Нова технология подобрява ефективността на полетите на дроновете с 88%
Китайските инженери откриха метод да подобрят работата на дроновете на огромна височина благодарение на плазмено възбуждане – технология, която управлява въздушния поток към крилото благодарение на йонизация. При извършените аеродинамични проби тази система е повишила аеродинамичните качества на дроновете с съвсем 90% и им е разрешила да запазят подемната мощ даже при ниски скорости. Това решение може да удължи времето за полет на безпилотните летателни апарати и да ги направи по-надеждни при разследващите, избавителните и военните задачи.
Апарати като американския RQ-4 Global Hawk и китайския CH-9 са способни да работят на рискови височини от над 10 км и да остават във въздуха до 40 часа. В разредените пластове на атмосферата обаче броят на въздушните молекули фрапантно понижава, което понижава способността за генериране на аеродинамични сили. Колкото по-разреден е въздухът, толкоз по-малка е подемната мощ на крилата.
Поради това дроновете, летящи на огромни височини, по-трудно се задържат във въздуха, изключително при ниски скорости или огромно тегло. Учените са открили, че в случай че скоростта на дрона се понижи от 15 на 8 метра в секунда (това е по-малко от 30 км/ч), коефициентът на подемна мощ спада с повече от 60%.
За да решат този проблем, учените от Китайския център за аеродинамични проучвания и разработки в провинция Съчуан тестваха в аеродинамичен тунел плазмен генератор, инсталиран на крилото на дрона. Този генератор може да основава разряди напрегнато 16 000 волта 8000 пъти в секунда, като йонизира въздуха и създава плазмени импулси – всъщност заредени въздушни частици.
Плазмата влияе върху въздуха към крилото и го защищава от отделяне. Благодарение на това, настояват учените, аеродинамичното качество (съотношението сред подемната мощ и съпротивлението) незабавно се усъвършенства с 88%. Това разрешава на дроновете да резервират подемната мощ даже когато летят постепенно.
Въпреки че технологията наподобява обещаваща, тя има и минус. Заредените въздушни частици, които плазмата основава, основават въздушни вихри. Тези вихри могат да дестабилизират полета, изключително при нанагорнище или остри завои.
Без добра система за надзор потреблението на плазмения генератор е рисковано. Сега учените работят върху „ автопилот “, който автоматизирано ще контролира мощността на плазмата според от държанието на дрона.
С тази разработка дроновете ще могат да летят доста по-дълго без презареждане или дозареждане. Това ще усъвършенства разузнаването, реагирането при бедствия и военното наблюдаване.
Перспективите за плазмените системи не се лимитират единствено до дроновете – на доктрина те могат да бъдат приспособени за самолетите и галактическите кораби, работещи в разредена или нестабилна атмосфера. На фона на възходящия световен интерес към екологичната авиация и енергийно ефикасните самолети, плазменият надзор скоро може да се трансформира в основна технология от последващо потомство.
