В Биологическия факултет отваря център за приложни изследвания и иновации
Кирил Петков: Центърът ще бъде развъдник за дребни бизнеси
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Препоръчано от Опра
Български пробиотик влезе в топ листа от артикули на водещата, а скоро може да се продава и във втората най-голяма американска верига аптеки
11 дек 2015
Българска бактерия в Манхатън
Как локален пробиотик стана най-продаваната хранителна добавка в Ню Йорк
6 сеп 2014 Обединение на студенти от разнообразни университети и специалности и основаване на екипи. Обучения, семинари, полемики, вследствие на които се раждат хрумвания за личен бизнес. Лабораторни разбори и отбрана на интелектуална благосъстоятелност, от която може да се печели. Това са част от задачите, които си слага новият Център за приложни проучвания и нововъведения към Биологическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Идеята за основаването му е на приключилия в Харвард сериен бизнесмен Кирил Петков, чиято компания Proviotic продава артикули на основата на Lactobacillus bulgaricus на четири континента. Инвестицията в центъра е 800 хиляди лева, от които 500 хиляди лева са подаяние от компанията на Петков, а 300 хиляди лева - от фондация " Америка за България ".
Фотограф: Георги Кожухаров Обучение за отличници
Центърът за приложни проучвания и нововъведения е отворен за студенти, които са записали магистратура по биология, микробиология, молекулярна биология, химия, фармация, биотехнологии, както и за докторанти. Групата е от 25 души, образованието трае един учебен срок, два пъти в седмицата по два часа вечер. Изборът на участниците зависи от техния триумф, самодейност, мотивационното им писмо.
" В основата на днешните нововъведения към този момент е мултидисплинарното мислене. За дребна страна като България е мъчно да победи огромните концерни единствено в една дисциплинираност, само че в случай че събере микробиолози с фармацевти да вземем за пример и ги накара да работят дружно, възможностите й се усилват. Всеки университет с бъдеще би трябвало да мисли за мултидисциплини, единичните дисциплини се изчерпват ", разяснява за " Капитал " Кирил Петков.
Студентите ще преминат през особено образование по предприемачество в естествените науки, ще разискват, ще работят в екипи. Основните обучители са Кирил Петков и Асен Василев, които към този момент 11 години водят лекциите на така наречен Харвардски курсове в България. Сред гост-лекторите ще бъде Райна Фичорова от Harvard Medical School, както и преподаватели по биоинформатика от Станфордския университет. " Всички лектори сме доброволци и работим без възнаграждение ", посочи Кирил Петков.
Фотограф: Георги Кожухаров Инкубатор за дребни бизнеси
Финалът на образованието, което е гратис за студентите, е раждането на концепция или основаването на идея за иновация, а не познатото написване на отчет. За да вдъхнат живот на концепцията си, студентите ще имат достъп до биотехнологична лаборатория, снабдена с микроскопи, ДНК екстрактор, ферментатори, лиофилизатори.
" Центърът ще бъде развъдник за дребни бизнеси. Той ще даде опция за друга кариера на завършващите естествени науки, които в този момент имат главно два пътя за работа - да бъдат наети в компания или да станат преподаватели. Тук те ще имат опция да основат своя компания, по този начин както това вършат заетите в IT бранша ", заключи за " Капитал " Кирил Петков.
Той заяви, че в последните 10 години има единствено два български патента по биотехнологии в Съединени американски щати, само че задачата е тази статистика да бъде изменена. " Студентите ще имат 100% от основаната от тях интелектуална благосъстоятелност. Те няма да заплащат образованието си в центъра посредством дялово присъединяване или под каквато и да е друга форма. Впоследствие, в случай че някой реши да работи с моята компания, тогава ще седнем и ще преговаряме, само че това е единствено една опция, а не обвързване. В последна сметка моята облага е, че съм в средище на мозъци, че сътворяваме център за хрумвания. Удовлетворен съм да виждам, че в страната се образува общество от младежи, които имат вяра, че България е положително място, в което могат да се раждат положителни неща ", споделя Кирил Петков.
Фотограф: Георги Кожухаров Управление посредством фондация
Идеята за центъра се ражда през лятото на предходната година по модела на сходна конструкция в Харвардския университет. Строителството стартира през май тази година. Сградата, до неотдавна кафене, е част от Биологическия факултет, който я дава безплатно с изискване центърът да си поеме настоящите разноски по обслужването й, а тя да е налична за всички студенти и преподаватели в образователното заведение.
Центърът ще се ръководи от фондация, в чийто ръб влизат Кирил Петков и професор Николай Денков – международно приет академик в региона на физикохимията, с опит в държавната администрация. В борда са поканени декани, учени от френския институт " Пастьор ", както и доктор Райна Фичорова.
" Крайната ни обща цел е да вдъхнем доверие, че приключилите естествени науки могат да бъдат и бизнесмени, а освен да работят за бизнесмени ", обобщава Кирил Петков.
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Препоръчано от Опра
Български пробиотик влезе в топ листа от артикули на водещата, а скоро може да се продава и във втората най-голяма американска верига аптеки
11 дек 2015
Българска бактерия в Манхатън
Как локален пробиотик стана най-продаваната хранителна добавка в Ню Йорк
6 сеп 2014 Обединение на студенти от разнообразни университети и специалности и основаване на екипи. Обучения, семинари, полемики, вследствие на които се раждат хрумвания за личен бизнес. Лабораторни разбори и отбрана на интелектуална благосъстоятелност, от която може да се печели. Това са част от задачите, които си слага новият Център за приложни проучвания и нововъведения към Биологическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Идеята за основаването му е на приключилия в Харвард сериен бизнесмен Кирил Петков, чиято компания Proviotic продава артикули на основата на Lactobacillus bulgaricus на четири континента. Инвестицията в центъра е 800 хиляди лева, от които 500 хиляди лева са подаяние от компанията на Петков, а 300 хиляди лева - от фондация " Америка за България ".
Фотограф: Георги Кожухаров Обучение за отличници
Центърът за приложни проучвания и нововъведения е отворен за студенти, които са записали магистратура по биология, микробиология, молекулярна биология, химия, фармация, биотехнологии, както и за докторанти. Групата е от 25 души, образованието трае един учебен срок, два пъти в седмицата по два часа вечер. Изборът на участниците зависи от техния триумф, самодейност, мотивационното им писмо.
" В основата на днешните нововъведения към този момент е мултидисплинарното мислене. За дребна страна като България е мъчно да победи огромните концерни единствено в една дисциплинираност, само че в случай че събере микробиолози с фармацевти да вземем за пример и ги накара да работят дружно, възможностите й се усилват. Всеки университет с бъдеще би трябвало да мисли за мултидисциплини, единичните дисциплини се изчерпват ", разяснява за " Капитал " Кирил Петков.
Студентите ще преминат през особено образование по предприемачество в естествените науки, ще разискват, ще работят в екипи. Основните обучители са Кирил Петков и Асен Василев, които към този момент 11 години водят лекциите на така наречен Харвардски курсове в България. Сред гост-лекторите ще бъде Райна Фичорова от Harvard Medical School, както и преподаватели по биоинформатика от Станфордския университет. " Всички лектори сме доброволци и работим без възнаграждение ", посочи Кирил Петков.
Фотограф: Георги Кожухаров Инкубатор за дребни бизнеси
Финалът на образованието, което е гратис за студентите, е раждането на концепция или основаването на идея за иновация, а не познатото написване на отчет. За да вдъхнат живот на концепцията си, студентите ще имат достъп до биотехнологична лаборатория, снабдена с микроскопи, ДНК екстрактор, ферментатори, лиофилизатори.
" Центърът ще бъде развъдник за дребни бизнеси. Той ще даде опция за друга кариера на завършващите естествени науки, които в този момент имат главно два пътя за работа - да бъдат наети в компания или да станат преподаватели. Тук те ще имат опция да основат своя компания, по този начин както това вършат заетите в IT бранша ", заключи за " Капитал " Кирил Петков.
Той заяви, че в последните 10 години има единствено два български патента по биотехнологии в Съединени американски щати, само че задачата е тази статистика да бъде изменена. " Студентите ще имат 100% от основаната от тях интелектуална благосъстоятелност. Те няма да заплащат образованието си в центъра посредством дялово присъединяване или под каквато и да е друга форма. Впоследствие, в случай че някой реши да работи с моята компания, тогава ще седнем и ще преговаряме, само че това е единствено една опция, а не обвързване. В последна сметка моята облага е, че съм в средище на мозъци, че сътворяваме център за хрумвания. Удовлетворен съм да виждам, че в страната се образува общество от младежи, които имат вяра, че България е положително място, в което могат да се раждат положителни неща ", споделя Кирил Петков.
Фотограф: Георги Кожухаров Управление посредством фондация
Идеята за центъра се ражда през лятото на предходната година по модела на сходна конструкция в Харвардския университет. Строителството стартира през май тази година. Сградата, до неотдавна кафене, е част от Биологическия факултет, който я дава безплатно с изискване центърът да си поеме настоящите разноски по обслужването й, а тя да е налична за всички студенти и преподаватели в образователното заведение.
Центърът ще се ръководи от фондация, в чийто ръб влизат Кирил Петков и професор Николай Денков – международно приет академик в региона на физикохимията, с опит в държавната администрация. В борда са поканени декани, учени от френския институт " Пастьор ", както и доктор Райна Фичорова.
" Крайната ни обща цел е да вдъхнем доверие, че приключилите естествени науки могат да бъдат и бизнесмени, а освен да работят за бизнесмени ", обобщава Кирил Петков.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ