“Путин е луд”: Китай не вярва в успеха на Русия в Украйна
Китайски публични лица жигосаха Владимир Путин като „ вманиачен “ и настояват, че Пекин счита, че Русия ще се провали във войната си в Украйна и ще излезе от спора като „ дребна мощ “. Те предизвестиха китайските управляващи “просто да не следват Русия “ и да не поддържат сляпо войната в Украйна в необичаен упрек против нашествието.
„ Путин е вманиачен “, сподели китайски почитан чиновник пред Financial Times. „ Решението за навлизане беше взето от доста дребна група хора. Китай не би трябвало просто да следва Русия. ”
Длъжностните лица споделиха, че имат вяра, че Русия няма да успее да завоюва войната и въздействието на подобен безценен и гибелен спор ще накара Москва да остане “второстепенна мощ ” с влошена стопанска система и неприятно състояние на международната сцена.
Язвителните мнения на публични лица означават забележителна повратна точка в хипотетичните другарски връзки сред Русия и Китай единствено месец откакто двете страни дадоха обещание да задълбочат двустранните си връзки.
Сега наподобява, че президентът Си Дзинпин може да направи всичко, с цел да се дистанцира от Путин и неговата война и да се концентрира върху подобряването на дипломатическите си връзки със Запада. От началото на нашествието в Украйна преди близо 11 месеца, китайският държавен глава се въздържаше обществено да подлага на критика Путин, само че през ноември той насочи непосредствено предизвестие към съветския президент да не употребява нуклеарни оръжия в Украйна в най-големия си обществен упрек, отправян до момента към Кремъл.
Китайски публични лица пък споделиха, че
измежду управляващите в Пекин има съмнение към съветския президент
Те обявиха, че Москва не е уведомила Китай, че ще стартира пълномащабно навлизане в Украйна, преди Путин да подреди офанзивата. Руският държавен глава единствено е споделил със Си, че Русия „ няма да изключи предприемането на всевъзможни вероятни ограничения, в случай че сепаратистите от Източна Украйна атакуван съветска територия и причинят филантропични произшествия “.
Публично външното министерство на Китай повтори съветските изявления по отношение на разширението на НАТО, „ настройката за Студена война “ на Запада и подлага на критика публицистите за потреблението на думите „ война “ или „ инвазия “. Но откакто силите на Москва бяха разрушени на бойното поле, тонът на Китай се промени.
На среща на върха в Узбекистан през септември Путин беше заставен обществено да признае, че Си има „ въпроси и терзания “ след срещата с него.
Сега китайският президент се пробва да се дистанцира от Путин и неговата война като част от по-широка тактика за възстановяване на връзките на Китай с Европа, както и на имиджа си вкъщи след редки национални митинги против неговата пагубна политика на нулев Коронавирус.
Според специалисти Си се пробва да се нарежда като този, който би могъл да спре Путин да разгърне нуклеарните си оръжия. Той също по този начин прикани немския канцлер Олаф Шолц, който беше на посещаване в Пекин, да упорства за мирни договаряния – като сподели, че интернационалната общественост би трябвало да „ сътвори условия за обновяване на договарянията и да се опълчи на потреблението или опасността от нуклеарни оръжия “.
„ Китай постоянно би се противопоставял на потреблението на нуклеарни оръжия “, сподели пред FT Сюзън Шърк, ръководител на Китайския център на 21-ви век в Калифорнийския университет в Сан Диего. „ Но когато Си Дзинпин споделя такива неща на европейски водачи, той желае да подчертае известна отдалеченост от Русия. “
Путин претърпява поредност от неуспехи в Украйна, с цел да се влошат нещата още повече,
Иран е забавил доставката на дронове за съветските бойци
на фронтовата линия. Появиха се информации, че точно това е бил мотивът за телефонния диалог сред съветския президент и иранския водач Ебрахим Раиси. Според съветския телеграм канал General SVR, Путин се е опитал да разбере какво е предизвикало забавянето на доставката на оръжие, най-много на балистични ракети и пускови установки за тези ракети.
„ Иранският президент отдаде забавянето на компликации и даде обещание да възобнови в обозримо бъдеще “, твърди каналът Telegram.
Сн.: ЕРА/БГНЕС
В публично изказване на Кремъл беше обявено, че телефонният диалог е бил за „ увеличение на двустранното съдействие във всички области “ и „ поредно осъществяване на взаимноизгодни планове в енергетиката, превоза и логистиката “.
Москва стана подвластна от иранските дронове и ракети заради хронично бавното произвеждане на оръжия в личните й военни фабрики. През ноември външният министър на Иран призна, че страната му е доставила на Русия дронове, настоявайки, че прехвърлянето е станал преди войната на Москва против Украйна. Но държавното управление на Съединени американски щати заяви през декември, че Техеран е продал стотици атакуващи дронове на Русия през лятото и на собствен ред Кремъл се пробва да даде напреднала военна помощ на Иран, в това число системи за противовъздушна защита, хеликоптери и изтребители.
„ Путин е вманиачен “, сподели китайски почитан чиновник пред Financial Times. „ Решението за навлизане беше взето от доста дребна група хора. Китай не би трябвало просто да следва Русия. ”
Длъжностните лица споделиха, че имат вяра, че Русия няма да успее да завоюва войната и въздействието на подобен безценен и гибелен спор ще накара Москва да остане “второстепенна мощ ” с влошена стопанска система и неприятно състояние на международната сцена.
Язвителните мнения на публични лица означават забележителна повратна точка в хипотетичните другарски връзки сред Русия и Китай единствено месец откакто двете страни дадоха обещание да задълбочат двустранните си връзки.
Сега наподобява, че президентът Си Дзинпин може да направи всичко, с цел да се дистанцира от Путин и неговата война и да се концентрира върху подобряването на дипломатическите си връзки със Запада. От началото на нашествието в Украйна преди близо 11 месеца, китайският държавен глава се въздържаше обществено да подлага на критика Путин, само че през ноември той насочи непосредствено предизвестие към съветския президент да не употребява нуклеарни оръжия в Украйна в най-големия си обществен упрек, отправян до момента към Кремъл.
Китайски публични лица пък споделиха, че
измежду управляващите в Пекин има съмнение към съветския президент
Те обявиха, че Москва не е уведомила Китай, че ще стартира пълномащабно навлизане в Украйна, преди Путин да подреди офанзивата. Руският държавен глава единствено е споделил със Си, че Русия „ няма да изключи предприемането на всевъзможни вероятни ограничения, в случай че сепаратистите от Източна Украйна атакуван съветска територия и причинят филантропични произшествия “.
Публично външното министерство на Китай повтори съветските изявления по отношение на разширението на НАТО, „ настройката за Студена война “ на Запада и подлага на критика публицистите за потреблението на думите „ война “ или „ инвазия “. Но откакто силите на Москва бяха разрушени на бойното поле, тонът на Китай се промени.
На среща на върха в Узбекистан през септември Путин беше заставен обществено да признае, че Си има „ въпроси и терзания “ след срещата с него.
Сега китайският президент се пробва да се дистанцира от Путин и неговата война като част от по-широка тактика за възстановяване на връзките на Китай с Европа, както и на имиджа си вкъщи след редки национални митинги против неговата пагубна политика на нулев Коронавирус.
Според специалисти Си се пробва да се нарежда като този, който би могъл да спре Путин да разгърне нуклеарните си оръжия. Той също по този начин прикани немския канцлер Олаф Шолц, който беше на посещаване в Пекин, да упорства за мирни договаряния – като сподели, че интернационалната общественост би трябвало да „ сътвори условия за обновяване на договарянията и да се опълчи на потреблението или опасността от нуклеарни оръжия “.
„ Китай постоянно би се противопоставял на потреблението на нуклеарни оръжия “, сподели пред FT Сюзън Шърк, ръководител на Китайския център на 21-ви век в Калифорнийския университет в Сан Диего. „ Но когато Си Дзинпин споделя такива неща на европейски водачи, той желае да подчертае известна отдалеченост от Русия. “
Путин претърпява поредност от неуспехи в Украйна, с цел да се влошат нещата още повече,
Иран е забавил доставката на дронове за съветските бойци
на фронтовата линия. Появиха се информации, че точно това е бил мотивът за телефонния диалог сред съветския президент и иранския водач Ебрахим Раиси. Според съветския телеграм канал General SVR, Путин се е опитал да разбере какво е предизвикало забавянето на доставката на оръжие, най-много на балистични ракети и пускови установки за тези ракети.
„ Иранският президент отдаде забавянето на компликации и даде обещание да възобнови в обозримо бъдеще “, твърди каналът Telegram.
Сн.: ЕРА/БГНЕС
В публично изказване на Кремъл беше обявено, че телефонният диалог е бил за „ увеличение на двустранното съдействие във всички области “ и „ поредно осъществяване на взаимноизгодни планове в енергетиката, превоза и логистиката “.
Москва стана подвластна от иранските дронове и ракети заради хронично бавното произвеждане на оръжия в личните й военни фабрики. През ноември външният министър на Иран призна, че страната му е доставила на Русия дронове, настоявайки, че прехвърлянето е станал преди войната на Москва против Украйна. Но държавното управление на Съединени американски щати заяви през декември, че Техеран е продал стотици атакуващи дронове на Русия през лятото и на собствен ред Кремъл се пробва да даде напреднала военна помощ на Иран, в това число системи за противовъздушна защита, хеликоптери и изтребители.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ