценка или обвързано с резултатите държавно финансиране на съответните институции. От посоченото нагоре следва, че нито трудовият пазар, нито образуването на капитал, нито нововъведенията са на задоволително положително равнище, с цел да обезпечат резистентен и висок стопански напредък и конвергенция.
Изводи
Всъщност отчетите демонстрират, че българската стопанска система още не е подготвена да бъде пълноправен член на еврозоната. Те са сигнал към държавното управление, че кандидатстването за присъединяване във валутно-курсовия механизъм би трябвало да бъде отсрочено. Досега България е получавала неофициални отводи и не трябва да се стига до обстановка, при която да се случи казус и тя да се трансформира в първата страна, която и публично не е позволена. Разбира се, постоянно е допустимо членовете на валутния съюз да създадат компромис, само че той би бил съпоставим по мащаб с приемането на България и Румъния в Европейския съюз.
Това, което наподобява, че чакат европейските сътрудници, е лист от съответни дейности с ясни периоди за реализирането им и корав ангажимент от страна на държавното управление и регулаторните органи. Тези ограничения би трябвало да са ориентирани към превъзмогването на посочените недостатъци и смекчаването на рисковете пред българската стопанска система. Българските управляващи би трябвало да покажат, че след приемането на еврото като законно платежно средство стопанската система на страната няма да забави темповете на конвергенция, а даже ще ги форсира, и няма да бъде източник на спомагателни опасности за еврозоната като цяло.
България е належащо да бъде от страните, които вземат участие пълноправно във валутния съюз, т.е. да се включи на висока скорост. При съществуването на валутен ръб изборът дали да се организира независима парична политика от дълго време е изработен. Както демонстрират последните съвсем 21 години, този избор е верен. По този метод обаче България взе участие асиметрично във валутния съюз – стопанската система? се въздейства от решенията на единната парична политика, само че самата тя няма право да взе участие при вземането им. Един от значимите моменти в тази ситуация е, че промените, които ще оказват помощ за по-бързото приемане на еврото, в действителност ще са потребни за повишение на капацитета на стопанската система и на виталния стандарт на популацията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ