Хакерските атаки ще се засилват в следващите години
Кибератаките ще се ускоряват в идващите години. Около това мнение сплотиха специалисти по киберсигурност от държавния и частния бранш. Те са на мнение, че заканите за сигурността в интернет са всекидневие, а евентуалните вреди могат да бъдат онагледени с последния мегаскандал и офанзивата против Националната организация за приходите, при която изтекоха данните на над 5 милиона жители. Сред най-често срещаните онлайн закононарушения е и кражбата на еднаквост, да вземем за пример на профил в обществените медии. Затова страната и частният бранш показват подготвеност за по-добро взаимоотношение и публично-частно партньорство.
Добрите вести съгласно представители на държавните институции към този момент са свързани с началото на работата на Националния съвет по киберсигурност, който преди дни бе управляван от вицепремиера Мариана Николова. Така на процедура се дава опция най-сетне да стартира използването на признатия още през декември предходната година Закон за киберсигурността. Въпреки това обаче има и проблеми. На събитие, отдадено на взаимоотношението сред страната и частния бранш в областта на киберзащитата, членът на Комисията за отбрана на персоналните данни Веселин Целков заяви, че към момента не е в ход "екшън проект " за използването на тактиката за киберсигурност. Като образец той уточни, че посредством въпросния закон се основава позицията народен координатор по киберсигурност. В норматива са одобрени множеството му отговорности, само че нито е обвързван към някое ведомство, нито му е избран екип. Тоест координаторът в тази ситуация самичък преценя дали да върви на работа, другояче си взима заплатата.
Следващият проблем съгласно Целков е, че другите компютърни инфраструктури се управляват от голям брой разнообразни ведомства. Горе долу обстановката е следната - Министерство на вътрешните работи дава отговор за сигурността на държавните осведомителни системи, ДАНС дава отговор за отбраната на сериозната инфраструктура, военното министерство се грижи за киберзащитата в границите на НАТО, ГДБОП прави следствия на компютърни закононарушения. Експертът е на мнение, че като няма съгласуваност и взаимоотношение сред тези институции, работата не стига до средата. По думите му експертите в България са задоволително, само че взаимоотношението сред тях няма.
Във вторник стана ясно, че Комисията за отбрана на персоналните данни е завършила си инспекцията си по случая с Национална агенция за приходите. Приет е констативният акт и следва и издаване на акт за определяне на административно нарушаване. Накрая ще последва наказателно разпореждане. Санкцията ще бъде избрана от наказващия орган - ръководителя на КЗЛД. Най-високата санкция, която може да бъде наложена, е в размер на 20 млн. евро или 4% от годишния оборот на Национална агенция за приходите.
От началото на годината по отношение на същия интервал на 2018 година е регистриран 35-40% растеж на уязвимостите на осведомителните масиви, заяви шефът на Националния център за дейности при произшествия в осведомителната сигурност Васил Грънчаров. По думите му откогато се води сходна статистика, такова повишаване не е отчитано.
Добрите вести съгласно представители на държавните институции към този момент са свързани с началото на работата на Националния съвет по киберсигурност, който преди дни бе управляван от вицепремиера Мариана Николова. Така на процедура се дава опция най-сетне да стартира използването на признатия още през декември предходната година Закон за киберсигурността. Въпреки това обаче има и проблеми. На събитие, отдадено на взаимоотношението сред страната и частния бранш в областта на киберзащитата, членът на Комисията за отбрана на персоналните данни Веселин Целков заяви, че към момента не е в ход "екшън проект " за използването на тактиката за киберсигурност. Като образец той уточни, че посредством въпросния закон се основава позицията народен координатор по киберсигурност. В норматива са одобрени множеството му отговорности, само че нито е обвързван към някое ведомство, нито му е избран екип. Тоест координаторът в тази ситуация самичък преценя дали да върви на работа, другояче си взима заплатата.
Следващият проблем съгласно Целков е, че другите компютърни инфраструктури се управляват от голям брой разнообразни ведомства. Горе долу обстановката е следната - Министерство на вътрешните работи дава отговор за сигурността на държавните осведомителни системи, ДАНС дава отговор за отбраната на сериозната инфраструктура, военното министерство се грижи за киберзащитата в границите на НАТО, ГДБОП прави следствия на компютърни закононарушения. Експертът е на мнение, че като няма съгласуваност и взаимоотношение сред тези институции, работата не стига до средата. По думите му експертите в България са задоволително, само че взаимоотношението сред тях няма.
Във вторник стана ясно, че Комисията за отбрана на персоналните данни е завършила си инспекцията си по случая с Национална агенция за приходите. Приет е констативният акт и следва и издаване на акт за определяне на административно нарушаване. Накрая ще последва наказателно разпореждане. Санкцията ще бъде избрана от наказващия орган - ръководителя на КЗЛД. Най-високата санкция, която може да бъде наложена, е в размер на 20 млн. евро или 4% от годишния оборот на Национална агенция за приходите.
От началото на годината по отношение на същия интервал на 2018 година е регистриран 35-40% растеж на уязвимостите на осведомителните масиви, заяви шефът на Националния център за дейности при произшествия в осведомителната сигурност Васил Грънчаров. По думите му откогато се води сходна статистика, такова повишаване не е отчитано.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ