Уникално! Дърво от времето на динозаврите краси Бунарджика в Пловдив
Китайският бор, или метасквоята на Пловдив, е голям, пораства бързо, няма никакви признаци за залиняване. След 50 години ще доближи височина от 45 метра, а диаметърът на стъблото му ще е най-малко 2,5 метра. Сега метасеквоята под чешмичката на Бунарджика е със дънер от единствено 70 сантиметра. „ Това дърво обича влагата и по тази причина има и трето име - блатен кипарис. Може би пораства толкоз добре тук, тъй като му е открито хубаво, влажно място “, допуска ботаникът от Природонаучния музей Юлиан Маринов.
За него това е много забавно растение от позиция на няколко обстоятелството, които го вършат неповторимо. „ Това е реликтен тип - то е доста остаряло като генетична памет. До средата на 20-и век от него са намирани единствено вкаменелости, и то е считано за изцяло липсващ тип. Намерено е преди 70-ина години като живо растение в Централен Китай.
Растяло е на 1200 метра надморска височина. Знам, че първо са открити единствено към 1000 дървета. Още тогава сграбчва мозъка на всички с хубостта си. И от този момент се гледа като декоративно растение. У нас е интродуциран тип като доста други растения “, изяснява Маринов.
Който е обръщал внимание на пловдивската метасквоя, е останал впечатлен от червеникавата кора, която се бели на дълги сухи нишки. Другото изненадващо е, че има листа, които са с иглички и са светлозелени. Напомнят на дърво от старинните японски пейзажи.
„ Приликата не е инцидентна. Това е един от дребното случаи в историята, когато дървото първо е познато като вкаменелост, а чак по-късно е открито живо. Първите вкаменелости на китайски бор са открити в Япония. Като му гледате клоните – игличките му наподобяват на тези на елата, само че в действителност то е доста далечно от нея растение “, изяснява ботаникът Маринов.
Целият терен към пловдивската метасквоя е посипан с изсъхналите му клони. „ Другата уникалност на този тип, е че е листопадно. Не окапват единствено игличките, а късите клончета “, споделя Юлиан Маринов. Сред изсъхналите клони може да се намерят и шишарките на това дърво. Те са доста дребни и се разграничават много от тези на българските борове.
Дървото е делегат от праисторическите времена. „ Тази метасеквоя е била всеобщо публикувана в този си тип в цялото Северно полукълбо през Терциера (периодът от измирането на динозаврите до началото на последния ледников период). Заледяването води до мощно разбъркване на пластовете. След това изчезва и през 40-те години е открита още веднъж в Централен Китай. Затова му дават името Китайски бор “, споделя Маринов.
Най-големият китайски бор у нас пораства несъмнено в двора на Бачковския манастир. Там дървото е със дънер, който е много по-широк от 1 метър. Има и месингова табелка, която изяснява какъв тип е това. Гигантът в манастира пораства тъкмо до църквата в двора. От години е една от атракциите на обителта - всички туристи вървят и пипат ствола му, който не наподобява на нито едно друго дърво.
Първо вкаменелости, след това растението
Още през 19 век учените стартират да попадат на вкаменелости на необичайно праисторическо дърво с необятни иглички. Първата находка е в Япония. Следващите демонстрират, че това е бил един от преобладаващите типове на земята в продължение на стотици милиони години. Динозаврите са се разхождали под големи вековни гори с метасеквои. Дървото е било необятно публикувано през интервала Креда - преди 145 милиона години. Огромни вкаменелости с негови залежи са открити по най-северните канадски острови и в щата Северна Дакота. Там, където в този момент порастват единствено лишеи и мъхове.
Японецът Шигеру Мики го разкрил пред храм
Още от 30-те години на предишния век Китай е високомерен на половина от японската имперска войска. Това разрешава Токио да праща и проучвателен експедиции до места, където преди не е стъпвал японски крайник. Така ботаникът от университета в Осака Шигеру Мики попада за първи път в покрайнините на град Личуан в провинция Хубей. И слисан намира гора с вековни китайски борове. Местните наричали дърветата „ Шуи-са “. Едно от най-красивите от тях растяло пред един от локалните храмове.
Мики незабавно схваща, че е направил епохално изобретение - дърво, което е считано за отмрял тип и което е описвано до този миг единствено като вкаменелост от времето на динозаврите. Японецът разказва растението в теоретичен труд през 1941 година - тъкмо когато империята атакува американците.
През 1944 са открити нови три залежи с праисторическото дърво. След успеха на комунистите в Китай на тези места са изпратени научни експедиции водени от Ван Чунг Ченг и Ху Хсен Хсу. Те са безапелационни - става въпрос за неповторим тип, който е считан за липсващ.
В тези мътни години, когато компартията в Китай клейми всичко американско, университетът Харвард съумява да екипира и изпрати изследователска експедиция до няколко места в страната на Мао. Открити са няколко гори - някои с по 30 дървета, а това в долината Ксиаохе в провинция Хайнан - с 5400.
Градината на Джон Ленън
След откритието на динозавърското дърво, то бързо става обичано за озеленителите на градските паркове. Счита се, че поради бързия си напредък не е доста уместно за дребните домашни градини. В едната част на Сентрал Парк в чест на Джон Ленън е обособената площадка, наречена „ Strawberry Fields “ - като песента на „ Бийтълс “. В единия завършек на това място нюйоркската администрация е засадила 3 метасеквои. Изчислили са, че след 100 години те ще са високи към 45 метра, а диаметърът на ствола им ще доближи съвсем 3 метра.
Източник: Марица.бг
За него това е много забавно растение от позиция на няколко обстоятелството, които го вършат неповторимо. „ Това е реликтен тип - то е доста остаряло като генетична памет. До средата на 20-и век от него са намирани единствено вкаменелости, и то е считано за изцяло липсващ тип. Намерено е преди 70-ина години като живо растение в Централен Китай.
Растяло е на 1200 метра надморска височина. Знам, че първо са открити единствено към 1000 дървета. Още тогава сграбчва мозъка на всички с хубостта си. И от този момент се гледа като декоративно растение. У нас е интродуциран тип като доста други растения “, изяснява Маринов.
Който е обръщал внимание на пловдивската метасквоя, е останал впечатлен от червеникавата кора, която се бели на дълги сухи нишки. Другото изненадващо е, че има листа, които са с иглички и са светлозелени. Напомнят на дърво от старинните японски пейзажи.
„ Приликата не е инцидентна. Това е един от дребното случаи в историята, когато дървото първо е познато като вкаменелост, а чак по-късно е открито живо. Първите вкаменелости на китайски бор са открити в Япония. Като му гледате клоните – игличките му наподобяват на тези на елата, само че в действителност то е доста далечно от нея растение “, изяснява ботаникът Маринов.
Целият терен към пловдивската метасквоя е посипан с изсъхналите му клони. „ Другата уникалност на този тип, е че е листопадно. Не окапват единствено игличките, а късите клончета “, споделя Юлиан Маринов. Сред изсъхналите клони може да се намерят и шишарките на това дърво. Те са доста дребни и се разграничават много от тези на българските борове.
Дървото е делегат от праисторическите времена. „ Тази метасеквоя е била всеобщо публикувана в този си тип в цялото Северно полукълбо през Терциера (периодът от измирането на динозаврите до началото на последния ледников период). Заледяването води до мощно разбъркване на пластовете. След това изчезва и през 40-те години е открита още веднъж в Централен Китай. Затова му дават името Китайски бор “, споделя Маринов.
Най-големият китайски бор у нас пораства несъмнено в двора на Бачковския манастир. Там дървото е със дънер, който е много по-широк от 1 метър. Има и месингова табелка, която изяснява какъв тип е това. Гигантът в манастира пораства тъкмо до църквата в двора. От години е една от атракциите на обителта - всички туристи вървят и пипат ствола му, който не наподобява на нито едно друго дърво.
Първо вкаменелости, след това растението
Още през 19 век учените стартират да попадат на вкаменелости на необичайно праисторическо дърво с необятни иглички. Първата находка е в Япония. Следващите демонстрират, че това е бил един от преобладаващите типове на земята в продължение на стотици милиони години. Динозаврите са се разхождали под големи вековни гори с метасеквои. Дървото е било необятно публикувано през интервала Креда - преди 145 милиона години. Огромни вкаменелости с негови залежи са открити по най-северните канадски острови и в щата Северна Дакота. Там, където в този момент порастват единствено лишеи и мъхове.
Японецът Шигеру Мики го разкрил пред храм
Още от 30-те години на предишния век Китай е високомерен на половина от японската имперска войска. Това разрешава Токио да праща и проучвателен експедиции до места, където преди не е стъпвал японски крайник. Така ботаникът от университета в Осака Шигеру Мики попада за първи път в покрайнините на град Личуан в провинция Хубей. И слисан намира гора с вековни китайски борове. Местните наричали дърветата „ Шуи-са “. Едно от най-красивите от тях растяло пред един от локалните храмове.
Мики незабавно схваща, че е направил епохално изобретение - дърво, което е считано за отмрял тип и което е описвано до този миг единствено като вкаменелост от времето на динозаврите. Японецът разказва растението в теоретичен труд през 1941 година - тъкмо когато империята атакува американците.
През 1944 са открити нови три залежи с праисторическото дърво. След успеха на комунистите в Китай на тези места са изпратени научни експедиции водени от Ван Чунг Ченг и Ху Хсен Хсу. Те са безапелационни - става въпрос за неповторим тип, който е считан за липсващ.
В тези мътни години, когато компартията в Китай клейми всичко американско, университетът Харвард съумява да екипира и изпрати изследователска експедиция до няколко места в страната на Мао. Открити са няколко гори - някои с по 30 дървета, а това в долината Ксиаохе в провинция Хайнан - с 5400.
Градината на Джон Ленън
След откритието на динозавърското дърво, то бързо става обичано за озеленителите на градските паркове. Счита се, че поради бързия си напредък не е доста уместно за дребните домашни градини. В едната част на Сентрал Парк в чест на Джон Ленън е обособената площадка, наречена „ Strawberry Fields “ - като песента на „ Бийтълс “. В единия завършек на това място нюйоркската администрация е засадила 3 метасеквои. Изчислили са, че след 100 години те ще са високи към 45 метра, а диаметърът на ствола им ще доближи съвсем 3 метра.
Източник: Марица.бг
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ