Китай е на път да изтласка САЩ от Южна Америка
Китай публично ще получи своя плацдарм за търговия и съдействие в Латинска Америка през месец ноември. Поантата на идната среща на АТИС (Азиатско-тихоокеанско икономическо съдействие (Asia-Pacific Economic Cooperation) в Перу, която ще се организира от 10 до 16 ноември 2024 година, ще бъде точно откриването на мегапристанището в Чанкай, способно да приема най-големите търговски плавателни съдове, намиращо се на 45 благи северно от Лима, което евентуално ще има колосални стопански, само че и геополитически последици. Церемонията на откриването ще протече с с присъединяване на водача на Китай Си Дзинпин, въпреки и не непосредствено на самото пристанище, заради съображения за сигурност, а на особено мероприятие с присъединяване на президента на Перу, Дина Болуарте, в държавния замък в Лима.
Властите в Перу направиха всичко допустимо, с цел да завършат строителството тъкмо преди историческата аудиенция на китайския водач Си Дзинпин. Като жест на благосклонност те даже измениха законодателство на страната, предавайки на Китай монопола на ръководството на пристанището, въпреки в началото да се предполагаше, че държавното управление в Лима ще резервира контрола си върху него. Собственик и оператор на частното дълбоководно пристанище, за чието създаване бяха вложени към Щатски долар 3,6 милиарда е китайската държавна транспортно-логистична компания COSCO, която има 60% от него, а останалите 40% са на перуанската компания за рандеман на потребни изкопаеми Volcan, която от своя страна се управлява от швейцарската Glencore. Във връзка с това Конгресът на Перу одобри и закон, който трансформира съществуващите до момента правила и разрешава на задгранични плавателни съдове да се занимават с превозване на артикули от пристанища в Колумбия, Еквадор и Чили, като за задачата няма да бъде належащо да откриват свои представителства в самото Перу.
Пристанището в Чанкай ще разреши доста да се редуцира времето на доставки на артикули от Южна Америка в Азия, а това ще трансформира Перу в конкурентоспособна страна в района и ще понижи разноските за експортьорите от Латинска Америка. То ще бъде комфортна инфраструктура, която може да бъде употребена освен от перуански, само че и от компании от Чили, Колумбия, Бразилия и други страни в района.
Изглежда, че стратегическият план на Китай е пристанището в Чанкай да се трансформира в нов прозорец за нахлуване на китайския капитал на пазара в Южна Америка. Перспективата е мегапристанището да стане най-важното в целия Тихоокеански бряг в двете Америки. Вече бе оповестено, че първите курсове на комерсиалните кораби ще се реализират до Шанхай, а по-късно и до други азиатски портове, според от потребностите и товара на корабите. Предвижда се до май 2025 година пристанището в Чанкай да не работи в цялостните си благоприятни условия, а в тестов режим. Първоначално ще отплават по два контейнеровоза за седмица. Това ще са плавателни съдове, способни да реалокират 14 хиляди контейнера, а по-късно – до 24 000 контейнера.
Откритието на врата в Чанкай ще способства освен за развиването на инфраструктурата на Перу (нови пътища, трансокеански автомагистрали, свързващи с атлантическия бряг с тихоокеанския, тунели, железопътни линии, локални летища), само че и като цяло за растежа и просперитета на стопанската система на страната. От друга страна - това провокира безпокойството на притежателите на главните тихоокеански пристанища – чилийските Валпараисо и Сан Антонио, както и на еквадорското Гуаякил. Те се опасяват, че скоро Перу може да им отнеме основна част от товарните потоци. Притеснения има и измежду други страни от Латинска Америка, които се тревожат за бъдещето за своята пристанищна инфраструктура.
Смело може да се означи, че пристанището в Чанкай е на път да се трансформира в нов основен търговски и логистичен хъб в Латинска Америка. Важно е да се подчертае, че откриването му има и значимо геополитическо значение. От времето на Доктрината „ Монро “, в района преобладават Съединени американски щати. Независимо от техните старания да не позволяват неамерикански въздействие в Латинска Америка, в този момент наподобява, че Пекин получава доста значим лост за влияние. Китай е на път да се укрепи в континента, където по всичко проличава, че ще увеличи икономическата си тежест, а най-вероятно по-късно ще укрепи и политическите си позиции.
За самите перуанци откритието на врата в Чанкай е и голяма опция за развиване и подсилване на националната им стопанска система, за увеличение на благосъстоянието и обществената непоклатимост, за премахване на бедността, която от доста десетилетия изтезава страната.
Несъмнено всичко обвързвано с откриването на пристанището в Чанкай ще бъде в детайли отразено в световните медии, а икономическите и геополитическите анализатори ще имат над какво да размишляват. Със сигурност ще наблюдават деликатно и всичко, което се случи на самият конгрес на АТИС. Струва си в навечерието му да си напомним и неговата история. Той бе основан през 1989 година Това стана по концепция на тогавашния министър председател на Австралия Боб Хоук, а още в края на същата година в столицата на страната – Канбера – се събраха представители на 12 страни (Австралия, Бруней Даруссалам, Индонезия, Канада, Малайзия, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, Съединени американски щати, Тайланд, Филипините и Япония). Година по-късно страните от АТИС реализираха съглашение със страните от различен районен конгрес – АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), определяйки параметрите за тяхното присъединяване в АТИС и уточнявайки разграничението сред пълномощията на двете организации, с цел да могат те да работят по този начин, че да не си пречат взаимно. Две години по-късно към АТИС се причисли Китай, в това число с Хонконг (тогава към момента под английска юрисдикция), който през днешния ден към този момент е със статута на специфичен административен регион на Китай, както и Тайван. Именно заради тяхното включване организацията не може да има формален статут, а на срещите на страните в нея не се употребява държавна символика, участващите в нея се назовават „ стопански системи “. През 1993 година към АТИС се причислиха Мексико и Папуа Нова Гвинея, а през 1994 година – Чили. Последното уголемение стана през 1998 година, когато Виетнам, Перу и Русия постъпиха в редиците на АТИС. В същата година бе признат и мораториум по отношение на присъединение на нови участници в съюза, допустимо е единствено основаването на специфични групи за авансово открит период. Независимо от това редица страни желаят да се включат в тази влиятелна площадка за договаряния: Гватемала, Индия, Камбоджа, Колумбия, Коста Рика, Макао, Монголия, Пакистан, Панама, Шри-Ланка и Еквадор.
От 1993 година, по самодейност на тогавашния президент на Съединени американски щати, Бил Клинтън, на срещите на АТИС участват държавните глави на страните, участващи във форума. За 35 години от неговото битие, срещата сред участниците не се състоя единствено един път, през 2019 година, когато Чили бе заставен да го анулира, заради митингите по обществени аргументи в страната.
АТИС сплотява 21 стопански системи. Макар и да не има правилник, или статут на интернационална организация, той една от най-важните интернационалните площадки, за улеснение и увеличение на комерсиалното съдействие в района. За разлика от други неофициални обединявания като Г7 и Г20 АТИС разполага с непрекъснат секретариат, който се базира в Сингапур. Председателството на организацията се трансформира годишно, а през актуалната 2024 година обединяването за трети път в историята му бе управлявано от Перу. Следващата година ръководител ще бъде Южна Корея.
Как се координира активността на АТИС?
Работата на АТИС се ръководи от настоятелен консултационен съвет, който включва работни групи по районна интеграция, по стабилно развиване, по финанси и стопанска система, по дребни и средни предприятия и включеност (инклузивност), както и работна група по цифровизация. Дейността в АТИС е разграничена сред четири комитета от специалисти: по търговия и вложения, по стопанска система, по административно-бюджетни въпроси, както и подкомитет по икономическо съдействие и развиване. Във всички тях, според от направлението влизат още няколко профилни работни групи.
В интервалите сред срещите се организират министерски срещи и съвещания на специфични представители на участниците в АТИС, както и срещи на специфични длъжностни лица. Председателството на форума се трансформира всяка година по самодейност на представителите на някоя от страните, която се задължава да организира на територията си няколко десетки мероприятия от най-различно равнище. Във времето, в което управлява форума, определената стопанска система получава опция да дефинира целите в работата на обединяването в годината, в която е ръководител. За организацията и контрола на работата във всички подразделения дава отговор секретариатът в Сингапур, който се управлява от изпълнителен шеф. От 2019 година това е представителката на Малайзия – Ребека Фатима Ста Мария. Финансирането на плановете на форума става на доброволни начала.
Какви са задачите и дилемите на АТИС?
Основната и неизменимата от учредяването му цел на АТИС е изчерпателен и резистентен стопански растеж в района, както и задълбочаване на интеграционните процеси. Още на форума в Индонезия през 1994 г. (в град Богор) бяха признати тъй наречените цели, които призоваваха за либерализация на търговията и вложенията, основаване на открита и свободна районна стопанска система до 2020 година Всички те към този момент се считат за изпълнени. През 2020 година бяха признати Путраджайски (от град Путраждая в Малайзия, където се организира форума на АТИС през тази година) ориентири за развиване, които допускат до 2040 година да се сътвори намерено, жизнеспособна и мирна азиатско-тихоокеанска общественост.
Задачи на форума са - организацията на свободна и открита търговия и вложения, поощряването и ускоряването на икономическата интеграция на страните от района, развиването на икономическо и техническо съдействие сред участниците в обединяването, повишение на сигурността на индивида и основаване на удобна и устойчива бизнес среда.
На идната среща в Перу е планувано да бъдат обсъждани въпросите за цифровите стопански системи и нововъведения, за енергийния преход, за устойчивото и инклузивното развиване. Участниците във форума обичайно се стремят да основават условия за свободен продан на информация и на технологии, за потребление на нововъведения и цифровизация за прехода от неофициалния стопански бранш, което е свойствено за разрастващите се азиатски страни, към официална стопанска система, включваща създаване на удобна конкурентна среда, обективен достъп до пазари и до технологии. В рамките на тази работа се провеждат и поддържа за стартъпи, на дребни и междинни предприятия, чиято задача е да подтикват търсенето.
Друг значим миг от активността на АТИС е опазването на околната среда. Измененията на климата и изтощението на ресурсите принуждават страните, участници в тази площадка, да внедряват екологично чисти технологии и практики. Сред тях са самодейността за преход към по-устойчиви източници на сила, по-големи старания по въпросите на зеленото финансиране и контрола върху изхвърлянето на парникови газове.
АТИС работи и върху развиването на човешкия капитал. Участниците в районната икономическа организация са наясно, че вложенията в образованието и професионалната подготовка на фрагментите е основен фактор за реализиране на икономическия растеж. Затова АТИС поддържа програмата за научен продан на опит и познания, както и самодейностите за повишение на квалификацията на работната мощ.
Още един значим детайл от работата на АТИС е укрепването на връзката с други обединявания и интернационалните организации. Като образец може да се уточни, че съдействието със Световната комерсиална организация (СТО) и АСЕАН разрешава на АТИС по-ефективно да взема решение световните проблеми и да постанова своите начинания в света. Една от задачите на АТИС за бъдеще е да продължи развиването на това партньорство, с което да помогне за по-дълбока интеграция сред стопанските системи в Азиатско-тихоокеанския район. Всички тези цели, на процедура се преплитат с вижданията на Китай за развиване на международната политика и стопанска система – за мир, непоклатимост, неприкритост и по този начин да се основат оптимално удобни условия за осъществяване на концепцията на Си Дзинпин за създаване на общественост на споделена орис на човечеството.
За Китай идната среща в Лима е още една чудесна опция да укрепи двустранното си съдействие с Перу. Много е евентуално, в хода на провежданите разисквания, на китайската делегация да се наложи да организира и съществени диалози с представителите на Съединените щати. Още през 2023 година Съединени американски щати показаха паниката си, че китайските вложения в стопанската система на Перу могат да имат последици за националната сигурност на Съединени американски щати, изключително като се има поради това, че Китай последователно се трансформира в морска свръхдържава. Разбира се, в формалните документите, свързани със строителството на пристанището, написа, че то ще бъде предопределено единствено за търговски потребности. Това категорично се акцентира и в формалните изказвания на високопоставени лица от перуанското държавно управление. Тези тематики, както и други въпроси, свързани както с авансово набелязаната стратегия на форума на АТИС в Перу, по този начин и по отношение на новооткритото пристанище в Чанкай, сигурно ще бъдат наранени в хода на разискванията. Но както и да завършат те, още в този момент може да се означи, че Китай направи значима стъпка напред към подсилване и разширение както на икономическото, по този начин и на политическото партньорство с Перу и останалите страни от Южна Америка.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3443Румен Петков за изборите в Съединени американски щати: От едната страна - един нападателен човек, от другата - една просташка усмивка!Алтернативен Поглед5568Румен Петков: Историята за безпросветните говеда и лекета е толкоз грозна за българите, колкото и самата пиеса на МалковичАлтернативен Поглед12465Александър Песке: Тръмп няма да спре борбата с РусияАлтернативен Поглед8728Александър Песке: Орбан става най-важният политик в Европа след успеха на Тръмп в САЩАлтернативен Поглед62834Проф. Николай Витанов: Едрият бизнес в Съединени американски щати разбра, че им би трябвало известна отмора от имперското пренапряганеАлтернативен Поглед120020Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войни {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Властите в Перу направиха всичко допустимо, с цел да завършат строителството тъкмо преди историческата аудиенция на китайския водач Си Дзинпин. Като жест на благосклонност те даже измениха законодателство на страната, предавайки на Китай монопола на ръководството на пристанището, въпреки в началото да се предполагаше, че държавното управление в Лима ще резервира контрола си върху него. Собственик и оператор на частното дълбоководно пристанище, за чието създаване бяха вложени към Щатски долар 3,6 милиарда е китайската държавна транспортно-логистична компания COSCO, която има 60% от него, а останалите 40% са на перуанската компания за рандеман на потребни изкопаеми Volcan, която от своя страна се управлява от швейцарската Glencore. Във връзка с това Конгресът на Перу одобри и закон, който трансформира съществуващите до момента правила и разрешава на задгранични плавателни съдове да се занимават с превозване на артикули от пристанища в Колумбия, Еквадор и Чили, като за задачата няма да бъде належащо да откриват свои представителства в самото Перу.
Пристанището в Чанкай ще разреши доста да се редуцира времето на доставки на артикули от Южна Америка в Азия, а това ще трансформира Перу в конкурентоспособна страна в района и ще понижи разноските за експортьорите от Латинска Америка. То ще бъде комфортна инфраструктура, която може да бъде употребена освен от перуански, само че и от компании от Чили, Колумбия, Бразилия и други страни в района.
Изглежда, че стратегическият план на Китай е пристанището в Чанкай да се трансформира в нов прозорец за нахлуване на китайския капитал на пазара в Южна Америка. Перспективата е мегапристанището да стане най-важното в целия Тихоокеански бряг в двете Америки. Вече бе оповестено, че първите курсове на комерсиалните кораби ще се реализират до Шанхай, а по-късно и до други азиатски портове, според от потребностите и товара на корабите. Предвижда се до май 2025 година пристанището в Чанкай да не работи в цялостните си благоприятни условия, а в тестов режим. Първоначално ще отплават по два контейнеровоза за седмица. Това ще са плавателни съдове, способни да реалокират 14 хиляди контейнера, а по-късно – до 24 000 контейнера.
Откритието на врата в Чанкай ще способства освен за развиването на инфраструктурата на Перу (нови пътища, трансокеански автомагистрали, свързващи с атлантическия бряг с тихоокеанския, тунели, железопътни линии, локални летища), само че и като цяло за растежа и просперитета на стопанската система на страната. От друга страна - това провокира безпокойството на притежателите на главните тихоокеански пристанища – чилийските Валпараисо и Сан Антонио, както и на еквадорското Гуаякил. Те се опасяват, че скоро Перу може да им отнеме основна част от товарните потоци. Притеснения има и измежду други страни от Латинска Америка, които се тревожат за бъдещето за своята пристанищна инфраструктура.
Смело може да се означи, че пристанището в Чанкай е на път да се трансформира в нов основен търговски и логистичен хъб в Латинска Америка. Важно е да се подчертае, че откриването му има и значимо геополитическо значение. От времето на Доктрината „ Монро “, в района преобладават Съединени американски щати. Независимо от техните старания да не позволяват неамерикански въздействие в Латинска Америка, в този момент наподобява, че Пекин получава доста значим лост за влияние. Китай е на път да се укрепи в континента, където по всичко проличава, че ще увеличи икономическата си тежест, а най-вероятно по-късно ще укрепи и политическите си позиции.
За самите перуанци откритието на врата в Чанкай е и голяма опция за развиване и подсилване на националната им стопанска система, за увеличение на благосъстоянието и обществената непоклатимост, за премахване на бедността, която от доста десетилетия изтезава страната.
Несъмнено всичко обвързвано с откриването на пристанището в Чанкай ще бъде в детайли отразено в световните медии, а икономическите и геополитическите анализатори ще имат над какво да размишляват. Със сигурност ще наблюдават деликатно и всичко, което се случи на самият конгрес на АТИС. Струва си в навечерието му да си напомним и неговата история. Той бе основан през 1989 година Това стана по концепция на тогавашния министър председател на Австралия Боб Хоук, а още в края на същата година в столицата на страната – Канбера – се събраха представители на 12 страни (Австралия, Бруней Даруссалам, Индонезия, Канада, Малайзия, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, Съединени американски щати, Тайланд, Филипините и Япония). Година по-късно страните от АТИС реализираха съглашение със страните от различен районен конгрес – АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), определяйки параметрите за тяхното присъединяване в АТИС и уточнявайки разграничението сред пълномощията на двете организации, с цел да могат те да работят по този начин, че да не си пречат взаимно. Две години по-късно към АТИС се причисли Китай, в това число с Хонконг (тогава към момента под английска юрисдикция), който през днешния ден към този момент е със статута на специфичен административен регион на Китай, както и Тайван. Именно заради тяхното включване организацията не може да има формален статут, а на срещите на страните в нея не се употребява държавна символика, участващите в нея се назовават „ стопански системи “. През 1993 година към АТИС се причислиха Мексико и Папуа Нова Гвинея, а през 1994 година – Чили. Последното уголемение стана през 1998 година, когато Виетнам, Перу и Русия постъпиха в редиците на АТИС. В същата година бе признат и мораториум по отношение на присъединение на нови участници в съюза, допустимо е единствено основаването на специфични групи за авансово открит период. Независимо от това редица страни желаят да се включат в тази влиятелна площадка за договаряния: Гватемала, Индия, Камбоджа, Колумбия, Коста Рика, Макао, Монголия, Пакистан, Панама, Шри-Ланка и Еквадор.
От 1993 година, по самодейност на тогавашния президент на Съединени американски щати, Бил Клинтън, на срещите на АТИС участват държавните глави на страните, участващи във форума. За 35 години от неговото битие, срещата сред участниците не се състоя единствено един път, през 2019 година, когато Чили бе заставен да го анулира, заради митингите по обществени аргументи в страната.
АТИС сплотява 21 стопански системи. Макар и да не има правилник, или статут на интернационална организация, той една от най-важните интернационалните площадки, за улеснение и увеличение на комерсиалното съдействие в района. За разлика от други неофициални обединявания като Г7 и Г20 АТИС разполага с непрекъснат секретариат, който се базира в Сингапур. Председателството на организацията се трансформира годишно, а през актуалната 2024 година обединяването за трети път в историята му бе управлявано от Перу. Следващата година ръководител ще бъде Южна Корея.
Как се координира активността на АТИС?
Работата на АТИС се ръководи от настоятелен консултационен съвет, който включва работни групи по районна интеграция, по стабилно развиване, по финанси и стопанска система, по дребни и средни предприятия и включеност (инклузивност), както и работна група по цифровизация. Дейността в АТИС е разграничена сред четири комитета от специалисти: по търговия и вложения, по стопанска система, по административно-бюджетни въпроси, както и подкомитет по икономическо съдействие и развиване. Във всички тях, според от направлението влизат още няколко профилни работни групи.
В интервалите сред срещите се организират министерски срещи и съвещания на специфични представители на участниците в АТИС, както и срещи на специфични длъжностни лица. Председателството на форума се трансформира всяка година по самодейност на представителите на някоя от страните, която се задължава да организира на територията си няколко десетки мероприятия от най-различно равнище. Във времето, в което управлява форума, определената стопанска система получава опция да дефинира целите в работата на обединяването в годината, в която е ръководител. За организацията и контрола на работата във всички подразделения дава отговор секретариатът в Сингапур, който се управлява от изпълнителен шеф. От 2019 година това е представителката на Малайзия – Ребека Фатима Ста Мария. Финансирането на плановете на форума става на доброволни начала.
Какви са задачите и дилемите на АТИС?
Основната и неизменимата от учредяването му цел на АТИС е изчерпателен и резистентен стопански растеж в района, както и задълбочаване на интеграционните процеси. Още на форума в Индонезия през 1994 г. (в град Богор) бяха признати тъй наречените цели, които призоваваха за либерализация на търговията и вложенията, основаване на открита и свободна районна стопанска система до 2020 година Всички те към този момент се считат за изпълнени. През 2020 година бяха признати Путраджайски (от град Путраждая в Малайзия, където се организира форума на АТИС през тази година) ориентири за развиване, които допускат до 2040 година да се сътвори намерено, жизнеспособна и мирна азиатско-тихоокеанска общественост.
Задачи на форума са - организацията на свободна и открита търговия и вложения, поощряването и ускоряването на икономическата интеграция на страните от района, развиването на икономическо и техническо съдействие сред участниците в обединяването, повишение на сигурността на индивида и основаване на удобна и устойчива бизнес среда.
На идната среща в Перу е планувано да бъдат обсъждани въпросите за цифровите стопански системи и нововъведения, за енергийния преход, за устойчивото и инклузивното развиване. Участниците във форума обичайно се стремят да основават условия за свободен продан на информация и на технологии, за потребление на нововъведения и цифровизация за прехода от неофициалния стопански бранш, което е свойствено за разрастващите се азиатски страни, към официална стопанска система, включваща създаване на удобна конкурентна среда, обективен достъп до пазари и до технологии. В рамките на тази работа се провеждат и поддържа за стартъпи, на дребни и междинни предприятия, чиято задача е да подтикват търсенето.
Друг значим миг от активността на АТИС е опазването на околната среда. Измененията на климата и изтощението на ресурсите принуждават страните, участници в тази площадка, да внедряват екологично чисти технологии и практики. Сред тях са самодейността за преход към по-устойчиви източници на сила, по-големи старания по въпросите на зеленото финансиране и контрола върху изхвърлянето на парникови газове.
АТИС работи и върху развиването на човешкия капитал. Участниците в районната икономическа организация са наясно, че вложенията в образованието и професионалната подготовка на фрагментите е основен фактор за реализиране на икономическия растеж. Затова АТИС поддържа програмата за научен продан на опит и познания, както и самодейностите за повишение на квалификацията на работната мощ.
Още един значим детайл от работата на АТИС е укрепването на връзката с други обединявания и интернационалните организации. Като образец може да се уточни, че съдействието със Световната комерсиална организация (СТО) и АСЕАН разрешава на АТИС по-ефективно да взема решение световните проблеми и да постанова своите начинания в света. Една от задачите на АТИС за бъдеще е да продължи развиването на това партньорство, с което да помогне за по-дълбока интеграция сред стопанските системи в Азиатско-тихоокеанския район. Всички тези цели, на процедура се преплитат с вижданията на Китай за развиване на международната политика и стопанска система – за мир, непоклатимост, неприкритост и по този начин да се основат оптимално удобни условия за осъществяване на концепцията на Си Дзинпин за създаване на общественост на споделена орис на човечеството.
За Китай идната среща в Лима е още една чудесна опция да укрепи двустранното си съдействие с Перу. Много е евентуално, в хода на провежданите разисквания, на китайската делегация да се наложи да организира и съществени диалози с представителите на Съединените щати. Още през 2023 година Съединени американски щати показаха паниката си, че китайските вложения в стопанската система на Перу могат да имат последици за националната сигурност на Съединени американски щати, изключително като се има поради това, че Китай последователно се трансформира в морска свръхдържава. Разбира се, в формалните документите, свързани със строителството на пристанището, написа, че то ще бъде предопределено единствено за търговски потребности. Това категорично се акцентира и в формалните изказвания на високопоставени лица от перуанското държавно управление. Тези тематики, както и други въпроси, свързани както с авансово набелязаната стратегия на форума на АТИС в Перу, по този начин и по отношение на новооткритото пристанище в Чанкай, сигурно ще бъдат наранени в хода на разискванията. Но както и да завършат те, още в този момент може да се означи, че Китай направи значима стъпка напред към подсилване и разширение както на икономическото, по този начин и на политическото партньорство с Перу и останалите страни от Южна Америка.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3443Румен Петков за изборите в Съединени американски щати: От едната страна - един нападателен човек, от другата - една просташка усмивка!Алтернативен Поглед5568Румен Петков: Историята за безпросветните говеда и лекета е толкоз грозна за българите, колкото и самата пиеса на МалковичАлтернативен Поглед12465Александър Песке: Тръмп няма да спре борбата с РусияАлтернативен Поглед8728Александър Песке: Орбан става най-важният политик в Европа след успеха на Тръмп в САЩАлтернативен Поглед62834Проф. Николай Витанов: Едрият бизнес в Съединени американски щати разбра, че им би трябвало известна отмора от имперското пренапряганеАлтернативен Поглед120020Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войни
КОМЕНТАРИ